Парка

by **Leonard Ellis Rutherford** 4/1/2013, 18:48

Сребристите късове сняг падаха хаотично от посивялото небе и се трупаха по паважите, затруднявайки предвижването му.Леонард Елис Ръдърфод твърдеше, че вестибуларният му апарат си е съвсем наред, дори когато бе пиян до козирката.Но днес бе различен ден.Различен не само защото общинските работници разкачваха коледната окраса, изразяваща се в няколко наниза лампички, нито защото акциите на компания Ръдърфорд падаха с цели четири пункта под обичайната си стойност.Бе различен ден, защото той се клатушкаше по измръзналия тротоар и размахваше ръце, за да запази равновесие.Обикновено наперената му походка се бе изпарила, сякаш минусувите температури бяха успяли да я подплашат и сега от увереният наследник на милиони не бе останало почти нищо.Само кристално сините очи правеха връзка с онова вече почти изчезнало аз на Ленорад.Ако преди гардеробът му можеше да се похвали с ярки тонове и крещящи комбинации, то сега той бе облечен в безлично черни дънки и също толкова безлично сива тениска с надписи на чужд език.Кожата му бе придобила призрачен отенък, а в комплект с това косата му стърчеше във всички посоки, оборвайки твардението, че гравитацията стои над всичко.Да, Леон много спокойно минаваше за блуждаещ призрак без право на здравна осигуровка.Макар да имаше такава.Само няколко часа по-рано бе напуснал болничната стая в местната сиятълска клиника, оставяйки зад гърба си изпомачкани зелени чаршафи, болнична пижама на патета, един нагризан геврек и около дозина разноцветни таблетки, предписани му против ужасното главоболие, което не искаше да го напусне вече месец и половина.Зрението му отслабваше като страничен ефект от терапията с морфин, което не беше никак добре.В радиус от десет метра всичко бе кристално ясно, но стигнеше ли се до по-далечни разстояния, ясните очертания на сгради и хора се превръщаха в просто гротесктно разкривени силуети.Следващата стъпка бе да го разглобят и продадат за скраб.Някой бъбрек за клиника в Швейцария, някой черен дроб за персона, пребиваваща натериторията на Франция..и така докато след него не останеше само некролог с черно-бяла снимка и слова в стихотворна форма, подписани от многообичното му семейство.А къде беше това семейство когато му трябваше най-много?Баща му бе заминал на турнир по крикет за аматьори, а майка му, почувствала се освободена от присъствието на мъжа си, веднага се бе заела с организацията на благотворителен прием.Затъваха.Всички затъваха.Цялата фамилия Ръдърфорд нагазваше бавно и сигурно в плаващите пясъци на собствените си дългове и борда на директорите правеше това, което бе най-малко удачно.Опитваше се всячески да се изниже, да се спаси, което значеше развижване.Колкото повече се движеха, толкова повече затъваха.Но след като на никой не му пукаше и Леонард щеше да остане безразличен,оставяйки зад себе си клиниката и задълженията си.Нарежданията на майка му бяха ясни.Клетата жена обаче все още живееше рамо до рамо със самозаблуждението, че двадесет и три годишният и син не е нищо по-различно от кученце на каишка.Е, Леон и бе доказал именно обратното, напускайки луксозното частно болнично заведение без да плати разноските за престоя си...без да дори да я уведоми за действията си.
Изненада, прескъпа майко, закъснял коледен подарък.
Светът си бе съвсем същият.Просто мирогледът на Леон се бе извъртял на триста и шестедесет градуса, преобръщайки всичко след себе си.Ако преди чувстваше чиста форма на отегчение да се развива някъде из гръдния му кош докато вървеше из сиатълските улици, то сега бе ..чисто и просто щастлив.Обикновен, съвсем отдалечен от редицата догми, които му се налагаше да спазва като дете на Ръдърфорд.Вярно, организмът му още бе под влиянието на морфина и слава богу за което.Защото без въпросното лекарство нещата изобщо не можеха дабъдат класифицирани като розови.Както и да е.Други бяха нещата на дневен ред.Първо трябваше да изтегли някакви пари.Второ трябваше да си потърси подслон или подобие на такъв.Всъщност, всичко от апартамен до палатка вършеше някаква работа, макар че вторият вариант бе леко нестандартен за сезона.
Мисленето бе тегав процес.Независимо с какво количество мозъчна тъкан разполага човек.Затова Леон реши да смени тактиката.Заложи повече на действията.
Продължи да се движи в крива линия и така докато не стигна парка.Или по-точно докато не стигна нея.
Момичето, чието лице не виждаше, привлече вниманието му.Така като топла поничка би успяла да привлече погледа на изгладнял полицай.Имаше нещо в стойката и, нещо в начина по-който седеше на пейката, което го караше да продължава да върви..и да изрече едно глупаво..
-Не ти ли е студено?

