Chace Mansion

by **Vincent.** 4/1/2013, 17:44

Spoiler:

by **Vincent.** 4/1/2013, 17:58

Стегнах вратовръзката около врата си още по-силно. Мразех строгите облекла и костюми, но очевидно етикета на обществото ми го налагаше. Или по-скоро дядо ми. Винаги държеше да изглеждам официално, да представям фамилията както казваше той. Затръшнах вратата на банята и се огледах за последно в огледалото. Рядко успявах да укротя непокорната си коса. Имах нужда от тонове гел за да постигна желания ефект.
Поех си дълбоко въздух и излязох от стаята. Дядо ми отново беше организирал от онези частни партита, в които всички важни клечки идваха тук и се надпреварваха кой ще изпие повече от скъпото уиски или кой ще изпуши повече кубински пури. Мразех надутите им физиономии. Представете си стар, оплешивял дядка, с мазна усмивка и три пъти по-млада съпруга под ръка. Като изключим тези индивиди, имаше и много други присъстващи, с които всъщност можех да завържа разговор.
Малко след като акциите бяха прехвърлени на мое име, имах страшно много отговорности. Ръководех цяла империя, но само с помощта на дядо си. Света на бизнеса беше много по-суров отколкото си мислех. Зад всеки ъгъл те дебнеше някой, който само чакаше удобен момент за да те хване в погрешен ход. За малко време бях създал доста врагове.
-Винсънт.- провикна се старият Джон, когато успя да ме фиксира сред тълпата - Ела да те запозная.
Както винаги, дядо ми щеше да се похвали с така работливия си внук. Запознай се с този, с онзи. На повечето дори не можех да запомня имената. Приближих се и лепнах фалшивата си усмивка. Запозна ме с два от тютюно магнатите и някакво друго семейство, които имаха дъщеря на моята възраст. Усмихнах й се мило и взех чаша шампанско от минаващия наблизо.
По заръка на дядо ми трябваше да й правя компания. Не познавала никой и обстановката й била непозната. Умирах от скука при такива обстоятелства. Предпочитах да отида на бар, да се напия, криейки се от папараците и да изчукам някое изкусително парче.

by **Катрин Флеминг** 4/1/2013, 18:24

Трябваше ли да казва колко много Катрин мразеше тези събирания,където всички бяха официално облечени,опитвайки се да се докажат пред другите колко много пари правят на година.Но този път явно се налагаше да отиде,а и още повече,че дядото на Винсънт огранизирваше партито.Връзката им беше тайна,само те двамата си знаеха какво правят,когато останеха сами.А иначе за пред хората бяха просто някакви семейни приятели,които в повечето случай страняха един от друг,за да не получат някакви недоразумения.
По-малката Флеминг облече една черна дълга рокля,която очертаваше извивките и много повече от перфектно.Взе малката си черна чантичка,обу висок ток и потегли с мръсна газ към имението,където щеше да се състои частното парти.
Още с влизането си всички синове на богаташите започнаха да я оглеждат,но тя пристъпваше гордо крачка по крачка без да се интересува дали някой въобще я гледа или не.Вярно,че мъжките погледи повдигаха самочувствието и още повече,но Катрин търсеше един специален поглед.Вървейки грациозно стигна до залата,където се бяха събрали всички "знатни особи" и започна да търси нещо интересно.
И точно,когато се беше отказала,забеляза Винсънт до някакво момиче,с питиета в ръка.Очевидно му беше скучно,но се представляваше пред непозната,че наистина страшно много се интересуваше от това,което тя му говореше.Бавно започна да се приближава до тях,като преди това си беше грабнала буквално,една чаша със шампанско от разхождащите се келнери.
-Надявам се не прекъсвам нищо.-поде тя спокойно,като поправи непокорният златен кичур от косата и,които се беше разхвърчал нанякъде.Погледна Винсънт многозначно,обърна се към непознатото момиче с фалшива усмивка,представяйки се.
-Добър вечер,казвам се Катрин.По обърканият ви поглед разбирам,че сте за първи път в града и то на такава сбирщина от ... -беше на път да изрече думи,като "стари влечуги",но се въздържа и за това изрече:
-Взискателни господа,които обсъждат бизнеса на семействата си.-поредната изкувствена усмивка се появи на лицето и,а синият и поглед се върна на Винсънт.

by **Vincent.** 4/1/2013, 22:11

Бях започнал твърде отчаяно да гледам към момичето. Беше очевидно, че от скоро се е потопила в света на парите и не спираше да говори с въодушевление каква къща са си купили. Имало басейн, представяте ли си? Усмихвах се окуражително на всяка нейна поредна въздишка по скъпата кола, която баща й бил подарил. Честно казано социалния им статут едва ли беше толкова висок колкото на всички останали присъстващи, но очевидно трябваше да пазя поведение.
Погледа ми се плъзна през тълпата, поглеждах към всяко едно лице. Търсех нейните очи, онези сини диаманти, които ме изпиваха всеки път. Изключително трудно се въздържах да не я придърпам към себе си всеки път когато я видех. Но не можехме да обявим връзката си пред всички тези лешояди. Семейството ни беше твърде сплотено за да го направим. Скандалите по наш адрес щяха да съсипят всичко. Спомнях си как като бяхме малки правеха планове за нас. Действително искаха да бъдем заедно, но и двамата знаехме цената. Заради това се правехме на ударени и всеки път обръщахме темата.
Тягостна тишина настъпи между мен и момичето, тъй като явно бе забелязала, че бях крайно незаинтересован от личността й. Беше неловко, но честно казано нямаше какво повече да си кажем.
Тъкмо когато бях решил все пак да завържа някакъв разговор или да я запозная с някой друг, точно тези очи, които търсех се подадоха на хоризонта. Блясъка в погледа й ми подсказа, че не остана очарована от гледката. Усмихнах й се и хванах ръката й за добре дошла. Беше странно, имайки предвид какви ги вършим когато сме сами. Прииска ми се да я придърпам в прегръдката си, но бавно я пуснах.
-Великолепната Катрин.- дядо ми доста бързо я беше надушил - Тъкмо помислих, че този път си решила да ни напуснеш.
Прегърна я сърдечно, а аз се засмях. Старият Джон си беше все същия добряк. Това му харесвах, парите не бяха успели да променят благия му характер.
-Застрашаваш бъдещата ми жена.- тихо подадох, когато дядо ми отиде при други гости-Станала си му любимка и сравнява всяка моя приятелка с теб.
Отговорих на въпросителния й поглед и отпих от шампанското. Розовите й устни доста силно ме изкушаваха, но трябваше да се сдържа още няколко часа. Старческите събирания не продължаваха дълго. Алкохола не им понасяше добре и рано си тръгваха.
-Много си красива тази вечер. - прошепнах на ухото й, когато се наведох да оставя празната чаша.
Метнах й многозначителен поглед и след това се загледах към една стара двойка. Възможно ли беше дори след толкова много години все още да се обичат със същата страст? Явно да.

