Имението ХДХД

by **Никълъс** 4/1/2013, 12:06

First topic message reminder :

Имението ХДХД - Page 2 Tumblr_me8dpoL7JY1rqcsxfo1_500

by **Наталья.** 5/1/2013, 12:22

Наталья му кимна съгласявайки се с думите му, явно наистина си бе заслужила това отновшение.
Но някак си не й се искаше да продължават да са така.. Искаше просто един път за винаги всичко да се нареди и да няма кой - кого наранил, но явно в нейния живот такова щастие не можеше да има.
- Добре, хайде да лягаме - каза му тя, като без да се приближава, без да го докосва или да казва каквото й да е било повече тръгнаха обратно към спалнята. Да определено тази нощ щеше да бъде наистина дълга..
Без дори да поглежда към него още с влизането в стаята тя легна и се скри из между завивките, усещаше топлината, която се носеше от тялото му, въпреки дистанцията която спазваше с него.
Но не можа да заспи, не просто притвори очите си и тихичко му каза;
-Лека нощ.. - а след това замлъкна не казавайки нито дума повече.
Знаеше, че лекарствата бързо ще го преспят, а на нея самата не й трябваше много време да заспи..
******
По някое време Нати се пробуди от шум, идващ именно от долния етаж, бутна на няколко пъти Ник, но той не реагира, явно хапчетата който бе пил наистина го бяха приспали..
За това просто се отказа от опитите си да го събужда и самата тя реши да провери какво се случваше..
Но това определено щеше да е най - голямата грешка, която правеше някога. Слезна тихо по стъпалата, и запристъпва пазейки тишина към хола.. В момента, в който навлезна навътре нечий ръце се увиха около кръста й, усети силния мирис на нещо неприятно, когато друга ръка постави парцал на устните й покривайки носа й ...
Това бе единственото което помнеше, след това всичко потъна в тъмнина...

by **Никълъс** 5/1/2013, 13:19

Никълъс се събуди на изгрев слънце.Усещаше странна празнота до себе си.
Отвори очи и разбра,че нещо не е както трябва.
Той скочи от леглото игнорирайки болката в рамото си.
-Нат!-извика и тръгна към долния етаж.Не получи отговор и замръзна като видя кръв.
Очите му се спряха на проснатото тяло на прислужницата.
Жената лежеше мъртва,а по студенината на кожата й Ник предположи,че е умряла преди няколко часа.По-малко от 12 със сигурност.
Свивайки устни той се огледа и видя счупени чаши и огромна суматоха.Тръгнал към кухнята Ник спря и се загледа в нещо малко и бяло.
Лист хартия седеше спокойно върху масата.
Никълъс присви очите си и тръгна на там прескачайки трупа на жената.
Когато взе листа и започна да чете Ник вече бе сигурен в предположението си.
Скъпи Никълъс,
Чувал ли си поговорката "Око за око,Зъб за зъб"?
Да чувал си я.Сега приятелю ще я изпиташ на свой гръб.
Благодаря ти,че уби съпругата и синът ми.За жалост обаче ти нямаш съпруга и дете,за това ще се погрижа тази девойка да си плати.Личицето й е хубаво.Може й да получиш част от него по пощата.

Без да се замисли Никълъс смачка бележката и хукна към спалнята където бяха нещата му.
Той напълни цял сак с оръжия.Прикрепи достатъчно и за тялото си.
Взе телефона и сложи блутуута в ухото си.Набра номера на похитителя на Наталья и когато му отговориха чу писък.Не бе сигурен дали е нейният,но гласът му бе ледено студен като заговори.
-Сбогувай се с живота си имаш по-малко от един час преди да те намеря и да та измъчвам в собственото си мазе.И се заклевам,че дъщеря ти ще стане свидетелка на смъртта ти преди да намеря кой да я изнасили.-той затвори и погледна към телефона си.Харесваше новата програма за проследяване.Поне знаеше на къде да поеме.
А мястото на което я държаха...Господи колко изтъркано.Изоставен склад на 70 километра от къщата му.
Премятайки сака през рамо Никълъс слезе в гаража и се качи в черния джип.
Въведе кординатите на местоположението на склада в джи пи ес устроиството на колата и следвайки инструкциите за по-малко от двадесет минути каране с неограничена скорост Никълъс слезе от джипа и извади заредения Глок17,които бе прикрепил към дънките си.
Оглеждайки сградата Ник бързо си състави план.Нямаше да го очакват да влезе от главния вход,а и определено задните бяха напълно охранявани.На покривите нямаше никой,което значеше,че похитителите или са тъпи или нямат средства.
И въпреки липсата на стрелци Ник се приведе и се затича към склада,но вместо да влезе през вратата водеща до самия склад той се промъкна в тази водеща към мазето.
Още с влизането си долови думи които го изненадаха.
Не бяха на руски,а на англииски.Но не можеше да ги разбере.Бубутенето бе силно и някак странно.
Той въздъхна и прикривайки се в сенките тръгна към стаята в която я държаха.А най-странното и обезпокоително нещо бе..Че не засичаше никой.

