Театъра, след седмица

Джулия Аушвиц носеше под ръце своето малко котенце, което беше намерила около близките кофи. Беше на около... два месеца, но толкова слабичко, че теглото му не отговаряше на възрастта, която му отдаваше бедната Джулия. Въздъхна като си помисли, че сигурно изглеждаше по същия начин като него. В не особено добро състояние, но достатъчно чаровна, че да замае главата на поредния стар богаташ, която щеше да я вземе под крилото си поне за една вечер, а на сутринта щеше да се измъкне с половината му портфейл и да изтегли достатъчна сума от дебитните му карти, за да преживее седмицата като нормален човек, а след това отново щеше да излезе на улицата и да потърси друг. Лошото беше, че все по- малко се съгласяваха и изобщо я допускаха до себе си.
Въздъхна без всякакво желание за живот и закрачи бавно към входа на театъра. Сгуши котето до гърдите си и ги загърна в дебелото палто, което я топлеше като най- верен приятел, макар да не струваше нищо и да не изглеждаше кой знае колко добре. Отдавна беше свикнала с начина си на живот и макар много нейни приятели да се бяха измъкнали от този бизнес, на нея все не й се отваряше късмет. Подсмръкна тъжно и погали котето по главата. Беше я подало и спеше необезпокоявано, вероятно се чуввстваше по- сигурно така, нищо че несигурността отдавна бе надвиснала над тях.
Нацупи устни и свря длани в ръкавите си, за да ги стопли, дори на входа на театъра беше студено, може би ако влезеше по- навътре.... но не! Нямаше да я пуснат и отново щеше да остане навън, ала този път разочарована.

Джулия го изгледа стреснато и се изправи. Богове, какво трябваше да измисли в този момент? Че беше изпаднала в несъстоятелност? Всъщност, тя си беше целогодишно в несъстоятелност и не притежаваше постоянен дом, да не говорим за постоянния й доход, който зависеше от такива като него. Преглътна тежко и се изправи, а това изкара наяве липсата на онзи външен вид, който често й липсваше. Дори не влизаше към средната класа, да не говорим за богатите. Не носеше скъпи дрехи, а старо, опърпано палто, чийто цвят отдавна бе изгубил своя блясък и сега изглеждаше повече като дрипа, отколкото като нормална дреха. Лицето й беше изпито и не изглеждаше добре, както когато носеше грим. Въпреки това отново беше красива, но липсваше онзи блясък, носещ се в очите й щом притежаваше пари.
-Ъъ... Алекзандър, аз мога да обясня.- започна отбранително Аушвиц.- Аз ъъ... добре, не мога да обясня.- сведе глава силно засрамена от ситуацията, която я застигна и отново притисна котето към себе си, а то измяука недоволно и изсъска.
Ноктите му се впиха в плътта й и я накараха да изохка тихичко, а малкото същество изчезна в сенките и тъмнината без време, оставяйки двамата възрастни да се оправят заедно.

Джулия се чувстваше крайно неудобно. Искаше да отвори колата на вратата и да избяга. Струваше й се, че дърпа дявола за опашката и всичко това щеше да свърши зле главно за нея. От къде можеше да знае, че съществуват напълно добронамерени руси господа. Повечето бяха серийни изнасилвачи или убийци, които обичаха да одират кожата на жертвите си и в момента я боляха краката да избяга. Чувстваше се прекалено несигурна в колата, но когато той й подаде ръка и отвори вратата, кошмара вече не изглеждаше толкова лош. Предположи, че можеше да се позабавляват преди да я одере жива. Усмихна му се свенливо и пое ръката му.
-Виж не е нужно да го правиш. Все някога постановката щеше да свърши и...- тя се спря и мълчаливо закърши пръсти.- Няма значение. Просто... зарежи! - отметна косата си назад и облиза сухите си устни. Толкова много я боляха от този силен вятър, че имаше чувството, че всеки полъх и облизване ги нараняваха. Прехапа леко долната си устна и плахо навлезе в добре обзаведения му дом. Плахите й крачки се чуваха при навлизането им вътре. Ставаше й все по- топло и уютно. Оглеждаше се несигурно и беше готова да избяга, ако нещо й подскажеше, че нещата не са наред.
Нещо изтропа в съседната стая и това накара Джулия едва ли не да се покатери на гърба на Алекк стреснато.

