Индексthe site plot
the site plot
50 нюанса ви предлага интересно приключение без вампири, върколаци и други такива! Потопете се в света на бедните и богатите, средната класа и сигурното издигане на обществото към върха. Тук можете да развивате героите си свободно- да намирате техните роднини и приятели, да започнете собствен бизнес и да претърпява спадове и възходи в своя живот. Сиатъл ви очаква, скъпи мои!
Вход
Latest topics
Affiliates
Пентхаусът на Джулиън Верлен
2 posters
Страница 1 от 1
Julian Verlaine- Брой мнения : 273
Join date : 30.12.2012
Re: Пентхаусът на Джулиън Верлен
by Маделин Джейн Скот. 7/1/2013, 09:05
Бракът на Маделин Джейн Скот – Верлен и Джулиън Верлен бе прелестна комбинация, ясно наподобяваща годишните сезони при едно средно статистическо дърво. Имаше моменти на цъфтеж, когато двамата се разбираха прекрасно, и нищо не можеше да застане на пътя им, също имаше и моменти на листопад, когато нещата помежду им просто не можеха да бъдат описани, камо ли решени. И ето че идва крайния момент, когато просто дървото загива. Клоните се пречупват, листата окапват, обитателите му го напускат, и дървото умира. Точно в такова състояние бе съжителстването между господин и госпожа Верлен в момента.
Маделин бе удобно настанена отзад в лимузина, докато Пиер, нейния личен шофьор се справяше с трафика в центъра на Сиатъл. По това време на денонощието, всички бяха свършили работа и се прибираха по домовете си. В известен смисъл и госпожа Верлен правеше същото. Пътуваше към Ескала, където съпруга й я чакаше за вечеря..
Малкото момиче на седалката до нея се усмихваше широко, а Маделин стискаше ръчичката й. Госпожа Верлен извади телефона си и изпрати няколко съобщения до Джулиън. Когато отново съсредоточи вниманието си върху заобикалящия я свят, установи, че вече бяха пристигнали и лимузината бе паркирана пред Ескала. Пиер отвори врата и дамите слязоха. Черната рокля на Вера Уанг определено подчертаваше формите й по превъзходен начин. Ярко червеното червило, и червените й аксесоари отчетливо контрастираха на пясъчно русата й коса.
Андреа – червенокоската във фоайето я поздрави по име, след което Маделин и Сали се отправиха към асансьора.
Когато почука на врата на пентхауса на Джулиън, Маделин събра цялата смелост която имаше преди да се изправи лице в лице със съпруга си. Нямаше си и на идея, как би приел новината за прясно осиновената си дъщеря. Несъзнателно Маделин избута Сали зад гърба си, в опит да я предпази от бъдещият й баща.
На вратата се показа Джулиън със все същата разрошена коса, и очарователна усмивка, с която го помнеше Маделин още преди петнадесет години.
- Добър вечер Джулиън. – учтиво го поздрави Маделин, като се надигна леко, и го целуна по бузата.
Маделин бе удобно настанена отзад в лимузина, докато Пиер, нейния личен шофьор се справяше с трафика в центъра на Сиатъл. По това време на денонощието, всички бяха свършили работа и се прибираха по домовете си. В известен смисъл и госпожа Верлен правеше същото. Пътуваше към Ескала, където съпруга й я чакаше за вечеря..
Малкото момиче на седалката до нея се усмихваше широко, а Маделин стискаше ръчичката й. Госпожа Верлен извади телефона си и изпрати няколко съобщения до Джулиън. Когато отново съсредоточи вниманието си върху заобикалящия я свят, установи, че вече бяха пристигнали и лимузината бе паркирана пред Ескала. Пиер отвори врата и дамите слязоха. Черната рокля на Вера Уанг определено подчертаваше формите й по превъзходен начин. Ярко червеното червило, и червените й аксесоари отчетливо контрастираха на пясъчно русата й коса.
Андреа – червенокоската във фоайето я поздрави по име, след което Маделин и Сали се отправиха към асансьора.
