След месец, Испания

-Мамка му, патроните!- силен женски глас отекна в ухото на Майкъл.
Подсмихна се и погледна часовника на ръката си. Имаха точно двадесет минути да посрещнат депутатския задник. Мразеше тези надути марионетки, но банковата му сметка се утрояваше след няколко часа фасулски гард. Оръжието кротко лежеше в колана на мъжа и само чакаше своя триумф на белия свят. Грей неволно го докосна и след това промърмори.
-Нали знаеш, че те чувам, Мад. -засмя се и скръсти ръце пред вратата на хотелската й стая.
Намираха се в Гранд Хотела на Мадрид. Доста далече от своята любима, но бе оставил някои от най-добрите агенти да охраняват къщата им. Не можеше да си позволи да я остави сама след това, което се бе случило преди месец.
Обърна се назад, когато Маделин излезе от стаята и му намигна. Отново изглеждаше адски секси с тази червена рокля. Майкъл знаеше къде се намира нейното "бебче". Беше го мушнала в жартиера, както винаги.
-Поемам десния фланг, капитане.- усмихна му се и се врътна към един от асансьорите.
Кимна й усмихнат и чу гласа на партньора си в ухото. Значи дъртака пристигаше. Оправи слушалката и се качи в другия асансьор. Слезе във фоайето и се запъти към изхода, тъкмо навреме за да види пристигащата бяла лимузина. Приближи се към нея и изчака вратата да се отвори.
-Здравейте, сър.- гласът му бе равен, не издаващ никаква емоция- Аз отговарям за сигурността ви днес.
Лицето на депутата веднага се успокои, виждайки лицето на мъжа. Лично бе поискал агент Грей. Кимна му и се запъти към входа на хотела. Майкъл се огледа и го последва, спазвайки дистанция от няколко крачки.
Персонала веднага се втурна да го настанява. По план, трябваше да го настанят в президентския апартамент, както и стана.
Грей го последва и остана в хола, докато стария плешивец оглеждаше всичко.
-Предлагам да го убиеш и да вземеш отпечатъците му.- Маделин се изкикоти в ухото ми - Ще имаме достъп до цялата му банкова сметка в Швейцария.
Майкъл се подсмихна и се приближи към прозореца. Оттам можеше да види целия си екип, маскирали се като абсолютно цивилни граждани.

Погледът на Майкъл се спускаше през цялата улица, присвил очи срещу прозореца. Фигурата му бе замръзнала, само чакаше да чуе нещо подозрително от стаята на депутата. С удоволствие сам щеше да го убие, няколко дни след като приключеше игричката на охрана. Мразеше това.
-Майкъл, имаме проблем.- гласът на Мат отекна в ухото му- Имаме гости. Пращам ти Джак и Браян.
Грей се приближи до прозореца и веднага забеляза черния джип. В главата му веднага изникна образа на дългогодишния му приятел.
-Никълъс Ротенберг.- усмивка заля каменното му лице- Защо ли не се изненадах. Кажи на Мадлен да внимава с онази дългокраката. Аз ще поема всичко оттук.
Влетя в спалнята на депутата, който тъкмо сваляше ризата си. Хвана го за ръката, малко над лакътя и го бутна към банята.
-Не излизайте оттам, сър.- изкара своя Хеклер и затвори вратата- Тук ще стане напечено.
Минута по-късно влязоха с трясък Джак и Браян. Кимнаха ми сковано и им направих знак да ме последват. Единия застана от лявата страна на вратата, водеща към спалнята, а другия застана малко встрани от колоната, която сочеше към външната врата. Майкъл беше почти централно срещу вратата и само чакаше да бъде отворена.
-Мат, не проваляй операцията. Не казвай на шефа!- извика в последния момент, когато куршумите започнаха да проникват през дървената врата.
Скри се зад другата колона и показа за миг ръката си, прицелвайки се към мъжете от другата страна на вратата. Силен трясък събори разнебитената врата и видя за миг лицето на Никълъс. От доста време искаше да се срещна с него, лице в лице.
Посочи на Джак да се премести настрани и отново погледна към коридора. Миг по-късно усети как куршума прелита покрай главата му. Засмя се и се провикна.
-Браво, Никълъс. Следващия път бъди поне точен.