"Иска ли Джули бонбонче? Бонбонче за Джули? Хайде, малка Джули, имам много бонбончета", издекламира съзнанието й зловещо. Да, чувстваше се като малко момиченце, на което му предлагат доста силен наркотик под изкусителния вид на шоколадови бонбонки... само, за да попадне в някой трафикантски поток, чрез който щяха да я депортират в Куба, където щеше да проституира на воля, за да я бият всеки ден след работа. Прекрасно просто! Браво, Джули, браво на теб, защото си много умна, взе най- голямото бонбонче и сега ще бъде най- използваната проститутка.
Усещаше как червата й затанцуват "кан- кан", когато той споменава храна. Да, тя определено беше гладна и сега си мечтаеше за топлата вана, която й бяха предложили и също толкова топла супа. Кожата й, под палтото и дрехите отдолу беше настръхнала от едва осезаемото съприкосновение между двамата. Протегна ръка след него, когато се обърна с гръб и закрачи уверено на някъде, но не успя да го хване за ръката и се отказа. Госпожата я поведе нагоре.
Ваната се беше отразила толкова добре на кожата й, въпреки че си оставаше бледа, някакъв таен блясък и цвят се бяха настанили по нея. Държеше халата си добре загърнат, докато сядаше срещу Алекзандър на масата. Отдолу нямаше абсолютно нищо, а косата й беше още мокра и капките се попиваха от пухкавата материя, а понякога покапваха и върху дървената маса. Погледна го скришно, докато все още държеше главата си наведена.
-Приятен апетит. - тихо промълви Джули и запретна дългите ръкави на мъжкия халат. Преглътна насъбралата се слюнка в устата й от мириса на ястието в чинията пред себе си и нетърпеливо се опитваше да оправи ръкавите си, макар това да не се получаваше съвсем. - Ох! - накрая изохка недоволно тя и отпусна безпомощно ръцете си на масата.

Джулия беше нападнала своята порция, трябваше да отбележи, че за човек, който не ядеше месо, много хареса гарнитурата на пилешкото, която със сигурност имаше вкус на него, но това в момента не я интересуваше. Всичко си беше толкова на място, докато... Джули хлъцна стреснато. Той сериозно ли говореше? Нещо заседна в гърлото й и това можеше да бъде не само нарязаните моркови. Преглътна тежко и изостави приборите си около чинията в недвусмислен знак, че не беше съвсем готова с яденето, но без време щеше да успее да хвърли вилицата по Алекзандър. Загледа се любопитно в него. После премести погледа си на масата. С облекчение осъзна, че наистина има ягоди и банани и силно се надяваше облекчението да продължи.
-Ти... ти имаш предвид тези на масата, нали?- попита несигурно Джули, изглеждаше почти като Дева Мария, но само почти.
Гърдите й се опряха в ръба на масата и плътта й изскочи лекичко навън, достатъчно, че той да я вижда изключително добре и това да намеква, но да не принадлежи изцяло към еротиката. После тя кимна и се пресегна към купата с банани радостно. Да, да, той беше прав!
-Мхм, искам. - усмихна се тя, докато бавно обелваше банана и той намери място между устните й, които бавно се плъзнаха по него и после парченцето се изгуби в устата й. Тази игра се играеше от двама.

Аушвиц изпадна в лек потрес. Ръцете й опитаха да уловят краищата на халата и да го загърнат, но единственото, което хванаха бяха краищата на масата. Добре. Това я изненада силно, накара я да простене от изненада и удоволствие и повече от изненада. Изненадата от действията му и тази от прекрасното, непознато, но определено приятно дразнение между бедрата си. Притисна ги едно към други, сякаш искаше да възпре ръката му, но всъщност само успя да я притисне още повече. Прехапа долната си устна изкусително, какво трябваше да се отговори на такава гостоприемност? Може би за благодарност беше редно да го допусне в себе си. Цялото й тяло крещеше това, но не заради мислите й, а от животинското, реално желание, което се надигаше в слабините й с всяко помръдване на пръстите му.
Гърдите й настръхваха, а дълбините малко по малко се навлажняваха все повече и повече. Поизправи се и се подпря на дланите си. Устните й се приближиха до неговите. Дъхът й се сблъска с неговия, излизаше на пресекулки, но вместо да го целуне, като най- голямата глупачка, Джули изтърси най- глупавото нещо на света, което беше способно да развали всякакъв момент:
-Студено ми е. - звучеше толкова налудничаво, че не беше реално как бе могла да го измисли. Всъщност изобщо не й беше студено, кръвта й бе закипяла, а в стаята беше поне двадесет и два градуса.

