След месец, Испания

First topic message reminder :

-Мамка му, патроните!- силен женски глас отекна в ухото на Майкъл.
Подсмихна се и погледна часовника на ръката си. Имаха точно двадесет минути да посрещнат депутатския задник. Мразеше тези надути марионетки, но банковата му сметка се утрояваше след няколко часа фасулски гард. Оръжието кротко лежеше в колана на мъжа и само чакаше своя триумф на белия свят. Грей неволно го докосна и след това промърмори.
-Нали знаеш, че те чувам, Мад. -засмя се и скръсти ръце пред вратата на хотелската й стая.
Намираха се в Гранд Хотела на Мадрид. Доста далече от своята любима, но бе оставил някои от най-добрите агенти да охраняват къщата им. Не можеше да си позволи да я остави сама след това, което се бе случило преди месец.
Обърна се назад, когато Маделин излезе от стаята и му намигна. Отново изглеждаше адски секси с тази червена рокля. Майкъл знаеше къде се намира нейното "бебче". Беше го мушнала в жартиера, както винаги.
-Поемам десния фланг, капитане.- усмихна му се и се врътна към един от асансьорите.
Кимна й усмихнат и чу гласа на партньора си в ухото. Значи дъртака пристигаше. Оправи слушалката и се качи в другия асансьор. Слезе във фоайето и се запъти към изхода, тъкмо навреме за да види пристигащата бяла лимузина. Приближи се към нея и изчака вратата да се отвори.
-Здравейте, сър.- гласът му бе равен, не издаващ никаква емоция- Аз отговарям за сигурността ви днес.
Лицето на депутата веднага се успокои, виждайки лицето на мъжа. Лично бе поискал агент Грей. Кимна му и се запъти към входа на хотела. Майкъл се огледа и го последва, спазвайки дистанция от няколко крачки.
Персонала веднага се втурна да го настанява. По план, трябваше да го настанят в президентския апартамент, както и стана.
Грей го последва и остана в хола, докато стария плешивец оглеждаше всичко.
-Предлагам да го убиеш и да вземеш отпечатъците му.- Маделин се изкикоти в ухото ми - Ще имаме достъп до цялата му банкова сметка в Швейцария.
Майкъл се подсмихна и се приближи към прозореца. Оттам можеше да види целия си екип, маскирали се като абсолютно цивилни граждани.

Наталья се отпусна в ръцете му, толкова сладко, толкова искано и в същото време толкова липсвало..
Последните три дена и се виждаха като вечност, а след всичко случило се тя имаше нужда само да е близко до него.. и тогава когато така сладко обикаляше тялото й, Наталья се сети за бебето , а неприятната мисъл я накара да застине..
Много добре помнеше какво й бе казал доктора... Знаеше, че никога повече няма да може да дари Ник с дете, а това я убиваше вътрешно, но все още не му го бе казала. Всичко си оставаше само в нея и някак я измъчваше..
Но, нямаше да му го каже сега, щеше да си помълчи още малко, това бе нещо, което трябваше да си го говорят само двамата.. А сега не бе момента, за това Нат просто преглътна и се обърна поглеждайки го..
- Обичам те, обичам те, обичам те. - казваше му тя като преди всяка една дума целуваше устните му, а след това усети ръката му да отваря вратата зад гърба й..
- Благодаря - каза му тя качвайки се в колата, го погледна с толкова любов..

