Chace Mansion

by **Vincent.** 4/1/2013, 17:44

First topic message reminder :

Spoiler:

by **Катрин Флеминг** 6/1/2013, 12:54

От едно известно време насам,Катрин сънуваше все един и същи сън постоянно.Не знаеше защо го сънуваше,а и някак си не и се искаше да се сеща за онзи ужасен период от животът си.
Джеймс.Красивият Джеймс с невероятните сини очи,с бялото лице и черната,като катран коса.Извисената и стройна фигура,широкоплещест и някак озадачаващ.Стоеше и я гледаше без дори да премигва.Стаята беше тъмна и мрачна,чуваше се само тежкото дишане на Катрин.Каквото и да и беше причинил тя винаги щеше да се сеща за него,независимо дали с добро или с лошо.Споменът за любовта и към него винаги щеше да я преследва и да я кара да съжалява за глупавите грешки,които беше направила заради него.беше безкрайно влюбена и безкрайно глупава!Всички и бяха казвали,че този мъж не беше за нея,но думите,които и казваше и пътите,в които и се беше вричал в любов замъгляваха съзнанието и и тя се подаваше на онзи омаен глас и поглед,който беше превзел сърцето и за по-малко от час.Джеймс се доближаваше до нея стъпка по стъпка.Злобна усмивка беше качена на лицето му,а Катрин не можеше да помръдне.И тогава се появяваше Винсънт,гледайки я въпросително.Катрин не знаеше какво да прави,дали да целуне Джеймс или да отиде при Винсънт и точно,когато щеше да излезе с някакво решение тя се събуждаше..Така стана и този път.
Събуди се цялата плувнала в пот,не знаеше колко бе станал часа.Обърна се и видя Джеймс да спи.Пое дълбоко дъх и се изправи,за да види колко е часа.Беше почти шест и половина сутринта.Не знаеше кога дядото на Винс имаше намерение да се върне и още колкото време можеха да бъдат двамата.Чудеше се дали да го събуди,но накрая се отказа.Все пак беше крайно уморен и имаше нужда от почивка.Легна по корем,за да вижда лицето му и палецът и нежно започна да преминава по скулите му,милвайки го нежно.

by **Vincent.** 6/1/2013, 13:26

Задушаваше се. Черния дим се потапяше дълбоко в дробовете му, дразнеше гърлото му и спираше притока на кислород в тялото му. Черна мъгла се спускаше пред очите му, а откъслените писъци на майка му се набиваха жестоко в съзнанието му. Не можеше да проникне в съседната стая, а когато чу как нещо тежко се стовари, сърцето му спря да бие. Кръвта отдавна се бе изтеглила от лицето му.
Гледах сякаш отстрани, младото момче на шестнадесет години се бореше с избухналите пламъци в малката къща. Стените биваха поглъщани от преплитащите се огнени езици. А аз просто седях отстрани, виках, но никой не ме чуваше. Момчето беше твърде заето да отхвърля горящите отломки около себе си, в опит да достигне до жената. Но всичко беше безуспешно. В един миг, то просто се строполи на земята, а димът все така се опитваше да отнеме и без това малкия чист въздух, който беше останал в дробовете му. Осъзнах, че това бях аз. Преживявах същия кошмар отново. Кошмар, който се случи преди десет години в Канада, но все още не ми даваше мира нощем.
Отворих рязко очи и видях лицето на Катрин срещу себе си. Беше будна и се стресна от внезапната ми реакция. Поех си дълбоко въздух в опит да успокоя сърцебиенето. Обърнах се по гръб и се вгледах в тавана. Бях удома, в сигурното топло легло. Пламъците бяха изчезнали.Беше тихо и тъмно.
-Аз ли те събудих?- попитах дрезгаво и се обърнах към Катрин.
Тя поклати отрицателно глава и зарових пръсти в косата си. Защо продължавах да сънувам едно и също? Не можех ли най-сетне да превъзмогна и забравя този инцидент. Инцидента, в който бях загубил семейството си.
-Сънувах кошмар.- отвърнах тихо на въпросителния й поглед и я погалих по скулата- А ти защо не спиш?