by **Катрин Флеминг** 4/1/2013, 23:02

Момичето очевидно се беше притеснило след пристигането на Катрин.Но нима трябваше да остави Винсънт да се измъчва в компанията на тази малка префърцунена пръдла?Определено русокоската не мислеше така.По-късно щеше да накара русият мъж да и се отблагодаря по някакъв начин.Но тя знаеше,че накрая и двамата щяха да останат доволни.
Тогава от никъде се появи и дядото на Винсънт.Беше приятен мъж,който винаги знаеше как да накара Флеминг да се засмее,изчервяваше се доста рядко,но веднъж му се беше случвало да я види със зачервени,като домат бузи.
"Застрашаваш бъдещата ми жена!"Тези думи я накараха да го погледне.Дали наистина можеше да се стигне до там,че да бъдат съпрузи?Вярно,че още от деца ги бяха сватосали,но заминаването и за Франция беше провалило нещата,но сега след като беше тук от няколко години насам,не беше сигурна дали старият Джон все още щеше да я иска за снаха при положение миналото и.
Беше странно как,щом го видеше дори и за секунда и сякаш всичко лошо,което и се беше случило през деня изчезваше от мислите и.Беше странно как само щом го зърнеше и копнееше да го целуне или прегърне.Катрин много пъти си беше казала,че нямаше да се влюбва повече,тъй като душевната болка след раздялата просто не си заслужаваше,а какво правеше в момента?Влюбваше се.Разбира се всичко щеше да продължи по мед и масло ако Винсънт не сгафеше някъде или може би тя.
Усещайки дъхът му по кожата и,когато оставяше чашата си я накара да изтръпне,а в компания и с комплимента,който и направи и идваше да го разцелува,но засега някак си се въздържа.Но само засега.Малко по-късно на същата вечер всичките им задръжки щяха да паднат.
-Благодаря ти.-каза със смесена усмивка.Усмивка показваща дързост и все пак капка нежност и деликатност.Сините и,като океан очи се впиха в неговите,изучавайки чертите на лицето му подробно.Сякаш го виждаше за пръв път от доста време,а всъщност ако не всяка вечер,то поне през вечер Катрин и Винсънт споделяха освен преживяното през деня,а и леглата си.

by **Vincent.** 4/1/2013, 23:31

Имах нужда да разпусна. Доста неща ми се бяха насъбрали напоследък. Не само факта, че бях погълна изцяло от работата в офиса, ами и трябваше да присъствам на това глупаво събиране. Искаше ми се да хвана Катрин за ръката и още сега да изчезнем нагоре към спалните помещения. Било то и пред погледите на всички.
За разлика от всички други, с които бях, с нея можех да споделям, доверявах й се. Не само заради факта, че бяхме израснали заедно, но и имаше нещо в нея, което ме караше да се отпусна. Можех преспокойно да разговарям с нея за каквото и да било, винаги съумяваше да ме разбере.
Усещах как започвам да се задушавам от дима на кубинските пури. Имаха твърде тежка миризма, дори и за пушач като мен. Официалните разговори започваха да се превръщат в силен кикот, а други решаваха, че могат да се натискат. Картинката определено беше гнусна. Това не се правеше от малоумни тинейджъри, които ходят по разни смешни купони, пиещи бира и евтина дрога?
-Ще те чакам в лятната кухня след десет минути.- погледнах я за секунда две и влязох в една от баните.
Трябваше да се откъсна за половин час от всички. Не ми влияше добре този цирк. Беше ми омръзнало да се усмихвам изкуствено и да се правя, че ме засягат личните им интереси.
Наплисках лицето си с вода и се погледнах в огледалото. Две уморени очи ме гледаха отсреща, само чакайки заветния миг да си легна и да спя поне дванадесет часа. Не само психически бях уморен, ами и физически.
Измъкнах се незабелязано от къщата и се запътих към лятната кухня, която беше добре оградена от всички страни. Лятото тук провеждах частните партита. Партита, които бяха коренно различни от тези на дядо ми. Влязох вътре и седнах на една от пейките. Въздъхнах тежко и извадих цигара. Тютюневия дим бързо проникна във всяка една клетка и ме принуди да затворя очи. Най-сетне малко тишина.

