Авадон Поландски

Jake Abel

Име: Авадон Поландски

Социално положение:богат

Години:26

Външен вид:Меко казано е секси,може да се каже,че привлича всички към себе си. И как да не,със своята руса коса,която дори в небрежен вид изглежда невероятно. А,съвсем да не пропуснем и сините му очи,който ако погледнат към някой или ще го вледенят с поглед или опианявят с чар. Е това може да е много преувеличено,заради това,че е ужасно трудно да разбереш,какво изпитва по лицето му.през повечето време е с каменно изражение. Но може да го види човек да се усмихва и понякога да се държи мило. Има белези по тялото си но не много забележими,от неговите експерименти. Тялото му е мускулесто и добре поддържано,ходи редовно на фитнес. Е,взима някакви добавки но не казва какви са те.

Характер:Още от много малък в него все едно живее втори човек. Не не страда от шизофрения или от раздвояване на личността,просто в него винаги се борят ангели на доброто и такива на злото. Често обаче следва тези на злото и си навлича много неприятности. Може да се каже,че е и доста шантав и винаги изненадва дори и себе си в това,което е на път да направи. Импулсивен е,не обмисля действията си.
Не се страхува нито от закона нито от каквото и да било,просто му се живее и прави това,което иска. Не вярва в любовта но обича секса,просто няма ограничения. Използва нето на забранени неща му допада не е пристрастен но му харесва.

История:
-Той е малко и глупаво бебе,какво ще му стане,ако пуша в стаята?
Изрече по големия мъж,който се наведе към малката кошара на бебето,което спеше сладък сън. Приличаше на него сякаш умалено копие. Това бе бащата,внезапно се появи една красива жена облечена в сатенен лилав халат и бутна мъжа:
-Махни тая гадост от стаята на бебето...
Зави малкото пеленаче в леглото но спора го събуди. Наведе се и го пое:
-Понякога си такъв задник...
Погали гърба на бебето и го целуна по челото:
-Най ужасното е,че ще заприлича досущ на теб. Капризен е,чупи всичко до което се доближи. Само дано не наследи пороците ти.
Мъжа се приближи и целуна главата на бебето,а след това челото на жената,а тя малко поомекна:
-Ще е по-добър от мен,защото ще има много повече от колкото аз съм имал някога.
Прегърна ги,той не бе човек,който показва любов често но сега я даде и най интересното дори не бе пил капка алкохол:
-Ще бъде силен,красив,добър и честен мъж...
Жената поклати глава:
-От къде знаеш,той е толкова малък?
Майките винаги се страхуваха за децата си и тя не правеше изключения. Тогава се чу шум,някой бе отворил входната врата и двамата се обърнаха:
-Кой ли е?
И двамата не знаеха,чуха се стъпки по стълбите. Бе тъмно в стаята и светлината в коридора пречеше да се вижда навън. Но започна да се вижда една голяма фигура с женски крака. Дори не предполагаха,кой може да е докато не влезе в стаята. Беше облечена в голямо кожено бяло палто от норки,меко и показващо,колко жесток трябва да си,за да си купиш,кожено палто,за чието направя бяха умрели толкова норки.
-Агата...
Извика жената,а след това мъжа допълни:
-Майко?
Това беше майката на мъжа Агата или бабата не бебето. Тя бе богата милиардерка,която живееше в разкош. Времето още не бе я сбръчкал но въпреки това косите и бяха бели. Погали палтото от норки и някакъв странно мъркане излезе:
-Оу... Дайте да видя прекрасния си внук?
Протегна ръце към детето,като го взе на сила от ръцете на майката:
-Бедното ми момче... При кого живееш при проститутка и алкохоли...
Тя бяха готови да я нападнат но двама гарда изникнаха зад Агата:
-Няма бедничкия ми... Няма... Баба,ще се погрижи за теб,ще бъдеш малкото ми съкровище...
Вдигна очите си и ги погледна но със злоба:
-Няма да позволя да съсипете живота на едно малко дете. Не заслужавате такова чудо. За това го вземам под моя опека и ако припарите към него,ще се постарая и двамата да отидете на топло...
Опитаха се да извикат но гардовете ги хванаха. Тя тръгна на долу по стълбите,като галеше малкия,който заспиваше:
-Не се тревожи,аз ще се грижа за теб,нищо няма да ти липсва...
Докато излизаше обаче се чуха два истрела. Бабата погали внучето и каза:
-Бедното ми сираче,малкото бедно дете...