by **Наталья.** 5/1/2013, 14:28

Нат, се събуди с пълен писък.. Усещайки силната болка по тялото си.. Именно това бе, което я накара да се осъзнае. Но болката бе неуписуема, усети капки който се стичаха по лицето й.
А когато паднаха на устните и разбра в същност какви бяха тези капки, бе собствената и кръв стичаща се по лицето й..
- Събуди се, събуди се спяща красавице - чу напълно непознат глас, но не й говореше на руски, не говореше й на английски.. За какво им беше всичко това..
- Какво толкова направих, че да ми причиняваш това? - простена тя, от болката която заливаше тялото й. Наистина не знаеше, за какво става въпрос. Ако беше онази блондинка Нати, не й бе причинила кой знае, какво...
- Отмъщение скъпа моя, отмъщение.. - чуваше думите му глухо, целия бе в тъмнина, виждаше само тялото му, но не й лицето му. А след това размазано забеляза, копчето към което се протегна едната му ръка.. Да определено всичко това й идваше в повече..
- Не, нееедейй, моля тее.. - извика му се тя, а в следващия момент единственото, което усети бе силния токов удър, който я накара да издаде пронизителен писък.. Пръстите на ръцете й се стегнаха, тялото й се напрегна, а за секунди имаше чувството, че сърцето й ще спре и няма да издържи поредния такъв удър..
Усети, че ще изпадне в безсъзнание, но в момента, в който главата й се наклони надолу опитвайки се да си поеме въздух, някой я хвана за косата и дръпна рязко главата й нагоре, усети нечия ръка, която я зашлеви толкова зверски, че човека който държеше главата й я изпусна, а от очите й започнаха да се стичат сълзи..
- Недей, красавице не заспивай, така няма да ни е интересно.. А ние искаме той да страда, нали така? - Нати преглътна, а секунди след това, новата вълна на електричеството заляло тялото й , я накара наново да изкрещи, а от очите й се спуснаха все повече сълзи.. Той да страда ли?