by **Катрин Флеминг** 6/1/2013, 13:44

Катрих го гледаше в захлас как физиономиите на лицето му се променяха докато спеше.По едно време обаче усети,че Винс не сънуваше кой знае колко хубаво нещо.Лицето му изведнъж стана измъчено и тъжно.Сякаш още малко и щеше да се разплаче.Зачуди се какво ли толкова можеше да сънува,за да прави такива гримаси но реши да го остави да спи.Очите и изучаваха лицето му и тя едвам се постара да се възпре сама от това да го целуне,тъй като не искаше да го буди.Беше интересно как от известно време не беше същият човек.Не беше онази Катрин,на която не и пукаше за абсолютно нищо,освен за себе си.Винсънт определено беше успял да я промени към добро.Преди и се струваше,че вече не беше годна да обича или пък да се влюби,но той и доказа обратното.Понякога дори беше на път да каже на всички какво става между тях двамата,но винаги нещо я спираше.Сети се за лицето му,когато преди няколко дни на партито и беше казал,че иска този цирк да свърши.Толкова ли щеше да бъде зле ако всички знаеха и преспокойно можеха да се държат за ръце на обществено място или пък да се целунат?Толкова ли лошо щеше да бъде ако всички ги виждаха заедно? Не,никак нямаше да е зле,но причината беше,че щяха да започнат спекулации,които щяха да развалят всичко.А на Катрин не и се искаше да страда отново.Най-накрая беше намерил мир в душата си и не и се искаше да се разделя с него.
По едно време Винсънт отвори очи и тя го погледна с тревога.Поклати глава отрицателно,когато я попита дали той я беше събудил.Не,не беше той!Беше един отвратителен сън,който не искаше и не искаше да я остави да си спи спокойно.Значи и той се беше събудил поради същата причина,като нея.
-И аз сънувах кошмар.-отговори на въпросът му и се усмихна плахо.Никак не и се искаше да разказва за това какво беше сънувала,тъй като на Винс нямаше да му хареса отговорът,който тя щеше да му даде ако я попиташе такова нещо.Едва ли щеше а му допадне това,че блондинката продължаваше да сънува бившата си любов.
-Все пак всичко е само сън.А сега ти си тук,до мен.-наведе се към него и го целуна.Малките и ефирни целувки продължиха по цялото му лице,спускайки се към вратът му.Обичаше да усеща ароматът му,особено сутрин.Не можеше да го определи,тъй като беше специфичен аромат,който само Винс притежаваше.Понякога се чудеше сама на себе си какво толкова я грабна в него,че не минаваше и ден без да си представя как я прегръщаше,докосваше и целуваше.

by **Vincent.** 6/1/2013, 14:05

Обвих ръце около кръста й и я прегърнах, докосвайки с устни рамото й. Беше толкова нежна, а в ръцете ми изглеждаше още по-крехка. Спуснах ръка към тънката й талия и се вгледах в очите й. Тези прекрасни сини очи, които ме караха да се усмихвам. Не знам точно как бе успяла да ме заслепи. Не помнех кога за първи път бях погледнал на нея с други очи. Познавах я още от първия ден, в който се бях преместил тук след ужасния инцидент. Но ми отне доста време да я опозная и да ме омагьоса с чара си. В повечето пъти или аз, или тя беше с човек до себе си и не смеехме да повярваме на искрите, които прехвърчаха между нас, когато бяхме близо един до друг.
-Остават ми още .. - погледнах към телефона, притваряйки очи от ярката светлина от екрана- Още три часа сън. За втори път се събуждам тази нощ. Ела тук.
Придърпах я към себе си и затворих очи, заровил лице в русите й коси. Уханието й всеки път ме изумяваше. Самата тя ми действаше всеки път като наркотик и не можех без свръх доза.
Бях твърде уморен и бързо усещах как съня отново ме дърпа плавно към себе си. Исках да я попитам какво точно бе сънувала, че да я събуди. Едва ли обаче щях да споделя моя сън. Колкото и да й споделях всичко, някак това бе твърде лично и нямах смелост да отворя дума за миналото си. Тя беше напълно наясно с преживените случки от ранната ми възраст, но не исках да знае, че те все още бяха живи в съзнанието и взимаха своята връхна точка в сънищата ми. През деня изобщо не се сещах за това, но вечер се отключваха отново и отново.
Последно усетих как тихо се откъсва от прегръдката ми, но нямах сили да отворя очи и да я попитам. За това само се обърнах на другата страна и покрих главата си с одеялото. Бях забравил да спусна щорите над прозорците и изгрялото слънце доста нагло се набиваше в очите ми.