***

-Ставай от мен днес не трябва да закъснявам....
Днес бе дипломирането му,а той бе на път да закъснее,защото върху себе си имаше момиче,което или бе заспало или бе умряло от свръх доза,а от другата страна стоеше пулуголия му приятел. Сръчка го и той падна от леглото. Приятеля му се надигна и изръмжа:
-Какво има по дяволите?
Той избута момичето от себе си но то така и не помръдна.
-Трябва да се обличаме,в 17 трябва да съм в къщи....
Момчето на земята мина през челото си,защото го цепеше глава:
-В шкафа ти е костюма....
Авадон се изправи от раз и отиде до шкафа,като извади костюма си.
-Брей Версаче ти си бил бая богат...
Завъртя очи,като чу коментара:
-Не съм чак толкова богат.
Всъщност не беше баба му беше,а той все още не притежаваше нищо. Докато се обличаше обаче видя,че момичето бе странно бяло. Обърна се към нея и я провери за пул но не намери такъв дори не дишаше:
-Майната му... По дяволите! Кучката не диша....
Завия с одеялото през глава,като се опита да измисли план но не намери такъв. Просто вдигна телефона и набра този на баба си,друг изход нямаше. След един кратък разговор тя му каза да остави нещата така както са,да се облече и да се прибере.
Така и направи облече се и тръгна към входа,като се размина с гардовете на баба си,а отпред го чакаше лимозина:
-Добър ден господин Поландски...
Каза шофьора но не отвърна,само се пъхна вътре. Само след 1 час се оказа пред къщата на баба си,а тя го чакаше на вратата. Погали го по лицето с две ръце:
-Колко си порастнал?
Целуна го и се засмя злокобно,подобно на някоя вещица:
-Усмихни се Дон,баба ще се погрижи за всичко. Не бива един малък проблем да те натъжава миличък...
След това хвана ръката му и го поведе към голямата зала. А,Авадон се почувства някак невероятно спокоен. Защото днес,щеше да получи още,щеше да получи наследството на родителите си.

***

-Не не ме интересува... Тези лекарства трябва да са на пазара до края на месеца,ясен ли съм...
Бе ядосан и също толкова ядосано затвори телефона,затръшването отекна в черния му кабинет но тогава се чу почукване,а след това и токчета:
-Господим Поладски тук са двама адвокати и искат да говорят с вас...
Не очакваше някой,надяваше се да не е заради някое лекарство. Махна с ръка:
-Пусни ги Беки благодаря...
Отвори вратата и от там влязоха двама мъже,който застанаха срещу бюрото му:
-Идваме да ви съобщим една скръбна вест. Баба ви е почина. Нашите съболезнования...
Това малко го жегна но ря бе много стара и болна и вече бе ясно.
-Благодаря ви но защо идвате вие,да ми го съобщите?
Все още не му бе много ясно:
-Да тя пожела,щом почине завещанието и да бъде отворено. В завещанието фигурира само вашето име. Тя ви завещава цялото си имущество,пари и всичко,което притежава също и една кутия.
Присви очи,каква беше тази кутия. Тя я извадиха,бе метална и с катинар,след това му дадоха и ключ:
-В завещанието пише,да пазите семейната тайна...
Придърпа кутията и я погали.
-Благодаря ви но имам нужда да остана сам.
След тези думи тя излязоха,а той Авадон се усмихна,все едно не му бяха казали,че някой е починал:
-Малката вещица умря...
Весело каза той,като завъртя ключа в катинара и го отвори:
-Я да видим какво си крила?
Още щом отвори кутията видя снимките,снимките на родителите си,който бяха застреляни. В следващия миг всичко от бюрото бе свалено бе останала кутията:
-Нещастна вещица,дано гниеш в гроба...
Сложи ръка на лицето си,а след това на устата си идеше му да повърне. Цял живот бе лъган,че родителите му не са го искали,че е изоставен. Бръкна в шкафа и извади една запалка:
-Няма да пазя гадните ти тайни,те ще си отидат с теб...
Щракна с запалката и запали снимката,като я пусна в кутията,всички останали неща пламнаха. Някой отново почука на вратата,а то завъртя стола си,за да не го вижда:
-С нещо да ви помогна?
Сухия му глас бе равен и говореше бавно:
-Изчисти всичко тук,организирай всичко за срещата след обяд и след това ще пийнем да отпразнуваме смъртта на баба ми....

Здравей, Авадон! Добре дошъл при нас!