Александра бе толкова щастлива, всичко това я караше да се чувства още повече, знаейки че ще е с него в този момент.
Можеше да разчита на подкрепата му. Алекс си пое глътка въздух преди да влезне навътре, всичко това определено й идваше в повече, а определено Майкъл не знаеше, че Наталья й е близначка, май бе забравила да го спомене..тази малка подробност..
Ами сега щеше да е изненадан от този факт, но не можеше да скрие вълнението от това, че щеше да я види сега след толквоа врмее въпреки всичко.
Надяваше се всичко да мине нормално и да не се скарат още на първата секунда..
Пое ръката му в своята и тръгна с него към входа.. А жената с една папка я погледна и се усмихна
- Имаме резервация за четирима на името на Бельович. - жената се затърси, а Алекс погледна към Майкъл и му прошена - Обичам те - боже не й омръзваше да му повтаря, а докато бе вгледана в него , жената ги прекъсна и ги поведе към масата им

Хостесата ги настани на една от крайните маси и един от сервитьорите веднага се появи. Отпратиха го с думите, че ще изчакат и другите гости. Майкъл погледна към Алекс, която доста очевидно се бе притеснила. Лекото потропване на пръстите й върху масата не можеха да убегнат на орловия поглед на Грей. Беше се научил да разпознава езика на тялото. Сложи ръката си върху нейрата и се наведе леко напред за да докосне устните й. Тези сладки розови устни, на които не можеше да се наслади.
-Всичко ще е наред.- докосна брадичката й с пръст и се усмихна.
Телефона му извибрира и видя, че бе получил смс от Мадлен.Не искаше да разваля още отсега вечерта си с информация за Никълъс и отново го прибра без дори да погледне какво бе получил. Зарадва се, че бе оставил слушалката в колата, нямаше нужда от насочване, когато бе на вечеря със сестрата на приятелката си, нали?
Погледа му огледа останалите присъстващи и въздъхна, когато се сети колко спокоен живот водеха. Искаше му се един, единствен ден да бе напълно нормален човек, който работи зад бюро и се оплаква от скуката. Само един ден искаше. Но бе избрал напълно различна професия.
Изострения му слух чу добре познат глас. Глас, който мразеше. Още преди да се е обърнал, с едно рязко движение се изправи и извади оръжието от колана си. Останалите гости се разпищяха. Някои избягаха, а други шокирани не помръднаха от местата си. Грей беше втренчил погледа на мъжа срещу него, извадил оръжието си с почти същата скорост. А до него.. до него стоеше.. Александра? Не, не беше тя, но определено бяха като две капки вода. Защо бе пропуснала да му каже, че си има близначка?
-Никълъс Ротенберг. - усмивка заигра на лицето на Майкъл, криейки изненадата от дяволската прилика между двете.

- Кхъм, кхъм.. Ако обичате, защо трябва да проваляте вечерта? А като се замисля, си мислих, че Александра ще го направи...- поклати глава, и се приближи към сестра си, която от своя страна изглеждаше прекрасно, нямаше ги онези сини кръгове под очите, лицето не й бе изпито, нито една прилика с последния път, в който я бе видяла, надрусана, пияна съсипана..
- Какво е направил с теб.. - Наталья опредлено вече щеше да припадне, първо Никълъс и Майкъл, който явно си имаха някаква вражда, Нати поклати глава поглеждайки към Никълъс.. и се приближи присвивайки устните си.
- Дай ми го ! - каза му тя протягайки ръката си напред, а след това добави и се подсмихна
- И всичко останало, Никълъс Ротенберг, да се намира в чантата ми, ако искате се мразете убивайте, но не й тази вечер! - каза тя застанала между двама им, а сестра й кимна , определено тези двамата или щяха да се спогодят за една вечер или е и тя не знаеше..
- Това е първия път през последните години в които виждам Александра
напълно трезвена и читава. За това, моля ви момчета не я съсупвайте, а както сте почнали, определено ще го направите.. А вие не искате ние да страдаме нали? - попита тя като уви малките си ръчички около вратът на Ник,
- Мисля, че съм забравила да спомена факта, че имам близначка. - каза му тя и невино и извинително целуна устните му,
- Но все още чакам всичко по теб, да бъде премахнато..