Джули се почувства като едно много виновно дете, но някак си я напуши смях от реакцията му на сърдитко. Този мъж определено не беше свикнал да му развалят моментите, а Джулия успяваше да направи това доста често, когато не беше съсредоточена в това да вади хляба си. Е, този път може би също трябваше да приеме така нещата. Услуга срещу услуга. Секс срещу подслон. Да, тя го беше правила вече и нямаше от какво да се притеснява, но имаше нещо в Алек, нещо, което другите не бяха видели в този ред на случки. Той я зърна и на върха и долу в калта и дори в калта, Алек не я изостави, а поиска да я прибере и я прибра. Това я караше да се чувства неудобно. Тя- Джулия Аушвиц бе загубила достойнството си пред него и трудно щеше да си го върне.
Сведе глава и като непослушно дете тръгна към изхода на стаята. Почувства се съвсем зле и лишена от ласки, направо виновна в тази ситуация. Въздъхна. Може би трябваше да се върне и да му даде това, което иска. Нещо се закачи за разтворения й халат, а само миг по- късно стъпи на мокро и литна във въздуха като някоя кукла. Падна по гръб на пода и удари главата си толкова силно, че болката беше трудно поносима за нея. Изпищя повече стреснато, отколкото от болка, която дойде малко по- късно и накара гледката пред погледа й да притъмнее и да избледнее бавно. Но Джули все още не се даваше на припадъка. Тя бавно се изправи до седнало положение, а ръката й внезапно улови бицепса на Алек.
-Имаше нещо мокро.... стъпих... ох, Алек. - беше стиснала очи и говореше толкова несвързано и още по- несвързано, Джулия приближи почти голото си тяло до неговото като скри лице в свивката на рамото му, докато разтъркваше нещо влажно на главата си.

Джули прехапваше устните си и потискаше стоновете от неприятното усещане дълбоко в гърдите си. Предпочете да спи самичка и след кратък спор кой да спи на дивана, Джулия беше изгонена обратно в спалнята му с промита глава, но не и налят акъл. Тя заспа бързо, но също толкова бързо се и събуди към два през нощта.
В два и половина, тялото й изкусително се беше настанило върху неговото, макар и неволно. Спеше тихичко, а топлата й ръчичка още по- неволно се беше настанила върху слабините му, докато собственичката й бе преметнала крак през тялото му и се буташе в него като коте, което търсеше закрила.
Чувстваше се толкова комфортно до Алекзандър, макар и на тесния и не толкова удобен диван. Горещия й дъх галеше голите му гърди. Толкова добре му пасваше, сгушена по този начин, или по- скоро избутваща го, че човек можеше да си помисли, че отдавна се познаваха щом спяха така и определено разпознаваха телата си, предвид положението на дланта й върху слабините му. Изглеждаше толкова блажена в съня си, почти като ангел и в същото време вирнатото й дупе създаваше друго впечатление, поразкрито от набралата се, негова тениска.

Джулия запримигна сънено срещу него. Поизправи се съвсем за малко, но после отново цопна на дивана без да асимилира думите му. Бяха й нужни няколко минути, докато накара мозъка си да заработи и да му отговори. Краката й бяха в скута му, съвсем колички и нежни. Беше се изместил до това положение, докато сядаше. Единственото бельо, което онази госпожица неговата перверзна икономка, беше доста оскъдно и в момента разкриваше солидна част от дупето й, което толкова невинно се беше разкрило от части пред него. Вплете пръсти в собствената си коса, а след това доста трудно ги прокара до края.
-Аз да си почина нормално или ти да си починеш нормално? - погледна го с едно око и се усмихна сънено. Примляска, а след това обърна лице на другата страна. Гласът й вече звучеше по- приглушено. - Не ми харесва да спя сама.
Седна бавно в дивата, скри гледката от погледа му и отпусна ръце в скута си. Беше леко прегърбена по този начин, но след това се изправи с въздишката си.
-И си признавам, че натиснах нещо от функциите на леглото и сега не мога да го накарам да спре да вибрира. - запърха невинно и сънено с мигли срещу него.