by **Катрин Флеминг** 4/1/2013, 23:55

Малко по-малко видът на Винсънт започваше да се променя и това някак си започна да притеснява Катрин.Какво му имаше?Дали беше само заради момичето,или пък искаше да останат сами?Или наистина имаше и нещо друго.Не знаеше какво е но щеше да разбере.Винаги си споделяха тревогите и макар и да бяха любовници,те бяха и доста добри приятели,опитващи се да си помогнат взаимно по всякакъв начин.
Лятната кухня.Това място и навяваше толкова много спомени.Първо,винаги когато имаше такива събирания,винаги отиваха там,за да се скрият от всичко и всички.Дори още от малки се криеха там от родителите си.Катрин въздъхна тежко и погледна към непознатото момиче.Все още не се бяха запознали,а и Флеминг нямаше и желанието.Тогава покрай тях мина един стар,нейн познат.Тя го дръпна за ръката и представи Джон на ... всъщност нямаше значение.Остави ги двамата и тръгна към лятната кухня.
Бяха се минали точно десет минути,когато Катрин пристъпваше към Винсънт,гледайки го някак разтревожено.Още щом стигна до него първата и работа беше да вземе цигарата от ръцете му и да я загаси в пепелника.Никога не одобряваше това,че пуши и колкото и пъти да се бе опитвала да го накара да откаже цигарите,толкова и пъти се беше проваляла в това.Накара го да се изправи от стола и побърза да докосне устните си с неговите.Все едно бяха минали векове от последната им целувка.Усмихна се доволно,но след това притесненият и поглед отново се върна.
-Всичко наред ли е?Или онази малката доста те е поизморила преди да дойда?-погледнах го изпитателно.Всъщност се шегувах,но знаех ли,можеше да бъде и истина.Знаеше как реагирваше,когато някоя друга започнеше да се навърта около него.

by **Vincent.** 5/1/2013, 00:11

Усмихнах се когато видях, че се приближава. Вдъхваше ми спокойствие, когато беше около мен.
-Знаеш как мразя това. - промърморих изкуствено и обвих ръце около талията й.
Сякаш цял век бях чакал за да я усетя в прегръдките си. Докоснах устните й със своите, придърпвайки я още по-плътно към себе си. Изглеждаше толкова нежна, толкова крехка. Сякаш щях да я счупя ако приложех повече сила.
Отдръпнах се и отново седнах на пейката, без да пускам ръката й. Дръпнах я към себе си, за да може да седне в мен и отново извадих цигара.
-Последна, обещавам.- засмях се при погледа й и вдигнах ръце - Имам нужда, наистина.
Запалих я и отново дръпнах силно. Имах мисли в главата си, които не ми даваха мира. Оставях факта, че утре имам важна среща настрана. Друго беше, нещо коренно различно.
Сякаш не се чувствах добре в кожата си, на моменти имах чувството, че съм коренно различен човек. Рядкост беше за мен да бъда изкуствен, а точно това ми се налагаше да бъда през повечето време. Тези лешояди вътре, колкото и мило да се усмихваха, само чакаха удобен момент да изпразнят банковата ти сметка.
-Не знам.- махнах с ръка, когато ме попита- Просто съм малко уморен от всичко напоследък. А и дядо ми не допринася с нищо добро като продължава да организира този боклук.
Разтрих слепоочията си с една ръка. Мигрената беше на път отново да се обади. Недоспиването си казваше думата.
-Ами ти? - вдигнах поглед към нея, докосвайки брадичката й- С кой ми изневеряваше цял ден, че не можа да ми вдигнеш телефона?

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 00:38

Чувстваше се,като истинска принцеса,когато беше в ръцете му.Беше толкова мил и грижовен към нея.Беше и толкова хубаво,когато я прегръщаше по-силно,отколкото тя него.Започваше да се чувствам значима за някого и това чувство и харесваше все повече и повече с всеки изминал ден.
И въпреки всичко,тя все още бе загрижена и искаше да разбере как се чувства и какво го измъчва.Най-вероятно щяха да бъдат задълженията,които имаше в последно време.Най-вероятно не беше никак лесно да се ръководи цяла компания,въпреки че дядо му му помагаше,той обираше цялата негативна енергия,за да се среща с разните му там уж "бизнесмени".
Милваше главата му,докато и говореше.Всичкият дим от цигарата идваше върху нея,но този път нищо нямаше да каже.Макар и да не разбираше как цигарите биха му помогнали в тази ситуация.Добре,че не пушеше.Всъщност след всичко станало,оставаше и да пуши.Интересното беше,че когато Катрин беше около него се променяше изцяло.Това не можеше да си го представи защо и как се случва.
Тогава Винсънт докосна брадичката и я попита за всичките онези телефонни обаждания,които Катрин виждаше,но нарочно не му вдигаше.Тогава реши да си поиграе малко с него,за да го развесели поне малко.
-Не знам дали съм ти разказвала за Томас.Е,днес се върна от Италия.Прекарахме целият ден заедно и трябва да ти кажа само едно,беше много повече от невероятно.С този загар,който има всички го гледаха наистина странно.-вътрешно си умираше от смях,но външно се държаше точно както подобаваше.Беше страхотна актриса,трябваше да получи Оскар.
-От друга страна Гучи и Марк Джейкъбс също не ми дадоха възможност да ти вдигна.-тук имаше нещо вярно.Наистина днес бше на пазар.Погледна гримасата му и просто не успя да се удържаи.Засмя се гръмко.Белите и и красиво подредени зъби се показаха,както и трапчинките и от двете страни на лицето и.
-Всъщност истината е,че просто ми беше интересно как ще реагираш след като се видим.-призна си накрая и го погледна с детско изражение,наподобяващо дете,което беше извършило някаква пакост.
-Нали знаеш колко много обичам да те предизвиквам.-повдигна невинно рамене и го дари с една прекрасна целувка.Изпълнена с нежност и страст.

