След 3 седмици.

by **Наталья.** 10/1/2013, 19:01

Никълъс бе заминал, а тя някак си имаше нужда от подкрепа. И знаеше къде да я намери, а й все пак трябваше да поговори с Алек най - накрая за всичко случило се, нали? Да точно така и нямаше да има проблем, все пак бяха най - добри приятели, е вече ги свързваше и нещо съвсем различно, но те все пак оставаха най - добри приятели нали?
Наталья стана от леглото искаше да го види колкото се може по скоро, а определено времето в последно време я притискаше.
Трябваше да поговори с него, имаше нужда от най - добрия си приятел.. А й Никълъс той нямаше да прибира тази нощ, но тя имаше нужда просто да поговори с някой, и ако не Ник, то кой друг освен най - добрия му приятел;
Взе телефона си от нощното шкафче и му написа смс;
"Идвам към апартамента, ако не си там, знам къде е ключа ще те изчакам там"
Натисна изпрати и стана от леглото, имаше предостатъчно време да се оправи нали? Да точно така, стана и отвори гардероба си. Все пак нямаше да ходи кой знае къде, облече чифт черни дънки, една блуза подчертаваща перфектно линията на гърдите й, но гледаше да прикрива корема си. Все още не й личеше, кой знае колко.. Но някак си не бе свикнала дори и с минималната издутина. Сложи съвсем лек грим, и върза косата си на опашка. Да всичко бе добре, заметна едно кожено яке и обу ботушите си, на вън все още не бе толкова топло, че да ходи с маратонки, който така или инааче не бяха много срещани в нейния гардероб.
Повика си такси, а то не след дълго бе пред апартамента, да какво по хубаво от това, да видиш най – добрия си приятел, след като не го бе виждала от онзи ден, когато му обясняваше за бебето, а той и разказваше какво се бе случилоо същата нощ.
Качи се в таксито, а то не след дълго бе пред сградата в която се намираше поредния апартамент на Алек, плати на таксиджията и слезна от таксито, забеляза че осветлението в апартамента светеше. Съмнително Нати очакваше, че Алек ще дойде след нея. Но явно вече е бил тук. Качи се в асансьора, а как мразеше толкова високи сгради, не можеше да разбере от къде му бе дошло на акъла...
Клатейки глава Наталья слизаше от асансьора, но преди да провери за ключа тя натисна бравата и виждате ли тя бе отворена. Всичко й се стори на пръв поглед малко съмнително, а отваряйки вратата тя го видя, и усмивката озари лицето й..
-Алек- викна тя като дори не бе затворила вратата на пълно, хвърляйки се на вратът му, толкова се радваше да го види, някак си й бе липсвал, а й все пак най – добрия й приятел...

by **Dàniel Flemming.** 10/1/2013, 19:25

Дàниел бе пристигнал съвсем скоро в апартамента, знаеше добре адреса и не се поколеба да се представи за своя брат. Бе започнала онази негова опасна игра, която щеше да съсипе живота на Александър и да донесе огромна наслада на Дàниел. Искаше да накара брат си да страда, да му го върне за всичките години, в които бе тънал в охолство и лукс, а той се бе чудил каква да бъде следващата му измама, с която да си спечели солидна сума пари в джоба.
Чернокосото момче седеше до прозореца, а в стаята се носеше тежкия цигарен дим, извиващ се над него. Придържаше цигарата с палец и показалец и монотонно я поставяше между плътните си устни. Сините му ириси се впиха в тъмнокосото момиче, слязло от таксито.
- Още по-привлекателна отколкото на снимка.
Рече разсеяно той на себе си, а на устните му се изви тънка, лукава усмивка. Не можеше да отрече, че Александър има вкус за жени. Сегашната му приятелка – Бианка, тя също бе ужасно изкушаваща, а Дàниел знаеше, че един ден ще има удоволствието да се запознае лично с нея, та дори и да се наслади на всичко, което щеше да му предложи изящното й тяло.
Дàниел чу как асансьорът спря, а звука от приближаващи стъпки го накара да дръпне за последно от цигарата си и да я загаси в пепелника. Той наклони глава първо в ляво, а после в дясно, докато вратът му не изпука, а след по-малко от половин минута чу тихото скърцане на отварящата се врата. Той чу гласа й и се извърна назад, а когато тя го прегърна, побърза да обвие ръце около тялото й, настанявайки едната около раменете й, а другата бе на педя разстояние от дупето й. Притисна я силно в себе си, а пръстите му се впиха в покритата й от дрехи кожа.
- Нат.. липсваше ми.
Каза Дàниел, а после я пусна и се вгледа в красивите й очи. Ръката му се настани на бузата й, а дългите му пръсти помилваха гладката й кожа. Вече дори не се чувстваше странно, когато го наричаха „Александър или Алекс”, но определено се почувства странно, чувайки „Алек” от прекрасните устни на рускинята. Звучеше толкова секси. Дàниел се усмихна мило, успешно прикрил лукавия си поглед зад загадъчните си сини очи.

