Имение "Блейк"

Денят ми мина изключително нормално. Бях обиколила магазините, бях се сдобила с няколко рокли и обувки, макар реално да нямах нужда от тях. Просто наистина нямаше какво друго да правя -да стоя като затворник в имението на Томас ми омръзваше все повече.. Нямаше го през повечето време; напоследък сякаш единствените одушевени същества, с които разговарях бяха продавачките в магазините.
Качих се в лимозината, която ме изпращаше до дома.. Сякаш на Томас му пукаше къде ходя така или иначе, но все пак трябваше задължително да се придвижвам с частните коли на семейство Блейк! Точно след 10 минути в задръстванията си бях у дома. Свалих неудобните обувки, след което оставих пликовете от другата ми страна. Боже колко ме боляха краката!
Взех пликовете и се качих в спалнята, събличайки тесните дрехи. Приведох се в достоен външен вид за дома, който Томас никога не забелязваше - синя нощничка и дългия ми халат отгоре.
Когато започнах да слизам по стълбите се бях замислила до толкова, че присъствието на моя съпруг се оказа изненада за мен. Стреснах се, след което бавно слязох от последното стъпало.
-Не знаех, че ще се прибираш по-рано тази вечер.. Щях да направя вечеря..-Казах. И наистина щях -обикновенно никога не успявахме да вечеряме заедно. Дори не бях сигурна дали може да ме понася..
Пристегнах халата си и го погледнах.

Денят още не началото не минаваше така както аз си го представях.Сериозната работа,която ми връчи баща ми да оправлявам скапаната му фирма,не ми допадаше.Не се чувствах на мястото си.Като яло дори и секретарката,която беше наел баща ми преди да замине.. беше една на 40.Как се очакваше да ме забавлява за цели 12 часа до края на работното време.Копелето не ме харесваше,но не биваше така жестоко да постъпи с мен.Къде за бога са онези красиви момиче,които му се влачеха в краката ? Заменени за тази... непривлекателна по никакъв начин жена.
Стоях в кабинета и се взирах в часовника.Това май беше единственото нещо,което най-много ми допадаше от цялата работа.Едва беше 3 следобед,а съзнанието ми беше някъде другаде.Чу се звъненето на телефона ми.Дигнах и тогава шофьора на лимозината,с която пътуваше Екатерина .. момиче,за което бях оженен по принуда.Нали,за да бъдеш шеф на фирма трябва да си достоен за нея и да имаш семейство и фирмата ти да бъде твоето второ семейство.Точно с тази мисъл се сетих за стареца,чието "трето дете" сега беше под мое ръководство.Въздишах тежко.
Нямаше да седя повече тук.Предполагам,че щях да се прибера в нас да направя същите неща и после да изляза и чак на сутринта да се прибера.Често казано ми беше доста жал за Екатерина.Това момиче не знаеше ли въобще как да се забавлява освен да седи в имението и да .. ъъ готви ?
Взех си якето и след това тряснах врата след себе си.Преди да си отвори устата Маргарет-секретарката.. побързах да мина по коридора и да се кача в асансьора.Малко преди да се затворят врата се провикнах.
- Приятно прекарване на уикенда,Маргарет .. - козирувах и след това й се усмихнах.
Колкото и зле да бях като водач на фирма поне майка ми си беше направила труда да има донякъде обноски.Дори и често да не ги използвах.

Отворих входната врата на имението и точно тогава видях да слиза по стълбите "обичаната" от мен моя съпруга.Завъртях очи и след това застанах пред нея и започнах да махам вратовръзката си..като през това време я гледах.Нямаше да отрека,че на моменти Екатерина не ме изкушаваше по какъвто и да е начин .. главно сексуален.Усмихнах й се когато каза,че съм се прибрал рано и след това спомена,че ако съм казал,че ще се прибера рано .. щеше да направи вечеря.
- Не се впрягай за това .. - казах бързо и след това се приближих до нея като бях на съвсем малко сантиметри от нея.
- Ще може ли да мина .. - допълних след което ръката ми мина по корема й за да я отместя .. така че да не каже,че се държа грубо с една дама като нея.
Като цяло въобще не я познавах..дори не знаех дали има желание да живеем под един покрив или всеки ден да се виждаме,или просто като цяло не ми пукаше ?

