След три седмици, Испания

Всичко вървеше толкова по - план, вечерята не мина идеално, след като онази малка кучка не се обади и не провали всичко. А Никълъс колкото бе спокоен, изведнъж се превърна в кълбо от нерви, което не бе от друго ами от това, че онази малката бе загубила бебето, до колкото бе дочула Монс.
Личеше си, че бе тъжен, а какво по - хубаво от това, тя да бъде неговата утешителка, бе копняла именно за това нали? Гледаше как пиеше, едно , две три уискита. А накрая скокна от местото си..
-Ник.. почакай, стига ела да поговорим! - каза му тя, какво ли не правеше за него, но не така й не бе получила вниманието му. Всичко се въртеше около работата и около Наталья. Поклащайки глава Моника го хвана под ръката и двамата се качиха на етажа където бяха стаите им, но Монс, не го пусна да влезне в своята, а го накара да отидат в нейната.
Изглеждаше наистина съсипан, а тази малка мърла го съсипваше постоянно с нейното невнимание.. Но това бе неговото дете, и Моника бе сигурна, че наистина е нещастен..
-Съжалявам, Ник.. Виж, ще имате отново дете - каза му тя докато бе сложил главата си в скута й, а тя го галеше нежно по косата. Боже колко бе копняла да го гали по съвсем различен начин. Но можеше ли?
Можеше ли да разкрие, това което бе крила толкова време? Можеше ли да спре да бъде обратна, само за да го накара да бъде неин и въобще някога щеше ли да бъде?
Не издържа, а просто се наведе и впи устните си в неговите..

Наталья, Наталья, Наталья все тя.. никога Моника... да тя най - добрата му приятелка, тя човека, на който можеше да се изповяда, а Наталья неговата любима. Винаги щяха да живееят така. Тя влюбена в него.. Той влюбен в друга..
- Никълъс, аз.. - каза тя но него вече го нямаше, а спомена за целувката му изгаряше устните й.
Но той отвърна на нея, нали? А ако не я искаше нямаше да го стори и нямаше да я продължи? Може би имаше някакъв шанс, да бъде с него.. да измести Наталья и да го прибере в обятията си.
Да бе сигурна в това, но онази малка пачавра, го бе оплела в конците си точно както паяк оплита жертвите си.
Никълъс бе готов на всичко за нея, а тя до преди месец спеше, с които й попадне. Но не той бе заслепен, а Моника беше тази, която ще отвори очите му някой ден.. Поне се надяваше (можеше да си остане с надеждите ;д;д)
Застана и се загледа през прозореца на хотелскат стая, ах как искаше сега да не етолкова самотна, а лъжата за това, че е обратна, бе тикнала Никълъс в лапите на Наталья и тя й го бе отнела..

Не искаше да казва нищо, просто ръцете й копнеейки от толкова време за този момент, без да ги караш започнаха да го лишават от дрехите му.
Толкова искаше да го има, че бързаше, сякаш нямаше време.
А скруполите й за това, което Ник, щеше да причини на Наталья, просто вече не се въртяха в главата й. Не й пукаше как щеше да се чувства малката кучка след това, сега е важното тя да се наслади на любовта си..
- О, Ник не знаеш от колко време чакам този миг - простена тя, усещайки парещите му устни, грубите му докосвания, който я караха да настръхва. Въпреки, че не бе очаквала да бъде толкова груб, но й харесваше..
Ръцете й намериха бързо колана му, разкопчавайки го, намериха й копчетата и ципа му а черния панталон се свлече по краката му, Моника можеше да усети как възбудата му нараства, как члена му пулсираше, а искаше да го усети вътре в себе си..