by **Наталья.** 10/1/2013, 22:40

Имаше, нещо нещо различно в държанието му, което я накара да се замисли, но може би това, че бе бременна бе променило отношението му, нямаше го онова малката, и кога Алек, й бе казвал още от вратата, че й е липсвал. Имаше нещо гнило тук, но не можеше да разбере, кое беше. Гледаше лицето му, чертите му но всичко си беше на мястото, не се бе променил нямаше нищо по различно в него. Може би бе сменил парфюма, но друго не намираше.Усмихна му се като докато наблюдаваше устните му й се искаше да ги докосне.
А всички, знаем какво ставаше когато Наталья и Александър се намираха сами в затворено помещение.. Не ..не бе обещала на Никълъс, бе обещала на себе си, може би щеше да се се сдържи и да не направи нищо? Нали така? Да всичко щеше да бъде наред да мине добре и всички щяха да са щастливи накрая.
Сега щеше да си говори с Алек, да сподели какво я мъчеше, да разбере какво се е случило с катастрофата, да му каже че бебето е добре.
-И ти на мен, миличък – отвърна му тя, като дигна едната си ръка и погали нежно скулата му, кожата му бе толкова мека, нежна нямаше една гънка на лицето си. Боже как го постигаше, как можеше да бъде толкова перфектен.. Но тя си имаше Никълъс, отвърна погледа си, като погледна към дивана и седна на него.
Искаше й се да изпие една чаша уиски, но не можеше, от както разбра, че е бременна и каза на Ник, е от този момент нататъка, цигарите и алкохола бяха табу за нея, а Ник, строго бдеше дали тя спазваше това, което й бе казано..
-Кажи ми, сега какво се случва Алек? Аз... бебето е добре, няма никакви проблеми. Всичко свързано с него е наред, за сега е добре и лекарите казват, че със сигурност ще е здраво бебе. –обясни му, още преди да я бе попитал, а на свой ред зачака неговото обяснение, тупвайки няколко пъти с ръка по дивана, викайки го при себе си.

by **Dàniel Flemming.** 11/1/2013, 14:19

Дàниел нямаше проблеми с това да лъже. Всъщност беше свикнал да говори неистини и да скалъпва какви ли не истории, за да излезе от положение. Но сега беше различно. Имаше определени правила на играта, които трябваше да следва, а това да изкарва Александър като невинен не беше част от сценария.
Онези буйни пламъци горяха в сините му ириси, които не пропуснаха да се насладят на гледката, която устните на Наталья му предлагаше щом заговореше или преминеше с езика си по тях. Изкусния лъжец проследи тялото на рускинята, което бавно и грациозно се настани на дивана, а на лицето му имаше една от онези усмивки, които показваха колко доволен бе той.
Но щом Нат се извърна към него и думите достигнаха до ушите му, Дàниел стана сериозен, макар вътрешно да се смееше от цялото си сърце. Беше толкова лесно да измами Наталья, а тя му вярваше без капка съмнение.
- Нищо ново освен онова, което вече знаеш, малката.
Каза той, видимо смутен и щом видя движенията на ръката й, прекрачи бързо разстоянието в стаята и се настани до нея. Ръката му докосна коляното й, а той се усмихна плахо. Дàниел трябваше да изиграе ролята на примирилия се Александър, който вече бе приел факта, че ще става баща. И му беше толкова лесно, знаейки, че на него дори не му пука какво се случва с никой около него, дори със собствения му племенник, растящ в корема й.
- Радвам се, че бебето е добре. Това е най-важното сега. Никълъс знае ли вече за него?
Попита той, свивайки устни в объркана гримаса. Ръката му продължаваше да стои върху коляното й, а пръстите му неволно се разхождаха по него. Не можеше да отрече, че външността й бе забележителна. Не би се замислил ако му се отдадеше възможност да се наслади на тялото й, а както изглежда много скоро рускинята щеше да попадне в мрежите му. Той щеше да я съблазни по онзи неосезаем начин, който щеше да я накара да се зачуди точно в кой момент е пожелала да си легне с него. Щеше да изчука майката на собствения си племенник, а факта, че се представяше едновременно за Александър погалваше мъжкото му его. Щеше да я люби така, както брат му никога не я е докосвал, щеше да я накара да се мрази, когато разбере истината, а причината за това щеше да бъде, че просто желае тялото му отново.
- Ами ти? Ти как си, Нат?
Запита накрая той, гледайки разтревожено, слагайки поредната маска на лицето си. Повдигна ръка като не пропусна да докосне вътрешната страна на бедрото й, а пръстите му се плъзнаха по красивото й лице.