Добре, защо я бе мразила толкова много подсетете я моля ви. Александра гледаше сестра си и не можеше да повярва какъв тон държеше..
Това Наталья ли беше или някой й бе изпил мозъка ?
Поклати глава невярващо..
Ето явно онзи разговор, който бе чула, именно за този Никълъс ставаше въпрос.. Ами, ако тогава Майкъл го бе убил?
Тогава какво, през времето прекарано с Майкъл, Александра бе омекнала толкова, чак да се замисли, какво щеше да прави сестра й, ако с Никълъс се случеше нещо...
Облиза устните си, а след това погледна към Наталья и се приближи до нея, боже чак самата тя настръхваше и видеше в действителност колко бяха еднакви, но в реалност бяха различни..
- Майкъл, моля те! Само една вечер.. - подкрепи Наталья, да все едно това никога не се е случвало, да опредлено за пръв път в живота си Александра подкрепяше сестра си в нещо или за нещо..
Погледна Майкъл с онзи мил погледн, на който човек бе трудно да откаже, а тя опредлено не искаше да получава отказа му.
- Просто, забравете за работата си и бъдете, нормални за бога.. Какво ще ви стане, ако сте нормални хора за една проклета вечер? - повиши тон Алекс, и видя разширяващите се очи на сестра си

Майкъл не изпускаше очи от Никълъс. Погледна към охраните и се подсмихна. За миг насочи оръжието си към единия и Ротенберг схвана намека му. Секунда по-късно телата им се строполиха безпомощно на земята, а Майкъл и Никълъс отново бяха насочили пистолетите един към друг.
Погледа на Грей се плъзна към Наталья. Не, не можеше това да бе сестрата на Алекс. Та той лично беше наредил да я убият. Не можеше това да бе близначката й. Близначка! Толкова ли бе маловажно? Явно Александра не беше сметнала да удачно да му каже. Погледна я и после погледа му отново проследи този на Ник.
-Защото не можем да бъдем нормални.- измърмори под носа си, а след това подхвърли на Ротенберг- Полицаите ще бъдат тук до по-малко от пет минути. План?
Със сигурност персонала щяха да ги повикат. Ако слушалката беше на ухото му, щеше да нареди на Мат да прехвърли обаждането. Но сега, когато нямаше връзка с базата ..
Стана му смешно от съвпадението. Колко процента беше шанса най-големия ти враг, да спи със сестрата - близначка на момичето, с което си ти? Засмя се искрено и поклати глава. Наталья определено беше доста по-упорита от Алекс. Неговото момиче не беше чак толкова сигурно в действията си.
Погледна я отново и я хвана за ръката, дърпайки я зад своето тяло. Но тя настояваше да оставят оръжията и поне тази вечер да се държат като нормални.
-Да сваля оръжието и да получа куршум в главата ли искаш?- промърмори й, все така без да изпуска другия мъж от поглед- По-скоро ме е страх да не наранят теб.
Не знаеше дали Ротенберг вече не бе пуснал сигнал на екипа си. Не че щеше да има нужда от него, но най-малкото морална подкрепа.
-Е?- повдигна вежди Грей и пристъпи една крачка напред.

- Отвратителни сте.. Защо, защо трябваше да развалите всичко? - запита ги Наталья прехвърляйки погледа си първо върху Ник, а след това върху Майкъл.
- Убивате охраната, а след това кротвате? Какъв смисъл виждате, защото аз не видях такъв..Исках просто да прекарам една нормална вечер със сестра си - каза тя, като поглати главата си. Явно в целия им съзнателен живот нормална вечер нямаше..
А камоли сега щеше да има, поне се надяваше сега кротнали, да има поне по малко спокойствие..
Наталья погледна сестра си, а само в погледа й разбра, че тя самата не разбираше за какво беше всичкото това. Нати си пое глътка въздух и за какво стана всичкото, не не искаше да знае.
По- добре да не знаеше, не искаше да разбира още неща за тази вечер, а просто да постои спокойно, да поговори с Алекс, да разбере къде и какво е правила през цялото това време..