by **Никълъс** 5/1/2013, 15:29

Ник затвори очи,когато чу писъка й.Беше Нат.Сигурен бе в това.
Електрошок.Ето защо и меришеше на изгоряло човешко.
Но Нат не бе той самия и нямаше да издържи дълго.А електрощока щеше да й причини неща...Господи само волтажа да не е много висок.
Когато се промъкна и излезе от мазето видя пред себе си двама от гардовете.В мига в които се обърнаха той натисна спусъка,а отката го накара да изстене.
Майната й на раната.
Той продължи прескачайки телата и тръгна към стаята в която се чуваха гласовете.Когато поддаде глава видя в далечния ъгъл Нат.
Бе вързана за стола,а към нея бе прикрепен електрошока.
Цялата бе в кръв.А той щеше да реагира импулсивно ако се хвърлеше към нея.Изправен срещу Наталья стоеше мъж.Мъж,които бе много,много стара задача на Ник.
Джордж Рот.Висок,леко мургав със слабо тяло и...Ами "мафиот".Ник бе нает да убие съпругата и сина му,да обезобрази дъщеря му и всичко това от шефовете на Джордж.
Не се бе поинтересувал тогава защо.Но когато разбра самият той съжали.Джордж Рот просто се бе превърнал в по-мекушав семеен човек.Нещо което мафиотите не харесваха.Те обичаха семействата си,но поставяха работата над всичко.
Тръсвайки глава прикрит от стената Никълъс огледа стаята.Имаше двама въоръжени до зъби гарда.Джордж и на горния етаж имаше още някой.Тежки стъпки,следвани от по-леки.
А именно леките стъпки бяха шанса на Ник да спаси Наталья.Той се затича приведен към стълбите.Изкачи се и сякаш подготвен за това,което ще последва той понесе силния удар в лицето.
По блузата му рукна кръв,а ръката му се стрелна,за да върне удара.
Последва боричкане.Детски писък и изстрел.Слава Богу заглушителите.
Никълъс хвана ръката на момиченцето,чието лице наполовина бе разкривено.Негово дело.Детето се разплака като го видя и започна да се моли.Но Ник не й обърна внимание.
Той я хвана и се ослуша.Запуши устата й с длан и се огледа.
Сега какво?Чу поредния писък от долния етаж и стъпки,които се изкачваха по стълбите.
Поемайки риска Ник заслиза по стълбите преметнал хленчещото момиченце през рамото си.
Той се прицели в гарда и поклати глава.
-Нищо лично приятел.-натисна спусъка и прескочи поредния труп.А когато слезе въздъхна.Да...Знаеше си,че нещата ще станат.Сложни.В до преди малко пустата стая се бяха появили сякаш от нищото още десет човека.А най отпред стоеше Джордж.Той изръкопляска и погледна към дъщеря си.
-Не се съмнявам,че ще я убиеш.Но ако ти я убиеш..Волтажа ще се вдигне много над...100.-Никълъс поклати глава и погледна към Наталья.Очите й пърхаха едвам едвам.Ник бе сигурен,че пулсът й е слаб и немощен.
-Тя няма нищо общо с това.Пусни я.-знаеше,че няма смисъл да го казва,но поне печелеше време.Очите му обходиха мъжете.Преценяваше възможността да ги надвие и да я спаси.
Той поклати глава и преди да чуе поредния порой от безсмислени думи хвърли момиченцето къмбаща й.
Рот определено не очакваше това.
Ник вдигна пистолета си и започна да се цели в мъжете,които падах като кегли.Но уви не бе толкова бърз.
Чу се изстрел и Ник замръзна.Дори не усети болката.Знаеше къде е прострелян,но не спря.Продължи да стреля докато накрая на остана само Джордж.
Ник се закащля а от устните му излязоха пръски кръв.
Той поклати глава и допря едната си ръка до стомаха.
Погледна кръвта и гневен от факта,че бе позволил да се стигне до тук натисна спусъка без да гледа.
Чу се крясък,но не детски.
Мъжът крещеше плачейки.Лицето му бе опръскано в кръв,а ръцете му притискаха безжизненото детско тяло.
-Ще съжаляваш.-шепнеше мъжът гледайки към дъщеря си.
-Аз вече съжалявам.-той подмина мъжът и падна на колене до Наталья.
Извади ножа прикрепен към прасеца му и сряза въжетата с който бе вързана.
И докато проверяваше дали е добре чу изщракването на пистолет.
Свалянето на предпазителя.
Ник се обърна и с мъка се изправи.Щеше да припадне всеки момент от кръвозагуба.
-Пусни го Джордж и двамата знаем,че не искаш да умреш,а това ще стане ако не пуснеш проклетия пистолет.Рискувалити се?А може би точно това искаш?Да си при семейството си?-Никълъс поклати глава и вдигна едната си ръка хващайки треперещия пистолет.Той го дръпна а другият мъж падна на колене.
Господи в момента Ник искаше само да го убие.

