Апартамента на Наталья.

Наталья едва ли щеше да успее да го измъкне, ако не беше корема й и растящото бебе вътре, което Кенет вече толкова обичаше, че беше почти като негово... всъщност, нямаше да има разлика, ако беше негово, защото той отдаваше цялата си обич в корема й и сякаш можеше да чуе мислите на бебето. Просто цветни потоци, представяше си ги... потоци, обгърнати от усещането на обичливост. Ах, така го обичаше! Нейното бебе! Знаеше дълбоко в себе си, че не е негово бебе, а само нейно, но можеше да му даде грижа и доброта.
Почти не отрази думите й веднага. Гледаше през прозореца как се отдалечаваха и не махаше ръцете си от онази специална, животворна част на тялото й- подутия корем, изпълнен с живот. После просто се излегна на една страна и отново опря главата си върху корема й, заслушан в звуците там и радващ се на всеки ритник.
- Къде е у дома? - попита Кенет внезапно, сякаш с всеки, отдалечаващ се метър, той се освобождаваше все повече от тежестта на живота си в лудницата.
По- късно разбра къде е у дома. Влизането му в Ескала не предизвика фурор, защото просто не изглеждаше познат на всички и фоайето беше празно. Изкачиха се заедно с асансьора до апартамента й, където можеше да почувства истински уют, докато пристъпваше от крак на крак и въртеше крайчето на болничната си риза. Познаваше Ескала, познаваше и този апартамент, но му беше толкова трудно да накара ума и паметта си да работят на пълни обороти, за да се сети наистина къде се намира.
-Бебето ще дойде тук?- погледна я въпросително при тихо зададения въпрос. - Ще му хареса.

Наталья се усмихна доволна, че са далеч от онова място, и че повече няма да й се налага да идат там, не всичко сега щеше да е наред.
Кенет щеше да се възстанови и да си стане предишния, а на Наталья нямаше да й се налага да мисли повече варианти, за това как да го върне обратно.
-Не, в същност първо ще е в болницата, а след това тук. - каза му тя, като саблече палтото си, как мразеше студенината на зимата, имаше дни, в които бе приятно нито прекалено топло, нито прекалено студено, но днес бе някак доста повече от средното положение.
Погледа й се спря на Кенет, който си играеше с ризата, но тогава, точно в момента, в който реши да му се усмихне, и се зави леко свят и се подпря, да това нямаше край.
Постоянно и се гадеше, завиваше й се свят, а тя си мислеше, че ще е само в началото но уви не...
Когато й премина, тя завъртя очите си, като погали корема си, и мислейки си какво ли не бе преживяла заради това бебе, през какво ли не бе минала, и какво ли не й бе сторило, но тя го обичаше повече от всичко на света.
Въпреки, че не бе на Ник, да онази болна тема, за която казахме, че няма да говорим, но тогава Наталья наистина го обичаше, докато не умря.. След онази катастрофа всичко се бе объркало, и уж се бе възстановил, но уви не беше... Нати тръсна главата си, и погледна Кен нямаше да мисли повече за Ник, не той не беше важен...
-Ела да ти дам дрехи, мисля, че имаш някой твой тук. И да ти покажа къде е банята, ако не помниш - усмихна му се и тръгна към стаята като все така се придържаше за корема, да горкото й малко тяло, сякаш щеше да се счупи, но не Нати беше силна.

Кенет мигаше и оглеждаше насам- натам апартамента. Мислите му все още бяха объркани, но тъмнокосата дама искаше да му покаже мястото, където той можеше да се отпусне и стига да не заспи във ваната, всичко щеше да мине добре. Той имаше дрехи при нея? Дори не си спомняше този момент, нито имаше представа как болничните ризи са се озовали на това приятно и уютно място, където можеше да лежи по цял ден и никой нямаше да го кара да пие хапчета... поне така мислеше. За сега бе видял само дългокосата госпожица, която със сигурност не криеше бяла торбичка с лекарства в гащите си, които да му натика в устата.
- Имаш още такива? - дръпна ръба на ризата си леко напред, за да подскаже от кои. - Може ли да ми зашиеш табелка с името, за да не ги взима Ерминтруда? Тя ми облича дрехите.
Продължи да се оглежда из апартамента така, сякаш беше в музей. Въртеше глава наляво и надясно, понякога се препъваше в ниските табуретки, но след няколко метра вече нямаше такива.
-Бебето болно ли е? Защо ще ходи в болница? -недоумяваше Кенет и главата му просто не приемаше, че едно малко създание може да ходи в болница.

