нещо скандално..нещо , което наричам мой дом.

Дори не знаеше защо се съгласи да ги придружи. Да, Валари й беше приятелка, всъщност търпеше я единствено, защото не искаше да яде маса и да се чувства изолирана на работното място, а и бе отлично средство да опознае колегите си по-добре и да се приобщи към огромната компания от най-различни характери. Не че не я харесваше, но понякога можеше да е много досадна и твърде повърхностна. Разсъждаваше като 16 годишна тийнейджърка, но не можеше да я упреква-в известна степен тя имаше всичко, което желае една жена-мъж, сигурен дом, в по-късен етап и деца, семейни приятели като този господин срещу нея. Липсваше й тази сигурност, това спокойствие, което носеше бракът и не можеше да разбере хората, които бяха против него.
Чудеше се какво да облече. Времето беше приятно, но не достатъчно топло. Накрая, в последните десет минути навлече дънки и потник, среса косата си и излезе. Нямаше защо да отделя толкова внимание на външния си вид. Валари не обичаше да я засенчват, а Лора нямаше намерение да става център на вниманието. Още повече, че и без това напоследък отношенията между тях бяха обтегнати, поради простата причина, че Лора намираше повече общи неща с мъжа й Бил, отколкото със самата нея. Никога не бе изпитвала нещо освен приятелски чувства към него, но се опитваше да избягва скандалите и драмите, затова ограничи контактите си с него.

-С какво се занимавам ли?-повтори въпроса, както правят учениците, когато се опитват да си спечелят време, за да се сетят за отговора-с много неща.-притеснено отвърна. Стори й се, че всичко е твърде тихо, а не смееше да погледне домакина в очите, което бе крайно невъзпитано.
-Работя в банка.
И сега бе момента всички да се засмеят, да заявят колко скучна работа е това. Да, наистина бе скучна, но на Лора й трябваха пари...по най-бързия възможен начин.
-Валари ми е колежка.
Реши да разчупи напрежението, което се стелеше във въздуха.
-А ти?-попита на свой ред от учтивост.