by **Катрин Флеминг** 6/1/2013, 14:21

В прегръдката му се чувстваше като малко момиченце.Той беше нейната слабост и щеше да бъде лошо ако някой научеше това,тъй като можеше да го използва срещу нея.Само като си представяше как щеше да се чувства ако някой ден останеше без него.Дупката с сърцето и отново щеше да бъде отворена и този път едва ли щеше да се запълни бързо.Никога нямаше да намери някой,като него,който да и помогне да го забрави.Джеймс беше едно,тъй като тогава Катрин беше само едно дете опитало за първи път болката и любовта.Сега беше зряла жена,която знаеше какво иска,а тя искаше същият мъж,който в момента лежеше до нея на леглото,и едвам държеше клепачите си отворени.
Винсънт започна да се унася,а Катрин изведнъж чу шум отдолу.Изправи се рязко в седнало положение и се заслуша по-добре.Можеше да познае стъпките на икономката и стъпките на дядо му,а тези стъпки,които тя беше чула бяха тежки.Камериерката беше слаба,не можеше да стъпва толкова шумно,а това значеше,че Джон се беше върнал.Не беше ли прекалено рано?Паника обвзе Катрин и започна да бута Винсънт,за да се събуди.
-Ставай,дядо ти се върна!Хайде Винс!Ставай!-побутна го още няколко пъти и стана от леглото,като попарена и започна да си търси дрехите по земята.Винсънт обаче нямаше намерението да става и Катрин се принуди да го замери с една възглавница.
-Джон е тук!-как щеше да се измъкне сега.Отвори леко вратата,за да види дали имаше някой по коридора,но нямаше.Обърна се отново към Винс и го изгледа странно.Какво щеше да си помисли дядо му,та тя винаги му се беше доверявала,а сега изглеждаше така сякаш Катрин се явяваше,като някаква любовница пред старият Джон,а тя винаги уважаваше мнението му.

by **Vincent.** 6/1/2013, 15:00

Тъкмо бях потънал отново в блаженство, когато отдалеч чух гласа на Катрин. Какво ставаше пак? Не реагирах, но когато усетих възглавницата върху главата си отворих очи. Избутах я раздразнено на земята и погледнах към русокоска, която почти просъска срещу мен.
-Джон е тук!
Какво? Дядо ми? Погледнах телефона си. Минаваше седем, защо се беше прибрал толкова рано? Потърках сънено очи и се развеселих, когато видях физиономията на Катрин. Очевидно й беше крайно неудобно от случващото се. Бях сигурен, че сега се чуди какво ли щеше да премине през главата на дядо му ако ги завареше.
Чу тежките стъпки на Джон и махна с ръка на Катрин да се приближи. Скри я под завивките, защото беше убеден, че дядо му щеше да се отбие до стаята му, след като вратата беше открехната.
-Добро утро, синко.- веселата му усмивка изгря, когато отвори вратата.
Погледна към фигурата до мен и направи многозначителна физиономия. Винаги правеше така, когато знаеше, че не бях прекарал нощта сам. Направих му знак пред устните си да мълчи и му намигнах.
-Да пием по кафе?- тихо попита и кимнах- Тъкмо имам добри новини. Ще кажа на Джанин да приготви и закуска.
Излезе от стаята и отвих Катрин, която ме изгледа с присвити очи. Засмях се и я целунах по носа. Изправих се и извадих дрехи от гардероба. Памучна тениска и дънки бяха типичното облекло за мен. Влязох в банята да се измия и на излизане издърпах Катрин в обятията си. Впих устни в нейните жадно, сякаш ни беше последната целувка. Знаех, че щях да я видя чак довечера или направо утре. Което доста ме подтискаше всъщност.
-Аз ще му отвлека вниманието и ще можеш да се измъкнеш.- погалих я по рамото и се наведох да я целуна по бузата.
Слязох в кухнята, където дядо ми четеше вестник до остъклена стена, пред която имаше малка масичка и два стола. Джанин бе направила и гофрети. Седнах срещу него и дръпнах няколко гофрети в чинията си.
-Защо се прибра толкова рано?- погледнах към дядо си, наливайки обилна доза кафе в чашата си.
-Нямах повече работа и реших да си тръгна.- махна с ръка и отпи от кафето, оставяйки вестника на масата- Кое беше това момиче с теб?
-Една.- засмях се и отпих от кафето- Какви са добрите новини?
-Компанията, за която ти говорех онзи ден. Решили са да подпишат договор с нас, което ни изстрелва на първо място. - радостно обяви и взе гофрета в своята чиния.
Вълна на облекчение ме заля и се усмихнах. Наистина бяха много добри новини, точно от каквото се нуждаех.
Джон се изправи от мястото си и се запъти към вратата. Машинално се обърнах, ококорвайки очи. Не, не трябваше да става така. Молех се Катрин да беше изчезнала вече.
-А, Катрин?- стиснах очи и ударих по масата, когато чух гласа на дядо си - Какво правиш тук? Ела да закусиш с нас.
Гласа на Джон определено гласеше, че беше наясно със случката.