Майкъл стисна зъби, когато видя как Браян се сгромолясва на земята безпомощтно. Погледна настрани и направи знак на Джак да не мърда от мястото си. Погледна през колоната и видя за миг лицето на жената. Значи така, появи се и подкрепление. В последния момент видя как Джак се открива и насочва оръжието си.
-Джак, не! - изкрещя Грей, но вече бе прекалено късно.
Тялото му, също като на Браян, се стовари на земята звучно. Мъжа стисна челюст още по-ядосан. Защо кухите им глави не допускаха заповедите му до мозъците си?
-Браян и Джак са мъртви. - изсъска Майкъл и извади и другия Хеклер от колана си.
-Тук долу също загубихме двама. - гласът на Маделин прозвуча в ухото му- Пращам ти подкрепление.
-Не. Искам сам да се справя с Ротенберг.
Гласът му бе равен, докато сваляше предпазителя на другия си пистолет. Усети бавните стъпки на двамата в стаята. Рязко излезе иззад колоната и насочи оръжията си към главите им.
Чу как проклетия депутат излезе от банята. Явно си бе помислил, че си бяха отишли, когато куршумите спряха да прелитат. Грей не окъсваше поглед от този на Ротенберг и насочи дясното оръжие към депутата.
-Това ли търсиш, Никълъс? - натисна спусъка и без дори да поглежда оцели главата на мъжа.
Какво като го беше убил? Нали това беше същността на работот му, да убива без предрасъдъци.
Дулото на пистолета му отново се насочи към Моника. Тя беше лесна мишена, Никълъс .. Той беше професионалист, точно като него. И двамата бяха обучени от най-добрите и отдавна бяха надминали учителите си.
-Най-сетне се срещаме, Никълъс. - подсмихна се, когато видя трима от неговия екип зад двамата съперника.
Посочи само жената, без да откъсва поглед от Ник.
-Нали нямаш нищо против да останем само аз и ти? - вдигна леко вежда и стисна оръжието си още по-силно.

Майкъл го погледна и после се усмихна. Наистина ли смяташе, че щеше да се хване на нескопосаната му лъжа и точно когато свали оръжието си, главата му да бъде пръсната. Правило номер едно- никога не изпускай спусъка и никога не сваляй оръжие, преди да се увериш, че врага е мъртъв.
-Майкъл, цивилни.- Мат почти не изкрещя в ухото му и това накара мъжа да трепне с очи.
Грей облиза устни и погледна към Ротенберг. Не искаше да му се довери, кой луд се доверяваше на врага си? Но пък изкушението да пръсне мозъка му след това си беше доста голямо. Замисли се за миг и след това кимна сковано.
-Изтегли екипа си.- студения му глас се беше настанил в гърлото му- Мат, изтегляйте се. След пет минути съм при вас. Съобщи, че депутата е мъртъв. Нямаме повече работа тук.
Преглътна, но не свали оръжието си. Дори напротив, все още го държеше високо. С Ротенберг не се изпускаха от очи. Никой от двамата не помръдваше от мястото си, сякаш само чакаха другия да обърне гръб и да го прострелят. Времето се изплъзваше бързо и Грей вече чуваше настояването на екипа си по слушалката. Цивилните се приближаваха и имаха оставащи минути, преди войната на куршуми да започне отново.
-Вие в единия асансьор, аз в другия.- оповести Майк и натисна копчето на своя.
Миг по-късно вратите се отвориха и той влетя вътре. Свали оръжието чак, когато вратите се затвориха повторно и натисна копчето за партера.
----
-Чакай, какво? Повтори.- разтриваше слепоочията си, докато разговаряше с едно от момчетата, които охраняваха Александра.
-Имаше нов опит за атака снощи. - момчето говореше, сякаш Майкъл бе способен да го убие през телефона- Прибрахме я в Департамента. Не позволихме нищо да й се случи, агент Грей.
-По дяволите.-Грей просъска и удари юмрук във вратата.-Доведете я тук, незабавно!
Захвърли слушалката от ухото си и приседна на дивана. Усети как двата белега от последното нападение още го боляха. Спомни си болките, които бе изпитал и как едва едва бе оцелял. Нямаше доверие на никой в департамента. Хората, на които разчиташе бяха тук с него. Най-добрите агенти бяха с него и нямаше друг толкова силен, че да я защити там. Изруга тихо и влезе в банята. Отми останалите спомени от деня. Някой момчета от екипа му бяха мъртви. Мадлен беше ранена, но слава богу раната беше само повърхностна. Куршумът бил прелетял твърде близо до ръката й. Мъжа притвори очи и облегна главата си на мократа стена. Само това му липсваше на главата сега. Да се притеснява, докато не види Александра жива и здрава при него.