by **Наталья.** 11/1/2013, 14:38

И ето отново онова желание, полепна по тялото й. Онова желание, да я докосва отново, да изучава тялото й за хиляден път. Леко притвори очи, преглътна и облиза устните си, а след това прехапа долната леко, придърпвайки я със зъбите си навътре.
Издиша тежко въздуха през носа, си.. Но не , не не можеше нали? Тя бе дала обещание, но всичко това, това бе толкова изкушаващо. Пулса й се ускори, а докато той галеше лицето й, тя с мъка изрече.
-Да казах му и съдейки по реакцията му бе наистина щастлив. – преглътна тежко, боже защо не можеше да си събере мислите, когато бе около него? Защо не можеше да мисли трезво, когато Алек бе наоколо, не можеше да мисли, въобще върху въпросите, който й бяха зададени, вглеждаше се в очите му, спирайки леко очите си на устните му. О Богове така искаше да усети тези устни отново по себе си, сякаш я викаха.. викаха я да ги докосне, повдигна леко едната си ръка, като леко погали устните му с едното си пръстче.. Защо никога не можеха да проведат нормален разговор, когато бяха сами? Защо не можеха а винаги се оплитаха така, и всичко приключваше в леглото? Тя не можеше да намери отговор на този въпрос, но начина по който той я гледаше, по който я докосваше, искаше го и още как, а желанието й ставаше все по – голямо и по – голямо с всяка изминала минута..
Не, не трябваше да се сдържи.. Не трябваше да го прави, не трябваше да предаде отново Ник. Не можеше да го направи, прекалено много неща щяха да се случат. Ако в момента направеше всичко това.. Не трябваше и не можеше , не беше правилно, Но от кога тя бе започнала да мисли за това, кое е правилно и кое грешно? Но защо се питаше, като Наталья отлично знаеше отговора на този въпрос. Всичко допираше до Никълъс, сега когато отношенията им бяха добре, тя не можеше да ги влоши отново, нали? Да точно така.
Преглътна тежко, като зашари с поглед в стаята, опитваше да нормализира дишането си и да не се подаде на изкушението наричащо се Александър. Но щеше ли да бъде толкова лесно, можеше ли да го избягва цяла вечер? Да гледа навсякъде другаде, но не й в него?
-Ами, аз се чувствам добре, въпреки неприятното сутрешно гадене, се чувствам наистина добре. – отвърна му тя, като все така гледаше всичко друго, но не й него

by **Dàniel Flemming.** 11/1/2013, 15:27

Дàниел бе толкова добър актьор, когато се налагаше да се представя за някой друг, че дори се учудваше на себе си. А новата роля, която бе взел, новата роля наречена Александър бе повече от бляскава и лесна. Дори се замисли за миг и осъзна колко много неща печелеше, представяйки се за брат си. Щеше да види огромната къща, където живееха, щеше да кара скъпата му кола и не на последно място, щеше да види семейството, което никога не е имал. Повече от всичко искаше да знае истината, причината да решат да съсипят живота му веднага, щом се бе родил. Мразеше ги, защото си мислеше, че са го изоставили, като обикновена вещ, която не им трябва повече. Но най-много мразеше Александър, защото не той бе принуден да изкарва прехраната си сам, а получаваше абсолютно всичко в момента, в който го пискаше. Сякаш думата му ставаше закон, сякаш той беше кралят, а всички останали му се кланяха покорно. Мразеше го, защото той трябваше да бъде на неговото място.
Дàниел се усмихна след думите й, оставайки вгледан в очите й. Сякаш само с мислите си я предизвикваше, буташе я в ръцете на греха. Искаше да я подлуди, да я накара да го желае толкова силно и отчаяно, че чак да я е страх от това. След като пръста й премина по устните му, Дàниел прокара езика си по тях, навлажнявайки ги. Чудеше се колко ли време Наталья ще издържи преди да падне в ръцете му.
- Радвам се, че си добре. Един проблем по-малко.
Отсъди той, а после прехапа долната си устна и рязко се изправи. Приближи се към дървената обла масичка и взе каната с вода в ръце. Наля си чаша, а после остави високата кана на мястото й. Отпи няколко глътки, а после „случайно” разля водата по ризата си.
- По дяволите!
Каза недоволен той, свивайки устни. Остави чашата до каната, а после изтръска мокрите си ръце. Кръстоса вежди, а пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на ризата му. Нарочно се бавеше на всяко, искаше да види дали тя ще дотича и ще му помогне. С периферното си зрение виждаше всяко малко движение, което предприемаше. Виждаше смут, инат и нервност изписани на лицето й, а той едва сдържаше лукавата си усмивка далеч от устните си.
- Глупаво копче!
Отново се чу недоволния му глас, който се разнесе из стаята.

by **Наталья.** 11/1/2013, 15:41

Не всичко това й идваше в много повече, не можеше, усещаше как волята й я напускаше, щеше да го направи..
„Мисли за Никълъс“ нареди си, но не й се получаваше всичко я връщаше тук, при Алек, който с всяко свое движение я изкушаваше, все повече и повече, нямаше да издържи усещаше го. Наблюдаваше как разкопчаваше ризата си, а тялото й бе побито от тръпки. Сякаш нарочно се разкопчаваше толкова бавно да й показва, малко по – малко кожата си, да я накара да погледне. Не можеше, не трябваше но тя виждаше всичко, не успя да задържи погледа си в пода, и се предаде, предаде се на изкушението да го погледне.. Но това бе най – голямата й грешка, поглеждайки го тя забрави всичко, и стана от дивана.
-Чакай, дай на мен. – каза му тя, преглъщайки буцата която бе заседнала в гърлото й, мамка му не трябваше да поглежда, знаеше сега какво следваше, знаеше че сега вече нямаше да може да издържи. Волята й не бе толкова силна колкото си мислеше. Ръцете й намериха копчето, разкопчавайки го с лекота, но колкото й да се опитваше да отвърне погледа си от разкрилото се пред нея тяло, тя не успя. Очите й изучаваха всяка една черта от перфектното тяло, все едно не го бяха виждали никога преди това, всяко очертание, всеки мускул, всеки релеф.. Преглътна и премести очите си на неговите, но не трябваше всичко това, всичко това щеше да се превърне в най – голямата й грешка, ако сега се предадеше, тя нямаше да предаде само себе си,ами и Никълъс.. а тя не можеше да го предаде отново. Не можеше да се отметне от обещанието си.
Но гледайки изкушаващите я червени устни, облиза своите
-Готово – каза тя тихичко, но очите й не се откъснаха от устните му, те я викаха все повече и повече, викаха я да се докосне до тях.. И не издържа надигайки се леко на пръсти , тя уви ръце около вратът му, и впи устните си в неговите.. Езика й веднага намери пътя си до неговия, а целувката сякаш я разтърси, сякаш той до сега никога не я бе целувал по този начин.. Но мислите й колкото й неконцентрирани се върнаха обратно на Ник.. не можеше да го направи, не трябваше едвам, едвам се откъсна от него. Пулса й се бе ускорил, а дишането й бе учестено, сърцето й бе забило в гърдите й, но тя едвам отмести погледа си..
- Аз съжалявам... – каза му като погледа й отново намери мястото си навсякъде но не й върху Алек

