Театъра, след седмица

First topic message reminder :

Джулия Аушвиц носеше под ръце своето малко котенце, което беше намерила около близките кофи. Беше на около... два месеца, но толкова слабичко, че теглото му не отговаряше на възрастта, която му отдаваше бедната Джулия. Въздъхна като си помисли, че сигурно изглеждаше по същия начин като него. В не особено добро състояние, но достатъчно чаровна, че да замае главата на поредния стар богаташ, която щеше да я вземе под крилото си поне за една вечер, а на сутринта щеше да се измъкне с половината му портфейл и да изтегли достатъчна сума от дебитните му карти, за да преживее седмицата като нормален човек, а след това отново щеше да излезе на улицата и да потърси друг. Лошото беше, че все по- малко се съгласяваха и изобщо я допускаха до себе си.
Въздъхна без всякакво желание за живот и закрачи бавно към входа на театъра. Сгуши котето до гърдите си и ги загърна в дебелото палто, което я топлеше като най- верен приятел, макар да не струваше нищо и да не изглеждаше кой знае колко добре. Отдавна беше свикнала с начина си на живот и макар много нейни приятели да се бяха измъкнали от този бизнес, на нея все не й се отваряше късмет. Подсмръкна тъжно и погали котето по главата. Беше я подало и спеше необезпокоявано, вероятно се чуввстваше по- сигурно така, нищо че несигурността отдавна бе надвиснала над тях.
Нацупи устни и свря длани в ръкавите си, за да ги стопли, дори на входа на театъра беше студено, може би ако влезеше по- навътре.... но не! Нямаше да я пуснат и отново щеше да остане навън, ала този път разочарована.

"Йес! Да! Да! Да!", помисли си тя и дори не усети, когато го е казала на глас. Погледна го потресена от себе си и се върна към закуската си, тотално засрамена. По врата и бузите й беше плъзнала руменина, каквато рядко можеше да бъде срещната- силна и ярко открояваща се. Дори устните й бяха почервенели, но това можеше да се отдаде на честото, изкусително прехапване, което се прояви отново. Прехапа я почти до бяло, но почти веднага я пусна.
-Извинявай - бавно изрече, изчервена до мозъка на костите си. Крачето й се отъркваше в неговото невинно, под масата. Основата на бедрото й се опираше до неговото почти изцяло. Беше толкова естествено, докато седеше до него, че не се притесняваше. Дори се чувстваше прекалено комфортно в тази ситуация. Похапваше бавно и по малко, сигурна, че така не може да се задави, докато регистрираше едно малко ново усещане в тялото си. Вероятно се наричаше сексуално желание, обаче Джулия не се сблъскваше особено често с него, предвид, че спеше с доста мъже, които не харесваше, но и трябваше, за да оцелее, нали така? Наблюдаваше скришно Алек, сякаш търсеше някаква определена реакция по лицето му.
-Ти... как се чувстваш? - попита сякаш подвеждащо тя, но всъщност питаше просто, за да отвлече вниманието си от желанията на собственото си тяло.

Възбудата й премина в съвсем друга посока към нещата в пликовете. Без време с желанието на дете по Коледа, Джулия разтвори всички неща и още по- превъзбудено ахкаше при вида на скъпите неща. По дяволите, толкова много и харесваха. Усмихна се срещу му, докато изваждаше последната покупка от торбата. Беше кутия. Разтвори я внимателно и набързо, а пред очите й блесна чисто нов телефон. Толкова нов, че почти нямаше представа как се работи с него и разучаването му щеше да й отнеме прекалено много време.
Очите й светеха толкова щастливо. Джули се хвърли срещу му и почти го събори и задуши в прегръдката си. Устните й се впиха в неговите, а езика й настойчиво разтвори устата му и нахълта вътре. Обходи устната му кухина страстно. Чувстваше се изпаднала в такава еуфория. Гърдите й се притискаха към неговите настойчиво. Когато го пусна, вече бе задъхана, а втория поглед на нещата я накара да осъзнае, че не можеше да приеме всички тези неща и разочаровано се дръпна от него. Погледна го извинително и побутна нещата към другия край на масата.
-Оу... аз не мога да приема тези неща. - поклати глава Джули. - Не е трябвало да пръскаш толкова пари по мен.
Прехапа устната си. Още усещаше вкуса на устата му по своята и това й харесваше.