Преглеждаше и последните координати за местоположението на онова копеле Джонатан. Дори след месец, още не бяха успели да го хванат. Но Майкъл беше убеден, че щеше да го пипне и когато го направеше, щеше да го убие по най-бавния и болезнен начин. Щеше да го накара да изпита същото, което бе изпитвал и той.
-Александра е тук. - гласът на Мат прозвуча в ухото му.
Грей захвърли всичко и излетя от стаята. Изобщо не искаше да чака да се качи до него. От няколко дни беше далеч от нея и вече усещаше липсата й твърде много. Всичко се бе обърнало след онази самоубийствена задача, която си бе възложил сам. Беше оценил това, което всъщност има.
Дори не си направи труда да използва асансьора. Затича се по стълбите, където прескачането на парапети беше като детска игра за него, много по-бързо от използването на асансьора. Излетя от фоайето точно навреме, за да види пристигащия черен джип.
-Александра.- въздъхна облекчено и я прегърна.
Повдигна я малко над земята и впи устни в нейните. Вече можеше да диша спокойно, като знаеше, че тя беше тук. Обви силно ръце около крехката й фигура и се усмихна, когато отделиха устните си.
-Добре си нали?- пусна я на земята и погали с палец брадичката й - Хайде, да влизаме. Имаме точно половин час и ще се наложи да се върнем до базата. И багажът ти е там.
Обърна се към черния джип и кимна на шофьора. Щеше да се разправя с онези идиоти, когато се приберат вкъщи. А имайки предвид "вкъщи", щеше да се наложи да поживеят известно време в департамента, поне докато Майкъл не хванеше онзи задник.
Влязоха в стаята и още преди да затвори вратата, Грей придърпа момичето в ръцете си. Зарови лице във врата й започна да го обсипва с целувки. Липсваше му аромата й, липсваха му целувките, липсваше му всичко свързано с нея. А бяха разделени само за няколко дни. Като се замислеше какви бяха отношенията му до преди месец ..
-Обичам те.- погали устните й с пръст.

Наталья усети напрежението, което витаеше във въздуха определено имаше нещо гнило в отношенията на Никълъс и Моника..
А момента, в който срещна погледа на Моника, усети омрата в него..
Боже тя какво искаше от нея? Да остави Ник, само защото цял живот го лъже че е обратно, но го иска за себе си? Е съжалявам, но това нямаше как да се случи, докаъо Никълъс я обичаше и искаше да бъде с нея, тя нямаше да го остави, а Моника?
Моника можеше да си го навре отзад , и на Наталья въобще не й пукаше Сгуши се в него облягайки главата си на рамото му.
Толкова добре се чувстваше, не искаше да го изпуска от погледа си..