Каза ми да не се впрягам, което вероятно наистина трябваше да направя. Имаше си и прислуга, която обаче ако трябваше да призная честно що се отнасяше до готвенето,не се справяше достатъчно добре. А и почти никога не бях виждала Томас да сяда и да вечеря с мен, дори в уикендите.. Дали това не беше вид избягване? Да не иска да ме опознае изобщо?
Тъкмо когато се готвех да го попитам как е минал денят му (нещо, което често правех, за да завържа някакъв разговор с него) той се приближи и застана на сантиметри пред мен. Усетих как цялото ми тяло настръхна, а устните ми като чели за секунда потрепериха.. Но всичко беше просто защото иска да се разминем.. Правеше го, за да не кажа, че се държи грубо с мен.. Отместих се на една страна и отидох в хола. Седнах на дивана и кръстосах крака, незнаейки какво да направя.. Рядко се прибираше толкова рано.. Дали не трябваше да се кача и да го попитам дали е гладен? Или дали иска.. знам ли, да гледаме филм заедно? Какви ги говорех! Та той дори не остава в една стая с мен за повече от една минута-две. Дори не спяхме в една спалня.. Водеше се, че спим , но реално просто нещата ми бяха там.. а аз често прекарвах време в гостната..или заспивах на дивана, когато се събудех нощем и си пуснех телевизора за разнообразие и надежда за сън..
Когато усетих, че слиза по стълбите обърнах глава..
-Ъм.. Искаш ли..нещо? -Дори не знаех какво да кажа, за да го накарам да говори с мен!

Докато изкачвах стъпалата нагоре погледнах Екатерина.По физиономията на лицето й ясно се разбра,че не това очакваше от мен или го очакваше ,но по съвсем различен начин.Знаеше,че никога няма да се държа с нея като с моя .. съпруга.Дали въобще разбираше,че се прибирам в имението , само за да се води слуха,че сме едно красиво,прекрасно и незаменимо семейство.Трябваше и да се пази репутацията на семейство Блейк.Хубавото поне е,че с нея имахме едни и същи твърдения за пред хората.Знаехме си урока наизуст.
Влязох в спалнята и започнах да махам костюма,която трябваше да нося всеки ден.лед това влязох в банята за един бърз душ,който малко или много щеше да ми помогне да махна товара от себе си за изминалите няколко часа прекарани в онази дупка.На излизане взех само кърпата си и след това слязох надолу по стълбите.Не мисля,че съпругата ми ще възразява да ме види така.Нали сме женени ?
Още не бях прекрачил и прага на хола и тя ме попита дали искам нещо.Не и обърнах внимание .. всякаш въпроса не беше зададен към мен.Погледнах шишето с уиски и след това се обърнах към нея.
- Докато седиш в имението поне правиш ли нещо полезно,Екатерина ? - попитах я като говорех все още спокойно.
Дори когато се прибереш .. тук също трябва да наблюдаваш какво става,как става и дали си вършат работата качествено.Завъртях очи и след това се провикнах с името на слугинята.След като дойде й връчих празната бутилка от уискито като само погледа ми казваше какво по-точно трябваше да направи за броени секунди преди да накарам нечии сълзи да потекат по лицето - уволнение.След което седнах до брюнетката.
- Нека да започнем наново.. - казах малко по тихо и след това сложих ръката си на крака на Екатерина и се усмихнах.
Ако си мислеше,че го правя насила .. точно в този моменти се лъжеше.Едно нещо харесвах в нея - знаеше кога да замълчи и кога да говори,или просто кога трябва да е покрай мен.

Слизаше надолу по хавлия, което не би трябвало да ме притесни. Нали все пак се водехме женени. Още от малка си казвах, че няма да стане така с мен.. Няма да съм от тези жени, които просто се женят по документи.. И виж какво стана сега, Екатерина! Точно там си, където не искаше да бъдеш.. Или по-точно не по начина, по който искаше да бъдеш..
Нямаше как да отрека. Томас беше красив мъж. Привлекателна усмивка и очи.. Но освен да го описвам външно не можех да кажа много за него, тъй като дори него познавах както би следвало. Казвах на хората това, което се бяхме уговорили да казваме, когато ме попитат нещо..
Докато бях потънала в размисли почти не бях забелязала, че Томас ме питаше нещо.. Или по-точно пренебрегна моя въпрос и зададе свой. Замълчах -стори ми се, че въпроса беше риторичен . Той самия знаеше какво съм правила, защото шофьора му беше казал къде съм ходила. След малко дойде и седна до мен, а аз го погледнах. Сложи ръка на крака ми, при което тялото ми отново реагира положително и аз настръхнах, което можеше да се види трудно, заради халата.
-Излязох вън да се поразходя..Беше ми самотно тук. -Казах тихо, като и за секунда не откъсвах поглед от него. Толкова много исках да го опозная. Някакси да имаме някаква друга допирна точка, освен брака на хартия.. Не знаех по какъв начин още трябваше да му го покажа.. Купувах си дрехи, които да обличам пред него ..понякога му звънях просто за да видя как е.. Което май той никак не възприемаше добре..
Отместих поглед, взирайки се в пода.