by **Vincent.** 5/1/2013, 14:32

Слушах я внимателно. Бях наясно, че просто се опитва да ме предизвика. Томас? Тя сериозно ли? Поклатих глава и се засмях. Загасих цигарата в пепелника и се обърнах към лицето й, хващайки отново брадичката й. Приближих устните си към нейните, за поредната целувка, която едва ли щеше да задоволи апетита ми към нея.
-Време е да влизаме.- въздъхнах й докоснах с пръсти ключицата й - Иначе става прекалено подозрително.
Честно казано ми беше омръзнало от тия игрички. Трябваше винаги да се съобразяваме, дали някой ни гледа, дали някой беше забелязал, че и двамата бяхме изчезнали. Дядо ми би полудял от кеф ако разбереше, но след това? След това вече щеше истински да съжалява. Както и ние с Катрин. Може би точно това поддържаше пламъка между нас. Адреналина, че някой може да ни хване си заслужаваше. Особено през късните часове на нощта, когато се усамотявахме в стаята ми. Имаше голяма вероятност дядо ми да влети с идея за нов проект. Този човек почти не спеше от мисли за компания.
Изправих се и хванах ръката й. Навън вече бе достатъчно тъмно и студено, така че едва ли някой щеше да си направи труда да излезе. Дори градинското осветление не беше пуснато.
-Чакай. - прошепнах, когато стигнахме до вратата.
Дръпнах я към себе си, впивайки една последна целувка в устните. Или поне последна за следващия час-два. Помилвах я по страните и се усмихнах.
-Аз ще вляза от другия вход.- кимнах към предната част на имението- Бил съм да си купя цигари.
Ухилих се и я ударих през дупето, когато се завъртя за да влиза. Проследих я с поглед и тръгнах към главния вход. Отново беше време да се надишам с отвратителните пури.

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 14:45

Катрин обичаше да усеща устните му по себе си.Краката и омекваха и загубваше представа за време и място.За жалост обаче гласът на Винсънт,когато каза,че трябвало да влизат никак не и се понрави.Ако можеше щеше да стои с него постоянно,но това разбира се беше невъзможно.Всички щяха да се досетят какво ставаше между тях двамата,а те искаха да избегнат всички скандали по техен адрес.Катрин доста пъти си беше представяла какво щеше да е ако всички научеха.Как щяха да ги гледат останалите и точно заради това състоянието,в което се намираха в момента беше най-изгодно и за двама им,макар че истината така или иначе един ден щеше да излезе наяве.
Тръгнаха към вратата,но изведнъж Винс я дръпна към себе си и устните им отново бяха слети в едно.Пасваха си толкова добре,та чак понякога самата Катрин се изненадваше.Не и хареса и факта,че той щеше да влезе от другия вход,но така беше най-разумно.Щом я шляпна по дупето,тя се засмя от сърце.Понякога можеха да се държат,като истински деца и се забавляваха безумно много.
Черната и рокля се премяташе наляво и надясно според походката и,която беше елегантна както винаги.Видя дядото на Винсънт и го поздрави за добре организираното парти.Поговориха си с малко ласкателства още няколко минути,след което Флеминг грабна поредната чаша шампанско и се заприказва с някой,който виждаше за пръв път.Но разговорът за това какъв е банковият кредит и се стори прекалено скучен и деликатно се оттегли,когато пред нея изскочи Деймиън.Как го мразеше само.Наглата му усмивка можеше да ядоса дори и най-спокойният човек на земята.
-С какво мога да ти помогна?-запита го тя нахално със злобен поглед,който издаваше пренебрежението и към него.Винаги си вреше носа,където не му беше работа и това допълнително вбесяваше Катрин.
-Може би искам да си ми компания за нощта.-отсече Деймиън,а думите му накараха Катрин да се засмее с цяло гърло.Отпи голяма глътка от шампанското,поклати глава и тръгна напред,но ръката на тъмнокосия мъж я спря.Тя го изгледа с цялата надменност,на която беше способна.

by **Vincent.** 5/1/2013, 15:44

Как можеше да ме заблъска такова зверско главоболие? Само за секунда и сякаш някой с нажежен тиган ме удряше през слепоочията. Със сигурност беше от недоспиване. Напоследък нямах много време за сън.
Влязох в имението и се насочих към хола. Знаех, че там няма хора и тъкмо щях да изчакам малко време преди да се върна при гостите. Извадих таблетка болкоуспокоително от шкафчето до плазмения телевизор и си сипах чаша уиски. Лекарства и алкохол. Защо не, кой щеше да разбере? Правех го рядко, но определено беше изключително ефикасно и с доста бърз резултат. Изпих хапчето, заедно с огненото питие на екс и притворих очи. Това уиски беше доста силно. Специално от колекцията на дядо ми. Имаше навик, при всяко свое пътуване някъде по света, да се връща с бутилка рядко уиски. Беше му се превърнало в нещо като хоби.
Запалих цигара и се върнах към партито. Вече си бяха тръгнали едно-две семейства и веднага се усети разликата във въздуха. Не беше толкова наситен, колкото преди да се чупя.
Дядо ми ме придърпа настрани, очевидно с нова идея, която задължително трябваше да се осъществи. Изслушах го внимателно, като от време на време кимах разбиращо. Този мъж всеки път ме изумяваше с острия си като бръснач ум. Измисляше най-блестящите идеи, които на мен трудно биха ми хрумнали. Какво ли щях да правя без него?
-Ще видим как върви с под..- тъкмо бях започнал, когато погледа ми беше привлечен от Деймиън.
Той от доста време беше хвърлил око на Катрин. Виждах как я гледа и какво искаше от нея всеки път. Но Деймиън си оставаше Деймиън. Нямаше никакъв подход към жените, може би заради това рядко някоя да му вържеше. По-скоро успяваше да впечатли евтините курви със парите на баща си. Тъпака така и не беше успял да се задържи на някоя работа, на която родители му го уреждаха.
-Извини ме за момент.- кимнах на дядо си и се насочих към тях двамата - Нека позная. Деймиън, братовчеде, отново ли се опитваш да се предложиш?
Засмях се надменно и погледнах към Катрин. Опитваше се да ме кара да ревнувам или какво? И то с братовчед ми? Странен блясък премина през очите ми и отново се обърнах към копеленцето.
-Хайде разкарай се оттук преди да съм извикал някой да ти помогне с това. - изгасих цигарата в пепелника и за последно погледнах към Катрин, клатейки глава.
Върнах се отново към стария Джон, като не изпусках сините й очи.