by **Катрин Флеминг** 6/1/2013, 15:28

Катрин беше крайно притеснена.Ами ако Джон разбереше какво всъщност се случваше?Той не беше глупав,много ясно,че щеше да се досети.Кгато Винс я извика при себе си в леглото се помъчи да изглежда възможно най-мъничка,за да може дядото му да не заподозре нищо,което едва ли щеше да се случи,но все пак надеждата умираше последна.
Винс я отви и я целуна.Катрин го изчака да се облече и когато усети устните му върху нейните за секунда всички тревоги се изправиха,но само за секунда.
Как щеше да му отвлече вниманието?Хубавото беше,че Джанин беше долу в кухнята,правейки кафе и закуска,за която Кат нямаше намерение да остава.
Тъкмо пристъпваше тихо и беше стигнала почти до входната врата,когато един дрезгав глас извика името и.Русокоската замръзна на място и не знаеше какво да направи.Почувства се адски не на място,но все пак се обърна към Джон с нелепа усмивка на лице.И сега какво щеше да му обяснява?Какво правеше тук в седем часа сутринта?
-Здравей Джон.Аз ъм..-прокашля се леко,чудейки се какво да каже,че да се измъкн.Погледна Винсънт и на него очевидно му беше изключително забавно да я гледа как се излага.-Снощи нямах какво да правя и реших да се обадя на Винс,а когато разбрах,че и той е сам в къщата реших да дойда и да му правя компания.Все пак .. защо и двамата да скучаем,всъщност в по-късните часове на нощта,той въобще не скуча,но това е друго.-поклати глава и го погледа най-вероятно с пламнали бузи.Ето в такива моменти някой можеше да я види изчервена.Но все пак трябва да махна съмнението,че онова момиче в леглото му беше тя.
-А колкото до закуската .. брат ми сигурно се е върнал,а не съм го виждала от много време и ..-тук обаче настоятелният поглед на старият Джон я накара да си промени решението.Пое си дълбоко дъх,погледна Винс отново и каза.
-Е,какво пък.Александър ще го видя по-късно.Все пак с нетърпение искам да науча как е минала срещата.Леко подочух,че сте се изстреляли на първо място,което е чудесно.-набързо смени темата.Когато Джон се обърна на другата страна,Катрин въздъхна облекчено,че може би и този път се вързаха на историята,която беше току що скалъпена.Малката Флеминг щеше да убие Винсънт,че я беше оставил да се излага така без да и помогне,като каже дори и една дума.Запътиха се към кухнята,като Катрин по неволя седна до Винсънт и го изгледа странно.Не знаеше какво повече да каже,тъй като се притесняваше да не се изложи още повече.

by **Vincent.** 6/1/2013, 19:10

Едвам сдържах смеха си, когато започна да се оправдава. Дядо ми се прокашля, което доста бързо ми подсказа , че не беше повярвал на думите й. Погледна ме и се качи по стълбите.
Влязох с Катрин в кухнята, където тя се настани до мен. Беше ми смешно, но се въздържах.
-Трябваше да си видиш физиономията.- поклатих глава и й сипах кафе- Стига де, не се мръщи.
Намигнах й и отпих от своята чаша. Факта, че дядо ми щеше да разбере не ме вълнуваше особено. Знаех, че нямаше да реагира по друг начин, освен да се зарадва за нас. Но брат й, обществото и всички останали биха реагирали по доста бурен начин. Едва ли щяха да пропускат да й набиват измислени лъжи, къде съм ходел и с коя съм бил. Живота на много хора беше скучен и само така си го разнообразяваха. Доста жалко впрочем.
-Моята малка лъжкиня.- усмихнах й се и се наведох за бърза целувка, когато чух, че дядо ми слиза по стълбите.
Изкашля се, сякаш да ни покаже, че влиза в кухнята и каквото имахме да си казваме да сме си го казали. Седна срещу нас и се усмихна, викайки Джанин за още кафе. Изядох още една гофрета и икономката дойде да зареди с още. Готвеше толкова вкусно, че нищо чудно един ден да пусна корем от нейните кулинарни способности.
-Така, деца.- прочете и последната статия Джон и се подпря на лакти на масата- Сега ми кажете какво се случва с вас. И, Катрин миличка, този път ако решите да ме лъжете не се изчервявайте толкова очевидно.
Преглътнах тежко гофретата и я погледнах. Оставих вилицата и избърсах устата си.
-Не става нищо между нас, сериозно.- погледнах го и извадих кутията с цигари.
-Стига, Винсънт.- поклати глава развеселен- Винаги поглеждаш към устните на човека, който лъжеш.