Брюнетката ми каза,че си е направила разходка поради причината,че тук и било прекалено самотно.Добре,може би .. донякъде и аз имах вина за това,че не си прибирах поради задължения или просто защото наистина не исках да се прибирам ? Защото всичко,което беше тук ми напомняше за това "дръж се като зрял човек,за да прогресираш в обществото,Томас". Не й забранявах нищо .. можеше да прави каквото поиска стига да не е свързано с мен.Можеше да пръска пари по барове или да се натиска с други,или да започне нов живот различен от този,който играе в момента .. на пленница в имението Блейк.
Добре щях просто да сменя тактиката и да започна наново,макар и да е минало толкова време откакто подписахме онези бели листи и мастило и ги прибрахме в една папка,с която доказваме пред кметството,че Екатерина и аз сме женени.Това ми напомня на онези филми, който края винаги е да се влюбиш в момичето и после да се разкайваш за деянията си преди това,но въпроса сега е ,че аз никога не мисля да имам сериозно връзка пък и да се държа като женен и след това да създам семейство ? Това определено е в мечтите на някой друг с развихрено въображение за живота си след 10 години.
- Може ли просто да не ми говориш за това как си прекарала деня,а да минем на друго по приятна тема .. - казах тихо като ръката ми започна да се дига нагоре по крака й и след това започнах да развързвам халата на брютенката.
Не знам дали щеше да тръгне да ме спира или точно това чакаше,защото дори нямахме и първа брачна нощ,дори и не съм я докосвал по какъвто и да било начин.Поне така си мисля .. може би след някоя пиянска вечер е възможно да имам тук там някое друго бяло петно,но ако беше така тя щеше да си каже или не ? Или имаше страх от това да не я отблъсна още повече .. или знаеше,че това е последната степен на отблъскване ?

Ясно ми показа, че не се вълнува от това какво съм правила през деня, за което го разбирах. Сигурно си имаше много по-големи проблеми от това как едно непознато за него момиче е прекарало деня си.
Но следващите му действия ме изненадаха още повече. Бях се загледала в пода, когато усетих как ръката му започва да се качва по дължината на крака ми. Това за пореден път ме накара да настръхна, което вече щеше да стане видимо, тъй като моя съпруг започна да сваля халата ми.
За пръв път проявяваше.. или поне се правеше, че проявява някакъв интерес към мен. Не се бяхме докосвали никога по някакъв по-интимен начин. Нямаше да се изненадам, ако по време на работа се беше заигравал с красиви асистентки или секретарки. Аз самата не се определях за нещо кой знае какво.
Погледнах го, като се опитах да открия отговора в очите му: искаше ли ме наистина или просто се опитваше да си играе с мен, само защото му е скучно толкова рано у дома. Не ми се искаше да вярвам, че е второто, защото.. Е, ако трябва да си призная, аз наистина изпитвах нещо към него.. Ако изобщо може да се приеме така, защото не го познавах достатъчно, за да имам претенции да харесвам нещо в характера му.. Каквото и да е..
-Аз.. -Започнах бавно, като усетих как ми беше трудно да се помръдна дори и със сантиметър. Сякаш тялото ми се бе сковало от това малко докосване, което все още упражняваше ръката му върху моя крак.
-Каква по-приятна тема? -Казах накрая, в опит да скрия колко много ми се искаше в момента да го целуна. Но как ей така ще целуна човек, който.. не знам дали изобщо ме понася? Нямах смелост да го направя, но можех единствено и само да му показвам със знаци, че наистина съм заинтересована от него, а не съм тук по задължение.. Макар да излизаше точно обратното, ако някой гледаше цялата ситуация отстрани.

Какво правеше в момента тя ? Говореше когато в момента,в който се искат само действия ? Побързах да сложа ръката си на устните й като знак..да млъкне и просто да забрави какви ни бяха взаимотношенията преди няколко минути и как й се развиках за уискито. Да се направи ,че е просто ученичка от първи курс в гимназията и просто ще се натиска или нещо повече с момче,за което не знае нищо-дори й историята му.
Точно в този моменти влезе прислужницата,за да остави шишето с уиски и аз й махнах да излезе и след това добавих,че е свободна за пред уикенда,защото мисля да прекарам почивните дни със жена си.Дали това щеше да стане реалност или просто поредното мое неизпълнено обещание щеше да се разбере в следващите дни.
След като развързах халата на Екатерина ... ръката ми мина под него и я придърпах към себе си.Докоснах устните си до нейните й след което се усмихнах леко.Доста ми се забавляваше в момента,но не знаех дали трябваше да го правя със собствената си съпруга или просто да потърся това успокоение при друга ,която ще ме забавлява за следващите няколко часа ? Но пък от друга страна колкото и да бях гаден .. щеше да е доста грубо от моя страна да я оставя така подлъгана за действията му,която очевидно се виждаха какви щяха да бъдат.
Ръката ми отново се спусна по крака й като пози път се пъхна под нощницата й и продължи нагоре по бедрото й,докато с пръсти не закачих крайчица на бельото на Екатерина и бавно тръгнах да го смъквам надолу.