Мозъка й блокира, а тялото й, оставило се на цялата тази магия близо до него, с хиляди мъки отдели устните си от неговите, за да си поеме дъх и да го погледне стреснато.
-Аз ще живея с теб?- ченето й увисна във въздуха. Изглеждаше повече от смаяна от думите му и й беше трудно да ги приеме.- Алек ти... ти... не си нормален.
Поклати глава отчаяно, но после се хвърли отново върху му и обви крака около кръста му. Пръстите й се вплетоха в русата му коса... толкова руса, че й харесваше отблясъка на слънчевите лъчи в нея. Отметна назад глава и въздъхна блажено. Богове, кожата й настръхна, сякаш от полъха на вятър, но всъщност от много по- приятно усещане. Зърната й се бяха втвърдили и се опираха в гърдите му през плата на тениската. Бавно спусна пръстите си по гърба му и ги подпъхна под тениската. Внимателно я набра нагоре и я изхлузи през главата му. Захапа бузата му и отърка своята в наболата му брада.

Джули изстена тихичко. Завиваше й се свят от внезапната възбуда, която се стрелна по цялото й тяло, изпълни я заедно с езика му, който се намести на входа на дълбините й. Бедрата й се притискаха към главата му, без дори сама да го осъзнава. Дори не можеше да контролира сама тялото си и това се случваше точно в момента, когато се нуждаеше най- много от собствената си концентрация. Но нямаше защо да се залъгва. Нима не се беше отърквала в него цяло сутрин, а цяла нощ някак невинно и толкова сексапилно спеше до него.
Зарови пръсти в косата му и го придърпа. Таза й се движеше, сякаш от самосебе си, беше толкова еротична гледка, сякаш беше извадена от корицата на някое неприлично списание. Косите й се разпиляха по тапицерията на дивана, когато се изпъна назад и изви гръб на дъга. Прехапа долната си устна изкусително. Опита се да се отдръпне инстинктивно, когато в нея се надигна толкова внезапно удоволствието.
-Алек!- простена Джулия, докато се поизправяше и в същото време надигаше таза си към устните му. Подпря се на дланите си.

Тялото й се скова под неговото. Той какво? Очите й се впериха в неговите проницателно. Какви ги дрънкаше този мъж? Да се омъжва за него? Сигурно беше от екстаза, в който беше изпаднал. Хората казваха много неща в този момент, нали? Каквото им хрумне... беше склонна да вярва, че и той й предложи брак в момент на толкова силна възбуда, че мозъка му не функционираше редовно. Просто нямаше връзка с главния.
Когато отвори уста да възрази срещу думите му изобщо, но беше прекъсната дори да започне от бавния му, но мощен тласък. Прехапа устните си до кръв от навлизащото удоволствие в нея. Беше като инжекция еротика в нея. Задиша тежко при втория тласък и едва отвори устните си, за да проговори.
-Алек... ти... не ме познаваш!- края на изречението й прозвуча толкова високо.
Ноктите й задираха кожата по гърба му и оставяше червени следи. Искаше да се концентрира върху думите си, но не можеше. Толкова много хаотични мисли минаваха през ума й, бързо. Пореден тласък! Дълбок, разсейващ и тотално изкарващ всяка мисъл от главата й.
-Да!- изстена високо.

