Нощен клуб "Рене"

by **Моника Сандърс** 10/1/2013, 17:44

Моника Сандърс оправи косата си и включи слушалката в ухото си.
Гласът на Елиът прозвуча дрезгаво от силното вълнение.
-Трябва само да наблюдаваш Джон Харис.Без прибързани действия.Дори недей да го прелъстяваш.Там си само като свидетел,че е жив и че няма да направи някоя глупост.-Моника се засмя и без дори да отговори се наведе,за да оправи каишката на черните токчета,които прилепваха по крака й перфектно.
-Да действаме.-гласът й както винаги звучеше прекалено мелодично за професията й.Едно от проклятията на това да си жена агент.
Лека въздишка се откъсна от гърдите й докато слизаше по стълбите на хотела си,пред които я чакаше черна кола.Сандърс не познаваше шофьора,но не й и трябваше.Двадесет минути мълчание и хвърляне на погледи в огледалото за задно виждане й бяха пределно достатъчни,за да разбере,че изглежда достатъчно добре за нощен клуб.
Когато слезе от колата за пореден път чу гласа на Елиът,който нареждаше и обясняваше.
-Млъквай зубар.-изсъска Сандърс и се усмихна мило на охраната.
-Поканена съм от господин Харис.-набития охранител дори не я провери,като чу името на богаташа.
С наперена походка Моника влезе и качвайки се в асансьора,за нощния клуб Тя оправи за пореден път дългата си коса.Секунди по-късно лъскавите врати на асансьора се отвориха,а тялото й сякаш бе пометено от музиката и миризмата на алкохол и скъпи пури.
Залепяйки за лицето си дежурната усмивка Сандърс влезе в клуба,а очите й се разходиха по лицата на присъстващите.По-голямата част от мъжете бяха пияни,а другата половина водеха разговори и сделки.Жените от агенция за компаньонки,която използваха всички богаташи и Джон Харис.
Тръгвайки бавно към него Моника усети нечии ръце по дупето си.
-Ей!Знам,че дупето ми е страхотно,но то е само за гледане не за пипане!-чуха се възгласи на одобрение и смях преди тя да продължи напред.Въпреки,че бе агент Сандърс нямаше очи и на гърба,пропуск.Моника се блъсна с някой и мърморейки под носа си прошепна.
-Съжалявам за баналното сблъскване.

by **Andrew Parker.** 10/1/2013, 19:58

-Отиваш ли някъде Андрю ? -гласът на майка ми прокънтя в ушите ми.Защо винаги когато се опитвах да се измъкна незабелязано ме хващаше.Вече не бях дете за да ме държи толкова изкъсо, а и още нямаше десет вечерта.Въпреки всичко обаче това беше майка ми.Госпожа Изабела Паркър.Определено на името трябваше да се сложи табу. Аз лично, ако можех да стоя колкото е възможно по - далеч от нея, но за жалост .. тя ме беше родила и бях нейна кръв а от това се мразех наистина много.
-До колкото си спомням съм на двадесет и четири години, майко.Това според законите във Съединените щати се нарича пълнолетност.
Иронична усмивка заигра по лицето ми.Обичах когато и отговарях така.Жената махна вестника от очите си и наведе очилата си, за да ме огледа по - добре.
-И не закъснявай, утре трябва да се видим с кмета.
-Довиждане ...
Казах това докато излизах.Тъкмо преди няколко часа бяхме пристигнали във Сиатъл и имах отчаяна нужда от силно питие.Наложи се два пъти да мина по една и съща улица.От часове бях тук, а вече мразех града и всички в него.Винаги в началото беше така и никога не се подобряваше.От град във град без посока, единствено с целта да се махна от там където всички ме познаваха и одумваха.
Ръцете ми бяха в джобовете на якето.Просто следвах улицата, докато в ляво от мен не чух силна музика.Огледах се наоколо, сякаш се чудех дали някой няма да ме познае ? Каква ирония, в това нямаше никакъв смисъл.В момента в който прекрачих прага, музиката проглуши ушите ми.Запътих се към бара, но в този момент нещо или по скоро някой се блъсна в мен.Отне ми няколко секунди за да изуча чертите на момичето,което се извини за “нелепото сблъскване“.
“Е, Андрю може и да ти хареса във Сиатъл. “
Тънко гласче се обади някъде в мен.
-Не ти вярвам.-казах ясно.Чернокоската ме погледна изненадано.Определено не беше разбрала за какво говоря.-Не ти вярвам, че съжаляваш ! Ако наистина искаш да се извиниш, то тогава ще ме оставиш да те черпя питие ..
Вдигнах вежди въпросително, без да откъсвам поглед от лицето и' , изучавайки и запомняйки всеки милиметър от гладката и' кожа.

by **Моника Сандърс** 10/1/2013, 20:45

Моника се усмихна и оправи косата си.Очите й спряха за секунда на задачата й,а после на мъжа пред нея.
Като цяло Сандърс бе "лезбийка" или поне така твърдеше след изнасилването,но в действителност това бе лъжа.Жестока лъжа.Дори в случая самата тя усещаше колко глупаво постъпваше,че лъже останалите.Но с този мъж пред нея не се познаваше и тази вечер щеше да завърже приятелство.
-Питие?-тя повдигна перфектно оформените си вежди и въздъхна.
-Направи ги две.-Сандърс обходи с поглед русият мъж,които бе точно нещо,което тя никога,ама никога не бе имала в компанията си.Цивилен.
Искаше й се да знае какво е тя самата да е такава..Без преструвките,оръжията и всичко останало и може би щеше да успее...Но само може би.Въпреки,че имаше още много време до края на вечерта.Не..Сандърс нямаше да мисли за работа.Тя погледна към бара и после към мъжът с готиното кожено яке.
-Една маргарита.-каза преди да седне на високия стол.Сандърс кръстоса дългите си крака и забарабани с лакираните си нокти по плота.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Нощен клуб "Рене"

Нощен клуб "Рене"

Re: Нощен клуб "Рене"

Re: Нощен клуб "Рене"

Re: Нощен клуб "Рене"

Re: Нощен клуб "Рене"