Publishing house "Letter"

Последно действие, прокара пръсти през обичайно разрошената му коса и излезе от чисто новия апартамент, който бе взел под наем. Беше доста удобен, освен това, че бе чак на единадесетия етаж. За това бе забил на всеки прозорец или врата, водещи до балкона по онези огромни пирони, така че малката му палава дъщеричка да не направи някоя бела. Аромата от скъпия му, свеж и стар, колкото него парфюм се разнесе по коридора на неговия етаж, продължавайки пътя си заедно с Ферди по асансьора, където и се изгуби в силния на едра жена.
Нямаше намерение да закъснява за първия си клиент този ден, не че знаеше местоположението на дадения адрес, долу вече го чакаше викнатото такси от около десетина минути. Чак беше чудно как на шофьора не му е писнало, все пак беше там. Влезе съвсем спокойно в жълтата кола, забавяйки се колкото може повече, докато разпредели добре нещата си, които не бяха никак малко, на задните седалки и чак след като намери на всичко място се настани на предната седалка. Започна бавно да рови из тефтера си, търсейки листче, на което пишеше днескашната дата и темата, по която трябваше да е сесията. Цялото това чудо му отне още три минути, в които младежа, който очевидно не си бе намерил добра работа, се бе ядосал... едва ли обаче щеше да го изгони, след като си помислеше колко време му трябва да си извади нещата.

Четири минути преди оговорения час, Армитейдж се бе разтоварил в фойето на помещението, чакайки въпросния господин Торн да се появи от някоя от вратите. Носеше доста неща, понеже сесията трябваше да е еротична, но за сега така и не му бе ясно къде да се настанява. Щеше да се съобрази с исканията на клиента си, за това и трябваше да го почака още мъничко. Най-нахално взе чашката, която стоеше пред жената, която сигурно служеше за секретарка на Торн, и когато погледа и се заби в писанията пред нея изпи горчивата, кофеинова течност, с цел да се разсъни, понеже някой път, това че бе сънен му разваляше цялата работа. И точно, когато тъмнокоската изгледа странно Ферд ся появи официално облечения господин Торн.
- Здравейте.- подсмихна се, прекъсвайки секретарката, която очевидно искаше да каже нещо.- Може да ми покажете къде ще снимаме и след това да се събличате?- повдигна вежди и за миг се загуби в дълбоки очи на мъжа.

Интересно как изражението на мъжът коренно се промени щом Ферд бодро започна работата си. Не мислеше, че един мъж, който бе поръчал толкова много и то по телефона, директно, ще изглежда по този официален начин или пък ще се изчервява от срам, след като знаеше какво го очаква. И му стана пределно ясно какво се случваше, прекалено многото работа на Армитейдж му се отразяваше зле и все пак да види с кого бе объркал господин Торн, извади тефтера си, започвайки да разгръща листите, търсейки онези залепени, които след всяка негова среща с клиента му се хвърляха. Последва гневно драскане по листа, докато не се продупчи страницата, а след това го отлепи и захвърли към секретарката, по случайност вкарвайки хартийката във вече изпразнената чашка. Прибра кървавочервения си тефтер в чантата с всичките отвращаващи един нормален човек неща и я затвори напълно, така че погледа на клиента му да не успява да привлича внимание. Все още не можеше да приеме, че бе объркал, никога в работата му не се бе случвало каквото и да било объркване. Едва ли хората щяха да взимат работата му на сериозно, ако продължаваше да се обърква. Лицето му не бе изразило никаква емоция, понеже вътрешно беше изпаднал в едно толкова неловко положението, което пък никога не му се случвало... да го е срам, колко ново и непознато чувство. И не се срамуваше за дето носеше всичките тези атрибути, а за това че бе сбъркал, винаги се бе наричал безгрешен, макар че такива хора нямаше... прекалено самовлюбено.
- Значи не сте вие с розовите белезници на леопардови шарки.- заговори с вечния позитивен и приятелски тон, докато бавно вървеше след него. Отгъхна спокойно, че няма да го вижда с нещата, които бе зарязал долу. Вече носеше само и единствено фотоапарата, повечето неща не му трябваха... нужни му бяха две снимки до крайния резултат, а и Торн със сигурност щеше да е добър модел.
- Напоследък ми се насъбра много работа, моя грешка.- оправданието, същинския Ферди.
Щом стигнаха до желаната стая, Ферд огледа интериора, преценявайки светлината и включи апарата си, сменяйки обектива му с по-малък и започна да го настройва спрямо светлината в стаята. Нямаха нужда от фон, понеже имаше една празна стена, в свеж лилав цвят, който пък правеше идеално контраст със тъмния костюм на мъжа.

Беше шокиран от освободеното и спокойно поведение на брюнета, сякаш не носеше чанта пълна със скандални секс-играчки, а мрежа с портокали за Коледа.
Не можеше да не се изкуши и да надникне в зле поддържаната книга на мъжа, който приличаше на огромен, сплескан и безформен тефтер на някой лихвар от осемнайсти век, пълен с всевъзможни бележчици, отметчици в ярки цветове и прочее напоменания. Уви, тя бе затръшната под носа му, дори можеше да се закълне, че от това действие бе произлязъл солиден, задушлив облак прах, който сега населяваше фоайето.
Мъжът го следваше със все същата празна физиономия и затворена уста, а дистанцираното му поведение караше Трент още повече да се поти безучастно, чудейки се какво да стори, за да усмири ритъмния барабан в гърдите си, който заплашваше да разкъса гръдния му кош. Ама, че пулс! Ако не беше в тази възраст и не упражняваше някакъв си активен живот, макар и доста пасивно, до сега да се бе гътнал от инфаркт. Най-сетне можеше да види ползата от това да се бъхти във фитнеса всяка вечер след работа, понеже външно си бе все такъв, за което бяха виновни шоколадовите трюфели, които криеше в шкафчето си.
Фотографът се опита да разведри обстановката с някаква шега, която Торн не можа добре да отрази, имайки предвид, че се бореше с притеснението си, безуспешно при това и дори не отреагира, а само кимна и изсумтя положително.
Въведе господина в кабинета си.
Спомняше си ярко първия път, когато бе прекрачил прага на това злокобно място. Все още го раняваше спомена за погледа на онова отвратително същество, което го гледаше иззад масивното писалище от махагон, подпряло брадичка на свития си юмрук.
Потръпна и въздъхна горчиво преди да се обърне с лице към фотографа.
- Тази материя ми е много чужда, затова бих се радвал на малко насоки. По принцип не съм фотогеничен, ако това е правилния термин, било то с или без дрехи.... - последното бе опит за шега, който бе обречен на провал и звучеше доста вулгарно в ушите на Трент, до толкова, че той замижа и леко се изчерви. Биваше го да изразява мислите си само в писмена форма, очевидно.
Освободи копчетата на сакото си, преди да приседне на ръба на бюрото си и зачака наставленията на мъжа пред себе си, който изучаваше терена с поглед.