Когато почука на врата на пентхауса на Джулиън, Маделин събра цялата смелост която имаше преди да се изправи лице в лице със съпруга си. Нямаше си и на идея, как би приел новината за прясно осиновената си дъщеря. Несъзнателно Маделин избута Сали зад гърба си, в опит да я предпази от бъдещият й баща.
На вратата се показа Джулиън със все същата разрошена коса, и очарователна усмивка, с която го помнеше Маделин още преди петнадесет години.
- Добър вечер Джулиън. – учтиво го поздрави Маделин, като се надигна леко, и го целуна по бузата.
Маделин Джейн Скот.- Брой мнения : 17
Join date : 03.01.2013
Re: Пентхаусът на Джулиън Верлен
by Julian Verlaine 7/1/2013, 09:22
-Махай се, Маделин. - Джулиън изтри целувката й от бузата си с ръкава на блузата си.
Изглеждаше така, сякаш беше видял призрак и по същата причина, защото тя си беше почти призрак, изглеждаше бял като платно. Малко по- бял от нея и определено стреснат. Не беше в най- доброто си здравословно състояние, макар че до сега бе танцувал на онзи курс, който го караше да се чувства наистина жив. Всички пари, които беше пръснал за две години реално си заслужаваха, като се имаше предвид, че нашия скъп герой обичаше да си подремва вкъщи и да хапва коледни сладки като добър прасчо. А не да посещава времето си на особено физическо натоварване... и въпреки това, поддържаше доста прилична форма и стегната мускулатура.
-Трябва да те осведомя, че изнесоха нещата ти преди няколко седмици и това не подлежи на обсъждане. - ухили се срещу нея той по възможно най- чаровния начин, който можеше да докара.
Изглеждаше много по- изнервен от обикновеното, вероятно го дължеше на факта, че тази префърцунена, млада дама, която ненавиждаше от дъното на червата си, в момента беше готова да се разполага из пентхаусът му като у дома си заедно със своите приятелки. И тая Сали. Беше нова звезда на хоризонта, нямаше никакво намерение да търпи мнението на цели ДВЕ дами от това общество.
-Къде е приятелката ти? Маделин, знаеш ли, че не е учтиво да си каниш гости в чужд дом?- облегна се на касата на вратата без да я пуска вътре
Изглеждаше така, сякаш беше видял призрак и по същата причина, защото тя си беше почти призрак, изглеждаше бял като платно. Малко по- бял от нея и определено стреснат. Не беше в най- доброто си здравословно състояние, макар че до сега бе танцувал на онзи курс, който го караше да се чувства наистина жив. Всички пари, които беше пръснал за две години реално си заслужаваха, като се имаше предвид, че нашия скъп герой обичаше да си подремва вкъщи и да хапва коледни сладки като добър прасчо. А не да посещава времето си на особено физическо натоварване... и въпреки това, поддържаше доста прилична форма и стегната мускулатура.
-Трябва да те осведомя, че изнесоха нещата ти преди няколко седмици и това не подлежи на обсъждане. - ухили се срещу нея той по възможно най- чаровния начин, който можеше да докара.
Изглеждаше много по- изнервен от обикновеното, вероятно го дължеше на факта, че тази префърцунена, млада дама, която ненавиждаше от дъното на червата си, в момента беше готова да се разполага из пентхаусът му като у дома си заедно със своите приятелки. И тая Сали. Беше нова звезда на хоризонта, нямаше никакво намерение да търпи мнението на цели ДВЕ дами от това общество.
-Къде е приятелката ти? Маделин, знаеш ли, че не е учтиво да си каниш гости в чужд дом?- облегна се на касата на вратата без да я пуска вътре
Julian Verlaine- Брой мнения : 273
Join date : 30.12.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Покрива, от където се виждат светлините на града
» Спалните
» Апартамента на Лесбърн
» Annabell Tuck.
» Пентхаусът на Джулиън
» Клубът по танци на мадам Мартинели
» Площада
» Търся си другарче за РП