Дома на Алекзандър

За пореден път бях прекалила със пиенето.Със няколко приятелки бяхме излезли и както обикновено те си намериха компания.След поредното обаждане на малоумната ми сестра реших че трябва да се прибера иначе щеше да ме отнесе заедно със вратата в момента в който вляза вкъщи.Залитах по улиците със чантата си.Положението си беше отчайващо.Както си вървях по средата на улицата токчето на едната ми обувка се счупи.
-Упс .. -казах с някакъв детински глас.Огледах се наоколо,но нямаше никой.Взех обувките си в ръка и продължих да вървя.Бях облечена във черна рокля обсипана с милион пайети.Косата ми беше вдигната на нещо което вече само приличаше на опашка.Гривните по ръцете ми тракаха една след друга.
През целия ден не се бях веснала вкъщи.Най-вероятно сега трябваше да изтърпя гнусния глас на Скарлет.Свих в една уличка и се запътих към къщата,която искрено се надявах да е моята.Потърсих ключа си и в следващия момент осъзнах че съм изгубила чантата си или просто я бях забравила някъде.Звъннах на звънеца.Хич не ми пукаше че ще събудя цялата къща.Нищо не ми пукаше в момента.След около десет минути чакане вратата се отвори. Полу заспал мъж отвори вратата.
-Я имаме нов иконом -казах със нотка на щастие.-Не знаеш ли че не е позволено да се спи по време на работа ? Не се притеснявай аз ти прощавам !
След като впих устни в неговите и влязох през вратата.Дори не забелязах че това не беше моята къща.

Изхилих му се пияно на среща му.И след това продължих да се смея и смея и смея.Дори самата аз не знаех защо се смея.За това че отново бях объркала къщата си или на изражението с което ме гледаше.
-Аз съм .. -започнах след като спрях да се смея и тук се омотах.Май бях забравила името си. - Не помня как се казвам но ми викат Би .. -казах замислено.Пръстите на едната ми ръка се намираха на долната ми устна.Бях забила поглед във пода и се чудех.След малко пак се разсмях.-Името ми няма значение .. важното е че съм от семейство Куин ...-потупах го по рамото .-Обещавам че ще ти дам много пари .. ако ме оставиш да спя тук .. мисля че изгубих пътя към вкъщи.
Движенията ми бяха забавени.Говорих с някакъв звънлив и детински глас.Хванах го за ръката и започнах да му се моля като малко дете:
-Моляте,моляте,молятее .. няма да ме забележиш .. а и едва ли съвестта ще те остави на мира,ако някой ме отвлече по пътя .. Може би тогава ти ще този на който му ще е най-кофти ..
Поклатих глава сещайки се за така нареченото ми семейство.Определено нямаше да е загуба за никой ако просто изчезна ...

Усмихвах се по много странен начин,докато той ме заведе във една наистина голяма стая.Дори не се възпротивих когато започна да съблича роклята ми.Отначало си мислех че ще се възползва от мене.Не че ми пречеше нещо де .. Но той просто ме зави и ме остави малко разочарована.След секунди се унесох във тих и дълбок сън ..

-------------

Сутрешната светлина прободе очите ми.В момента във който разбрах че вече не спя,силно главоболие ме завладя.По скоро беше махмурлук.Станах и се хванах за главата.Нима беше възможно болката да е толкова силна ?
След една разходка из стаята разбрах че не съм в нас.Кой знае къде бях прекарала вечерта.Реших че трябва да сляза и да се запозная със последния ми любовник, както и да му обясня че между нас не е имало нищо повече от секс.В последно време това се превърна в игра.Сутрин когато трябваше да се събудя,трябваше да разбера с кого съм спала.Започваше да става досадно,макар и да ми беше забавно.
Облякох роклята и понечих да си взема обувките,когато видях че токчето беше счупено.
-Мамка му .. -прошепнах тихо.Този чифт беше един от любимите,но изглежда трябваше да си купя друг.Още днес следобед щях да отида по магазините.Но това сега ен беше важно трябваше да се прибера.Слязох на първия етаж и видях мъж.В главата ми се зароди нормалния въпрос “Как съм могла да спя с него ? “.
-Добро утро .. -казах с тих глас.-Аз .. такова .. мисля че е време да си вървя ..-Беше ми неловко. Не можех да намеря точните думи.

Засмях се.Наистина се успокоих,когато ми каза, че не сме правили нищо.Усмивка се разля по лицето ми.
-Ами ... защо пък не ?
Така или иначе отдавна бях закъсняла.Дали щях да се прибера сега или след два часа нямаше огромно значение.Седнах срещу него и прокарах ръка през косата си.Гримът ми отдавна го нямаше и сега приличах на нищо в буквалния смисъл.Беше ми неудобно,от факта че той ме беше видял във двата ми най-ужасни вида: когато съм пияна, и рано сутринта.
Друг странен факт беше това,че той почти не ми обръщаше внимание от което ми стана още по неудобно.Корема ми се беше свил на топката.Цареше тишина наоколо.Зачух се,защо изобщо останах.Дори не знаех името му.Е, беше възможно да ми го е казал,но да го помня.Започнах да кърша ръце оглеждайки голямата стая в която се намирахме.Определено къщата беше много хубава.Напрежението витаеше наоколо .. е поне за мен.До колкото разбирах под това колко съсредоточен беше върху вестника едва ли щеше да започне той разговор.
-Извинявай .. не знам дали снощи си ми казал името си.. но нещо ми отбягва от главата ..
Добре.По - тъпо никога до сега не се бях държала.Нима беше възможно ??Чувствах се прекалено разголена.Бях само със една рокля и .. обувки които бяха за боклука.Какво за Бога още правех тук ? Изправих се рязко.
-Знаеш ли какво .. остави ..най-добре е да си вървя .. и без това имаш работа .. извинявай, ако съм сторила нещо което не трябва .. -Тръгнах към вратата,но се спрях.-Ако може да ми кажеш къде по - точно се намирам .. ще е супер.
Не бях сигурна в кой от всички квартали съм,но определено не бях на близо до вкъщи.Изглежда че деня ми започна наистина много скапано.