by **Наталья.** 5/1/2013, 15:48

Болка, болка, това бе единственото, което чувстваше в момента, нямаше нищо друго у нея, освен това..
А тази болка, тази болка просто я убиваше, и я караше малко по малко да затваря очите си, да изпада в безсъзнание.
И след малко отново да се съвзема от последния шок, попаднал по тялото , а единственото, което получаваше тя и успяваше да излезне от устните й бяха собствените й викове..
Вече съвсем не разбираше какво ставаше, всичко й бе толкова мътно, виждаше сенки, навсякъде имаше само сенки.
А тя просто усещаше как всеки момент, щеше да загуби съзнание, дишането й бе станало толкова тежко, че сигурно ако сама можеше да провери пулса си нямаше да намери нищо..
Преглътна и облиза устните си, бяха се напукали и определено бяха пресъхнали.
Какво следваше сега?
Просто виждаше своя собствен край, а нали знаете какво казват, че преди да умреш целия ти живот се изсипва като на лента пред очите ти..
Е именно това виждаше Наталья, но някак си се надяваше лентата да свърши, искаше да продължава, докато просто свършеше.
Точно когато си мислеше за Ник, долови слабо гласът му.. Бе сигурна, че щеше да дойде за нея, и нямаше да я остави..
Чувстваше в тялото си агонизираща болка, която не се разсейваше.
Искаше просто да не бе слизала в хола, да бе успяла да събуди Ник, а ако го бе направила сега нямаше да са до това положение...
Просто искаш той да я измъкне преди, да е припаднала на това място, или още по - лошо преди да са я убили още по- болезнено..
- Ник... моля те... простоо .... ме махни ...... от ..... тук - говореше тя, но думите й излизаха повече като бръщолевене, нормален човек едва ли можеше да разбере какво се опитваше да каже..
Един болезнен стон излезна измежду устните й, нямаше не можеше повече..
Не издържаше, всичко я болеше и ако трябваше да умре, за да свърши тази болка.
Е тя искаше да умре в такъв случай.Но толкова я болеше, не искаше да остави Никълъс, може би това бе единственото, което я крепеше в момента. Единственото, което я крепеше жива й в момента.
Ако това бяха последните й минути тя трябваше да му каже.. А в опита си да му каже, колко много го обичаше..
Е тогава единственото, което излезна от устните й, беше собствената й кръв..

by **Никълъс** 5/1/2013, 15:59

Никълъс натисна спусъка за пореден път.
Болката го изгаряше и щеше да го погуби.Знаеше,че ако не оправи това скоро може да умре.
Вътрешен кръвоизлив и какво ли още не.Той се обърна към Наталья и я видя.
Господи бе забравил колко е крехка.Той я вдигна въпреки протестите на тялото си.
С мъка я изнесе от склада и я остави на предната седалка на джипа.Той погали лицето й и прошепна.
-Спокойно.Ще се оправим.Ще се оправим!-той се обърна към склада и намирайки сили незнайно от къде извади керосин от багажника.
Влезе вътре и поливайки всичко на долния етаж той осъзна,че започва да губи зрението си.Причерняваше му.Виеше му се свят.
Простенвайки извади пистолета си и се прицели в кутията керосин лежаща на пода.Натисна спусъка,а пламъците обхванаха мястото почти мигновено.
Притискайки раната на корема си той се затича и се качи в джипа.
Никълъс завъртя ключа в стартера и натисна педала на газта към най-близката болница.

by **Никълъс** 5/1/2013, 18:20

Никълъс спря колата пред къщата им и слезе,за да й отвори.Но още преди да е отворил вратата чу входната врата.Вадейки пистолета на секундата той бе забравил с кой ще се сблъска.
-Сериозно ли мислиш да ме застреляш?-напевният глас на Моника го удари като чук по главата.Той се усмихна и тя скочи в прегръдките му.
-Знаеш ли как ме наплаши?Изкара ми акъла!Мислех си,че...Помислих,че ще умрете.-тя го пусна и погледна над рамото му.На лицето й се изписа дяволита усмивка.Тя плесна с ръце и избута Никълъс от вратата.Отвори я и червените й къдрици се развяха около нея.
-Ти сигурно си Наталья!Слушала съм толкова много за теб.Ти си може би първата за която той ми е казвал.Аз съм Моника.-тя се усмихна и помогна на Нат да слезе,а Никълъс ги гледаше зяпнал.
-Аз ще...Изчистя колата.-той поклати глава и се зае да чисти докато си мислеше за Моника Морел.Бивша негова колежка,която сама се уволни от пехотата защото не искала да стой сама там.А тя нямаше много приятели.Все пак всеки беше сам за себе си.Ник и тя се бяха сприятели ли след неговата идея да станат наемници.Идея,която до пред 24 часа вървеше идеално.