Пое пръстите му в устата си толкова естествено, както би поела и храна, но вместо да процедира с тях като такава, тя завъртя езика си палаво около тях. Засмука показалеца му и го захапа лекичко. Прокара езика си по върха му. Представи си как между устните й се намираше друга част от тялото му. Част, от която в такъв момент можеше да усети собствения и неговия вкус слети. Искаше да го усети, но сякаш нямаше сили да се отдръпне и да го накара да излезе от дълбините й.
Бедрата й се стегнаха около него и с малко повече усилия и негова помощ, Джулия успя да го преобърне. Телата им тупнаха на пода, нейното върху неговото, пода изскърца недоволно под общата им тежест. Джулс се улови за огромните му бицепси. Толкова силни и изкушаващи. Таза й се задвижи с кръгови движения, а после бавно се заспуска по огромния му член. Богове! Толкова беше възбудена, че вече не контролираше сама тялото си. Молеше се за още и още, дори не знаеше дали на глас или само на ум. Стенеше все по- високо.
Устните й се впиха в неговите жадно, сякаш искаше да изпие жизнената му енергия. Задъхваше се, а тялото й беше на път да достигне върха на своето удоволствие.

Тя го подлудяваше. С всеки един греховен стон, изплъзващ се от нежните й устни сякаш по цялото тяло на Иванов преминаваше убийствен ток на наслада. Изпитваше огромното желание да я притежава. Искаше Вивиан само и единствено за себе си, тъй като Алекзандър беше известен с това, че не обичаше да дели. Нуждаеше се брюнетката да бъде негова, тя му принадлежеше.
Алек усещаше как с всяко едно движение, всяка една ласка малко по малко го приближаваха към края. След всичко, което беше причинил на момичето той дори не беше подозирал, че нещата ще свършат по този начин. Не беше сигурен дали тя изобщо ще го допусне отново в живота си, а изглежда и направо в леглото си. Точно тази решителност и непоколебимост той харесваше в нея. Все пак и дори да не бяха стигнали до тук той нямаше да се предаде, защото тя значеше толкова за него отколкото някой би могъл да предположи. И оценяваше този шанс, който му бе предоставен.
Той притисна тялото си в нейното, наслаждавайки се на горчиво - сладките стонове, изплъзващи се от брюнетката. Радваше се, че беше успял да я докара до това дака жадувано състояние, в което беше в момента.
Членът му се притисна още повече в нея, задъхвайки го. Изведнъж усети пареща болка на гърба си, осъзнавайки, че ноктите на ръцете й се бяха впили прекалено в кожата му, оставяйки кървави следи след себе си. Не че му пречеше това. Грубият секс беше за предпочитане за него.
И скоро краят му настъпи и от устните на Иванов се изплъзна тонът на върховната наслада, към която се стремеше да получи. Крехкото тяло на Джулия се озова върху него и той усети колко изтощено бе то. Една доволна усмивка се изписа на лицето му и той плъзна пръст по голите й рамене.
– Хареса ли ти, Джули? - попита с тих и нежен глас той, а светлите му ириси намериха нейните.

Беше готова да възроптае срещу действието му, но когато топлото му семе се разля в нея, оргазмът я връхлетя неочаквано, толкова силно и внезапно. Накара бедрата й да се стегнат около него, а в момента на върховната си възбуда, ноктите й одраха пет дълбоки линии по гърдите му, които щяха да имат своето място там поне седмица. Почти се стресна от действието си, но се чувстваше толкова неспособна да мисли, че от устните й се откъсваха само тежки дихания и стонове. Беше извила тялото си под неговото, сякаш искаше да го усеща по- дълго, а петичките й натискаха дупето му и не му позволяваха да излезе от нея... с малко повече усилия щеше да успее естествено.
Малко по малко се успокои, докато вплиташе пръсти в косата му и го галеше. Господи! Чак сега я осени видението за това, което беше направила. Тя- Джулия Аушвиц се беше съгласила до живот, или пък докато не се разведат, да бъде негова жена. Съпругата му... втората дупка на кавала! Паникьоса се, но успя да овладее реакцията си преди тя да бъде проявена. Прехапа устната си и се опита да повдигне главата на Алекзандър, за да го погледне, но не особено успешно.
-Ти... знаеш ли... какво направихме току що?