Сложи пръст на устните ми и разбрах какво искаше от мен. До някъде това спадаше в задълженията ми към него, но не съм сигурна, че щях да го приема като някакво задължение, заради емоционалността си, която сочеше, че аз изпитвах симатии към мъжа ми.
Тъкмо, когато си помислих, че нищо не може да прекъсне този момент, прислужницата влезе, но Томас й махна властно просто да излезе и й каза, че е свободна за уикенда. Нима той щеше да остане? Или имаше някаква друга работа? Внезапно ми се прииска да е първата възможност.
Придърпа ме към себе си и за пръв път докоснахме устните си по собствено желание, а не за пред другите. Затворих очи и усетих как ръката му започна да се изкачва до ръба на бельото ми, което започна да става излишно.
Вдъхновена от неговите стъпки,аз го целунах, като за пръв път поех инициативата с ясната мисъл, че в един момент може просто да се изправи и да ме остави с разбити надежди. Но си заслужаваше; заслужаваше си да се опитам да си взема поне една целувка, ако той решеше да ме остави така.
Ръката ми бавно и несигурно се уви около врата му, докато другата галеше гръдния му кош. Тези плочки бяха така добре очертани: нещо, което до сега само бях виждала, без реално да мога да усетя с ръцете си. Устните му, тялото , прилепено до моето.. Всичко това за момент ме накара да си помисля, че не съм толкова ужасна за него, колкото бях решила.
Усетих как по бузите ми изби руменина заради мислите ми. Колебливо преместих целувката ми от устните на врата му, бавно и все още несигурно. Нямаше как да се впусна напълно в нещо без да се убедя, че той няма да си тръгне веднага, след като аз го направя..

Усетих как тялото на Екатерина се отпусна,а и тя самата с действията си.Отвръщах на всяка една нейна целувка,но моите бяха много по- груби от нейните.Вярвам,че дори и да не спяхме ве дно легло би трябвало да знае какво всъщост представлявам - богаташки син , който си преписва много заслуги макари да не са негови и винаги иска той да е пред всички.
Усетих аромата й.Признавам си хареса ми.Бавно и внимателно я бутнах назад и се настаних върху нея като тялото ми се помести между краката й.Целувките ми бавно и внимателно слизаха по врата на момичето и след това отново започвах да търся устните й.Ръцете ми надигнаха нощницата й,пръстите на ръката ми се преплетоха в моите и ги стиснах леко ..
Дали беше редно или не .. не ме интересуваше.Исках го сега .. независимо дали Екатерина одобрява действията ми или не.Така или иначе не вярвам това да се повтори отново .. поне малко от малко да се докажа като добър съпруг и реално наистина да съм спал със съпругата си.Не вярвах,че точно когато стана на 20 баща ми ще ми връща момиче,за което да се грижа или по точно да се правя че се грижа ..
Целувките ми бавно слизаха надолу по тялото на Екатерина и езика ми оставяше слези оттам откъдето мених.Усетих как настръхна.На лицето ми се появи една усмивка дали от удоволствие или просто по навик .. след всяка една среща с непозната,с която приспивам и на следващия ден ме няма и хвърлям напразни обещания ,че утре ще й се обадя ?

Оказах се отпусната на дивана, а тялото на моя съпруг се бе настанило върху мен. Сякаш всичко това бе един мой сън, който ставаше реалност. Усещах грубите му целувки от устните до врата и обратно. Нямаше как да не ми хареса -все пак Томас със сигурност бе целувал много жени, а и ми беше съпруг. Ако трябваше да съм честна, аз никога не си бях и представяла, че той ще ме поиска. Не исках да си давам напразни надежди -вероятно утре щеше да се прави, че това никога не се е случвало и отново щяхме да сме непознати, обвързани на хартия.
Очите ми се бяха затворили и позволяваха на умът ми да се отпусне. Докато ръцете му стискаха моите, на устните ми се появи лека усмивка. Изтръпвах след всяка една нова ласка.
-Томас..-Казах тихичко и несъзнателно с леко мъркане. Неговите целувки ме караха не да изтръпвам, а направо да изпадам в екстаз. Сякаш знаеше къде точно да целуне и какво да направи. Ръката ми съвсем бавно минаваше по гърба му, като оставяше следи от съвсем леко стиснати пръсти по кожата му. Когато успявах да се добера до устните или врата му, аз също го целувах и не му оставах длъжна. Целувките ми бяха страстно, но в никакъв случай груби, защото все още в мен говореше несигурността.
Исках да продължи. Исках всички тези ласки, исках и него. Нямаше как да си внушавам излишно, че това ще се повтори. Вероятно бе просто прищявка на Томас, за която трябваше да бъда благодарна вечно.. Че той поиска съпругата си.