by **Наталья.** 5/1/2013, 18:30

Наталья я погледна, и се опитваше да се усмихне и да скрие цялата болка която изпитваше, но мисията й не се получаваше особенно добре,
- Мхм...същата - отвърна и тя, слизайки от колата с помоща й.. Определено имаше нужда от леглото..
А всяка костица по тялото я болеше, а вярвате ли че само от тази болка на Наталья и се искаше да повърне..
- Аз мисля, мисля, че трябва да ида до тоалетната - каза им тя, а червенокоската, и помогна да стигне до там.. Да най - близката тоалетна, на първия етаж.. В момента й се струваше толкова удобноо. Влезна вътре и коленичи пред тоалетната, а неканено тя повърна, а от напъването, всичко в тялото й я заболя отново.
Докото всичко това се случваше, тя се замисли за думите на жената.. та той бе казвал на някой за нея.. Мислеше си, че това между тях, и тя не знаеше как да го обясни..
А това я накара да се усмихне лекичко. Стана и се подпря на мивката, гледайки лицето си на огледалото.
Определено бе изглеждала много по - добре от това, да сега лицето й бе подуто, с рани и синини, веждата й бе сцепена и си личаха шевовете по нея, а устната и бе разцепена на няколко места..
Тя поклати глава и стисна очите си, от всичко това, щяха да останат наистина много белези..
Излезна от тоалетната и погледна към Моника..
- Аз мисля, да легна - каза и тя, поглеждайки през все още отворената врата виждайки Никълъс.. Моника й помогна да се качи по - стълбите и да легне в леглото..
А Нат просто се загледа наоколо, но не можеше да заспи.. Сякаш изпитваше страх от това да го направи..

by **Никълъс** 5/1/2013, 18:55

Никълъс влезе в къщата и усети острата миризма на белина.Е не чак остра,но за него бе силна.Все пак бе обучен да усеща дори такива миризми.Очите му се спряха на Наталья и Моника.Двете се качваха бавно по стълбите,като червенокосата му приятелка крепеше Нат.Той въздъхна и седна на дивана.Всичко бе подредено и изчистено дори по-изчистено от обикновено.
Ник се загледа в пространството пред себе си и въздъхна.
Какво щяха да правят?Дали да смени имената им и да купи ново имение далеч от тук?
-Не си кърши хатъра. Знаеш,че няма да го направиш.-Моника слизаше по стълбите,а в очите и се четеше игриво пламъче.
-Тя те обича.-отбеляза момичето и седна до него на дивана.
-Знам.-отвърна простичко Ник и облегна глава на нейната в мига в който тя се подпря на рамото му.
-Какво смяташ да правиш?-Моника го питаше сериозно въпреки,че ръката и дразнещо обикаляше по бедрото му.В това нямаше нищо интимно.Бе по-скоро като игра.Но го знаеха само той и тя.Всъщност Моника бе..На другия бряг ако можеше да се каже.А Никълъс я харесваше именно поради тази причина.
-Смятам да стана и да й занеса болкоуспокояващи,после да те изнуда да направиш от онези прекрасни палачинки с шоколад за мен и за теб,а за нея макарони с мляко.Но не с много захар.Мисля,че стомахът й няма да го понесе.-той разроши косата й и стана отивайки към банята от където извади болкоуспокояващите.Бавно тръгна към спалнята и като влезе се загледа в нея.
-Трябва да поспиш...Имаш нужда от сън.-той поклати глава и седна до нея.Помилва лицето й и се наведе,за да я целуне.
-Съжалявам,че заради мен преживя всичко това....Надявам се да можеш да ми простиш.

by **Наталья.** 5/1/2013, 19:06

Нати поклати глава, като го погледна в очите..
- Не мога, дори най - малкия шум ме плаши, а когато затворя очи... - Наталья преглътна и не каза нищо повече.
В интерес на истината когато го направеше. Тя виждаше ужасяващите картини от онзи склад, къдете миришеше на мръсно, мухлясало.. Само при тази мисъл, корема й за пореден път се разбушува, но не отиде да повръща не..
Тя се надигна леко, като докосна съвсем лекичко устните си до неговите.
- Няма, за какво да се извиняваш.. Не си виновен ти... - каза му тя като лактите й се разтрепериха и отново потъна в меката възглавница..
Не тя наистина не желаше да заспива..
- Предпочитам, да седя и да се чувствам уморен, пред това отново да затворя очите си.. - обясни му тя поклащайки глава отново, да имаше нещо което наистина я тормозеше..
Но не можеше да му се сърди, защото, ако не бе толкова глупава да слезне да проверява какво се случваше, сега нямаше да са в това положение.. Не всичко щеше да е наред, както беше преди 24 часа, когато бяха скарани, предпочиташе да са скарани, от колкото всичко да я боли..
Но все пак тя сама си бе виновна. Но ако той просто спреше, тя щеше да бъде много по спокойна..
Въпреки, че знаеше че това няма да се случи дори в най - хубавия й сън..