На Алекзандър не му се мислеше, искаше просто да почине, да си поеме глътка въздух.
Претъркули се от нея, отпускайки главата си на твърдата дървена повърхност, придърпа я да облегне глава на гърдите му, а ръката му я прегърна, като започна да гали нежно с връхчетата на пръстите си, гърба й.
- М.. кое от двете? Първото ми харесва, но второто да се надяваме, че не хващаш толкова лесно . - подсмихна се леко накривявайки усмивката си , и леко я целуна по челото . Да може би щеше да се чувства добре, когато имаше жена до себе си, жена която да го дарява постоянно с ласките си, а не да намира поредния боклук в леглото си всяка сутрин когато отвореше очи с поредния махмурлук...
Да определено щеше да се чувства прекрано с ласките на Джулия, въпреки че усещаше парещата болка в гърба му, но беше някак сладка, знаейки защо му бе причинена. Но всичко щеше да си дойде на мястото нали? Може би наистина не я познаваше, но се надяваше да я опознае, да разбере всичко за нея, за миналото й..

Джули го изгледа скептично. А-ха! Значи такава била работата. Стисна устните си недоволно, но после се подпря на единия си лакът и се обърна с лице към него. Ръката й се спусна по гърдите му и загали драскотините, които беше оставила. Стана й малко жал, но после си припомни с ирония думите му.
-Значи, първо предлагаш брак на една непозната... а после се надяваш да не е плодородна. Охоо - стовари ръката си върху драскотините, а шляпащия звук, който се чу беше наистина силен, но признаваше, че вероятно нея я заболя повече от удара, отколкото него. - Мисля, че тогава, господин Алекзандър, не трябва да докосвате булката, за да запазите честта й.
Изплези му се и се изправи на краката си. Придърпа джинсите му и ги навлече върху себе си. Така й харесваше, толкова много й харесваше да усеща него и дрехите му по себе си, сякаш го познаваше и желаеше от години, от много много години. Прекрачи го с ясната представа, че така нямаше да порасне повече, но той си беше достатъчно голям, че да трябва да расте.
-До сватбата никакви докосвания, господинчо!

- Така ли? - попита я той, а тогава го осъни още една върховна идея, която определено не можеше да осъни никой друг в момента.
Стана бързо и я хвана през кръста вдигайки я във въздуха, и докосна нежно вратът й с устните си..
- Тогава гледай да се оправяш по - бързо, защото утре вечер ще се женим - заяви и той поемайки прекрасния й аромат. Боже господи, колко го влудяваше имаше ли си на представа.
Какво го караше да прави? Но му харесваше начина по който го бе накарала да се почувства, бе го накарала да я иска постоянно, да не се отделя от нея. Все едно се познаваха от години, а не едва от една вечер, добре де не бе от една вечер но се бяха виждали за часове преди това. А той вече я бе пожелал за цял живот. Бе пожелал именно тя да заеме мястото до него, именно тя да бъде неговата спътница.
- Мисля, че трябва да идеш при Марта, да ти помогне с подготовката. Аз не разбирам нищо.. така че моля ви! - каза той като я пусна на земята. - А й трябва да се облечеш, ако не искаш да си издерете очите с нея, вече имаш предостатъчно дрехи= каза й той въпреки, че той я харесваше й без тези дрехи, можеше да я гледа и да я милва по цял ден,