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 17:44

Деймиън определено умееше да разваля настроението на хората и то дори със самото си присъствие.Вече не помнеше за кой път и се предлагаше по този начин.Не беше ли разбрал,че Катрин не беше глупава и никога нямаше да си легне с него.Дори и в най-съкровените му мечти,тя отново щеше да се изплъзне.Само като си представяше,че може да го целуне и се повдигаше.Нахалството му обаче нямаше край.Катрин не искаше да го излага пред всички,като публично го шамаросаше,но той започваше да си проси все по-сериозно.
Тогава отнякъде се появи Винсънт и една вълна на облекчение удари Катрин.Знаеше,че след това нахалният братовчед на Винс щеше да я остави на мира.Погледът на русият мъж обаче не и хареса.Катрин предположи,че ще я погледне мило и грижовно,а вместо това той поклати глава някак ядосано и се върна обратно,за да довърши разговорът с дядо си.Катрин остана със зейнала уста.Какво искаше да и каже с този поглед?Нима си мислеше,че щеше да отиде при Дейминън,след като Винсънт знаеше,че го ненавижда?Това беше просто недопустимо.Изпи шампанското,което и беше останало в чашата на екс и тръгна към него,за да му покаже,че всъщност греши.
-Джон,ще бъде ли много нахално ако отнема внукът ти за кратко.Имаме да обсъждаме нещо много важно.Обещавам,че после ще споделя и с теб.-едва ли Джон щеше да има нещо против,при положение,че много пъти беше казвал на Катрин,че я чувства,като своя родна дъщеря.Катрин от своя страна задърпа Винсънт към най-отдалечената от мястото,където всички се бяха събрали,стая.Обърна се към него и синият и поглед проблесна в тъмнината.
-Какво искаше да ми кажеш с този поглед преди малко?-запита тя нетърпелива да чуе онова,което Винс имаше да и каже.И ако се опита да и се изплъзне с номера,че трябва да говори за нещо много важно с някой много важен,номерът му просто нямаше да мине,не и този път.Беше сложила ръце на хълбоците си и го гледаше меко казано лошо.

by **Vincent.** 5/1/2013, 18:15

Въздъхнах и врътнах очи. Честно казано, не знаех защо бях реагирал така. Нотка на ревност? Със сигурност, макар до преди да започне аферата си с Катрин, не бе ревнувал никой. А сега изведнъж усети някакво странно и особено чувство за собственост към тази жена. Било то и заради грозния му братовчед. Отново беше мъж, а щом беше мъж значи можеше да се възползва от нея. Бяхме големи свине, когато искахме да постигнем онова, което желаехме. Аз, особено, криех доста козове в левия ръкав и не се колебаех да ги използвам, ако това означаваше сигурна победа.
-Виж, Катрин ... - поклатих глава и я погледнах - Няма значение. Понякога и аз самия не знам какво се случва с мен. Ядосах се на Деймиън и си го изкарах на теб. Съжалявам.
Ако сега можеше да последва целувка от моя страна би било чудесно, но очевидно трябваше само да й се усмихна и да докосна незабележимо ръката й.
-Искам този театър да свърши, Катрин.- тихо промълвих, загледан в гостите.
Усетих въпросителното й изражение върху себе си и се усмихнах, все така втренчен в нищото. Мушнах ръце в джобовете си и я погледнах. Много добре знаеше какво имах в предвид. Това "може ли да ти го отнема" или "би ли ми помогнал с нещо?", бяха изтъркани и честно казано, доста му лазеха по нервите. Не че ако бяха официално заедно щеше да му каже " Винс ела, трябва да те питам дали искаш да се усамотим по-късно вечерта?". Беше немислимо и при самата мисъл за това му стана смешно.
-Писна ми да се крия като мишка и да ревнувам от всеки, който знае, че си необвързана и решава, че може да се пробва.-ето, казах го и тя го разбра.
Главната причина за реакцията ми спрямо Деймиън,

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 18:44

Не знаел какво се случва с него в последно време?Как така нямаше да знае?Реакцията му относно братовчед му беше абсолютно и напълно ненужна.Познаваше я прекалено добре,за да проявява каквито и да било изблици на ревност,а и Катрин не знаеше,че той беше ревнив.Не и го беше показвал нито веднъж и сега изревнува и то от братовчед си,който знаеше,че мразеше и никога не би имала каквото и да е общо с него.
-Не се притеснявай.Знаеш,че никога не бих се изложила да се дам на братовчед ти.-подсмихна се и го погледна но този път не толкова студено,а напротив.Гледаше го мило и нежно.Сякаш,за да му покаже,че не му е сърдита.Не успя да се стърпи и го прегърна силно.Ръцете и се заиграха с косата му,но тогава Винсънт изрече едни думи,които накараха цялото същество на Катрин да се стегне.И тя не искаше да се крият,а да покажат на всички какво изпитваха един към друг,но и двамата знаеха как ще завърши всичко.
-Винс,знаеш че много пъти сме говорили за това и никога не сме излизали с добро решение.И аз не искам да крия това,което имам към теб,но няма друг начин.-положението наистина не беше розово,но трябваше да се благодарят на факта,че макар и скришно те все пак бяха заедно,колкото и да им се искаше да кажат на целият свят.Та той беше най-добрия приятел на брат и.
-А колкото до мъжете,които си мислят,че съм необвързана.Остави ги да си го мислят,важното е,че и двамата знаем,че това не е истина.-усмихна се окуражително и хвана лицето му с двете си ръце,като пристисна устните си силно към неговите.Не и се искаше да се връщат там,но се налагаше.
-И сега,какво сме обсъждали?-засмя се,тъй като беше обещала на дядо му,че ще му издаде всичко.