Нати го погледна и поклати глава. Премигна няколко пъти, като отвори гардероба.
-Не, не са такива. Това са си твоите лични дрехи, не от онова място. И тук няма кой да ти ги краде. Не, няма ги хората от онова място нито един от тях. - каза му тя, като извади дрехи от гардероба и ги сложи на леглото, а след това му се усмихна вадейки една хавлия.
Подаде му я а след това , просто го хвана под ръка и го заведе до банята.
-Предполагам можеш да се оправиш от тука натам сам, а ако има нещо аз ще съм тук в стаята. - но преди да го остави сам в банята тя запуши ваната и пусна водата за да се напълни.
Надяваше се наистина скоро, да започне да се оправя и да се върне на земята, а не в детските си години.
Нати го погледна и му се усмихна отново.
-Аз ще те чакам в хола ще направя чай. - заяви му тя и излезна от банята, а бебето отново я ритна а тя продължи усмихвайки се.
Да беше доволна, че го бе махнала от там, дори не се чувстваше гузно, че бе излъгала за да го направи.
Влезна в кухнята, като сложи в каната вода и натисна копчето за да се стопли, а след това отвори шкафа вадейки чая и две порцеланови чаши, сложи по малко захар, в тях, а след това по едно пакетче чай и ги остави докато водата се стопли.
След това, просто отвори хладилника и извади кутията със сладоледа, като взе две лъжици и я занесе на масата в хола,като я остави там и се върна в кухнята за чая.
А водата вече бе топла и готова за ползване, напълни чашите до горе и ги затапи, но й се доядоха ягоди, а май бяха свършили, но след като занесе и чашите се върна отново поглеждайки в хладилника.
О имаше малко останали.
Нали знаете всяка бременна с яденето си.

Цветните мехурчета го забавляваха истински цял половин час, след което той излезе от банята, увит в голям халат, а когато облече дрехите, които му бяха предложени, се почувства толкова чист, колкото не бе бил от много месеци насам. Дрехите му бяха по мярка, а джинсите му бяха много по- удобни от онези развлечени болнични панталони. Тениската беше от мек и приятен плат и го караше да гали леко брадясалата си буза в него, докато пристъпваше съвсем бос с красивите си, мокри ходила по паркета. Доближаваше се до тъмнокосата, бременна жена, която сладко похапваше ягоди, облегната на барплота. Приближи я в гръб и може би беше на път да я стресне, ако така възхитено не ахкаше по мекотата на плата.
- Това много ще го харесаш! - въодушевено изтърси Кенет и допря ръба на тениската си до свободната й ръка. - То е меко! Там нямаше толкова меки неща!
Сякаш правеше разлика между тук и там. Всъщност имаше такава разлика- като уюта, подкрепата, която той усещаше подсъзнателно. Беше му малко непонятно, но все пак му харесваше. Наблюдаваше зорко как ягодите попадат между устните й, може би тайно се притесняваше, че може да се задави и той се разбере прекалено късно.