Гледах го втренчено с леко отворена уста.Когато ме придърпа при себе си усетих с каква сила разполагаше и това честно казано ме привлече и то доста.Не можех да откъсна поглед от устните му.Тези толкова меки устни.Искаше ми се да усетя вкуса им.
Мамка му.Как ми действаше само.В момента във който се отдалечи от мен, имах чувството че е взел и частица с мен.Сякаш остана огромна празнина в мен.Имаше нещо в него което ме накара да остана.Просто трябваше да остана при него.И името му .. толкова приятно звучеше ..
-Алекзандър ... - прошепнах тихо,така че той да не ме чуе.Бях сложа ръка пред устните си.Усмихнах се и се настаних до него.Почувствах се длъжна, да използвам името му в изречение и казах :
-Наистина благодаря ти, Алек .. за това че си ме оставил да преспя тук .. както и за това че не си се възползвал от мен.. Много мъже биха го направили на твое място.-Говорех глупости.Пълни глупости.И не можех да се спра.-Е .. виж .. не съм свикнала да закусвам.Обикновено ставам по обед .. но чаша кафе не бих отказала.
Поредната усмивка.Какво ми ставаше ?

Засмях се.Ето как се бях озовала тук.Отново бях объркала дома си.Отпих от кафето все така загледана в него.
-Ами .. аз отдавна съм закъсняла .. така че няма проблем,кога ще прибера.Едва ли му пука на някой вкъщи де ..
Усмивката ми изведнъж помръкна.Сетих се за сестра ми .. най-вероятно щеше да ме овика.Не че ми пукаше .. А щом ставаше дума за родителите ми.. те вероятно дори не бяха забелязали че ме няма.Щом Скарлет беше наоколо те не виждаха нищо друго освен блестящата си дъщеря.
-А иначе .. ако ми дадеш номера си .. определено може да ти се обадя .. след като открия къде ми е телефона и чантата разбира се.
Определено ми се искаше да го видя пак, въпреки разликата в годините.Не че беше проблем.Аз си бях пълнолетна и можех да правя каквото си искам.Съвсем скоро мислех да се изнеса от нас.Нищо не ме задържаше във тази тъпа къща.Мразех ги всичките.Мразех дори и икономката която си беше жива клюкарка.Не пропускаше случай да каже нещо против мен,когато си мислеше че не съм в стаята.

-Хах .. -искрена усмивка се появи по лицето ми.- Не познаваш моите родителите .. единственото което ги интересува е сестра ми... Скарлет това .. Скарлет онова .. Скарлет е перфектната дъщеря докато аз .. единственото което правят е да ми давам пари .. не че имам нещо против ..
Нямах намерение да бъда твърде откровена с него.Не че нещо,но просто не го познавах кой знае колко добре, макар че ми вдъхваше някакво доверие.
-И колкото до това, едва ли има вечер в която да съм трезва ..
Направих съмнителна физиономия и отпих от кафето.Беше ми много приятно да си говоря с него,но едва ли му правех кой знае колкото добро впечателние като му казах последното.
-Така де .. искам да кажа че почти всяка вечер съм навън с приятелки .. и знаеш как е ..
Продължавах да се усмихвам.Колко ли жалка изглеждах в очите му ? Най-вероятно доста.. и да определено състоянието ми беше отчайващо.Нямах си ни най-малка идея какво ще правя с бъдещето си.Бях зарязала училището.Едвам изтраях дванадесет години,макар че честно казано в гимназията не беше кой знае колко зле.Все пак аз бях кралицата не някой друг.Обичах да унижавам хората и не ми пукаше за мнението им.. но във Алек имаше нещо което ме караше да бъда по добра или по скоро да се правя на по добра пред него.

Стана ми гадно.Изглежда не беше очарован от това което представлявах.И го разбирах естествено.
-О .. не забрави да ида в такъв вид във мола .. моляте .. -казах с престорено разгневен глас.-Първо ще отидем до нас да се оправя .. и след това отиваме в мола,щом толкова държиш .. но от сега те предупреждавам че съм голям капиз,щом става думи за дрехи или обувки.
Засмях се.Едва ли щеше да изтърпи цял ден в мола заедно с мен.
-След това може да идем някъде да пийнем нещо ..за безалкохолно говоря ..
Казах след като видях погледа му.
-Хайде върви да се оправиш .. -казах като го потупах по коляното.-Не те искам с ангунг във мола !
Станах и той докато отиде на втория започнах да оглеждам къщата.Определено имаше вкус щом ставаше дума за обзавеждане.