by **Катрин Флеминг** 6/1/2013, 19:25

На Катрин започна да и става горещо и то много.Не знаеше още колко може да се изложи.Не знаеше дали Джон беше разбрал каквото и да е,а и някак си не и се искаше и да разбира.Само при споменът как я завари да си тръгва,като крадец и и се поиска да потъне в земята от срам,но за жалост не можеше.
На всичкото отгоре не изглеждаше така както трябва.Косата и се беше разпиляла навсякъде,а гримът и беше размаза.Кой знае на какво плашило приличаше и се беше показала в този вид на дядото на Винсънт.
Отпи от кафето,което веднага започна да я ободрява,все пак беше рано сутринта,а те не бяха спали кой знае колко време.Катрин отвърна на целувката на Винс,а в следващият момент Джон се прокашля и моментално се отдръпна от него.Дядо му седна срещу тях и Катрин веднага погледна надолу.Всъщност поглеждаше навсякъде,стараеше се да не среща погледът на човека срещу нея.Но тогава той започна да говори.Да не се изчервява?Как нямаше при положение,че я бяха хванали на местопрестъплението?
Имаше чувството,че цялата беше плувнала в пот и започваше да се задушава.Погледна Джон за секунда и се подсмихна.Когато Винсънт каза,че няма нищо между тях,тя поклати одобрително глава,опитвайки се да изглежда убедителна."Винаги поглеждаш към устните на човека, който лъжеш." И Катрин го беше забелязала,затова едвам сдържа усмивката си при тези думи.
-Всъщност истина е,че ...-поде тя за кратко и погледна към Винс,който я изгледа въпросително.-че,наистина снощи нямах какво да правя и дойдох на гости на Винсънт,изчервих се защото си тръгвах така сякаш съм ви обрала и не исках да си помислиш точно това.-повдигна рамене и отново отпи от кафето си.Не знаеше какво друго да каже,думите и се бяха загубили някъде и едвам беше свързала едно изречение,за да излезе от тази кофти ситуация.Не знаеше дали и беше повярвал,та дори самата тя не си вярваше,какво оставаше за някой друг.

by **Vincent.** 6/1/2013, 20:54

Кимнах одобрително, подкрепяйки думите й. Можехме да излъжем всеки друг, но не и дядо ми. Толкова много хора бяха минали през ръцете му, че едва ли едни двадесет годишни младежи щяха да го заблудят. Започнаха да ме обливат горещи вълни и усетих как дланите ми се изпотиха.
-Ясно.- кимна той и за миг си отдъхнах- Момичето с което беше Винсънт тази нощ .. като твоите дрехи ли има? Видях ги на пода в стаята му и за това питам.
Усмихна се тайнствено и се изправи, когато Джанин му донесе телефона. Остави ни за момент в потрес и отиде в хола да говори. Погледнах към Катрин и изпих на един дъх чашата с кафе. Запалих цигара и поклатих глава. Сериозното ми изражение се превърна в бурен смях. Беше странно, че дядо ми забелязваше всичко.
-На моменти мисля, че е таен агент, а не е основал бизнес.-поклатих глава и се ухилих.
И сега, ако целия ни театър отидеше по дяволите, щях сериозно да се ядосам. Защо се бяхме крили толкова време, а сега заради една шибана нощ, бяхме прецакали всичко. Поклатих за пореден път глава и докоснах Катрин по коляното. Зашарих с пръсти по него и загасих цигарата в пепелника.
Дядо ми се върна и седна отново срещу нас,
-Е.- засмя се и ни изгледа- Измислихте ли правдоподобно оправдание?