Нати го погледна, беше такова дете в момента, сякаш беше на не повече от 10-11 годишен и се възхищаваше на всичко, което видеше.
Нат, остави купичката с ягоди на плота и се обърна към него.
-Там, нямаше нищо Кенет. Забрави за онова ужасно студено място. - каза му тя, като докосна блузата, да беше мека, той имаше само такива меки неща.
Който прилепваха до кожата му идеално.
Но в момента, едно нещо я притесняваше повече от всичко, онзи момент, когато ще иска да взема още от хапчетата, онзи момент, когато света щеше да се срине за него, и тогава изобщо нямаше да е на себе си.
Само това я притесняваше, как щяха да преминат през това? Или може би хапчетата с който го дрогирваха там, не бяха толкова силни и чак толкова, да го докарат до жажда отново за тях
Поклати главата си, а след това се сети, за въпроса, на който не му бе отговорила.
-Бебето няма да е болно, то ще е в болницата заедно с мен, докато се роди, а после ще си го приберем в къщи, след няколко дена престои там- обясни му тя, да и този момент, я притесняваше. Беше я страх, не че ще я боли, ами че можеше нещо да се обърка. Не нямаше всичко щеше да бъде наред той щеше да се оправи, а тя нямаше да има проблем с бременността
-Добре, ела да пием чай, може би ще ти се отрази добре. - каза му тя, като хвана ръката му и го издърпа в хола,където бе занесла чая, седна на дивана и се загледа в него.
-Добре ли се чувстваш? - наистина се надяваше да е добре, но сякаш очакваше всеки момент да изпадне в онзи период на нужда.

Докато надигаше чашата си с чай без да иска, Кенет разля малко от съдържанието по стъклото. Извинително погледна масичката, сякаш трябваше да се извинява на нея, а не на Нати, която вероятно трябваше да почисти бъркотията. Той намираше действието си за непристойно спрямо масата, а не спрямо Нати. Усмихна се нежно, докато пръста му разнасяше горещите капчици чай по стъклото във формата на квадратче, а после започна да мести капчиците вътре сякаш бяха пешки, а той играеше на шах с Наталья. Може би само си представяше, че играе, защото тази игра го караше да се чувства спокоен и с всичкия си.
- Много жени раждали вкъщи - сви рамене извинително. До някъде осъзнаваше, че в двадесет и първи век беше прекалено опасно да ражда у дома. - Ще се върнете бързо тука на хубаво.
Ръката му се пресегна през масата и погали корема й любвеобилно. После отново я дръпна и започна да мести капчиците.
- И те могат да играят добре. Намират хармония - поемаше въздух плитко, сякаш беше дошла кулминацията на водната игра.

Нати го наблюдаваше всяко едно негово действие, добре държеше се точно като неадекватен, да де той беше. Но какво можеше да направи.
За секунда се замисли, дали вече не се бяха усетили, че той липсва? Сигурно, но на Наталья не й пукаше искаше прото той да се оправи.
-Раждали са някога, сега...сега е прекалено опасно, за да родя у дома. А й никой лекар в последно време не се съгласява да дойде в дома ти и да изроди бебето. - завъртя леко очите си, та то си беше опасно колкото й чисто да беше, на бебето можеше да му стане нещо.
А тя не искаше, не притесняваше наистина да не му се случи нещо на бебето повече от колкото се притесняваше за самата себе си.
Това я накара да сложи ръка на корема си и да усети поредното ритниче, което бе предизвикало усмивката й.
Премести погледа си на Кенет, който все още рисуваше с капките вода или по - скоро играе на някаква игра, която определено не се намираше на масата.
- Водата не може да играе, освен ако ти не я накараш да го прави, а така като гледам се спряваш наистина добре, в това което правиш.- да играта му я караше да се усмихва, държанието му я караше да се чувства някак и тя не знаеше как, но пък и допадаше, колкото й детско да се държеше

Кенет прибра ръцете си към дивана и се заклати напред назад, докато гледаше капчиците, но после просто вдигна погледа си към Нати.
- Сега ще ме намери сестрата, за да ми даде хапчето - беше толкова убеден в себе си, че беше трудно да се спори с него.
Трудно можеше да го убедиш в противното, когато сам изпитваше нуждата от още хапчета... за сега съвсем малка нужда, но само след час можеше да стане чудовищна. Така и изглеждаше. Всеки ден, Кенет Ред поемаше лекарствата си в един и същи час, но днес те просто не идваха. Сестрата, която го тъпчеше с тях я нямаше и той ставаше неспокоен. Много неспокоен. Отвътре бе започнал да изгаря от жаждата за желаните медикаменти, които бяха изградили известна зависимост у него.
Погледна към стенния часовник, а погледа му отброи няколкото петминутни интервала и осъзна нещо. Него не много приятно, което го караше да се изнервя.
- Тя закъснява. Ти имаш ли от тези хапчета? - продължаваше да се клати напред назад, в момента малко по- нервно от преди. Чупеше пръсти и мачкаше между тях една салфетка.