-АЛЕК!- изпищя Джули, докато се опитваше да се измъкне от големите му лапи.
Когато я пусне, тя застана пред него, напълно изправена. Богове! Трябваха й наистина високи обувки, за да ходи до него, лицето й беше едва на нивото на гърдите му. Ниска й работа! Но можеше да види това, което беше оставила като спомен там, между малките косъмчета. Прокара пръстите си по драскотините и целуна началото им. Усмихна се победоносно. Опря дланта си от едната страна на главата му и го побутна.
-Ти си луд за връзване! И ти обещавам, че някой ден ще те вържа! - облиза се лакомо и погледна надолу към пениса му.
Поклати глава. Богове! Никога не беше мислела, че ще се омъжва. Мисълта я накара да се ухили като идиотка и да затича по стълбите нагоре, все още без тениска или изобщо нещо отгоре. Държеше джинсите му от двете страни, за да не се свлекат по голото й тяло.
-Мартааа! Няма да повярваш!- мазничко се провикна Джули.
***
На следващата сутрин, Джули слезе по бельо и с разрошена коса. Беше се върнала толкова късно снощи, че дори не бе имала сили да се усмихна на Алек, а направо трупяса на леглото. Носеше изкусителни черни, дантелени бикини, сутиен от същия комплект, носеше нежен корсет в черно и жартиери. Изглеждаше толкова добре по този начин и то сутрин... все пак, тяхната игра се играеше от двама.
Седна на високия стол до бар плота и се прозя.
-Добро утро, бъдещи съпруже - изплези му се Джулс.

Алек я погледна и поклати глава. Красива, уникална а да не се изхвърляше даже можеше да я нарече божествена, и прекалено скоро, щеше да я има само за себе си.
Негова. Преглътна, но не я огледа, защото ако го бе направил определено нямаше да успее да се сдържи. Просто щеше да я вземе отново, да я накара да се разтвори за него. Да я има отново.
Но не, беше си обещал че до сватбата няма да прави секс с нея.
-Нали, знаеш, че ще докараш някой инфаркт на Марта накрая? - попита я той, като се приближи и застана зад нея, преметна косите й на една страна и ефирно докосна устните си до нежната й шия.
-Прекрасна си. - каза й той, а след това се одръпна държейки чашата с кафе, отпи глътка, и се подпря на бара поглеждайки я отнво.
-Всичко ли успяхте да свършите с Марта вчера? Намерихте ли рокля? - представяше си я, красива сега, а в онзи момент, сигурно нямаше да може да сравни красотата й с абсолютно нищо.
Искаше да я докосне, да целуне нежно свивката между прекрасния й бюст, но не не го направи, а просто преглъна отпивайки отново глътка от кафето си.

- Тя вече получи инфаркт - изтърси нехайно Джули така, сякаш изобщо не й пукаше за тази жена, но беше факт, че прения ден бе скромничила и премълчавала доста подробности всеки път, когато станеше въпрос за това как, да го вземат мътните, господин Алекзандър беше решил да й предложи брак и как тя беше приела. Наистина не беше никак добре да разказва цялата случка на Марта, освен ако не искаше да я убие бързо и безболезнено.
- Всъщност почти щеше да получи инфаркт - засмя се и си взе резанче бекон, което напъха в устата си. Моментално забеляза плеъра на плота, вероятно Алекзандър бе тренирал или просто слушаше музика, докато вършеше нещо. Пресегна се, а пищните й гърди опряха в масата, докато взимаше плеъра. Напъха едната слушалка в своето ухо, а другата в неговото. Затърси подходящата песен, докато не попадна точно на нея... бавна и подходяща за наистина неприличен танц. - Танцувай с мен!
Пусна песента и се изхлузи от високия стол, докато поклащаше тялото си бавно и неприлично, близо до неговото.. Докосваше се от време на време до него, но само за секунди... само го подмамваше.