Алекс погледна леко разочаровано към Майкъл. А след това се загледа в сестра си, тя бе права, нищо от това, което се бе случило нямаше никакъв смисъл.
Но за разлика от Наталья, Александра бе по любопитна..
- Майкъл, за какво е тази вражда? Някой от вас двамата въобще може ли да ни обясни, за какво се мразите толкова? - да определено Нат, не го бе направила, но тя си отвори устата, защото искаше да разбере какво по - дяволите се бе случило толкова лошо между тези двамата, че да се мразят по такъв начин.
Да и тя определено не го разбираше, за това мамка му някой да й го обясни..
Поклащайки глава, хвана Наталья под ръка
- Хайде остави ги да се оправят, а ние като добри момичета ще ги изчкаме от вън - е добре, за пръв път през целия си съзнателен живот, тя се държеше със сестра си по този начин.
Усмихна се леко поглеждайки към Майкъл, но дори и в този случей, е обяснението нямаше да им се размине.
И определено Александра нямаше да ги остави на мира, докато един от двамата не седеше да им обясни аджеба за какво идеше реч и какво толкова деляха,.

Майкъл присви очи срещу Никълъс, но започна бавно да сваля оръжието си. Нещо, което никак не му се хареса и не му се бе случвало да го прави. Погледна към Александра, а след това към стенния часовник. Имаха по-малко от няколко минути. Или пък може би не ..
-Идват. - вдигна отново оръжието си и се приближи към прозореца.
Видя сините светлини и изруга. Не че би било трудно да се справи с няколко полицайчета, но наистина ли трябваше? Това си беше като детска игра, сравнена със задачите, които му бяха налагани да върши. Извика на останалите да залегнат, когато видя как насочват оръжията си към прозореца. Разби се на хиляди парчета, когато куршумите започнаха да прелитат и Грей се облегна на стената, вдигнал високо пистолета си. Ротенберг застана от другата страна на разбития прозорец. Колкото и да не му се искаше, Майкъл му кимна твърдо. Чуваха стъпките на останалите. Имаше нужда само от няколко прецизни дърпания на спусъка и телата на мъжете започнаха да падат едно по едно. Патрулките бяха само две, но Грей беше убеден, че и други пътуваха към тях.
-Да се махаме оттук. - приближи се и хвана за ръка Алекс .. или Нат.
Не, със сигурност беше Алекс, бе запомнил как бе облечена. Ако не бяха дрехите .. е, едва ли щеше да ги разпознае някъде. Мамка му, мисълта, че бе наредил да убият Наталья го побъркваше.
-Имате ли кола,Ротенберг? - обърна се към него Майкъл и преплете пръсти в тези на Александра.
Едва ли техният шофьор ги чакаше, след като ги бе оставил тук преди час.

Майкъл стисна зъби и за миг се обърна да погледне към Александра.
-Слушалката ти в теб ли е? -тя му кимна и я извади от чантата.
Грей протегна ръка и още преди да се свърже с департамента, чу крясъците на Мадлен. Крещеше нещо относно хеликоптера.
-Майкъл! - гласа й прозвуча силно в ухото му и той сви устни- Майкъл, нещо се случва тук. Къде си? Конър се е залостил в кабинета му и не допуска никой. Попитах за разрешение да взема хеликоптера, но забрани на всички да напускат базата. Джейсън, Антъни и Раян успяха да се измъкнат и тръгнаха към теб. А взема ли хеликоптера ..
-Ще го взривят. - прекъсна я през зъби мъжа и добави- Изтегли ги обратно. Пътувам с Никълъс към вас, чакай ме при хранилището. Трябват ми оръжия.
-Никълъс? С Никълъс Ротенберг ли си? -крясъка й отново прозвуча в главата му- Майкъл, нещо се случва и никой не може да разбере какво. Опитахме се да подслушаме разговорите на Конър по телефона, но екипът на Шон е блокирал всичко.
-Защо ли не се учудвам, че тоя лизогъз го е направил. - удари по волана Грей- До десет минути съм при вас, въведи паролата от аварийния вход, едва ли ще мога да вляза през централния.
Извади слушалката и я хвърли ядно към таблото. Започна да свърза всичко. Как иначе щеше да си обясни факта, че където и да имаше задача, Никълъс уж случайно се озоваваше там. Ако Майкъл бе изпратен да убива, екипа на Ротенберг беше там да охранява. Или както се бе случило малко по-рано днес, обратното. Всичко е опирало да интереси и бизнес, всичко.
-Помниш ли Москва? - обърна се към Никълъс, който кимна- А Берлин? Монако? Всичко е нагласено. Не са ни изпращали просто така. Целта сме били ние.
Ядно говореше през зъби и рязко завъртя колата към обратната посока.