Ето и този момент дойде..Наталья го погледна и хвана ръменете му, сега трябваше да измисли с какво да го залъже,.. Да не мисли за тях, не нямаше с какво и това беше най - лошото.
-Кен, няма хапчета, повече няма да ги взимаш. Те те съсипаха, докараха те до това положение. А й сестрата я няма, а аз нямам от тях. -каза му тя, като се опитваше да го накара да спре да се клати, но надали щеше да успее, защото той я поклащаше със себе си.
Нати притвори очите си, знаеше че ще стане само след няколко часа още по зле?
-Всичко ще е наред, само се успокой. - говореше му тихичко, докато се опитваше да го накара да спре да се клати, но всичките й опити оставаха без успех, а може би ако се опиташе да привлече вниманието му върху себе си.
-Знаеш ли ще притесниш бебето, а ние не искаме то да се притеснява нали? - хвана ръката му като я постави на корема си, усещайки поредния ритник на бебето , което сякаш наистина се бе притеснило.
Може би беше права, може би щеше да му привлече вниманието, но може би зависимоста му от тези хапчета беше по силна от всичко с което бе възможно да привлича вниманието му, да познаваше всичко това, вече веднъж бе преминавала през всичко това, а то .. е онзи беше прекалено зависим и то от наркотици, а при Кен беше май малко по различно

Ред сякаш се успокои за малко и потупа мястото на дивана до себе си. Дръпна внимателно Наталья на същото това място и я накара да седне. А когато това се случи, Кенет просто положи глава на корема й. Все още изпитваше нуждата от своите хапчета, но нали не трябваше да притесняват бебето. Ръката му я галеше успокоително, искаше да успокои съществото в корема й и да го накара да се чувства спокойно и уравновесено, какъвто не беше той.
- Да не притесняваме бебето, да не притесняваме бебето - това си повтаряше известно време. Не си спомняше колко точно бе лежал така, но когато се поосъзна, навън вече беше доста тъмно... сигурно часът беше към десет, а лицето му беше мокро от сълзи.
Тялото му трепереше, сякаш му беше студено, но всъщност, Кенет се потеше. Вълните постоянно се редуваха из тялото му, а понякога имаше чувството, че идват заедно. Ред продължаваше да държи ръката си на корема й, там където най- често се усещаше бебето, а съществото му плачеше за малко медикаментозно успокоение. Тихо подсмъркваше и понякога говореше несвързано. Разказваше последните си трезви спомени от горящия хотел, а друг път просто мълчеше и отдаваше цялото си внимание на Нати и корема й. Беше толкова уязвим в този момент.

Наталья го гледаше докато неговият поглед не рееше някъде , не можеше да разбере дали гледа корема или какво прави.
Но часовете минаваха и минаваха, а той седеше и говореше за хотела, после за нещо съвсем несвързано.
Беше сигурна колко му е тежко, но какво можеше да стори , не можеше да му даде хапчета, защото той щеше да разбере разликата...
Той трепереше, поеше се, знаеше че изпада в онзи ужасяващ момент, който щеше да изпие всичко от него, но пък беше добре нали?
Да той щеше да се върне на земята, да е добре, поне се надяваше. Продължи да го гледа..
-Всичко, ще е наред. Ще видиш, всичко ще се оправи и ти ще си добре. - прошепна му тя, като галеше косите му, да нямаше какво друго да направи освен едно.
Да бъде до него. Протегна се и взе одеялото, като го намести върху тялото му, но продължаваше да трепери усещаше го.
Протегна се и взе една кърпа от масата като започна да бърше потта която падаше на капки от лицето му, и сълзите който се стичаха от очите му.
Но остави го да гали корема й, и да се сгушва в него.
Явно това наистина го успокояваше, и го държеше мисълта, че ако притесни нея, ще притесни и бебето, а то беше наистина важно за Кенет, усещаше го.

