След три дни, бар "Lovers"

Помещението, в което се намираше невероятното малко и луксозно барче, е било пригодено за склад, но това сигурно бе преди години. Сега местенцето впечатляваше и приканваше измръзналите пешеходци с неоновата си табела, на която бе изписано интимното му наименование. Изглеждаше като поредното малко заведение, в което можеш да поседнеш за чаша вино, да се постоплиш от неприятните минусови температури навън и да се полюбуваш на картините на все още неизвестни художници. Атмосферата, която посреща всеки приел това приключение, бе нищо по-малко от това, което обещаваше предварително. Заслепяващите луминесцентни лампи бяха заменени от съвсем леко осветяващи такива и то в най-различни цветове - наподобяващи дискотека, макар всичко друго да изключваше това предположение. Уютната атмосфера бе пригодена главно за двойки и бе предпочитано местенце от младите не само заради удобствата, а и заради не високите си цени.
Малки диванчета, в комплект с ниски стъклени масички, бяха заели целия втори етаж, предоставящ интимност и усамотеност. Приземният етаж представляваше място, в чийто един край бе отделено пространство за танци, а в същинският център на подиум бе разположен бара - конструкция, наподобяваща ирландските кръчми, само че доста по-модернизирана. Съдържаше всички видове алкохол, а умелият барман така добре смесваше питиетата, че вече бе пленил сърцата на някои от момичетата, които явно бяха предпочели него пред приятелите си.
Цялата тази суматоха Фльор наблюдаваше от едно от столчетата пред бара, което й осигуряваше добра позиция да вижда какво става из цялото заведение. Пиеше първата и последната си чаша червено вино, когато усети дискомфортност, сякаш някой се взираше в гърба й. Инстинктивната й реакция бе да се обърне назад и , когато го стори, все още с пълна чаша в ръка, замръзна. Не бе лесно да открие "очите", които бе почувствала, да се взират в нея и съответно техния собственик. Очи, които доста добре познаваше, дори от по-близо...
Виното се разплиска по стените на стъклената чаша, която леко треперещата й ръка остави обратно на плота, без дори да отпие. Умът й още не възприемаше какво бе станало току що. Нима бе възможно след толкова години да се видят отново?
Съдбата имаше доста странно чувство за хумор.