by **Dàniel Flemming.** 11/1/2013, 16:16

Ето, че малкото руско момиченце не издържа на гледката и не след дълго се приближи до Дàниел, който именно това чакаше. Остана съвсем изненадан от факта, че дори не положи усилия, за да я накара да го желае. Ръцете му се отпуснаха около тялото му, а сините му като океана очи не спираха да се взират в нея. От километри Дàниел ухаеше на разврат, на похот и на изкушение. Умееше да използва вродения си чар, за да вкара момичето, което иска, в леглото си. Спомняше си как бе завъртял главата на някакво разглезено, богаташко момиченце, а тя изпълняваше всичките му прищевки. Бе му се доверила до глупост, а после семейството й бе заплатило цената, сдобивайки се с перфектно копие на скъпа картина, а той с оригинала, който му бе донесъл много пари след като го продаде на черния пазар.
Дàниел стоеше мирен, усещайки тънките пръсти на рускинята понякога да докосват горещата кожа на мускулестото му тяло. Устните му трепваха неволно, като есенно листо, разлюляно от вятъра. Плътта по корема и малка част от гърдите му бяха мокри, а той дишаше съвсем нормално. След като Наталья приключи с разкопчаването на черната, копринена риза, тя впи устните си жадно в неговите, а той й отвърна с луда страст и желание, които изгориха устните й. Когато се отдалечи, той захапа леко долната й устна, а после я пусна. Не беше истина колко пламенно го бе накарала да го желае. Искаше да разходи ръцете и устните си по цялото й тяло, да я люби докато слънцето изгрее. Искаше да остави незабравим спомен в главата й, който постоянно да й напомня колко неспособна бе да стои далеч от ласките и докосванията му.
-Не, вината е моя малката… - прошепна той, поклащайки глава.
– Виновен съм, че те желая до полуда.
Каза той, а ръцете му рязко се вплетоха в дългите й къдрици, придърпвайки лицето й към себе си. Устните му опариха още по-жарко нейните, а ръцете му започнаха да шарят по изваяното й тяло. Пръстите му се озоваха върху ръбовете на блузата й и той я повдигна нагоре, премахвайки я от тялото й.
- Това ще бъде последния път, когато си принадлежи, малката.
Прошепна той, а устните му се озоваха по врата й, като на места захапваше леко кожата й.

by **Наталья.** 11/1/2013, 16:43

Бе тихо, толкава блажена тишина, а тя отново бе толкова близо до Александър.Явно наистина бе копняла винаги подсъзнателно, да го има отново, да го докосне отново, да се остави напълно и само в неговите ръце. И ето, че всичко това отново се случваше. Ръцете му отново я изпиваха, а дъха му галеше плътта й , карайки я да тръпне, а дишането й да става все по тежко и учестено, само от един единствен допир.
Самото му присъствие, я пленяваше и я връщаше без да се противи отново при него, искаше отново да го усеща в себе си, да го чувства и да я кара да иска отново отново и отново да я прави своя.
Но бе по важно всичко да се изговори, така неприлично, само с движение, думите бяха безсмислени в този случай и тя наистина предпочиташе да го има в своя свят достъпен само за тях двамата ..
Интимно, перверзно, но техен какъвто винаги щеше да остане. Всичките й мисли бяха обгърнати само и единствено от неговата персона, не можеше да мисли за нищо друго в момента, избивайки дори мислите й за Никълъс.
Оставяйки се в опияняващите му ласки, който караха кожата й да настръхва, да тръпне искайки допира му. Накара бледото й телце да се извие лекичко, докато пръстите му я галеха по неповторим начин...
Ръката й започна отново да се допира до тялото й, което все повече и повече се разгорещяваше, пъплеше надолу по собственото й тяло, започвайки сама се заиграва с гърдите си, мачкайки ги дразнейки сама себе си още повече..
Премина надолу, очертавайки причудливи форми по коремчето си, което се издигаше и спускаше бавно..извивайки се толкова грациозно...
Ръката й се уви около косите му, притискайки го към себе си, все едно не искаше отново да загуби допира му, искаше да й припомни нагледно всяко едно чувство което беше изпитавала с него, всеки един допир и емоция, която изпитваха когато бяха заедно.
По лицето й отново се изписваха онези така сладки физиономии, очите й леко премрежени, притварящи се, а устните и съвсем леко разтворени издишващи тежко. Ръката й се спусна по тялото му, очертавайки онези добре познати форми, спомняйки си всеки отпечатък, които бяха оставили ноктите й по него.
А устните й жадно намериха неговите.
Нетърпеливи за онези така жадувани целувки, езичето й проправи път през тях намирайки неговия, вплитайки ги и повличайки го в онази така взривоопасна игра, която можеше да накара сърцето й да изхвръкне от гърдите й.
-Тогава го направи запомнящо се. Припомни ми как ме караш да се чувствам. – прошепна тихичко с копнеж откъсвайки устните си от неговите...