by **Катрин Флеминг** 6/1/2013, 21:12

Дали беше успяла да го накара да повярва на думите и?Дрехите!!Проклетите дрехи!Как беше успяла да ги забрави на пода.Естествено,че щеше да се досети за какво всъщност идеше реч.И сега какво?Трябваше да си признаят ли?Дали Джон щеше да ги издаде ако му кажеха истината?Надявах се,че нямаше да обели и думичка пред никого.
-Може би пазаруваме от един и същи магазин!-засмях се нервно и погледнах към Винс с поглед,който питаше "Какво да правим сега?" Катрин не знаеше как да постъпи.Дали да кажеше "Да,аз бях момичето,което видя в леглото на внукът си!" Та това звучеше ужасно,погледнато по този начин.А всъщност нещата бяха съвсем различни.Нито един от двамата не се използваха,за да задоволяват сексуалните си нужди.Те просто бяха заедно без никой да знаеше.
Щом Джон си тръгна,за да проведе някакъв разговор,погледна към Винсънт и видя как на него му беше забавна цялата тази ситуация.Какво толкова смешно намираше,Катрин това не можеше да разбере.След малко се върна с усмивка на лице,питайки дали сме намерили оправдание.Тук вече наистина замлъкна.Беше стиснала зъби и бузи,очаквайки отговора на Винс.На него трябваше да му бъде пределно ясно,че Катрин нищо нямаше да каже в този момент.

by **Vincent.** 7/1/2013, 13:16

Почти не се задавих с кафето, когато дядо ми се върна. Добре де, не виждаше ли, че няма да откопчи нищо от нас. Поне засега. Придържахме се към алибито.
-Дядо, сериозно.- врътнах очи- Няма нищо между нас.
Джон ме погледна, после прехвърли погледа си към Катрин, а накрая към Джанин.
-Джанин, нали именно ти ми каза, че тези двамата са заедно?
Повторно щях да се задява и се обърнах към икономката. Криехме се успешно от всички, но тя беше усетила? Или по-скоро ни беше видяла някъде. Не се пазехме особено, когато само тя беше в къщата.
НО, чакай! Кога по-точно прислугата имаше право на мнение относно семейството, за което работеше. Помнех, че когато я наехме нямаше пари дори хляб да си купи. Дядо ми, с неговата прославена щедрост, веднага й беше предложил работа. Приемах Джанин като някоя по-далечна роднина, но не предполагах, че именно тя ще пусне мухата. Изскърцах със зъби и усетих ръката на Катрин върху моята. Погледнах я и видях как се опита да ме успокои с очите си. Бях бесен, и то меко казано. Постоянно си повтарях въпроса "Коя, по дяволите, беше тя!?". Запалих нова цигара, а Джон поклати глава и се усмихна.
-Деца, деца.- погледна и двама ни- Ваша си работа. Но да криете нещо от нас? Няма смисъл. Когато решите да ми кажете какво точно се случва, аз ще бъда в библиотеката на горния етаж. И не ме разочаровайте, лъжейки ме за пореден път.
Загледа се в нас за още няколко секунди и се изправи, а Джанин пъргаво изчезна от кухнята.
-Кучка.- изръмжах и се изправих- Коя е тя, че да казва на дядо ми какво се случва в моя живот?! Няма право да си отваря устата.
Обърнах се към Катрин, разперил настрани ръце. Гласа ми беше остър, студен. Мразех, когато някой се бъркаше в личния ми живот. А ако беше някой непознат, то тогава побеснявах.
Погледнах към прозореца, в опит да се успокоя. Не исках да си го изкарвам на Кат, не тя беше виновна за случилото се.
-Какво да му кажа сега?- попитах, сякаш по-скоро себе си, а не някой друг.