Температурата на тялото му се повиши до тридесет и осем градуса. Почти щеше да се стопи в дрехите си... беше така отслабнал, че му се брояха ребрата и скоро време щеше да заприлича на скелет, ако не се хранеше. Но в момента имаше нужда от друга храна. Сега искаше отново да се почувства спокоен, да намери мястото на душата си, мястото, което намираше дълбоко в себе си, когато пиеше онези хапчета. Просто се затваряше на сигурно място, където можеше да се съхрани от страничните влияния в лудницата.
- Много ми е топло - измърмори той, докато подсмърчаше. - Моля ти се да излезем на терасата.
Въздишаше отчаяно и така, сякаш беше болен, всъщност, той наистина се чувстваше болен, просто не го осъзнаваше съвсем. Беше се сгушил до максимума от две до нея и усещаше как всичките му жизнени сили си отиват. Организма му се освобождаваше от токсините чрез обилните капчици пот, които се бяха избили по челото му. Ах! Ах! Мечтаеше си да е на място, където няма да изпитва тази силна нужда и нямаше да е изправен пред обезводняване, но само след ден- два щеше да бъде благодарен на Нати, че му е помогнала да се изчисти от тези гадости.
- На теб не ти ли е топло? А, мъниче? - питаше Кенет, докато галеше корема й.

Нати не бе сигурна, че трябва да излизат на терасата. На вън беше прекалено студено, а той се потеше прекалено много и можеше да се разболее.
Попи отново избилата пот и го погледна беше се свил на топка. Наталья въздъхна като стана от местото си.
-Хайде, ела но ще вземеш одеялото с теб! - каза му тя, като му помогна да стане от дивана, и двамата излезнахана терасата.
На вън определено не беше никак топло, напротив вятъра духаше не духаше толкова силно, но беше толкова пронизващо студен, че Нат усети тръпките, който бяха побили тялото й.
Да но само малко, нямаше да им навреди чистия въздух, а и той имаше нужда да се охлади малко.
-Добре, дойде ми друга идея, ела да влезем отново вътре - нито искаше той да се разболее, нито тя самата за това отново влезнаха вътре и го остави на дивана.
Влезна в кухнята като напълни една паничка със студена вода и оцет. И натопи една кърпа вътре, а след това я изтиска леко и я сгъна на правоъгълник като се върна в хола при него.
И въздъхна лекичко, добре всичко щеше да бъде наред. Седна леко на ъгъла, а той наистина бе отслабнал още повече, от последния път, в който бе ходила в клиниката.
Постави кърпата на челото му, и част от очите му, и остави купата на стъклената маса, като го погледна. Хвана ръката му.
-Трябва да поспиш малко.

Малко след нейното приканване той заспа, но спеше толкова неспокойно, че почти си беше трудно да се определи дали след като се въртеше толкова много на дивана, наистина беше заспал или се намираше в някакво полу будно състояние. Всъщност, Кенет не знаеше дали наистина е заспал или е буден, но се чувстваше много зле, затова не отваряше очите си.
Тялото му продължаваше да се освобождава от ужасните токсини, а насън често приплакваше за още лекарства, които закъсняваха с цели няколко часа, няколко мъчителни часа, след които вероятно щеше да се чувства по- добре и много по- редовен с мозъка.
На сутринта, след дългата, тежка и наистина мъчителна за него нощ, Кенет Ред приличаше на измъчена душа от трийсете години на миналия век, лежала в полева болница. Вече не се клатеше, но изпитваше силна жажда не само за лекарства, а и за вода. Когато отвори очи, първото, което видя беше заспалата Наталья. В първия момент се запита какво прави в дома й, но после започнаха да се проясняват спомените му от предния ден. Примляска леко, но остана легнал. Нямаше жизнени сили да се изправи. Протегна ръката си и хвана нейната като затвори очи отново.