by **Agnes Whitmore** 6/1/2013, 16:07

Нещата не вървяха точно така, както си ги бях представила, но определено не можех да се оплача. Дори започвах да свиквам с името си, което определено беше голямо постижение, тъй като в началото не ми харесваше почти никак. Е … ако трябваше да сме честни и самата мисъл за живот извън Ню Йорк не ми допадаше, но ето че всичко се подреждаше. И все пак, нямаше да е никак зле, ако си намерих жилище в близките дни, тъй като не можех да остана завинаги в хотела … макар че ми се искаше.
Най-трудното беше да намеря свестен апартамент под наем, който да не ми се налага да деля със съквартирантка или нещо от сорта, защото определено не ми беше по вкуса. Обичах да съм сама или по-скоро да командвам всички, но тъй като често се намираха упорити човечета, които мислеха, че могат да спорят с мен, предпочитах първото. Нямах нерви да се занимавам с дечица, които дори не разбираха от вътрешен дизаин и обзавеждане, от какъвто се нуждаеше всеки от апартаментите, които бях разгледала до сега. Сякаш тук хората бяха алергични към добър вкус или просто ги мързеше да направят дома си едно по-добро място за живеене.
Единствено хотела успяваше да задоволи всяка моя нужда, разбира се срещу доста хубава сума и точно там беше проблема. Пари … имах и то не малко, но ако продължавах да се крия от Чък и Луи щеше да ми се наложи да се поуспокоя. Знаех, че и двамата ме обичаха, което определено означаваше, че никой от тях нямаше да се откаже, докато не получи задоволяващ отговор на въпроса „Какво по дяволите се случи?”. Самата аз си го задавах често, но понякога си мислех, че отговора щеше да е още по-неприятен от самото чакане.
Затова просто реших да изляза и да си поема малко въздух. Сложих една от късите си роклички с дълъг ръкав, но тъй като времето не беше съвсем подходящо за нея, реших да добавя високи дантелени чорапи и една малка пелерина, която би трябвало да ме топли. Високите обувки и малката чанта бяха неизбежни аксесоари, а и трябваше все някъде да набутам всичките си глупости.
Липсваше ми времето, когато ходихме с Дорота в парка и хранихме патиците, затова реших да се отбия през магазина и да купя пълнозърнест хляб, а след това да видя дали местния парк има езерце. Е … дори и след час обикаляне, подобно нещо не можах да намеря, а за патки какво остава да говорим. Така че просто седнах отчаяно на една пейка и се загледах във все още пакетирания хляб, който най-вероятно ме караше да изглеждам не но много вред в очите на другите.
Като стана въпрос за това … секунди след като чух думите на онзи, който на мен не ми изглеждаше вред, подскочих леко и се обърнах към него. Нима питаше мен дали ми е студено или просто си говореше сам на себе си. Разбира се, въпроса беше „Дали щеше да си отговори?”
Започнах да се оглеждам, надявайки се да видя някой до мен или нещо, на което можеше да говори, но след като осъзнах, че съм съвсем сама, се отчаях. Виждах, че дрехите му бяха сравнително нови и все пак, съдейки по изражението, вида и липсата на дрехи, останах с погрешни впечатления. Плахо се отдръпнах на една страна, като погледнах торбата в ръцете си, върнах погледа си на него, а след като се осъзнах, му я подадох изплашено.
- Заповядай … аз и без това нямаше да го ям – казах с леко изтънял глас и изчаках да вземе торбата, докато се чудех дали нямаше да го ядосам или разстроя, ако си тръгна веднага … не бях изпадала в подобни ситуации.

Дрехи:
Spoiler:

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Парка

Парка

Re: Парка

Re: Парка

Re: Парка