Макъл форсира гумите на колата и погледна Александра в огледалото за задно виждане.
-Дори не смейте да гъкнете, черще дойдете с нас. Ще оставим Мадлен и .. Моника с вас, те ще ви закарат някъде на безопасно място. - не бе сигурен, че Мадлен щеше да се навие да го остави.
Натисна рязко спирачки и спря зад сградата на на базата. Погледна към Александра и се обърна назад да докосне устните й. Кимна на Никълъс и слязоха от джипа. Насочи пистолета към охранителните камери и прецизно успя да ги разбие. Изрита вратата, а Мадлен вече ги очакваше. Грй мина покрай нея и въведе паролата на хранилището. Но не стана нищо.
-Сменени са всички пароли. - приближи се разтревожена русокосата жена- Дори не знаем какви са. Майкъл,чакваха да направиш точно това.
Грей повторн насочи дулото на пистолета към малкия екран. В момента, в който го разби, алармата за нарушители се включи в цялата сграда. Никълъс я отвори с ритник и грабна един от саковете.
-Имаме по-малко от три минути преди да дойдат.- съобщи му Майкъл и се обърна към Мадлен-Изчезни оттук. Ако те хванат ще те убият.
-Майкъл, осъзнавате ли,че обявавате война на правителството.- -пристъпи тя напред и го хвана за ръката.
-Правителството отдавна е във война с нас. - изкрещя срещу нея- Моля те, Мадлен. Александра и сестра й са в джипа отзад. Изведи ги оттам и ги скрии някъде.
Тя тръгна да спори, но красноречивия поглед на Грей я накара само да кимне твърдо. Майкъл се завъртя и започна да помага на Никълъс с ограбването на оръжия. Прибираха всичко, което им видеха очите. Щяха да имат нужда от доста сериозно количество патрони. Напълниха два сака, преметнаха ги през рамо и точно навреме успяха да се измъкнат, когато дочуха изстрелите на хората на Конър. Това копеле щеше да си плати.

Александра се загледа в Майкъл и Никълъс, не и се нравеше нищо от това не й вдъхваше доверие погледна към сестра си, и поклати глава..
Мадлен... Моника.. коя по- дяволите беше Моника?
Добре, всичко това вече й идваше в повече, но в мига в който се обърна към Нати, за да й каже нещо, е тогава вратата на джипа се отвори и Алекс подскочи , но млъкна преди да изпищи, виждайки Мадлен, а това я накара да си поеме глътка въздух
- Не ми , казвай, че ще ги оставиш сами само двамата срещу всичко това.. - поклати глава Алекс
- Знаеш, че не мога да споря с него.. Хайде елате - каза им тя, а двете с Наталья излезнаха внимателно от колата, дори не си направиха труда да затворят вратата, защото определено Мадлен бързаше, а това това не беше хубаво.
Щом Мадлен бърза, значи положението е по трагично от това, което си представяше Александра, ако можеше да стане по - трагично де.
Отведе ги до хеликоптер, къде за бога щеше да ги води?
- Мадлен, аз няма да тръгна от тук без Майкъл.. - започна тя, но още преди да е продължила с ината си, последва нещо, което не бе очаквала да се случи.
-Съжалявам. - каза Мадлен, а Алекс поклати глва.
В момента, в който пусна ръката на Наталья и тръгна в обратната посока, от тази към хеликоптера, Мадлен я хвана и с едно ловко движение, натисна съната й артерия, а това на секундата я приспа.