by **Никълъс** 5/1/2013, 19:18

Ник въздъхна и отново помилва лицето й.Той й подаде чаша с вода и изсипа в шепата й няколко хапчета.
-Това ще намали болката и ще ти помогне да заспиш.-той извади пистолета от дънките си и без тя да го види извади патроните.после й го даде и се усмихна.
-За да си по-сигурна.Но спокойно.През мен и Моника е изключително трудно да се мине освен ако не стоварят ядрена бомба върху ни.Айде почивай си,а като станеш ще има храна и ще гледаме някой филм.Например....Комедия?Анимация?Всичко което пожелаеш.-той се наведе отново и я целуна по устните.
-Ако има нещо.Каквото и да е викай.Ще дойда веднага.

by **Наталья.** 5/1/2013, 19:28

Наталья му кимана, а след това изпи хапчетата които и бе дал, да определено ако съдеше по него онази вечер, щеше да спи непробудно..
Но болката в тялото й направо я убиваше, все едно я стопяваше малко по - малко. А когато чу за храна и, стомаха й се обърна определено в следващите няколко дена нямаше да яде..
Но предпочиташе за сега да не споменава това си мислене.
- Благодаря ти, - каза му тя, а след това се сгуши сред завивките и притвори очите си, познавайки себе си, определено това щеше да бъде поредния кошмар в живота си, който нямаше да се отърве доста дълго време.
А не след дълго се унесе и заспа, напълно забравила за болката, но знаеше че сутринта отново щеше да се възроди болката от преди 5 минути,.
******
Времето си минаваше, а кошмара на Нати ставаше все по реален и по - реален.
Но всичко този път бе със усилени чувства все едно гледаше всичко, което и причиняваха отстрани, а в същото време новата доза болка, заливаше тялото й.
Все едно усещаше онези токови удъри отново, и отново върху тялото си. А единственото, което последва бе писъка й, и рязкото изправяне в леглото..
- О, боже. - каза си тя, потърквайки лицето си и изпитвайки ужасната болка...

by **Никълъс** 5/1/2013, 19:38

-Да,а спомняш ли си онзи снайпер в Уругвай? Белега няма да ми мине цял живот.А ти просто не си гледала по кои стреляш.-Ник се засмя и задъвка поредната палачинка с шоколад.Моника се бе постарала да направи всичко,дори бе подготвила затоплени дрехи за Наталья,когато се събуди.
Естествено при предложението й "Ще й помогна да се изкъпе" Никълъс поклати рязко глава с думите "Ще се справя с това".
Докато ритмично дъвчеше палачинката си Никълъс слушаше мелодичния глас на Моника,а писъка дошъл от горния етаж го изправи на крака.
Болка преряза стомаха му,но въпреки нея се затича към спалнята.Отвори вратата и се огледа приготвил пистолет.
Нямаше никой.Просто тя бе сънувала кошмар.Той въздъхна и приклекна до леглото.
-Ей..Спокойно.Искаш ли още лекарства?Да се изкъпеш?Имаш ли нужда от нещо?-той милваше косата й.Другата му ръка асажираше китката й,за да я успокой.

by **Наталья.** 5/1/2013, 20:05

Нати поклати глава, не искаше повече лекарства, чувстваше се като надрусана от тях, а това никак не й харесваше..
- Не искам повече лекарства, просто ми се иска някой, да изтрие всичко това от съзнанието ми ... Но виж, няма да откажа една вана.. - каза му тя,като й идваше да изстене цялата тази болка, в нейното малко тяло..
Някак всякаш не се можеше да се побере. А я болеше толкова много.
Но не нямаше да взима повече лекарства не..
Предпочиташе да усеща ужасяващата болка, пред това да не се чувства на себе си, не че в момента бе така..
А на Нати й дойде една малка идея от никъде..
- Не може ли просто да се махнем от града, поне за няколко дена? Далеч от всички и от всичко, далеч от това място, от този дом.. - Наталья искаше да забрави всичко свързано с тази случка, и докато не го забравеше нямаше да може да спи спокойно тук в собственото им легло..
- Искам просто да сме далеч от тук поне за малко, някъде на тихо и спокойно - допълни му тя, като вдигна едната си ръка едвам едвам и погали лицето му,,

by Sponsored content

Имението ХДХД

Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Re: Имението ХДХД

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31