by **Катрин Флеминг** 7/1/2013, 13:41

Дядо му определено ги беше накарал да си глътнат граматиката и да не знаят какво да му кажат.А усмивката му не слизаше от лицето.Как трябваше да се измъкнат?Нима можеха да го излъжат?
Сега и икономката ли знаеше?Искаше да им каже,че толкова време се бяха крили и то за нищо?Ако беше така тогава защо си играха толкова дълго време някой да не ги хване и се промъкваха,като крадци посред нощта?Беше толкова нечестно!Винсънт се ядоса доста повече от Катрин,която си стоеше буквално вкочанена на стола си,чудейки се как да реагира.
Старият Джон отиде в библиотеката,а Джанин тръгна към кухнята и тогава Винс избухна.Беше се стреснала от тонът му и начинът му на говорене.Не го беше чувала да повишава тон и да изглежда толкова ядосан и направо вбесен.Изправи се бавно,като се огледа дали имаше някой наблизо.Отиде до Винсънт и го прегърна откъм кръста,като вдиша ароматът на кожата му.Винаги я успокояваше.
-Дали ако му кажем истината ще каже на някой друг?-Всъщност ако го помолеха да не казва думичка на някой за това,което се случва между нея и внукът му Джон едва ли щеше да каже,но все пак Катрин не го познаваше така добре,колкото Винс.Русият мъж продължаваше да гледа ядосано през прозореца и тогава Катрин леко се засмя.
-Приличаш на дете,на което току що са му взели играчката.-прехапа устни и се повдигна леко,за да си открадне една бърза,но все пак страстна целувка.

by **Vincent.** 7/1/2013, 14:42

Подсмихнах се на думите й. Успяваше да накара яда ми да отлети след всяко нейно докосване. Целунах я по главата и се обърнах да взема чашата си с кафе.
Обмислях думите й. Разбира се, че дядо ми нямаше да се сдържи. Уважаваше Катрин толкова много и толкова много искаше да стане част от семейството, че дори да обещаеше, че ще си мълчи, със сигурност щеше да се изпусне пред някой. А това беше последното, от което имахме нужда. Знаех, че сега се радва. Личеше му по самодоволната усмивка. Всяка друга, която бе срещал, я бе удостоявал с ледено мълчание. А всъщност, никога не го бях запознавал с моя приятелка. Макар честно казано, приятелките ми всъщност да бяха за по една-две нощи. Просто стария Джон имаше навика да нахълтва в стаята ми, особено ако бях забравил да я затворя. И често ги беше хващал да се обличат, готови да си тръгнат.
-Нямаме друг избор, така или иначе.- поклатих глава, стигайки до крайното решение - Ако го излъжа още един път, ще загубя доверието му. А сериозно, загубиш ли честта и уважението на Джон Чейс .. тогава вече става страшно.
Погледнах я многозначително и й направих знак да ме последва. Качихме се по стълбите и видях открехнатата врата на библиотеката. Почуках два пъти и влязох. Обърнах се към Катрин, която ме последва и заварих дядо си до камината, четящ от онези толкова стари книги, че имах чувството, че ще се разпаднат в ръцете ми. Обърна се към нас, свали очилата и се усмихна.
-Значи се решихте да споделите новината със стария ви дядо.- засмя се гърлено и посочи дивана срещу него. - Е?
Седнах и въздъхнах. Погледа му беше проницателен, изучаваше всяка гънка от лицата ни.
-Чувствам се сякаш съм убил някой, а не да признавам, че си имам приятелка.-засмях се, а Джон махна с ръка развеселен.
-Знаеш какво е мнението ми относно жените, които водиш тук.-поклати сериозно глава- Баба ти също не беше особено щастлива от този факт.
-Мисля, че знаеш сам какво се случва.- казах по-тихо от обикновено и сложих ръка на коляното на Катрин- Но просто не исках всичко да се разбира.

by **Катрин Флеминг** 7/1/2013, 15:06

Катрин беше все така притеснена и не знаеше какво да очаква.Имаше чувството,че целият този цирк отиваше по дяволите.Въпреки,че донякъде имаше известно доверие в Джон,Катрин все още се притесняваше тайната им с Винс да бъде казана.Но както той беше казал,очевидно нямаше друг начин.А и щеше да бъде доста по-удобно ако и той знаеше.На Катрин нямаше да и се налага да се промъква постоянно,като крадец и да се прави на гимнастичка,като стъпваше леко по земята,всъщност понякога дори се опитваше и да не стъпва,а да се движи толкова бързо,че краката и почти не докосваха земята,особено ако дядото на Винс беше буден.
Двамата се заизкачваха нагоре по стълбите,за да стигнат до библиотеката,където се намираше Джон.Принципно не беше кой знае колко притеснителна,но сега си умираше от срам и притеснение.Сякаш беше извършила престъпление.Усмивката на Джон веднага се появи на лицето му,щом Катрин и Винсънт влязоха при него.Щеше да остави Винс да говори,тъй като едва ли някакво смислено изречение щеше да излезе от устата и точно в този момент.
След около минута Джон махна весело с ръка,тъй като вече знаеше всичко.Катрин някак си си отдъхна.Може би поради факта,че вече не трябваше да се крият,докато бяха в дома му.
-Да,не искаме да се разчува.-каза изненадващо и за себе си.Леко потръпна щом усети ръката на Винс по крака и.Това беше слабото и място и винаги реагираше така,ако някой я докоснеше там.
-Моля те не казвай на никого Джон.Споделихме с теб,тъй като ти имаме доверие!-поде Катрин вече малко по-уверено от преди малко.Усмихна се плахо и погледна към Винс,като сложи ръка на рамото му сякаш,за да потвърди думите си отпреди малко.