Алек я погледна и простена, тази щеше или да го убие или да го погуби. Едно от двете..
Неприличница ето това беше тя, едно лошо и палаво девойче, което си го търсеше, и искаше да бъде наказано, но.... Не. Щеше да й устой, да точно така, даже ако трябваше щеше да повика и Марта да седи тук с тях, само и само да не й се нахвърли.
-Мм, какво каза за Марта.. Джули какво си й казала скъпа? - попита я той, опитвайки да се разсейва от това, което правеше малкото гадинче в момента, а много добре знаеше, до къде стигаше винаги всичко това, знаеше че не може да й устой, и определено вече го бе доказал.
Хвана ръката й и я дръпна рязко към тялото си, като гърдите й се сблъскаха с неговите..
-Ще настинеш трябва да се облечеш. - заяви й той, като се наведе заряваики главата си във косите й.. Пое от прекрасния й аромат, като въздъхна и се дръпна целувайки устните й..
-Прекрасна си изкусителко моя. - каза й, но се дръпна от нея, не искаше да се изкушава наистина с нея, искаше да запази всичко за първата брачна нощ

Джули го погледна недоволно и дръпна слушалката му като я пъхна в свободното си ухо. Отново се върна към барплота с танцова стъпка, а когато стигна до стола се постара да се настани така, че самия процес да подчертае дупето й. Намали малко музиката, за да може да го чува спокойно без да напряга ушите си и започна да похапва бавно и изкусително да похапва от ягодите със сметана.
- Ами... знаеш.. - подсмихна се тя. - Обичайните работи - махна нехайно с ръка, но после се загледа в него, сякаш искаше да му предаде сексуалното си напрежение. А то наистина се наслояваше в тялото й. - Разказах й как ме чукаше бързо, докато изричаше предложението си, после как премина в измъчващо бавно темпо, очаквайки своя отговор - бавно прокара върха на ягодата по долната си устна, а след това отхапа върха й игриво и го сдъвка. - Казах й колко мощен оргазъм получих след това - тялото й настръхна, а самата Джулс си пое дълбоко въздух и потрепери от приятния спомен. - Тя направо си умря от кеф! Моя кеф, естествено.
Пояснението беше съпътствано от невнимателно падане на ягодата между гърдите й. Така те се нацапаха със сметана. Погледна го изпод мигли и обра част от сметаната с пръстче, което пъхна в устата си и засмука лакомо.

Преглътна наблюдавайки я, проследявайки пътя на ягодата... Тази жена щеше да го докара до лудницата , само ако й се подърпаше още малко е тогава щеше да стане страшно..
Гледаше и усещаше как тялото му се надига, как вълна на възбуда го залива. Стисна едната си ръка в юмрук, и едвам едвам с нежелание извърна погледа си от нея и отиде до прозореца. Наблюдавайки случващото се навън
Прочисти гърлото си.
-Ти си лоша, знаеш ли? Разбиваш й сърцето - засмя се той, не той не харесваше Марта, просто бе свикнал с нея като с икономка, а не искаше да получи инфаркт, защото не искаше друг да му се рови в нещата.
- Хайде сега, иди и вземи нещата за сватбата естествено без роклята и ми ги донеси.
Каза й той, като скръсти ръцете си пред гърдите си и леко я погледна през рамо, да беше такова голямо изкушение, като шоколад когато си на диета.
Така се чувстваше в момента Александър. А господина наистина искаше да успее да издържи до сватбата

Остана силно недоволна, че отново й беше отказано. Трябваше да си признае, че беше започнало да й харесва да изпитва удоволствие от секса и сега не й се искаше да спират. Но, разбира се, всяка жена си имаше номера, с които да събуди своя мъж там долу и макар да й се струваше, че не работят тези нейни трикове и той наистина сериозно е решил да не спи с нея преди сватбата, когато се приближи до него в гръб разбра друго.
- Алек, може ли да те попитам нещо? - погледна го любопитно, докато обвиваше ръцете си около него и ги поставяше на гърдите му. Докосна одраното по кожата му, което сама беше причинила. - Сватбата ни няма да е много голяма, нали?
Погледна го нежно и мило, докато спускаше ръцете си надолу по тялото му. А дланите й се намериха върху члена му и го погалиха едва осезаемо, но наистина дразнещо.
- Защото, ако има много хора, ще ме е срам да те докосвам така - дръзко хвана големия възбуден инструмент там и не отдръпна ръцете си веднага, но само минути, когато усети, че той се отпуска се отдръпна и закрачи към стълбите. - Искам всичко да е изненада! - оплези му се. - А кога ще се венчаем?
Отново грабна плеъра му и завъртя дупе в ритъма на игривата песен.