Вярваше в Ник и знаеше, че той ще се оправи, надяваше се да се оправи. Гледайки как Александра се заинатява пред русата жена, Наталья понечи да я спре, но в този момент,Мадлен направи нещо, което не бе очаквала.
А тялото на сестра й се свлече в ръцете й.
- Хайде сега ми помогни, да я качим по - бързо в хеликоптера. - каза й жената а Нат само кимна, колкото й да й се искаше да не качва, да изчака Ник, и да се махне с него, знаеше, че ако тя самата се заинати щеше да последва същото, което сполетя и Александра. Двете я качиха в хеликоптера и самите те, я последваха.
Наталья преглътна, а притеснението я обвземаше още повече.
-Къде отиваме?
- Никълъс ми даде кординатите на някакъв остров, трябва да ви заведа там, и да седя с вас, докато те двамата дойдат.. - Нати преглътна, знаеше къде ще ги води на техния остров, на онова прекрасно местенце, къде бе забременяла..
А от тогава, е те не бяха ходили там, но сега явно щяха да го посетят не с цел почивка, а именно за това за което бе преназначен, то си бе личното скривалище на Ник.
Наталья наблюдаваше как хеликоптера се издига и всичко под тях ставаше все по малко и по малко, прехапа устните си, дори не бе успяла да му каже колко много го обича..

Майкъл изруга и извади един от пистолетите в сака. Нямаше нужда от нещо по-силно сега. Отвори люка и се изправи върху седалката. Прицели се към предното стъкло, но безуспех. Колите на агенцията му бяха твърде добре бронирани. Изруга за втори път и се скри навреме, преди няколко куршума да продупчат главата му.
-Логично беше да са бронирани.- измърмори и хвърли пистолета на задната седлака. - Всичко се свежда до интересите на шефовете ни. Мислиш ли, че някой от борда би позволил да се случи нещо подобно? Копелетата ги е било страх да се изправят сами срещу нас и заради това ни спретнаха такъв театър. Конър беше доста притеснен за мястото си в агенцията.
Хвърли многозначителен поглед на Ротенберг и се обърна назад. Много добре знаеше кой е зад волана. Само продажниците се бяха поддали на заповедите на Том. Грей взе слушалката от таблото и веднага чу гласа на Маделин.
-Мат свърза само нашите микрофони. Имаш връзка и с Антъни и с Джейсън. Успяха да се прикрият, когато Конър разбра, че нарочно са се върнали в базата. Оставям момичетата и идвам с вас.
-Не, Маделин. - отсече Майкъл и прекъсна следващата й тирада- Маделин, чуй ме. Помниш ли Кьолн? Е, това е като детска игра в сравнение със сегашното положение. Не спори повече с мен, остани с Александра и Наталья. Имат нужда от теб.
Жената замълча, което беше знак за ядно съгласие. Майкъл извади слушалката и погледна за пореден път назад. Тези момчета май нямаха нямерение да се отлепят от тях.
-Завии рязко. - кимна към колата, която идваше срещу тях- Ще се ударят в нея.
Хвана се за седалката и взе пистолета
Никълъс направи рязък обратен завой и точно когато минаха покрай другата кола, Майкъл свали прозореца и започна да стреля по бившите си сътрудници.
-Над вас съм. - чу гласа на Джейсън и вдигна поглед точно навреме за да види черния му хеликоптер- Имате проследяващо устройство, което ви прави твърде лесна мишена. Ще отвличам вниманието на останалите. Успех, агент Грей.
Майкъл видя в страничното огледало как двете коли зад тях избухват от внезапния удар. Потърка лицето сипи въздъхна. Никога не беше очаквал такъв обрат.
-Карай направо към базата ти. - твърде спокойно за положението им проговори и се отпусна на седалката - Поне ако умрем да си заслужава.