by **Vincent.** 5/1/2013, 21:06

After a few days

Бях доста уморен от сутрешния джогинг. Само така успявах да поддържам фигурата си, когато не оставаше време за друг вид спорт. Паркирах колата пред гаража и влетях в къщата.
Първото нещо беше да вляза в банята и да отмия полепналата пот от тялото си. Бях тичал три часа и се чувствах ужасно изтощен. Мускулите ми бяха доста напрегнати и бях сигурен, че до един ден щях да съм с мускулна треска. Не се бях натоварвал по този начин от доста време.
Излязох и приготвения костюм ме чакаше на спалнята. Икономката винаги се грижеше всичко да е точно и заради това я харесвах много. Благодарих й, когато я срещнах на излизане и отпраших към офиса.
Вечерта, след поредната скучна вечеря на борда на директорите, се прибрах капнал. Оставих ключовете на колата в паничката в кухнята и разхлабих вратовръзката. Качих се в стаята и съблякох строгия костюм. Тази вечер щях да си остана вкъщи. Дядо ми беше на среща във Вегас и чак утре сутринта щеше да се върне. Бях напълно сам, тъй като се наложи да пусна и икономката. Облякох си свободен анцуг и си взех бира от кухнята. Отидох в хола и си пуснах някакъв смотан мач, чийто резултат ми беше ясен.
Взех телефона си от масичката и написах бърз смс на Катрин. Оставих телефона до себе си и започнах да отмятам каналите за нещо интересно.

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 21:28

Катрин обикаляше ли обикаляше градът цял ден с колата си.Спираше се ту в този магазин,ту в онзи.След като си напазари някои доста хубави дрешки се прибра в тях.Съблече дрехите си и се шмугна в банята,за една релаксираща вана,която щеше да и подейства изключително добре.
Днес беше решила да се отдаде на почивка.Смени лакът на ноктите си безброй пъти,гледа "Тетрадката" за енти път и се разплака,като малко момиченце за незнайно кой път.Докато бършеше сълзите си с салфетка,телефонът и извибрира и тя побърза да види съобщението.Беше от Винсънт.Бил сам в тях и я кани на гости.Широка усмивка веднага озари лицето и.Смени широките дрехи с прилепнали по нея дънки и блуза с голямо деколте.След като вече беше обута и облечена,Катрин изкара колата от гаража и потегли към къщата на Винс.Не се бяха виждали след онова събиране,което дядо му беше организирал и ако трябваше да признае пред себе си,Винс беше започнал да и липсва.
След около петнадесет минути,Катрин паркира колата и се запъти към входната врата на имението.Колкото и голямо да беше,тя вече го знаеше,като петте си пръста.Вратата беше отключена,затова русото момиче влезе сама,търсейки Винсънт.Видя го протегнат в хола,гледайки телевизия.Тихичко се промъкна зад него и изведнъж го целуна по врата,смеейки се.
-Изненада.-едва ли очакваше да бъде готова за толкова кратко време,но просто представа и,че щяха да бъдат самички в цялата къща и се струваше наистина прекрасно и просто нямаше никакво търпение вече да бъде в прегръдките му.
Очите му отново изглеждаха уморени.Катрин не го харесваше в този вид.Сякаш беше загубила онзи Винсънт,който постоянно имаше сила и енергия за всичко.
-Ще трябва да се скарам с дядо ти!-издекламира изведнъж,а Винс я погледна въпросително.-Изтощава те много повече от мен!-повдигна вежда,след което се засмя детски и го целуна.Определено тази вечер щяха си вземат всичко с лихвите,за дето не се бяха виждали толкова дълго време.

by **Vincent.** 5/1/2013, 21:44

Стресна ме когато се появи така изневиделица. Усмихнах се и я целунах по брадичката. Колкото и простичко да се облече, винаги изглеждаше секси. Нямаше начин някоя дреха да не седи добре на перфектно изваяните й бедра, които така харесвах.
-Добре ще направиш. - кимнах одобрително и се засмях. - Имам нужда от почивка.
Придърпах я към себе си и я целунах. Първо бавно, нежно, а след това диво и необуздано. Постоянно менях начина си на целуване, така беше много по-интересно. Изправих се и обвих краката й около кръста ми. Не можех да чакам, исках я веднага. Заизкачвах се по стълбите без да отделям устните си от нейните. Бутнах с крак вратата на стаята ми и се доближих до леглото, оставяйки я нежно. Издърпах тениската си и я хвърлих на земята. Настаних се удобно между краката на Катрин и започнах да обсипвам врата й с леки, ситни целувки. На места захапвах лекичко и усещах как гърбът й се извива под мен. Започнах бавно да придърпвам блузката й нагоре, като всеки сантиметър плът, който се разкриваше от коремчето й го галех с палец.
Беше толкова нежна в ръцете ми. И всеки път ми се доверяваше, без капка да се замисля. Точно това ми харесваше в нея. Страстта , с която ме докосваше оставаше горещи следи върху кожата ми всеки път.