-Защото ми беше по- сладко да се гъчкам с теб на дивана. - тихичко отговори Джулия.
Седеше по средата на леглото, върху петичките си, потънала в меките завивки. По този начин тениската на Алекзандър покриваше дори коленете й и караше Джули да изглежда дори по- малка, отколкото всъщност беше. Усмихна му се чаровно срещу него и толкова невинно, че не можеше да се усъмниш в истиността на думите й. Бързо се напъха под завивките, когато го видя да приближава и едва забележимо простря погледа си по тялото му. Добре де, загледа се прекалено дълго, но можеше да се отдаде на липсата й на концентрация по това време на нощта. Сгуши се невинно до него, свила крака до корема си, но само след десет минути, тя отново беше окупирала тялото му, преметнала крак през неговите, дори почти покачила се върху му и спяща толкова леко, че най- малкото движение можеше да я събуди. Пръстите на краката й леко се потъркваха до бедрото му, сякаш така се успокояваше, че беше тук. Главата й беше облегната на гърдите му, а устните й се долепяха внимателно до плата на тениската му.
Спяха само от едната страна на леглото, въпреки че нейната беше напълно свободна. Там обаче лежеше единствено празната й възглавница, както и неизползваното одеяло. В момента се намираше под неговото, което беше издърпала щом стана студено на кръстчето й.

-Добро утро. - измърмори тя.
Изглеждаше объркана. Трябваше й време да си спомни защо се будеше в леглото му, а не някъде другаде. А когато си спомни какво изобщо правеше в дома на Алекзандър, Джули вече спокойно можеше да се върне обратно към леглото. Ръката й се отплесна и отново натисна онова копче, което караше леглото да се превръща във вибратор. Накара я да подскочи и като попарена да се откаже веднага от спането. Да, не й беше писано да спи повече. Изключи функцията и скръсти сърдито ръце. Изгледа Алек, сякаш го обвиняваше, че има такова легло и вместо будилник можеше да си включиш по- странни неща, които обикновено нямаха вид на легла, а доста по- малки и... да, не смяташе, че е нужно толкова рано сутринта да си припомня какво представляваше вибратор.
- Да нямаш някакво извратено желание леглото ти да вибрира, докато правиш секс?- погледна го любопитно и после се изхили. Подмина го и апетит млясна една целувка отдалеч. - Почти съм сигурна, че можеш и без нея.
Забърза към банята преди да бъде хваната и победена.

Джулия зашляпа по пода с боси и леко мокри крачета. Все още беше леко зачервена. Не мислеше, че ще й отговори точно това на въпроса. И определено не смяташе, че използва точно тази функция за това. Този човек нямаше ли си пералня с центрофуга? Все пак пропусна този въпрос и се спаси от нова доза срам. Седна, но не срещу него, както предната вечер, а съвсем до него и набута ръката си между неговата и масата докато си боцваше едно парче от палачинките с кленов сироп. Бързо го пъхна в устата си и разплете ръцете им. Беше повече като някоя непослушна нимфетка, отколкото като голяма жена, но сякаш беше запазила повече детско в себе си от обикновеното.
- Знаеш ли... че оная жена май ревнува. - замислено рече Джулия, когато вратата на дома му се хлопна малко ядно. - Вчера, докато ми даваше тениската ти, беше много недоволна, че аз обличам твоите дрехи. - закима убедена в думите си. - Спиш ли с нея?
Запърха с мигли и подпря лактите си на масата, докато го гледаше с неприкрито, детско любопитство. Но трябваше да си признае, че щеше да бъде много разочарована, ако това беше истина и Джулия се окажеше излишна в къщата му. После отново сведе глава към чинията и прехапа устни. Може би питаше прекалено много.
-Спах много добре до теб. - призна си тихичко и несигурно.

"Йес! Да! Да! Да!", помисли си тя и дори не усети, когато го е казала на глас. Погледна го потресена от себе си и се върна към закуската си, тотално засрамена. По врата и бузите й беше плъзнала руменина, каквато рядко можеше да бъде срещната- силна и ярко открояваща се. Дори устните й бяха почервенели, но това можеше да се отдаде на честото, изкусително прехапване, което се прояви отново. Прехапа я почти до бяло, но почти веднага я пусна.
-Извинявай - бавно изрече, изчервена до мозъка на костите си. Крачето й се отъркваше в неговото невинно, под масата. Основата на бедрото й се опираше до неговото почти изцяло. Беше толкова естествено, докато седеше до него, че не се притесняваше. Дори се чувстваше прекалено комфортно в тази ситуация. Похапваше бавно и по малко, сигурна, че така не може да се задави, докато регистрираше едно малко ново усещане в тялото си. Вероятно се наричаше сексуално желание, обаче Джулия не се сблъскваше особено често с него, предвид, че спеше с доста мъже, които не харесваше, но и трябваше, за да оцелее, нали така? Наблюдаваше скришно Алек, сякаш търсеше някаква определена реакция по лицето му.
-Ти... как се чувстваш? - попита сякаш подвеждащо тя, но всъщност питаше просто, за да отвлече вниманието си от желанията на собственото си тяло.