Майкъл му кимна, въпреки желанието да влезе с него. Това си беше битка на Никълъс, както честта да убие Конър бе само на него. Приклекна до Моника и извади и другия черен Валтер от колана.
-Сандърс. - кимна й, прицелващ се към един от охранителите - Странно е да съм в един екип с теб, скъпа.
Погледна я многозначително и се изправи, стреляйки и с двата пистолета към приближаващите се агенти.
-Агент Грей, защо по дяволите криете тази веселба? -чу гласовете на екипа си и се обърна - Пазим ви гърба.
Кимна им и престрелката продължи. Прииждаха нови и нови лица, все последователи на шефа на Моника и Никълъс. Много бяха ранени, освен враговете, но и тези от техния екип. Майкъл усети как един куршум мина на сантиметри от ухото му и изтръпна. Изкрещя на Антъни да се покрие и се изправи отново. Един от охранителите бяха успяли да го ранят и Грей видя как се държи за крака. Изруга и погледна към Моника, която съсредоточено и хладнокръвно натискаше спусъка.
Никълъс вече доста се забави. Би трябвало вече да бе излезнал.
-Дай ми слушалката ти. - извика на Сандърс, която я извади и я хвърли към него -Никълъс, какво става, тук положението е доста сериозно. Трудно ги удържаме.
Смени пълнителя на пистолета си и отново притисна слушалката към ухото си. От изстрелите не можеше да чуе нищо.
-Ротенберг, чуваш ли ме? Мамка му!
Знаете ли колко странно бе? Работеше рамо до рамо с екип, с който се избиваха до преди ден. Искаше да пръсне черепа на човек, на който сега разчиташе. Трябваше да намери начин да се свърже с борда след като убият Бил и Том. Ако ли не, то смъртта им беше сигурна. Стисна очи и само се надяваше положението при Наталья и Александра да бе под контрол. Нямаше връзка с тях, нито с Мадлен.

Майкъл дръпна Моника към обятията си, когато видя как един от охранителите насочи оръжието си към гърба й. С едно прецизно дърпане на спусъка уцели главата му. Отдръпна се от Моника и стреля по другия, но безуспешно. Определено бяха останали само професионалисти.
Тогава чу гласа по високоговорителя и за секунда всичко заглъхна. Само един от агентите лдигна пистолета си към Майкъл.
-Забрави. - хладнокръвно отбеляза и натисна спусъка.
От шумната престрелка, всичко потъна в напрегната тишина. Никой не смееше да свали оръжието си, докато се оглеждаше за ранен приятел.
-Добре ли си? - обърна се към Антъни, който кимна докато стискаше раната си- Никълъс, чуваш ли ме? Браво братле, но трябва да въ рвим преди Том да е сформирам армията си от безмозъчни педали. А повярвай ми, точно те ще ни пръснат главите.
Сложи и своята слушалка, в опит да се свърже с Мат или Мадлен.
-Мат, какво е положението при вас?
-Всичко е под контрол, ако имаш предвид, че Конър залости всичко. Забрани да се свързвам с теб, но когато опитах ме хванаха. - шепота му накара Майкъл да присвие очи- В изолатора съм, едвам успях да скрия слушалката.
Грей прибра само единия пистолет и смени пълнителя на другия.
-След минути съм при теб - изръмжа и махна предпазителя.
-Ще те убият, Майк.
-Не съм сам. - кимна на Моника и махна слушалката- Вървете към джипа, ще изчакам Никълъс и идвам.
Трескаво му трябваше план. Много от техните бяха ранени и едва ли щяха да издържат на още нещо подобно. Самият той бе леко ранен, един от куршумите бе преминал покрай кожата му, оставяйки дълбока драскотина. Грей не чувстваше нищо, но усещаше как кръвта се стичаше по ръкава му.
-Хайде Никълъс, трябва да побързаме.