by **Dàniel Flemming.** 11/1/2013, 17:13

Дàниел се чудеше колко бесен щеше да бъде Александър щом разбереше за случилото се. Представяше си изкривеното му от ярост лице, целия гняв, който замъглява съзнанието му и кара кръвта му да кипи. Щеше да помисли Наталья за луда, щеше да отрича, че това се е случило. Щеше да я накара да си мисли, че всичко това е плод на нейното мръсно въображение, сякаш е обсебена от него, а Александър дори можеше да сметне, че тя го лъже за бебето, което очаква.
Дàниел се подсмихна лукаво на себе си, а после хвана рускинята в обятията си и я вдигна във въздуха, пренасяйки я към дивана. Остави я да легне, а после се настани върху нея. Ръцете му издърпаха разкопчаната риза и я хвърлиха на земята, а тя падна без да издаде и звук. Прехапа силно долната си устна, а показалеца му премина по гладката кожа между гърдите й, които все още бяха покрити от оскъдния плат на бельото й. Захвана ханша й здраво с ръце, а после устреми устните си право по нея. Те намериха своята утеха върху леко подутия й от бременността корем, а езикът му оставяше влажни следи след себе си. Изкачваше се бавно, а тялото й потрепваше под неговото. Притисна я силно към себе си, а щом устните му се впиха отново пламенно в нейните, едната му ръка намери копчето на дънките й и го разкопча. Свали плавно ципа, а дългите му пръсти се промушиха под вече влажното й бельо. Докосна онази най-гореща точка от нея, а тялото й се изви, долепяйки се плътно до неговото.
- Никога… няма… да… го… забравиш…
След всяка дума, която се откъсваше тежко от устните му, той целуваше кожата й, слизащ бавно, но сигурно към гърдите й. Щом ги достигна, Дàниел захапа леко едната през сутиена й, а той леко размърда пръстите си, които все още бяха под бельото й, правейки въртеливи движения. Бавни и дразнещи, каращи я да извива тялото си от желание, довело чак до безумно отчаяние да го получи. Синеокото момче се чувстваше повече от прекрасно, най-накрая бе постигнал целта си. Бе я съблазнил, макар карайки я да го смята за Александър.

by **Наталья.** 11/1/2013, 17:22

Наталья примижа лекичко, докато притаяваше дъх, а той сякаш просто избяга между устните й ненадейно и я лиши от възможността да премисли хубаво. А коленете ѝ сякаш омекнаха.
Сърцевината й се обви около пръстите му, мускулите се свиха и отпуснаха сякаш беше на ръба на това да свърши, ала не бе успяла да падне от този ръб и да потъне в пълното удоволствие на оргазма.
Бедрата й се стегнаха около кръста му и се разтрепериха. Желанието й да го почувства вътре в себе си и удоволствието, което избухна в слабините й и я накара да изстене високо.
А ръцете ѝ минавайки по всеки един мускул очертавайки го, намериха новото си място на раменете му, където ноктите й се впиха,спусна ги отново по тялото му. Загали гръдния му кош страстно, дразнеща и закачаща се с гърдите му одраскваща ги лекичко, оставяйки следите след себе си. . Усещаше как тайната й се търка в костта му и нагорещява пожара в слабините й още повече. Той я побъркваше отново, караше слабините й да се свиват и отпускат от удоволствие, искайки да задържи пръстите му в себе си. Карайки я едвам да си поема въздух. Изведнъж осети силното свиване на коремните си мускали, който образуваха онази топка за пореден път в корема й все едно забушува торнадо.
Караики я да извие вратлето си нагоре, поемайки си въздух за минутка, задържайки го, а след това издишвайки го премесен с един прекрасен стон от удоволствието, което бе преживяла току що.
Алек можеше да усети лепкавата влажна течност, която се бе образувала и спуснала по пръстите му, от този така сладникав върховен момент в тялото й.
Отъркваше своите собствени слабини палаво, мърдайки таза си в слабините му.
Усещаше ги пулсиращи, искащи я и нетърпеливи.
Може би Нати днес, щеше да получи наистина нови неизпитвани до сега тръпки на удоволствие. Искаше да го усети в себе си, искаше го сега точно така, трепереща от преди секундния оргазъм, който бе получила явно хормоните й наистина бушуваха . Не оставящ я да си почине и за секунда преди да я накара да изпита отново това прекрасно чувство.
Искаше да усети върховния му момент и отново да почувства как пулсиращо се разливаше...
- А аз така ѝ не успях .....о Алек, направи ме своя отново...- прошепна му с копнеж, като вплете устните си в неговите.