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 21:58

Колкото и да беше изморен обаче,винаги щеше да намери сили за нея.Настръхна щом устните му докоснаха нейните.Не можеше да повярва,че беше издържала без него за толкова дълго време.Струваше и се цяла вечност,откакто бяха заедно за последно.
Не усети кога се бяха качили на втория етаж и кога беше на леглото под мекия матрак.Щом усети устните му и пръстите му по тялото си,цялата се стегна за секунда.Искаше да се притисне колкото се може повече към него.Искаше да не остава и сантиметър разстояние помежду им.Извиваше гърбът си нагоре,за да усети топлината на кожата му,дори и през дрехите си.Ръцете и се озоваха на гърбът му,като се разхождаха нагоре и надолу през цялото време,а устните им бяха едно цяло през повечето време.
-Определено не е добре да бъдем разделени за толкова дълго време.-подсмихна се и започна да целува всяко едно място по него,където успяваше да достигне,а ръцете и оставяха горещи следи по цялото му тяло.Дъхът и се разбиваше по кожата му,а дрехите им секунда по секунда започваха да стават все по-ненужни.

by **Vincent.** 5/1/2013, 22:23

Винаги ли бяхме толкова ненаситни един към друг? Колкото повече се раздавахме един за друг, толкова повече се искахме след това. Моменти като този бяха рядкост. Почти винаги имаше някой в имението и развихрянето ни беше невъзможно.
Обожавах да усещам пръстите й върху себе си. А тези нейни нежни устни .. изгаряше ме с всяка целувка. Имах чувството, че изгарям от възбуда. Всяка наша ласка ставаше все по-интимна и по-интимна. И двамата знаехме какво искахме и знаехме как да го получим един от друг. Достатъчно добре бяхме изучили телата си, макар всеки път да ни беше като първи път.
---
Лежахме и дишахме тежко. След двучасовия маратон имах сериозна нужда от цигара. Ако запалех в леглото, Катрин щеше да ме убие. Изправих се до седнало положение и обух само боксерките. Отворих прозореца и студения полъх накара кожата ми да настръхне.
Погледът на Катрин беше особено обвинителен, но й отвърнах с палаво намигване и се засмях. Поне тя не беше жена в живота ми, която неисках да виждам след секс. Към повечето си измислях някакво странно оправдание като например, че съм женен. Доста тежко го приема това една жена.
-Като заговорихме за почивка.- метнах цигарата и се върнах в леглото- Другата седмица съм за пет дни в Монако. Искаш ли да ме придружиш?
Хванах ръката й и доближих опакото на дланта й до устните си. Усещах как клепачите ми натежават и щях всеки момент да заспя.

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 22:36

Как беше възможно да го иска до пълно безумие?Защо трябваше да и действа по този начин.Не беше никак честно.Но вече колкото и да се противеше нямаше начин да се измъкне от чарът,с който винаги я омайваше.Винасънт я караше да се чувства като истинска жена.А през тези два часа,през които бяха неотлъчно един от друг се чувстваше прекрасно.Сякаш беше на седмото небе и скоро нямаше да слезе от там,не и докато беше до Винс.
Когато тръгна да се обува,Катрин разбра какво щеше да прави и въобще не и хареса,Погледът и го показваше,а и Винсънт го разбрал.Щом отвори прозореца,студеният полъх на вятъра нахълта в стаята и накара Катрин да се завие.Стоеше мирно в леглото и го гледаше.В момента и се струваше невъзможно да се отдели от него.
Винсънт се върна в леглото и заговори.Монако?5 дни?И искаше тя да го придружи?Идеята беше страхотна,но какво щеше да прави и Катрин в Монако за пред останалите?Какво трябваше да измислят този път,за да бъдат заедно толкова дълго време сам самички,далеч от всички тук.
-Знаеш,че искам.Но какво ще им кажем?-Може би не биваше да разваля хубавият момент с този въпрос,но беше важно и тя беше задължена да го спомене.Беше легнала на гърдите на Винс,усещайки равномерното му дишане и се опитваше да приеме неговият ритъм.Погледна нагоре и го целуна.
-Ще бъде прекрасно.5 дни сами накрай света.-въздъхна и се загледа някъде из стаята.

by **Vincent.** 5/1/2013, 23:12

Имаше право, при положение, че изобщо не се замислих за това. Аз го бях научил едва преди няколко часа и сега инстинктивно й го заявих. Не можехме просто да тръгнем, ей така за Монако и никой да не заподозре нищо. Щеше да бъде твърде очевидно аз и тя да заминем за пет дни някъде сами. Напълно невъзможно би било да убегне от полезрението на повечето. Можех да кажа, че тя е моя плюс един, но това вече беше асистентката ми, която умираше за Монако И то буквално. Така че това отпадаше като идея.
Все нещо щяхме да измислим. И двамата бяхме изкусни в лъжите.
Беше легнала на гърдите ми и аз шарех с пръст по рамото й. Кожата й беше толкова нежна, че не можех да отлепям устните си от нея. Исках да я докосвам постоянно. Обичах да я усещам близо до себе си. Малкото й телце съвпадаше перфектно с моето. Плашещо перфектно дори.
-Брат ти къде се губи?- изведнъж се сетих, докато намествах възглавницата -Не съм го виждал от доста време насам.
Смъкнах се надолу и погалих с пръст бузката й. Усмихна се като малкото детенце насреща ми и се приближих да я целуна. Не можех да се сдържам на моменти, точно така ми влияеше.
Усетих как клепачите ми натежаваха. Сънят беше решил да ме обори. Целунах Катрин за Лека нощ и минута по-късно бях заспал.