Наталья го гледаше как се въртеше цяла нощ, докато не се бе почувствала толкова изстощена, че дори не бе усетила кога е заспала.
За разлика от Кенет, тя определено спеше спокойно, а по едно време усети, как я хвана за ръката.
Като първата й реакция беше да отвори очите си, и да го погледне, не се потеше и не се тресеше, но сигурно всичко това, бе довело до нуждата му за вода.
Нат стана като погали лицето му и се усмихна леко, всичко щеше да се оправи и никой, нямаше да го боли повече.
Отиде в кухнята и отвори хладилника от където извади бутилка минерална вода и напълни една кана взимайки чаша със себе си .
И се върна в хол оставяйки чашата и каната на масата, а след това отиде в стаята за да му извади други дрехи, защото беше сигурна, че той е вир вода.
И се върна в хола с тях
-Хайде поспаланко ставай, трябва да пиеш вода и да се преоблечеш - каза му като се усмихна когато усети как бебето я ритна отнвоо, к сложи едната си ръка на мястото галейки го.
-Мама те обича , добро утро и на теб - каза тя на бебето тихичко все още галейки корема си и чакайки Кен да отвори очи

Кенет с мъка отвори очите си, но веднага след като го направи, типично за него, той просто зарови глава под възглавницата си и лениво се протегна. Чувстваше се така, сякаш не беше спал цяла нощ, а спомените му от предишните месеци бяха така замъглени, че щеше да го заболи главата, ако се опита да си спомни наистина. Затова не насилваше мозъка си, а просто искаше да се излежава... беше приел почти нормалния си, предишен манталитет.
- Нее, още малко да си полежим! - примоли се Кенет Ред и прегърна възглавницата. - И госпожицата също иска да си полежиш още. Послушай я, бебетата са много прави.
Изплези й се, докато се извиваше към нея, но после се върна в изходната си позиция, както му беше удобно. Устата му беше пресъхнала, а гласа леко прегракнал, какъвто се очакваше да бъде. От друга страна, Наталья пръскаше своите хиляди хормони и го прикани да се извърне и да я огледа от главата до петите. Устата му несъзнателно се разтвори, докато си поемаше дълбоко въздух.
- Кога похубавя така? - попита я никак деликатно той.

Нати го погледна при въпроса и леко се подсмихна като поклати глава.
-Няма нищо различно в мен, същата съм си както преди 1 година.. Е като изключим това, че съм с голям корем в което няма нищо хубаво. - каза тя като поклати отново главтаа си. Да определено не й харесваше това, което щеше да се случи след като роди.
Колко ли време щеше да й отнеме отново да влезне във форма и да се почувства отново лека..
-Хайде ставай, трябва да се преоблечеш преди да си изстинал поспаланко. А малаката, хей защо си мислиш, че ще е момиче? Не искам да мисля, за това какво ще е бебето предпочитам да разберем ,след като се роди - каза му тя, като остави дрехите му на фотьойла а след това седна на края на дивана. И го погледна
-А й освен за да се преоблечеш, е време да се нараниш нормално. Защото си станал толкова слаб, че сигурно за да те задържим от вятъра трябва да ти сложим камъни в панталона - каза му тя като се подсмихна, боже от кога не го бе виждала да й се усмихна и да й се плези, а преди малко я гледаше с отворена уста, чудеше се какво се беше случило.
Да имаше ли нужда да се чуди, все пак хормоните й се пръскаха навсякъде, а мъжете го усещаха