by **Dàniel Flemming.** 11/1/2013, 18:03

Дàниел усещаше как ноктите й се забиват в кожата му, как я раздират, дори беше почти сигурен, че съвсем скоро щяха да се появят и първите кървави следи. Това само издаваше начина, по който той я беше накарал да се почувства. Наталья го желаеше с цялото си същество, копнееше единствено за неговите ласки, а дори не осъзнаваше, че бе докосвана от един напълно непознат за нея човек. От някой, който среща за пръв път в живота си, но щеше да го помни завинаги. Горещия спомен щеше да остане непокътнат в съзнанието й, щеше да я измъчва, щеше да я кара да иска още и още, но същевременно щеше да го отблъсква, докато накрая отново остане безсилна пред него и не се предаде. Дàниел щеше да бъде нейната най-голяма, най-сладка грешка, която винаги щеше да й напомня колко добре се бе почувствала в ръцете му.
- Това… е… последния… път…
Каза дрезгаво той, а после рязко изкара ръцете си от бельото й. Пръстите му се насочиха към неговите собствени панталони, където личеше издутината, причинена от малката, жадуваща за ласки, рускиня. Разкопча колана си, след това копчетата и свали ципа си. Продължаваше да седи толкова близо до нея, колкото бе и до преди минута.
Ръцете му свлякоха дънките и бельото й надолу, разкривайки онази част от нея, чрез която тя щеше да се докосне до онзи сладострастен грях да изпита нечувстван досега екстаз. Боксерките му се смъкнаха надолу, а той рязко проникна в нея. Сякаш гореща вълна бе преминала по цялото му тяло. Ръцете му, по които ясно изпъкваха вените му, отново захванаха ханша й, притискайки я максимално към него. Бавно задвижваше тялото си в нея, извил глава назад. Устните му бяха леко разтворени, а очите му почти се притваряха от удоволствието. Захапваше своята собствена устна, която за пореден път бе атакувана. Бе придобила кърваво червен цвят, а влажните следи от езика му я правеха още по изкушаваща.
Постепенно забързваше темпото на тялото си, като бе решил, че няма да й позволи отново да го целуне. Не искаше да й дава шанса да заглуши силните си стонове, искаше да я гледа как се огъва под него и вика от безсилие и наслада.

by **Наталья.** 11/1/2013, 18:53

От устните й излезна безпомощен стон на насладата й.Бедрата й се стегнаха около кръста му и се разтрепериха от внезапното проникване.
Желанието й да го почувства вътре в себе си и удоволствието, което избухна в слабините й и я накара да изстене високо. Ръката й, търсеща какво да улови се хвана за завесата, разделяща прозореца от дивана.
Смачка се между пръстите й, а от напрягането на тялото й, докато се притискаше към него,Наталья откачи завесата, която шумно издрънка заедно с корниза върху плочките. Но възбудената дама дори не обърна внимание.
Наталья изкимтя възбудено, когато члена му проникваше така рязко в нея. Осещаше леката болка , дължаща се на големината му, но всъщност болката там бе заменена съвсем от удоволствие, възбуждащо удоволствие, което отново за няма и минути накара корема и отново да се стенгне, а топлината от отново достигналата връхна точна на удоволствие, не се разля по члена му, карайки го да усети колко по влажда ставаше.
Мусколите на сърцевината й, се свиваха лекичко, притискайки члена му, задържайки го вътре в себе си, докато се наслаждаваше отново на удоволсвието, което бе достигнала отново, стенейки, дишайки очестено.
Сърчето й биеше по –бързо от колкото някога бе биело, а ръката и се плъзна надолу по тялото му извивайки се пъргаво олавяйки топките му и мачкайки ги леко и възбуждащо.
О Богове! Той я караше да се почувства както никога до сега, стоновете излизаха един през друг, дори не се изчакваха. Не можеше да си поеме въздух на моменти, не достигаше кислород до дробовете й.
Слабините й изгаряха в оразмите й , който се прескачаха един през друг, не спирайки топката в корема й, която седеше през минути свиваща се и опускаща се. Караше сърцето й да бие толкова лудо, да потръпва от болка и удоволствие, което определено бе много по голямо от колкото всеки друг път.
Искаше да спре, да я остави за секунда да спре да се гърчи от своя пореден оргазъм. Но не можеше да се дръпне, нещо от вътре я караше да остане така и да продължи да гори в огъня на екстаза които и носеше.
. Караше я да стене сигурно съседите вече се чудеха какво става, шепнеше слова на руски, който до сега не бе говорила, толкова мръснишки възбуждащи, както й движенията му..
Стаята бе огласявана от силните й стонове, смесени в синхром с пляскащия звук между телата им.. Тялото й за милеонен път тази вечер бе разтърсен от екстаза на поредния й оргазъм
-Ооооо.. Алек... – изстена такак, както никога до сега не бе стенела когато е била с него.. Така както само една прекалено възбудена дама би стенела, гласа й все по дрезгав възбуждащ, облизвайки изсъхналите й устни.. Но тялото й не искаше да спре да се гърчи под неговото извивайки се ту грациозно ту застиващо,,

