След около 3 месеца, дома им в Ескала;

Наталья се обърна рязко към Никълъс, какво имаше за изясняване всичко бе ясно, той и Моника в едно легло.. Още тогава го знаеше, подозираше го, но не можеше да повярва, че той би го направил. Ето защо тогава, й бе казал онези думи, ето защо Моника я гледаше с неприкритата си омраза.. Всичко бе ясно, като слънце в прекрасен летен ден.. Очите на Наталья бяха пълни със сълзи, но този път нямаше да спре, предателството му я бе наранило прекалено много..
Да и тя го бе наранявала, да и тя бе прекарвала нощите си с други.. Но не й след като му се бе заклела, че няма да докосне друг мъж..
А точно тогава след всичко, което бяха приживяли, след Даниел, който я бе принудил да си легне с него, след загубата на бебето... Той се хвърлил в ръцете на Моника, а след това й казва че я обича.. Не това й дойде в повече, не искаше да слуша, не го чуваше..
- Мисля, че всичко е ясно Никълъс.. Няма какво повече да си кажем, нима може да има още нещо по между ни. - поклати глава, но нервите й не издържаха и забрави и багаж и всичко.
Памела бе при Алекс и Майкъл, бяха я взели на почивка, а това облекчаваше скандала..
Тръгна към вратата на стаята, а преди да прекрачи прага й се обърна към Никълъс.
- Ще дойда да събера нещата си след няколко дена, както й тези на Памела. - заяви му тя, а после след всичко това, тя хукна от апартаметна. Застана пред асансьора, започна да натиска копчето едно през друго, сякаш щеше да дойде по - бързо, от колкото трябваше, а когато това се случи, и тя влезна вътре, вратите се затвориха, пред носа на Никълъс.
С бърза кракча почти тичайки Наталья излезна от блока, и без да гледа тръгна да пресича улицата..

Наталья изтръпна при звука, който се чу зад гърба й, застина на едно място не можеше да помръдне, просто сякаш, изпита толкова силна болка в корема си, сякаш в този момент блъснаха нея, а не някой друг. А когато се обърна, и погледа й намери Ник проснат на земята, искаше самата тя да умре.
Бе забравила, за всичко и всички, колите по улицата бяха спрели, а тя тя просто минаваше покрай тях, стигайки до тялото му тя се разпадна буквално до него..
Премести главата му в скута си, а от очите й закапаха сълзи..
- Моля те, моля те само се дръж , умолявам те Ник, не ме оставяй! - говореше му тя, боже какво бе сторила, ако не беше реагирала така, това сега нямаше да се случи, тя трябваше да е на негово място, нея трябваше да блъсне колата не него...
- Някой да се обади на бърза помощ ! - викаше тя, а ръката й милваше лицето му, но явно някой вече го направил защото в близката далечина се чуваше именно тя.. Но Нат не виждаше нищо друго освен него..
- Моля те, не ме оставяй, недей обичам те повече от всичко Ник, бих ти простила всичко, само се дръж.. умолявам те - целуваше нежно започналите да губят света си устни, а тя не можеше да му даде да си тръгне не й така..

Очите на Наталья се пълнеха със сълзи, не не можеше да умре, не трябваше.
- Моля те Никълъс не ме оставяй! Умолявам те, дръж се заради мен, заради Памела. Нищо няма значение, само се дръж - говореше му тя, а сълзите й не спирах.. не можеше да умре, не можеше да я остави, не нямаше да го остави да си иде..
- НИКЪЛЪС - викаше тя, а той все едно не я чуваше, все едно се бе предал.. А тя нямаше да живее без него.
След по малко от минута, дойде линейката, а след още толкова те отнемаха Никълъс от обятията й, но тя нямаше да го остави. Не тръгна с него, а всичко което виждаше, бяха как се опитват да го върнат обратно, чуваше гласовете им казваха колко слаб бил пулса му...
----------
Стигайки болницата, лекарите поеха Никълъс, а нея изгониха от помещението, казаха й да чака. А тя не можеше да седи далеч от него, побъркваше се. Седна на един метален стол, и наведе главата си, а пръстите й бяха впити в косите й, искаше да изтръгне всеки косъм... Ако той умреше, тя нямаше да го преживее никога, не щеше да иде с него.. Молеше се, молеше се да не го загуби..
Часовете минаваха, а никой не излизаше от спешното, никой не й казваше нищо, а тя се побъркваше. Щеше да полудее.. Докато след по малко от двайсет минути не излезе доктор от там, а Наталья все така разплакана не скочи на крака..
Но доктора поклати глава, а тя щеше да рухне всеки момент..
-Г-це той.. изпадна в мозъчна смърт, сложихме го на животоподържащи системи, но мисля че той не иска да се върне - каза й той, а Наталья се улюля леко, не не това не можеше да е истина.. Не той щеше да се оправи .. Нямаше да се предаде, нямаше да я остави толкова лесно..
Без да слуша повече, влезна вътре и го видя, целия в системи, устните му толкова бели, че бяха направо плащеши, а през тях миваше мъркуч, вярвате ли, че Наталья нямаше да се откъсне и за секунда от него..
Приближи се с мъка до болничното легло, и хвана ръката му, галейки нежно косите му..
- О мили, моля те не се предавай, бори се заради мен, заради нас... умолявам те - говореше му, а сълзите не стихваха, бе уморена, но нямаше да помръдне от тази стая, докато той не отвореше очите си.
След няколко минути , в който го опсипваше с най - нежните слова, изговаряйки ги на руски,...