Той се изправи рязко до седнало положение в дивана и това му донесе остър и силен главобол. Подпря главата си с длан и изохка недоволно от този ужасен ефект на рязкото ставане. Погледна я с кристално сините си очи, които се бяха изчистили почти изцяло от невменяемостта. Сега изглеждаха трезви и наистина мислещи.
- Бас ловя, че някой е дебилно щастлив, че ти е напълнил корема, маце! - измърмори, но не недоволно към този факт, а недоволен, че трябваше да търпи това главоболие.
Пресегна се към масата и с треперещи ръце успя да си налее вода, която после нетърпеливо изпи. Няколко капчици се стекоха от ръбчетата на устните му и успяха да паднат надолу по брадичката му и да се скрият някъде в тениската му. След това просто изчезнаха.
Преглътна мъчително, а след това отново я погледна.
- В корема е истината, Нат! Той има специална привличаща сила - почти философски изтърси Кенет. Имаше ужасен вкус в устата. Погледна я невинно и запърха с дългите си, хубави, руси мигли. - Пред теб ли да се разсъбличам?

Да определено мислеше и определено си беше същия.
-И да ловиш бас, Александър никак не беше доволен, че ми е надул корема - каза тя като поклати главата си, а след това го погледна и извъртя очите си.
В корема била истината, каква истина търсеше той?
-Корема ми те привлича? - попита го и се засмя, а след това поклати глава, като стана от мястото си .
-Не, че ще ти е за първи път да го правиш, но хайде да не се срамува момчето - каза му тя като се засмя и тъгна към кухнята сещайки се за онзи момент, който бяха в болницата, а той се правеше на малко дете,което беше решило на пук на всички останали да почне да се съблича и да се разхожда гол на горе надолу. Е да на Нати гледката определено й се бе харесала, но това не бе нормално, не трябваше да е нормално нали?
Може би си беше съвсем нормално, но просто в момента, не гледаше по такъв начин на мъжете, това бебе й влиаеше зле.
А хормоните й я побъркваха, толкова й се правеше секс, че самата тя не знаеше как да постъпи, а колкото пъти се опиташе, малкото нещо в корема й я спираше, защото не знаеше какво ще стане.
Влезна в кухнята и започна да прави сандвич на Кен, като му сложи обило количество месо и зеленчуци вътре, а след това го затвори в тостера и го изчака да стане..

- Лелее, сякаш хиляда пъти съм се събличал пред теб - подвикна след нея Кенет и тръгна да си налива нова чаша, но намери друго решение по въпроса с жаждата.
Защо да си пълни чашата, когато можеше да пие от каната? Надигна каната с две ръце и започна да пие толкова жадно, че едва ли имаше по- жаден човек от него на света. Личеше му, че е пред обезводняване, да не говорим, че имаше огромна нужда и от храна. Стомахът му къркореше съвсем доловимо за слуха и докато се събличаше и обличаше новите дрехи, той потупа коремчето си лекичко и поклати глава. Наистина се беше свило и не бе останало нищо от него. Трябваше да признае, че си го обичаше както бе преди, а сега наистина се плашеше от броя на ребрата си... никога не бе предполагал, че хората имат толкова ребра.
Изправи се и закрачи към банята, където метна старите дрехи в коша за пране, а след това влезе в кухнята и грабна един сандвич от чинията като лаково започна да яде.
- Ама сериозно, нямаш представа колко ти отива - Кенет си направи невидим корем с ръце, докато хапваше сандвич.
Раздели го на половина и пъхна едната част в устата на Наталья.
- Казвам ти, момиче е, щом от толкова малка прави диети - поклати глава престорено отчаяно.

