Adetta Bowman.

by **Adetta Bowman.** 30/1/2013, 23:25

Adetta Bowman. Tumblr_mfhg6mmwAU1qebu4so2_250

Adetta Bowman. || 23 години || бедна || FC:: Cassie Ventura

Майският ден бе слънчев, но хладен, часовниците биеха шестнадесет часа. Навън все още бе светло, макар слънцето да не се показваше пряко. С високо вдигната глава и лека усмивка на лицето Адета Боумън отвори уверено остъклените врати на бар “Колън“. Миризмата на престояла бира и влага я връхлетя с прекрачването на прага, карайки я да сбърчи нос погнусено. Денят бе към края си и барът постепенно почваше да се пълни. Ироничен бе факта, че богатите лигльовци от Сидни доста често можеха да бъдат мернати из малки мизерни барове като този. Дали, за да потърсят някой, който да им свърши мръсната работа или да ги снабди с поредната им доза... Причини много, но всичките отречени от обществото. Мнението, че богатите са 'благородна класа' замъгляваше преценката на обикновените хора и спасяваше кожата на заможните.
Адета седна на едно от празните места на бара до мъж с черна качулка. Тя кимна към бармана в знак, че ще иска обичайното - малка халба, пълна до горе с пенливата бира “Стоуфърс“. Ужасна на вкус, но поне евтина...
- Е, няма смисъл да се увъртаме. - просъска тихо момичето като не поглеждаше към събеседника си. Достатъчно противно й бе, че седи до него, не искаше да вижда и деформиралото се с години озлобено лице. - Какво искаш? И казвай по-бързо.
- Ади, Ади... Кога ще проумееш, че една жена трябва да се държи като дама, не като кучка? Нищо чудно, да прекараш целия си живот тук и да не достигнеш поне средно равнище на живот.
Тя не се обърна, но можеше да се закълне, че по лицето на Джак греееше самодоволна усмивка. Явно мъжкото му его бе поглезено от мисълта за превъзходство над младата жена. Тя затвори очи и пое дълбоко въздух. Добре. Дали трябваше да му разбие носа или да му осигури гаранцията, че никога повече няма да може да ходи на два крака?
Боумън обърна рязко глава, като дланта й инстинктивно се насочи към дебелият му врат. Пръстите й се обвиха около него, притискайки го силно и предизвиквайки леко ахване да излезе от тънките му пресъхнали устни.
- Виж Джак... Аз съм дете на гетото - не зачитам чуждите права, правя това, което искам и играя по моите правила. - лицето й бавно се приближи до неговото, а очите й не се откъсваха от неговите. Примесените чувства на шок и страх, които вижаше в тях, я караха да се поддаде на странно садистично удоволствие. - Сега кажи ми какво искаш преди да реша, че искам да счупя костите ти една по една докато не те оставя да лежиш като мъртво мекотело на мръсните улички на Сидни. Знаеш, че мога да го направя...
Джак преглътна сух въздух, затваряйки очи. Адета не бе като повечето бедни момичета в квартала, които ще размятат среден пръст пред лицето ти и ще те ругаят, но при първата опасност биха избягали. Мулатката се славеше като единствената жена в 'Децата на Юда' - банда, успяла да събере най- големите престъпници и непочтени хора в околността. Кражби, убийства, отвличания.. това бе ежедневие за всеки един член на бандата. За попадането там обаче трябва да си снабден с дебело и богато досие.
- Утре в 20.00ч., музейната експонация на древни египетски артефакти... Във втората зала ще бъде изложен Жезълът на Ра. Доставен до два дни, 20 0000€ общо за теб и твоите момчета. - измъмри пропотеният мъж, опитвайки се да се освободи от хватката на младата жена. Мамка му, беше силна. Тъмните й очи разучаваха чертите на лицето му, преценявайки вярността на думите му. Опитите за откриването и наказването на 'Децата', както ги наричаха, зачестяваха все повече и дори хората, които разчитаха на услугите им, можеха да бъдат евентуална заплаха.
След миг пръстите й се отпуснаха, а дланта й падна свободно. Мъжът не изгуби време и хвърли няколко омачкани банкноти на плота, профучавайки бясно през вратите.

