Дома на Майкъл и Александра

First topic message reminder :

Поредната скучна вечер, в която той липсваше. Да определено вече скуката я заливаше. И повярвайте трябваше да направи нещо по въпроса, а определено самата тя знаеше какво да направи.
Стана от дивана, и отвори един от шкафовете, и намирайки диска, който търсеше Алекс го пусна в уредбата, усилвайки звука й до край.
Отвори барчето в шкафа и извади бутилката с уиски от вътре. Определено ако Нат я видеше сега, щеше да каже "Браво, Алекс..отново от скука прибягваш до алкохола. На това ли ниво падна.." пфф сестра й и глупавите й упреци. Да тя бе перфектна, имаше перфектен мъж, който я обичаше, грижеше се за нея, даваше всичко, за нея.. Но сестра й не се оплащаше с кой знае какво.. Александра тръсна главата си избивайки сестра си от мислите си.. И отвори бутилката, наливайки в една чаша. Отпи глътка от прекрасната кехлибарена течност, какво по - хубаво имаше от уискито? Нищо? Може би секса? Мм тя самата не бе сигурна.. Започна да подскача нагоре, надолу в такт с песента , ръцете й рошеха косата й, която се развяваше около й. Докато подскачаше, докато не стигна до входната врата, която рязко се отвори..
И Алекс не се сблъска с него..
-Опс.. Майкъл, съжалявам - каза му тя, да определено го нямаше онова посрещане с мятането на вратът му и разцелуването от радост.. Не всички тези чувства като, че ли с времето бяха притихнали

Майкъл я хвана за дупето и я повдигна нагоре, като обви краката й около кръста си. Завъртя се и облегна нейния гръб в стената. Целувките й бяха толкова сладки, а устните още по-изкусителни.
Откъсна се за миг от тях и започна да я целува по врата, бавно и с въртеливи движения от страна на езика му. Оставяше мокри следи след себе си. От много време не бяха имали такава близост и пожара, който избухна в Майкъл беше опустошителен. Усети възбудата си долу в корема и леко изстена. Ръцете на Александра винажбги знаеха къде да го докосна и секунда по-късно да експлодира.
-Господи, Алекс. - прошепна и отново впи устни в нейните.
Не можеше да спре, този сладък наркотик, който бе тя за него беше твърде пристрастяващ. Едната му ръка се спусна по бедрото й, пръстите му шареха нежно и леко се качваха нагоре. Спря точно преди да я докосне по онова райско цвете и премести ръката си отново на дупето й. Устните им сякаш бяха едно, не можеха да се откъснат един от друг.
-Не тук. - задъхано й се усмихна Майкъл и леко я пусна с една ръка- Запази всичко за след малко.
Пусна я с нежелание и отново лекичко докосна устните й. Как само му действаше това момиче! Нереално, непредсказуемо. Беше толкова интересна личност за него, че на моменти беше твърде вглъбен в мислите си за Алекс.
Хвана я за ръка и тръгна към централната част на департамента. Мадлен все още беше там, със своято разтревожена физиономия. Доста неща й бяха на главата.
-Майкъл, всичко наред ли? - порита го отдалич, докато проверяваше последните новини от мисията на другия екип.
-Всичко е под контрол.- кимна й и намигна на Мат- Една седмица не искам никой да ме докосва. Не ме интересува, дори и трета световна да избухне. Трябва да отделя малко внимание на .. жена си.
Така я наричаха всички. Неговата жена. Което, честно казано звучеше доста приятно в мислите му. Прегърна я през раменете и точно когато тръгнаха, се обърна към екипа си.
-Само телефона ще е с мен и ще го включвам два пъти дневно. Десет сутринта и десет вечерта. Тогава, ако е много спешно, ме потърсете.
Мадлен му кимна и помаха на Алекс за чао.