Изръмжа, тя наистина щеше да го прати в лудница ако продължаваше в същия дух.. Това момиче нямаше засищане.
-Моля те скъпа успокой се. - каза й той като хвана ръката й от тялото си и преглътна едвам едвам премествайки я на гърдите си.
А след това я повдигна още малко нагоре и я целуна по пръстите лекичко.
-А й трябва да се облечеш, майка ми ще идва. Казах й и сега иска да се запознае с теб. Така, че няма време да се наслаждаваме еидн на друг в момента. - да нищо, че той самия искаше да се сдържи, а тя така добре го изкушаваше, че ако майка му не идваше едва ли щеше да издържи още дълго.
Но какво можеше да направи? - А за венчавката ти избери датата- подаде й той, преди да се обърне и да я погледне, разкош и красотата струяха навсякъде от нея..
-Марта- извика той, а след това добави - Започни с обяда майка ми ще дойде всеки момент.- обяви й той, като погледна своето съкровище пред себе си и леко се наведе докосвайки устни ефирно до нейните, като уви ръце около тънката й талиика и я повдигна леко, задържа я а когато откъсна устни я пусна да стъпи на земята.
-Хайде иди да се оправиш

- Една... бърза... свирк-... - моментално спря с предложението си, когато мозъка й осмисли неговите думи. От тялото й се изпи всеки възможен цвят и пребледня цяла. Да не говорим, че определено не очакваше да й каже това, когато беше готова да падне на колене пред него и да налапа до край члена му. Но, очевидно, Алек беше готов да я убие още сега и ако Марта не успееше да умре от сърдечен удар, Джулия със сигурност щеше да я замести.
- Майка ти ще идва и ти ми каза сега? - зяпна го и бързо го бутна далеч от себе си, докато се затичваше към стълбите за втория етаж. - Алекзандър, Алекзандър! Най- подходящия момент избираш! ИСКАМ ДА СЕ ВЕНЧАЕМ ТАЗИ ВЕЧЕР! - извика, докато се скриваше на площадката на втория етаж към стаята му.
Набързо облече една от онези ежедневни рокли, които Алек бе накарал Марта да купи. Върху бельото й, те стояха наистина добре и се надяваше това морско синьо да направи впечатление на майка му и да не се изложи с някоя изцепка. О, надяваше се и да не пита как са се запознали, нито от къде идва тя, защото никой майка не искаше сина му да си хване момиче от улицата. Слезе обратно долу, с вързана коса и се строи до стълбите като изтокана. Можеше да мине за възпитаничка на армията.

Алек я погледна стреснато, това момиче или се бъгваше или не беше добре. Или вече наистина го беше побъркала.
А когато се върна я погледна с отворена устна.
-Мила моя, мисля че не е нужно да седиш там като наказана, едва ли има нещо толкова страшно в майка ми. Тя е разбрана. И какво тази вечер - упули се срещу й.
Да определено му дойде като гръм, а след няколко секунди когато бе застанал точно срещу й канейки се да я целуна майка му връхлетя като хала през вратата .
- Мамо ... здравей - каза й той като извъртя очите си и се обърна към нея, да определено винаги го правеше.
Застана срещу него и започна да му щипе бузата, а след това го целуна, а той я погледна недоволно опрелделено пак прекаляваше и пак го правеше,
-Мамо това е Джулия, бъдещата ми съпруга. - заяви и той, като хвана въката на Джули придърпвайки я към себе си, а след това погледна към майка си.
-Скъпа това е прекрасната Аманда, моята единствена и неповторима майка. - каза й той като се засмя и докосна устните си до косите й. -Хайде елате да седнем в хола докато стане обяда.
-Кога е свтабата? - попита майка му, а Алек погледна към Джули..
-Попитай я нея, тя организира всичко