Adetta Bowman. Tumblr_mfhg6mmwAU1qebu4so4_250

Adetta Bowman. Tumblr_mfhg6mmwAU1qebu4so6_250

Адета сънуваше баща си. Отново.
Бе едва 4-5 годишна когато го видя за последен път, пържещ се на електрически стол в централния затвор в Масачузетс. Осъден заради атентат над летището в Ню Йорк, тя никога не го бе смятала за добър човек. Не се опитваше да го оправдава. Но когато я насилиха да присъства на смъртната му присъда, за да научи, че няма ненаказано зло, в малкото момиче се пробудиха демони, които постепенно я обзеха и станаха част от нея.
Баща й често се появяваше в сънищата й. Спомените й свързани с него бяха ограничени, но тя го помнеше ясно.. Висок чернокож мъж, с обръсната глава и татуирано тяло. Изражението му винаги бе спокойно, но в катранено черните му очи винаги грееше странна искра на желание за мъст, омраза. Любовта му към единственото му дете, обаче, бе едно от нещата, които подсказваха, че и той има сърце. Когато тя идваше на посещение, мъжът мигом променяше тона и държанието си. Не искаше да й бъде пример, за да не завърши като него - в килия 2 на 2 метра и смъртна присъда. Да, той бе сгрешил. Но не съжаляваше.
Малката Боумън така и не срещна майка си. Баща й отбягваше да говори за нея, единственото, което бе научила е, че тя живее във Франция, има съпруг и три деца, а взаимоотношенията между нея и чернокожият мъж са били просто лек флирт през медения й месец. Тръгнала си е почти веднага, щом родила Адета и се върнала във Франция. Момичето така и не проумя как френският й съпруг я е приел обратно, но явно бе или прекалено влюбен, или тя бе прекалено добра лъжкиня. Още от самото си раждане до 8 годишна възраст, Адета живее в дом за сираци “Хоуп“ в родния Рио де Жанейро. Жертва на редовен побой от възпитателките, момичето проявява бунтарския си характер още от ранна възраст. Почва се с дребно хулиганство, кражба, бой... и най-накрая убийство на една от жените, работещи в дома.
Късна вечер, домът бе пуст, а тишината се бе възцарила наоколо. ПЛЯС! Шумът се разнесе за секунди из сградата и отново утихна. Плясъкът се чу от малка бяла стаичка, сгушена в ъгъла на третия коридор. Там една видимо нетрезва и гневна жена се бе надвесила над малко момиче с черни коси и шоколадова кожа.
- Смееш да ми държиш тон, а? Ще те науча аз! - просъска жената и хвърленият върху бюрото колан, който служеше за специални случаи като този.
- Аз.. не исках! Спрете! - пищеше момичето като закри с малките си ръчички личицето, надявайки се да се спаси от ударите.
Те продължиха час. Адета лежеше свита на топка на пода, едва усещаща крайниците си. Всяка една клетка от тялото й крещеше от болка, но умът й бе зает от мисли. Мисли, които я приканваха да наруши една от свещените Божии заповеди.
- Стига лежа, а се омитай! Искам спокойствие! - студено промълви жената, прибирайки колана и вадейки цигара от синя метална кутия. Личеше си, че тя сама ги бе правила, поради факта, че филтъра им беше крив, а хартията бе пожълтяла от старост. Боумън я наблюдаваше известно време, преди плахо да се надигне и да се изправи на насинените си крака, които всеки момент щяха да я строполясат отново. Тя бавно се насочи към огромната дървена врата, но още щом докосна бравата се закова на място. Върху малкият, оръфан от мишките шкаф до вратата, лежеше дълъг готварски нож, очевидно за месо. Ръката на момичето сякаш несъзнателно се протегна към него и го пое в дланта си. Тялото й се обърна към жената, седяща върху старото си кресло, пушейки спокойно и не обръщайки никакво внимание на Адета. Само ако знаеше какво ще й случи...
Часове след убийството, Адета вече бе събрала багажа си в скъсаната на места раница и обикаляше безцелно улиците на Рио. Чувстваше спокойствие и сила. Най-накрая се бе противопоставила и се бе отдала напълно на тъмната си страна, която бе доста привлекателна... и доста обещаваща.
- Ей, малката! - провикна се плътен мъжки глас. Адета усети груба ръка да се хваща нежното й рамо. Тя се обърна рязко, готова да покаже, че може да се защитава, докато не видя лицето на мъжа. Не го познаваше лично, но го бе забелязала, че в последните месеци се навърташе често около дома.
- Кой си ти и какво искаш от мен? - изтърси Боумън с видим неприязъм. Тих дрезгав смях се прокрадна от устните на тайнствения мъж. Той се приведе леко до главата на момичето, като усети как мигновено дишането й се ускори.
- Те искат да си една от тях.
- Кои? От какво да бъда част? - прошепна плахо тя. Искаше й се да не й личи, но страхът я бе обзел и оставил почти всички видими признаци за това. Хватката й около ръката й се бе разхлабил, тя можеше да го срита в коляното и да избяга... Но нещо в думите му я бе накрало да остане. Любопитството бе притъпил инстинкта й за оцеляване, искаше да научи още.
- Те те наблюдаваха. И сега се увериха, че си достойна. - той се издигна до изправено положение, но студените му сини очи не напускаха черните на момичето. - Ти си 'дете на Юда', Адета! Също като тях.

Adetta Bowman. Tumblr_mfhg6mmwAU1qebu4so3_250

Adetta Bowman. Tumblr_mfhg6mmwAU1qebu4so5_250

by **Julian Verlaine** 31/1/2013, 06:08

Добро утро и добре дошла!

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Adetta Bowman.

Adetta Bowman.

Re: Adetta Bowman.