Театъра, след седмица

First topic message reminder :

Джулия Аушвиц носеше под ръце своето малко котенце, което беше намерила около близките кофи. Беше на около... два месеца, но толкова слабичко, че теглото му не отговаряше на възрастта, която му отдаваше бедната Джулия. Въздъхна като си помисли, че сигурно изглеждаше по същия начин като него. В не особено добро състояние, но достатъчно чаровна, че да замае главата на поредния стар богаташ, която щеше да я вземе под крилото си поне за една вечер, а на сутринта щеше да се измъкне с половината му портфейл и да изтегли достатъчна сума от дебитните му карти, за да преживее седмицата като нормален човек, а след това отново щеше да излезе на улицата и да потърси друг. Лошото беше, че все по- малко се съгласяваха и изобщо я допускаха до себе си.
Въздъхна без всякакво желание за живот и закрачи бавно към входа на театъра. Сгуши котето до гърдите си и ги загърна в дебелото палто, което я топлеше като най- верен приятел, макар да не струваше нищо и да не изглеждаше кой знае колко добре. Отдавна беше свикнала с начина си на живот и макар много нейни приятели да се бяха измъкнали от този бизнес, на нея все не й се отваряше късмет. Подсмръкна тъжно и погали котето по главата. Беше я подало и спеше необезпокоявано, вероятно се чуввстваше по- сигурно така, нищо че несигурността отдавна бе надвиснала над тях.
Нацупи устни и свря длани в ръкавите си, за да ги стопли, дори на входа на театъра беше студено, може би ако влезеше по- навътре.... но не! Нямаше да я пуснат и отново щеше да остане навън, ала този път разочарована.

Алек я погледна стреснато, това момиче или се бъгваше или не беше добре. Или вече наистина го беше побъркала.
А когато се върна я погледна с отворена устна.
-Мила моя, мисля че не е нужно да седиш там като наказана, едва ли има нещо толкова страшно в майка ми. Тя е разбрана. И какво тази вечер - упули се срещу й.
Да определено му дойде като гръм, а след няколко секунди когато бе застанал точно срещу й канейки се да я целуна майка му връхлетя като хала през вратата .
- Мамо ... здравей - каза й той като извъртя очите си и се обърна към нея, да определено винаги го правеше.
Застана срещу него и започна да му щипе бузата, а след това го целуна, а той я погледна недоволно опрелделено пак прекаляваше и пак го правеше,
-Мамо това е Джулия, бъдещата ми съпруга. - заяви и той, като хвана въката на Джули придърпвайки я към себе си, а след това погледна към майка си.
-Скъпа това е прекрасната Аманда, моята единствена и неповторима майка. - каза й той като се засмя и докосна устните си до косите й. -Хайде елате да седнем в хола докато стане обяда.
-Кога е свтабата? - попита майка му, а Алек погледна към Джули..
-Попитай я нея, тя организира всичко

Беше готова да му кресне, че я караше да се чувства наистина неудобно, но дори нямаше думи в устата. До сега се беше усмихвала свенливо и се чувстваше наистина странно. Може би така трябваше да се притеснява той, когато се запознава с техните, така де, имаше една прекрасна подробност - тя не познаваше родителите си, но не страдаше от този факт. Все пак, тя беше момичето в семейството, а не той, макар в момента да се чувстваше точно обратното.
Закърши пръсти и се изчерви цялата до мозъка на костите си. Стана почти същия цвят, какъвто беше на завесите в спалнята му. Беше притеснена и отчасти засрамена от това, че мълчеше като пън.
- Ами... ако ви е угодно тази вечер? - погледна Аманда скришно и се усмихна по своя чаровен начин. - Но, ако имате други предложения, да ги чуем, а?
Прехапа долната си устна и стисна ръката а Алек по- силно от нужното. Но в момента тя се пържеше в тиганите на Ада, а той просто се забавляваше и нищо повече. Може би това си беше връщане на онова, което бе направила сутринта, но в момента той си го връщаше доста по- гадно. Никога не се бе запознавала в родителите на бъдещия си съпруг... така де, преди не беше имала бъдещ съпруг.

Александър истински се забавляваше от гледката на потънала в срам Джулия, мислеше че никога нямаше да види такова нещо, но ето че дойде и този момент.
Сега нека да види как той самия се пържеше в тигана на ада сутринта, когато толкова умело тя го съблазняваше.
-Тя е прекрасно срамежлива, Александре. - каза майка му като го накара да извърне погледа си към нея.
Да да я беше видяла колко прекрасно срамежлива беше сутринта..
-Тя изцяло е прекрасна майко, а аз лично нямам претенций кога е венчавката, казах ти, че това е твой избор, скъпа моя. - обърна се към нея и погали лицето й.
Руменината появила се на бузите й наистина му харесваше.И определено не би заменил тази гледка за нищо на света.
Да баща му нямаше да може да дойде, но какво да се направи. Нали майка му беше тук, а Джули не искаше голяма сватба така,че се замисли колко идеално в същност беше всичко. Погледна към майка си, която го наблюдаваше странно.
-Мислех, си че със всички твой мимолетни връзки, никога няма да стигнем до тук и до това някой ден да имам внуци. - каза му тя, а той поклати глава, не избързваше ли малко?
-Е ето виждаш, че се намери тази, която да ме открадне от теб. А относно къде ще е венчавката попитай отново нея, преди да си задала въпроса на мен. Аз нищо не знам всичко е тайна - каза й той, като вплете пръстите си в тези на Джули и се усмихна очарователно