Дните минаваха, а тя не бе нито спала, нито яла.. Седеше там и не спираше да плаче, да му се моли... някой влезна и сложи ръка на рамото й. Обръщайки се видя Елиът..
А тя стана и го прегърна ридаейки на рамото му..
- Всичко ще е на ред Наталья, ще видиш той е кораво копеле . - каза й той, но сякаш самия той не вярваше на думите си, Нат го пусна и го погледна..
Бе сигурна, че изглеждаше ужасно, но нямаше да мръдне от тук, очите й бяха зачервени и подути, боляха я от толкова сълзи,..
- Трябва да си починеш Нат...
- Няма да мръдна от тук. - каза му тя връщайки се на стола там и поемайки ръката на Никълъс в своята
- Елиът, мисля че той не иска да се върне.. - каза му тя а сълзите обляха лицето й отново
-Мисля, че не е редно да го задържам против волятя му.. Трябва да го пусна да си иде, да почива спокойно - каза му тя, а Елиът я погледна все едно не вярваше на думите й. Наталья се разплака отново и погледна към Никълъс приближи се към него и леко помилва лицето му и се наведе целувайки челото му
- Ник, не мога да те задържам повече, трябва да те пусна да си идеш.. Обичам те - прошепна му тя, а ръката й започна бавно и несигурно да търси края на кабела на системата която го подържаше

- Разлаяло се кучето, нали знаеш куче което лае не хапе, Кучка? Единствената такава тук си ти, Моника! - каза й Наталья и всичко, което направи бе просто да й падне пердето. Е добре, че Никълъс поне се бе погрижил Нати да тренира, и не я бе оставил просто да седи и да лентяйства. Нат сви ръката си в юмрук, а той се стовари на лицето й..
Хвана я за блузата и заби гърба и силно в стената
-Ако не беше ти, тъпа пачавро нямаше да стане това, Ако не бе решила да бъдеш кучка и да оставяш съобщения на секретаря! - изсъска през зъби Наталья срещу лицето й, а ръцете й придърпаха тялото на Моника на долу, като коляното й се заби в корема й. Изправи я и удари главата й в стената.
-Мислиш, ли че той те е обичал, някога? Винаги съм била аз! - крещеше й тя като блъскаше тялото й в стената отново и отново
- Спрете - каза им Елиът, но опредлено го бе страх да продължи, просто седеше й ги наблюдаваше, а Нат удряйки Моника получаваше обратното.
Но нито едната нито другата щеше да се даде,

В момента, в който бършеше кръвта от лицето си видя Моника с насочен пистолет срещу й;
- И какво ще направиш, давай убий ме предпочтам да не живея без него. А ако той оживее, едва ли ще те погледне след като си ме убила - каза й тя и в момента в който забеляза невниманието й, подложи крака си, а Моника се строполи оплитайки се в кабелите . Наталья чу звука, който смрази кръвта й, накара я да замръзне на място .. А в този миг, забрави различнията с Моника
-Какво направихме.... - започна Наталья, а от очите й отново се стекоха сълзи, срина се до болничното легло на колене, а риданията й станаха толкова силни, че не чуваше нищо.. Сега не само едната бе виновна, двете го бяха убили с глупостта си, в мига си на ярост нито една от тях не мислеше и го бяха убили... Бяха убили мъжа, който и двете обичаха..
Наталья хвана ръката му и допря бузата си до нея, а тя бе толкова студена, но пулса му, пулса му се долавяше съвсем бегло..
Нати се надугна все така плачеща и погледна Моника
- Но той все още има пулс - прошепна тя, не знаеше колко дълго щеше да издържи той без системата погледна го и се наведе над него
- Обичам те, - прошепна му тя знаейки, че това ще е за последно