Момчета сори, чр толкова кратко, ама имам хора ;д

Никой друг не можеше да го накара да се усмихне по начина, по който го караше тя. Заслепяваше съзнанието му и го караше да я иска постоянно, да бъде около него във всеки удобен момент.
-Провалих мисията. - поклати глава и леко смръщи вежди- Убих този, когото трябваше да пазя. Каква ирония нали? И сега шефа иска целия екип в базата .. което означава, че ще ми надуе главата.
Усмиха се иронично и завъртя очи. Целуна я по главата и с нежелание се откъсна от прегръдките й. Нямаше да я остави в хотела, нямаше начин да остави друг да я охранява, при положение, че той бе там. Вдигна слушалката от земята и отново я мушна в ухото си. Взе куфара, който лежеше на масата и извади пистолета си оттам. Прибра го в колана отзад и извади още една малка слушалка. Приближи се към Александра, протегна ръка и прибра част от косата й зад ухото.
-Ще имаме връзка постоянно. - докосна устните й леко и й помогна да го сложи - Така ще се чувствам далеч по-спокоен.
Погали с пръст врата й тръгна към банята. Наплиска лицето си с вода и вдигна поглед към огледалото. Кой знае каквопщеше да стане сега в базата. Щом лично Том му се бе обадил, значи положението беше напечено.
Майкъл рядко допускаше грешки, беше прецизен в това, което вършеше. Но не бе очаквал Ротенберг да се появи. А той .. той бе най-голямата мишена за Грей.
-Спомена ми, че си се разбрала нещо със .. сестра ти? -подвикна от банята и пристъпи напред, докато подсушаваше лицето си- Така и не те попитах какво.

Майкъл я погледна в отражението на огледалото и се усмихна. Спокойствието, което му даваше тя беше несравнимо. Дори мислите, че бе провалил задачата го напуснаха.
-Обичам те. -обърна се към нея и впи устни в нейните- Няма да се уморя да ти го повтарям, Александра.
Погали страните й и я целуна по челото. Впи за последно погледа си в нейния и прокара ръцете си по тялото й, спирайки се чак при стегнатото й дупе. Стисна го леко и се наведе да целуна врата й. Определено имаше нужда от нея, имаше нужда да усеща ръцете й по тялото му. Но както бе казала тя, по-късно щяха да останат само двамата.
-Майкъл? - гласа на Мадлен се включи в ушите и на двамата.
Грей се усмихна на женат пред себе си и притисна слушалката към ухото си.
-Идвам. - отсече набързо и облече якето си. Преметна ръка през раменете на Алекс и излязоха от хотела. Черния джип със затъмнените стъкла вече ги чакаше.
Когато пристигнаха в базата, първото нещо, което направи беше да предупреди Александра, че никой не тря
ваше да разбира за слушалката й. Никой цивилен нямаше право да подслушва разговорите на агентите. Целуна я набързо и влетя в офиса на Конър, който очакваше целия екип. Искаше всичко да приключи колкото се може по-рано.
Цял час ги държа, а търпението на Майкъл започваше да се изпарява. Бе застанал най-отпред като капитан на екипа си. Слушаше хоканията на шефа си, но в един момент му дойде до гуша от префърцунената му сбръчкана муцуна.
-Направих това, което беше най-удачно за екипа, сър. - подпря се на бюрото му и се наведе заплашително напред- Депутата е мъртъв, а Никълъс жив. Бихте ли ми позволил да ви напомня за шефа му?
Том замълча и Майкъл видя как ноздрите му се разширяват. Наклони глава, метна поглед на Мадлен и излезе от офиса.
-Наслуша ли се на глупости? - приближи се към Александра и леко я целуна.

Знаеше, че Ник я лъжеше, бе сигурна в това, но просто поклати глава и се сгуши в него.. Не искаше да ходи сама, щеше да й е тъпо, ако тя отидеше сама, а сестра й доведеше приятеля си, така че варианта 'Да те закарам?" отпадаше напълно, Нати се отдръпа и го погледна подсмихвайки се лекичко..
- Не глупчо идваш с мен! - заяви му тя, мислейки си за шефа му и как й се искаше й се да не го тормозеше, толкова но нямаше как да се случи дори в най - добрия случей.. Въпреки, че Наталья очакваше да види сестра си в поредното критично състояние, все пак Александра, я бе потърсила, а това винаги значеше, че ще иска нещо.
Но като да не повярвате Нати се надяваше този път да минат само с хубави моменти и тя наистина да се бе поправила..
А й по - добре да отиде с Никълъс, защото Александра обичаше да изнервя обстановката ..
- А й не съм я виждала от толкова време, че ще имам нужда от теб . - каза му тя като леко се надигна на пръсти целувайки го ..