Наталья го погледна вадейки сандвича от устата си и след това повдигна едната си вежда. Като се подсмихна и поклати главтаа си.
-Може да не си се събличал много пъти пред мен, но определено тичаше гол в клиниката пред всички. Казвам ти лекарствата те правиха наистина луд. - каза му като въздъхна, да сега приличаше на себе си. Нати отхапа от сандвича и сдъвквайки хапката го погледна отново.
-Виж сега, бебето диети не прави, нито пък майка му. Яде си редовно, а най - набляга на ягодите. Да сега ми отива, ами след като родя какво ще стане? - притесняваше от този факт, въпреки, че всички и казваха, че една жена след като роди става много по привлекателна, на нея не й се вярваше, не... Знаеше че е надебеляла, знаеше, че бебето след като се роди, щеше да има корем, който трудно щеше да се премахне.
- А й като те гледам така ти си бил доста повече на диета отколкото аз, въобще не са те хранили секси. - каза му като се подсмихна да определено беше различно да му го казва сега от както преди. Някак си преди го казваше на шега, а сега и звучеше някак по сериозно.
Сложи ръката на корема си като го погали, може би наистина беше прав и беше момиче, може би не беше й прав можеше да бъде и момче, по начина по който риташе..
Изяде половината сандвич, а след това извади другия, който му бе направила, а тя извади онези така любими ягоди, който бяха същия цвят като устните й. Да прекрасно нали.
Доближи една като отхапа леко връхчето й беше толкова вкусна и толкова сочна. От както бе забременяла всичко това, й се струваше толкова вкусно а преди не обичаше ягоди..
Да ама не, с ягодите и с каквото й да се опитваше да задоволи хормоните си, нищо не помагаше. Знаеше много добре какво ще й помогне, но пък нямаше как с този голям корем... засмя се на себе си и поклати глава

Беше зачервил леко бузи от срама, който изпита, когато Наталья толкова безскрупулно му съобщи, че е тичал напълно гол между непознатите хора. Трябваше да си признае, че дори и да имаше такива спомени, предпочиташе да не си ги припомня отново, затова остави усещанията си да текат по старо му. Щеше да е прекрасно да се отърси от всички тези мисли, че той можеше наистина да е луд.
Изпъчи гърди и сви корем още повече и то гордо гордо. Удари се по гърдите като примат и повдигна вежди игриво срещу Нати. Отново отхапа от сандвича си и задъвка нетърпеливо. Имаше чувството, че може да изяде още десет. Определено бързо щеше да си върне всички килограмки обратно, ако Нат му угаждаше на всички желания за хранене.
- Колкото и по- секси да съм, ти държиш правата с хормоните - посочи корема й и го боцна лекичко. - Аз мога да ти дам идея за бързо влизане във форма.
Засмя се и продължи да дъвче, докато не се пресегна за една ягода, която разпльока на горната част на сандвича си и отхапа от това място блажено. Да! Той обичаше да експериментира с вкусовете и този определено си го биваше.
- Опитай, опитай! Бива си я тая комбинация!

Нат го погледна повдигайки веждата си. Кен и неговите експерименти.
Чудеше кой ден ще се отрови с всичко това, но ... Надяваше се това да не се случва.
Загледа се в него за секунда, като наклони главата си на една страна. - Да и тези хормони, ме изяждат жива повярвай ми - каза му тя някак недоволно от този факт, е кой би бил доволен, ако хормоните му блъскаха толкова силно, че хем не можеше да ги възпре, хем не можеше по никакъв начин да ги изкара от себе си.
Страхотно нали? Да питаше се дали всяка бременна жена се чувства по този начин, но нямаше как да разбере. Въздъхна и погледна към Кен. И се подсмихна лекичко..
-Хъм и каква е тази идея, която мислиш, че ще ми допадне? - попита го тя, като хвана косата си и я дигна високо, и я върза на опашка. Страхотно нали, но пък отказа комбинацията на ягоди и сандвич в едно. Да беше се наяла а и не можеше повече. Бръкна в хладилника и изади от там кутия с прясно мляко, като извади две стъклени чаши и ги наля.
Взе едната и отпи глътка от нея, а след това я върна на мястото й обръщайки се към Кенет.
-Искаш ли още сандвичи? - попита го тя, но преди да й е отговорил, вече имаше още един готов сандвич на хоризонта.
-Наистина се чудя там хранили ли са те изобщо? - попита го тя, като се подсмихна лекички, въпреки че искаше вече да спре да мисли, за това, че той е бил там. И искаше да върне всичко до преди попадането му в лудницата, защото той наистина не бе луд за да го вкарват там,просто тогава беше изпаднал в шок, а те не му позволиха да се съвземе