by **Vincent.** 7/1/2013, 15:33

Видях как усмивката се разля върху лицето му. Определено беше доволен от разбраното преди малко. Макар че аз се чувствах доста странно. Някак, всичките ни усилия бяха отишли по дяволите. Толкова време се крихме и правехме театри, че не бях сигурен как щях да се чувствам сега, когато вече можех да я прегръщам спокойно вкъщи.
-Заболя ли ви?- засмя се Джон и оставих книгата върху скута си- Не беше толкова трудно да ми кажете нещо, което знам от повече от месец.
Вдигнах учудено вежди и погледнах към Катрин. Знаел е? Тогава защо и той се правеше на ударен всеки път.
-Стига, Винс.-небрежно махна с ръка дядо ми, смеейки се още по-силно- Погледите ви по време на семейните вечери? Това странно излизане и на двама ви? Не си докарвал момиче тук откакто ви видях да се усамотявате в ъгъла за първи път. Уж да й помогнеш с ципа на роклята? И излизаш с Алекс, а той изобщо не е тук? Сякаш не съм минал по този път.
Засмях се и въздъхнах. Е, една тежест по-малко. Поне вече нямаше да крия от него къде отивам вечер. Никога не ми бе искал отчет, но ми беше изключително трудно да си съчинявам цялата вечер, когато бях с Катрин. Всеки път казвах, че съм с Александър, надявайки се дядо ми да не разбере,че той е извън града.
-А сега ме оставете насаме с книгата.- сложи отново очилата си Джон и ясно ни намекна да го оставим на спокойствие.
Нямах този навик да я хващам за ръка, но все пак го направих и излязохме. Спогледахме се и избухнахме в смях. Наистина беше странно. Бяхме разигравали цирк пред очите на човек, който много добре знаеше какво се случва зад кулисите.

by **Катрин Флеминг** 7/1/2013, 15:46

Повече от месец?Катрин остана направо изумена при тези думи.Как така повече от месец?И тогава започна да обяснява.Наистина ли беше толкова очевидно?Толкова ли много им личеше на двамата,че постоянно се желаеха до полуда?Че не искат да бъдат далеч един от друг?Ситуацията за ципа на роклята и,я накара едвам да сподави смехът си.Като се сети за това колко много бяха умували какво да измислят само и само,за да получат време насаме,колкото и малко да бе то и накрая излязоха само с това,че някой трябваше да и оправи ципа на роклята.Беше абсурдно и комично!
Излязоха от библиотеката и избухната в неконтролируем смях.Катрин закри лице с ръцете си и се облегна на гърдите на Винс,като продължаваше да се подхилква.
-Вече поне няма да се налага да си измислям оправдания ако дядо ти отново ме завари тук някоя вечер!-констатира блондинката,повдигна се на пръсти и впи устни в тези на Винсънт и допълни.-Вече няма да се оглеждам,когато ми се иска да те целуна,което впрочем се случва постоянно.-и отново докосна устни с неговите.Просто беше немислимо една вечер да и стигне с него.Винаги щеше да иска още и още.Беше толкова ненаситна щом се отнасяше за Винсънт.Имаше чувството,че когато той не беше до нея,тя не си поемаше въздух,както трябваше.Как беше възможно да се привърже към него толкова много?Не го проумяваше.Към никой друг не беше изпитвала нещо подобно,дори чувствата и към Джеймс бяха по-различни.Поради всичкият този адреналин от това да не бъдат хванати,Катрин все повече и повече искаше да бъде с него,по всякакъв възможен начин.

by Sponsored content

Chace Mansion

Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31