//Ще ме извинявате, но малко ще ми търпите късите постове ;д

Александра, слушаше ли слушаше. Завъртя на няколко пъти очи, ставаше и скучно. За пръв път и бе станало скучно от толкова много врмее, Но едно име я накара да се облещи, Никълъс от къде й бе познато това име>?
Запита се тя, мислеше опитвайки се да се сети, но не се ли казваше именно така мъжа, с който живееше Наталья или се бъркаше?
Или беше съвсем различно име, но можееше и той да се казва така, нали това име не може да принадлежи само на един човек? Да точно така, може би бяха двама коренно различни..
Но мислите на Александра бяха напълно отнети, когато пред нея се появи Майкъл и всичките й мисли се прехвърлиха само и единствено на него..
Боже бе толкова прекрасен, толкова уникален.. Не можеше да спре да го гледа.. Устните му докоснаха нейните и това я накара да се усмихне..
- Да ти кажа повечето дори и ги игнорирах - засмя се леко, като уви ръце около вратът му.. А след това докосна устните си отново до нейните толкова сладки и единствени..Откъсвайки устни от неговите с нежелание го погледан в очите
- Мисля, че е най - добре да се махаме.. Резервацията е за седем и половина - прошепна срещу устните му поглеждайки ту към тях ту към очите му

Майкъл кимна и точно преди да излязат видя Мадлен. Отърсваше се от скучното събеседване, което бе направил шефа им.
-Ей сега едвам. - погледна към Алекс и пътьом свали слушалката си.
Мадлен разбра намека и свали и нейната. Погледна го учудено и разпери встрани ръце.
-Намери ми точното местонахождение на Ротенберг.- проговори Майкъл чак когато се приближи - Свържи ме с него. Имам малко работа и след това ще си изчистим сметките.
Видя отегчения поглед на русата жена, но не й даде да възроптае. Със сигурност и на нея й беше писнало от тази тиха война, която водеха с агенцията на Никълъс. Направи й знак да действа и се върна към Александра, която го погледна учудено. Беше убеден, че се питаше защо не бе чула нищо.
-Става въпрос за един от агентите. - преплете пръсти в нейните - Нямаше нужда той сам да чуе за себе си нали.
Усмихна й се и я целуна по главата когато тръгнаха. Едва ли щеше да е доволна, че Грей щеше да използва още малко оръжието в същия ден. Щеше да се измъкне за малко от вечерята и да свърши това, което трябваше отдавна. Не можеше да играе на тази игра повече и трябваше да приключи веднъж за винаги.
Качиха се отново в джипа, който щеше да ги откара до ресторанта.
-Мадлен, довечера свободна ли си? - чу някакъв странен глас в ухото си Майкъл и се смръщи.
-За теб ще съм заета и след смъртта.
Засмя се на отговора й и им нареди да изключат предавателите. Нямаше нужда всички да слушат разговорите на другите.
Хвана ръката на Александра и започна да гали дланта й с пръст. Погледна я и се наведе да докосне сладостните й устни. През главата му мина мисълта .. защо не си бе направил труда да провери базата данни за нея? Очевидно напълно му се бе изплъзнало от ума. Спряха пред луксозния ресторант и Грей отвори вратата на джипа. Пое ръката й и тръгнаха към входа.

Наталья се отпусна в ръцете му, толкова сладко, толкова искано и в същото време толкова липсвало..
Последните три дена и се виждаха като вечност, а след всичко случило се тя имаше нужда само да е близко до него.. и тогава когато така сладко обикаляше тялото й, Наталья се сети за бебето , а неприятната мисъл я накара да застине..
Много добре помнеше какво й бе казал доктора... Знаеше, че никога повече няма да може да дари Ник с дете, а това я убиваше вътрешно, но все още не му го бе казала. Всичко си оставаше само в нея и някак я измъчваше..
Но, нямаше да му го каже сега, щеше да си помълчи още малко, това бе нещо, което трябваше да си го говорят само двамата.. А сега не бе момента, за това Нат просто преглътна и се обърна поглеждайки го..
- Обичам те, обичам те, обичам те. - казваше му тя като преди всяка една дума целуваше устните му, а след това усети ръката му да отваря вратата зад гърба й..
- Благодаря - каза му тя качвайки се в колата, го погледна с толкова любов..