by **Катрин Флеминг** 5/1/2013, 23:25

Флеминг започна да си представя невероятни картини в главата си.Само двамата в Монако,на прекрасният плаж и на вечното лято.Щяха да се излежават на плажа,слъцето щеше да гали телата им и най-вероятно Винсънт постоянно щеше да я мокри.Блага усмивка се появи на лицето и при този образ.След което щяха да се приберат в стаята си,да си вземат душ или вана,да бъдат заедно за няколко часа в леглото,след което щяха да отидат на вечеря в някой изискан ресторант.Винс щеше да говори за сделки,Катрин щеше да се отегчава,най-вероятно щеше да има и някоя бизнес среща,а на която Катрин леко щеше да побутва Винсънт под масата в знак,че иска вече да си ходи,за да го има отново.Той от своя страна най-вероятно нямаше да издържи и щяха да си тръгнат,след което пък щяха да правят незабравим секс и така всичко се повтаряше.Ако Катрин изключеше досадните срещи,това щяха да бъдат най-невероятните пет дни в животът и.
Тогава думите на Винсънт за брат и,я отплеснаха от прекрасните картини.Не се беше замисляла за Александър.Но как можеше и да го направи в последните няколко часа.
-Нямам никаква представа къде е.-бяха брат и сестра,а се виждаха в годината най-много двадесет пъти.Но Алекс никога не се задържаше на едно място,макар че винаги се връщаше в домът си.
Усещаше как Винсънт умираше за сън и реши да го остави да си почине.Беше се сгушила в него,като преди това бе навила алармата на телефона си,за да се събуди малко по-рано сутринта,за да може някой да не я хване.В някой от случаите се чувстваше,като евтина проститутка,но си казваше,че това го правеха за доброто на всички.Загледа се за около минута или две с лицето на Винс,усмихна се,затвори очи и също се понесе към страната на сънищата.

by **Vincent.** 6/1/2013, 12:36

Сънищата ми бяха осеяни с хиляди тревоги, които не ме оставяха дори през ежедневието. Нямах покой дори докато спях.
Събудих се след поредния кошмар, тежко дишащ и облян в пот. Изправих се рязко и тъмнината в стаята ме обгърна. Обърнах се към Катрин, чието дишане си беше равномерно, потънала сладко в сън. Измъкнах се тихо от леглото и чух лек тропот, идващ от долния етаж. Застинах за мих и се ослушах. Звука се повтори, а след това потрети. Ако беше крадец как беше минал през охранителните аларми, които бяха разположени на всеки вход на имението?
Облякох халата и се промъкнах тихо до стълбището. Лампите в кухнята се отразяваха меко върху коридора. Имаше някой там, решил да наруши спокойствието, което цареше в къщата. Слязох внимателно и рязко влязох през вратата.
-Джанин? - тонът ми беше с няколко октави по-висок от обикновено.
-Господин Чейс! - жената подскочи уплашено и изпусна чинията в мивката.
-Какво правиш тук в .. - погледнах стенния часовник и вдигнах вежди-Четири сутринта е.
-Съжалявам, че ви събудих, сър. -избърса ръцете си и тя ме погледна извинително- Не можех да заспя и реших да отметна сутрешните си задължения.
-Няма проблем.- махнах с ръка и се доближих до хладилника.
Извадих стъклена чаша от шкафа до него и си налях вода. Капките пот от челото ми все още не бяха изчезнали.
-И аз имам проблеми със съня.- отбелязах тихо и отпих от водата.-Ще те оставям. Лека нощ.
Джанин кимна и взе чашата от ръцете ми. Качих се отново по стълбите клатейки глава. Тази жена определено не беше наред. Единствения си почивен ден отново го прекарваше в работа.
Влязох тихо в стаята и след многото въртене успях някак отново да потъна в сън, прегърнал през кръста Катрин.

by **Катрин Флеминг** 6/1/2013, 12:54

От едно известно време насам,Катрин сънуваше все един и същи сън постоянно.Не знаеше защо го сънуваше,а и някак си не и се искаше да се сеща за онзи ужасен период от животът си.
Джеймс.Красивият Джеймс с невероятните сини очи,с бялото лице и черната,като катран коса.Извисената и стройна фигура,широкоплещест и някак озадачаващ.Стоеше и я гледаше без дори да премигва.Стаята беше тъмна и мрачна,чуваше се само тежкото дишане на Катрин.Каквото и да и беше причинил тя винаги щеше да се сеща за него,независимо дали с добро или с лошо.Споменът за любовта и към него винаги щеше да я преследва и да я кара да съжалява за глупавите грешки,които беше направила заради него.беше безкрайно влюбена и безкрайно глупава!Всички и бяха казвали,че този мъж не беше за нея,но думите,които и казваше и пътите,в които и се беше вричал в любов замъгляваха съзнанието и и тя се подаваше на онзи омаен глас и поглед,който беше превзел сърцето и за по-малко от час.Джеймс се доближаваше до нея стъпка по стъпка.Злобна усмивка беше качена на лицето му,а Катрин не можеше да помръдне.И тогава се появяваше Винсънт,гледайки я въпросително.Катрин не знаеше какво да прави,дали да целуне Джеймс или да отиде при Винсънт и точно,когато щеше да излезе с някакво решение тя се събуждаше..Така стана и този път.
Събуди се цялата плувнала в пот,не знаеше колко бе станал часа.Обърна се и видя Джеймс да спи.Пое дълбоко дъх и се изправи,за да види колко е часа.Беше почти шест и половина сутринта.Не знаеше кога дядото на Винс имаше намерение да се върне и още колкото време можеха да бъдат двамата.Чудеше се дали да го събуди,но накрая се отказа.Все пак беше крайно уморен и имаше нужда от почивка.Легна по корем,за да вижда лицето му и палецът и нежно започна да преминава по скулите му,милвайки го нежно.

by Sponsored content

Chace Mansion

Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Re: Chace Mansion

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31