В мига, в който чу думите на Моника, Наталья се обърна и видя Ник, видя прекрасните му сини очи отворени отново.
В този момент, не я интересуваше нито доктора, нито сестрата, нито кой се намираше в стаята или какво щяха да кажат.
Просто се впусна към леглото и без да чуе стона излезнал от устните на Ник, тя се сви в прегръдките му, целувайки всяка частица от лицето му.
- Обичам те, обичам те, обичам те - прошепваше през всяка ефирна целувка докоснала лицето му, не можеше да повярва въпреки всичко.
Въпреки всички тези дни, той не се бе предал, не я бе оставил..
Благодареше се, че бе откликнато на молитвите й, че отново той бе там с нея, не я бе оставил.. Не можеше да се откъсне от него, дори когато Моника я хвана за рамото и я подръпна лекичко, поглеждайки към лекаря. Не искаше да се откъсне от него..

- Никога повече няма да се опитам да си тръгна от теб - прошепна му тя, оставяйки се на сестрата, която се опитваше да я дръпне от него..
-Той трябва да си почива, остави го да си поеме въздух. - казваше й тя, но Нати не искаше да го оставя, не искаше да напуска прегръдките му въпреки, че бе сигурна, че вяко едно негово помръдване му костваше много..
Но Нат се остави и застана на страна, гледайки как докторите го нападнаха, както животно напада жертвата си.
Започнаха да го проверяват, да светят в очите му с фенерче иззмерваха пулса му, изучаваха реакцийте му, а когато накрая приключиха един от докторите го погледна
-Скоро, ще се оправиш, но трябва да знаеш, че ще отнеме време - каза му той, а след това насочи погледа си към Наталья.
-Никълъс трябва да си почива, а като гледам вас, май вие имате нужда от същата почивка. - каза й той, но Наталья не искаше да си почива искаше да остане при него, да нямаше да помръдне от тук, докато не го изпишеха..
Когато всички излезнаха от стаята и останаха само той и тя, Нати се приближи към него плахо, знаейки че наистина тя бе причината за всичко, и Моника бе права...
-Моника беше права... ако не бях аз, ти нямаше да си тук.. Нямаше да се бориш за живота си...сея само разруха в теб Ник - прошепна тя и поклати глава..

Нат поклати глава отваряйки гардеробчето в болничната стая и вадейки дрехите му
- Едва ли си мислил, за пистолети когато ме подгони Ник.. - каза му сещайки се за онзи ден, когато се бе случило всичко, подавайки му дрехите усети в същност колко изморена беше.
Да в интерес на истината тя не бе спала от тогава, а когато Ник заговори за леглото им, е тогава Наталья подуши мириса на възглавницата..
-Нямаш си на представа, колко силно искам да си легна в него.. - въпреки, че доктора се опита да ги спре когато тръгнаха да си ходят, Ник го погледна студено, а доктора поклати глава, Нат го хванала през гръста, щеше да му е трудно все пак му трябваха сили, а той бе все още слаб..
Излизахйки отболницата ги чакаше колата, а шофьора слезна за да отвори вратата, да Нат знаеше, че Ник мрази да бъде слаб и да се грижи за него но нямаше как да не го прави в момента.

През цялото време Наталья бе преплела пръстите си с тези на Ник, и ги стискаше, беше толкова добре, толкова добре се чувстваше..
Чу думите на Хенри, за Моника.. и направи лека физиономия, но бързо я прикри от лицето си..
Стисна ръката на Ник, и двамата влезнаха в сградата. О колко обичаше това място дългия престои в болницата определено не й бе понесъл..
- Нямам търпение да се пъхна под завивките и да се сгуша в теб. - сподели му тя докато двамата влизаха в асансьора, толкова сладко и невинно се сгуши с него, сякаш го бе нямало с години..
Да определено така се държеше, но в същност как да не се държи така, като последните дни бе прекарала мислейки си, че той е мъртав.
И никога няма да се върне при нея..
- Обичам те Ник, - прошепна му тя, когато вратите на асансьора се отвориха

----------------------

Нат се приближи до него..като седна до дивана и едната й ръка бавно мина по тялото му, галейки го нежно
- Моля те , спри да умираш - подсмихвайки се, тя се надигна и целуна нежно главата му. Очите й вече почти се държаха отворени. Стана от пода, като го погледна преди да влезне в банята.
А когато го направи, имаше чувството, че ще припадне. Под очите й имаше огромни сенки от дните прекарани в безсъние. А очите й бяха зачервени и подути от сълзите й.
Определено имаше нужда от това да си почине.. А каква по 0 хубава от това да си почине и да се наслаждава на момента, че той бе там бе жив и бе до нея..
Изми лицето си, като го подсуши с бялата мека кърпа и се върна обратно в хола, където Ник си почиваше и изглеждаше все по -добре..
Седна на земята и пое ръката му в своята..