by **Dàniel Flemming.** 11/1/2013, 19:25

Всичко около тях бе потънало в тишината, в стаята се чуваха единствено силните им стонове, на две тела, които яростно се преплитаха, сливайки се в едно. Дàниел се бе замислял, че до сега никога не му се бе давала възможност да прекара нощта си с рускиня, но ето, че най-накрая любопитството му бе задоволено. Явно слухът за тяхната разкрепостеност бе верен, а той лично много се радваше за този факт.
Чернокосият мъж не бе останал особено доволен от това, че тя викаше името на Александър. Искаше му се тя да знае истината, да й я каже в очите, за да я накара да го мрази до такава степен, че да губи ума си щом го зърне. Но Дàниел знаеше, че и за това щеше да дойде време.
Тласък след тласък, един последен и той усети как по цялото му тяло се разлива онази вълна, носеща еуфория и екстаз. Сякаш една невидима енергия се разпръскваше из него, а той продължаваше да диша тежко, едва си поемаше въздух. Синеокия измамник отпусна тялото си над нейното, усещайки как сърцето му яростно се блъскаше в гърдите му. След минута-две, той се изправи на крака, вдигна панталоните си и закопча ловко колана си. Усещаше как една тънка струйка кръв се бе спуснала по голия му гръб, а той само се усмихна доволно и изкара една цигара от кутията си. Пъхна я между устните си, а после я запали. Дръпна си няколко последователни пъти и издиша дима във въздуха, оставяйки го да се извиси над тях. Прокара ръка през разрошената си катранено черна коса, а после впи погледа си в Наталья, гледайки я с проницателен поглед.
- Дори не си го помисляй, Нат. Бебето е на първо място сега.
Рече той, виждайки желанието в очите й да запали цигара, както той правеше. Истината беше, че на Дàниел не му пукаше изобщо дали тя ще му навреди или не, но като един бъдещ баща, това се предполагаше, че щяха да бъдат думите на Александър. Дàниел въздъхна тежко, а после отново се приближи към прозореца срещу него. Хвърли бегъл поглед, като за част от секундата видя как някой влиза в сградата, но не и лицето му. Помисли си, че ще е поредния живеещ тук човек, а после дръпна отново от цигарата си. Изпуши я бързо, а после я загаси в пепелника.

by **Наталья.** 11/1/2013, 19:54

Такива чувства каквито бе изпитала тази вечер, до сега не я бе карал да изтипва. Осети заливащата му течност в тялото й, леките пулсиращо чувството на члена му в себе си. Нямаше сили.Чувстваше се като перце в ръцете му, чувстваше се толкова лека. Гърдите и се повдигаха от тежкото й дишане, а сърцето й бише все толкова бързо. Все едно огънче изгаряше тялото й, обливайки я топли вълни. Беше му се отдала, точно така както искаше. Бяха правили такъв секс какъвто до сега не бяха правили, каращ телата им да тръпнат, само при мисълта, че наближава края.Ръцетр и се плитаха нежно и без сили в косите му, вплитайки пръсти нежно в тях. Галейки го дарявайки с нежността, която й бе останала.. Топлия и дъх галеше нежно кожата по вратът му, а погледа и все още премижен , от този така див и прекрасен секс, който бяха правили. Наистина все едно го правеха за последно. И този път щеше да бъде за последно.
-Не мога да повярвам – прошепна му с изнемощяло и преграхнало гласче в ухото му, нямаше сили дори да говори, а камо ли да се движи. Чувстваше крачетата си толкова омекнали, сигурно ако сега бе решила да стане директно щеше да се строполи на земята.
А когато той стана и се отдръпна от нея, Нати просто нямаше сили да се изправи, покри тялото като протегна ръката и взе ризата му, толкова лека се чувстваше, че ако станеше сега щеше да падне защото краката й бяха толкова омекнали, че нямаше начин да го направи.
Чувстваше ги треперещи и немощни.. А тя просто се бе отпуснала на дивана, неспособна да стане..
- Да, знам - отвърна му тя наблюдавайки все така жадно цигарата му, но досега се бе сдържала и сега щеше да успее. Усмихна се прекалено доволна от случилото се, и определено никой не можеше да помрачи това удоволствие, което изпитваше сега. Гледаше го играейки си с един кичур от косата си, опитвайки се да успокой пулса си, да върне нормалното си дишане.

by **Alexander Flemming.** 12/1/2013, 12:56

Въпреки всичко, през което преминаваше в последните седмици, Александър бе успял да задържи бодрото си лице, украсено с широка усмивка. Флеминг бе напуснал дома на Бианка преди няколко минути и току що бе тръгнал с колата си по празните улици на Сиатъл, запътвайки се към онзи апартамент, в който Наталья го чакаше. Знаеше, че закъснява, но се надяваше, че тя ще го изчака. Бе прекарал утрото при любимата си, а това бе сигурен знак, че е забравил за времето. Когато беше с нея, сякаш часовникът спираше да отброява часовете, чувстваше се блажено.
Бяха изминали около десет минути, в които той спокойно караше из града, а после паркира пред сградата. Излезе от колата, заключи я, а ключовете му се завъртяха във въздуха след като ги бе хвърлил и отново паднаха в ръката му. Прибра ги в джоба на дънките си и изкачи стълбите. Продължаваше да се усмихва, радваше се на всичко около него. Беше щастлив, независимо от проблемите, които имаше на главата си. Докато чакаше асансьора да слезе до първия етаж, синеокото момче забеляза странния поглед на рецепциониста. Свъси за миг вежди, а после чу звука от асансьора, който му напомняше, че вече е дошъл. Вратата се отвори пред него и той влезе, а пръста му натисна копчето за най-горния етаж. Мина по-малко от минута, когато вратата отново се отвори и той излезе. Въздъхна тежко при мисълта, че ще види бременната си бивша приятелка и се настрои на вълна, която му забраняваше да си помисля, че нещо може да се случи между двамата, когато останеха сами. Каза си, че независимо какво тя правеше, той щеше да остане верен на Бианка. И го искаше. Дори беше сигурен, че ще устои на пламенната рускиня.
Александър пристъпваше тежко по коридора, а стъпките му отекваха чак до края му. Щом стигна до вратата, изкара ключа за стаята и се опита да отключи, но остана изненадан, разбирайки, че вратата вече е отворена. Прибра ключа в джоба си и натисна металната дръжка.
- Нат? Тук ли си, малката?
Провикна се той, докато затваряше външната врата и се насочваше към хола, където вероятно се намираше тя и го чакаше. Щом стигна до вратата, Флеминг видя, че е леко открехната. Бутна я, чакайки да се отвори широко пред него.

by **Наталья.** 12/1/2013, 14:46

Нат все още лежейки на дивана, се загледа в Алек, но нещо я разтревожи и накара да се замисли, кога Алек се бе отдръпвал от нея след като правиха секс, винаги седяха сгушени и наслаждавайки се на момента.
Имаше нещо имаше нещо във всичко това, което я караше да се съмнява, може би всичко бе така заради Бианка?
Или заради бебето или заради всичко, което имаше на главата си.
Мислейки си всичко това, Нат чу нещо, което я накара да изтръпне.
А след това в мига, в който вратата се отвори Наталья скочи на крака държейки ризата му на тялото си и в този момент вярвате ли, че щеше да припадне?
Загледана в човека, който бе отворил вратата от устните си се откъсна само едно въздъхване, а очите й се разшириха
-Алек.... – все така загледана не можеща да асимилира случилото, тя погледна човека, който седеше до прозореца и отново върна погледа си на този който влезна, Нати преглътна тежко, а в същия момент се чувстваше точно като статуя, не можеше да мръдне, нямаше къде да иде, но в мига, в който видя изражението на Алек, тя тръгна към него и застана пред него слагайки ръце на гърдите му гледайки уплашено..
-Ако...ако ти сега идваш..тогава....кой е той ? – преглътна отново тежко, дишането й се очести, а ръцете й се разтрепериха впивайки погледа си в непознатия, непознатия с който бе преспала, този, който я бе съблазнил по начин, по който никой друг не бе.
Непознатия, който я бе докосвал и целувал така... не не това не може да е истина, не тя сънуваше, всичко това бе един огромен сън, от който трябваше да се събуди, молеше се да се събуди...
Но колкото й пъти да затваряше и отваряше очите си, не се получаваше, и двмаата седяха там взиращи се един в друг, а Наталья подмяташе погледа си, тук към единя ту към другия..

by **Dàniel Flemming.** 12/1/2013, 17:22

Даниел си опъваше от цигара през няколко секунди и изтърсваше пепелта в пепелника до него.Беше се умислил за това какво щеше да направи ако видеше Александър.Дали трябваше да го обезобрази или пък да пусне една от неговите усмивки,които показваха колко жесток всъщност можеше да бъде?За сега не знаеше как ще постъпи,но някак си му се искаше да види лицето на близнакът си точно в този момент.След като току що беше изчукал момичето,което той бе имал преди няколко седмици и в момента тя носеше неговото дете.
Понякога си се чудеше сам на себе си как можеше да бъде толкова опасен и безмислостен.Но животът го беше направил такъв и по-точно семейство Флеминг.Онова семейство,което той смяташе да разруши.През целият си съзнателен живот,Даниел си беше представял това как ги съсипва.Как един по един падаха на колене и не знаеха какво да правят.Искаше да му се молят за милост.Да крещят,че искат прошка.Представи си картината и една злобна усмивка се качи на лицето му,някак си издавайки тайните му намерения,но Даниел бързо върна гримасата си.
По едно време на вратата се звънна и изведнъж цялото му тяло се стегна.Кой ли можеше да бъде?Ако беше Александър?Щеше да провали всичко,но пък нещо в него се молеше да бъде той.Чу думите на малката рускиня и сърцето му заблъска лудо в гърдите му.Загаси цигарата в пепелника и бавно започна да се приближава до гласовете.Стъпка по стъпка,сантиметър по сантиметър чернокосото момче вече беше стигнало до тях.
Нямаше никаква разлика.Бяха досущ еднакви,като две капки вода.Единствената разлика обаче беше в начинът им на живот.Александър беше получавал всичко просто така,с една дума,докато Дани винаги трябваше да се опитва да получи това,което иска с много усилия.
-Аз съм неговият близнак малка моя.-каза с равен глас и някак монотонно,сякаш въобще не го интересуваше.Беше наклонил главата си и се вглеждаше в копието си.Очите на Александър щяха да изскочат от изненада и недоумение.Най-вероятно се питаше как това беше дори възможно?Как можеха да си приличат толкова много?Истината беше,че Даниел би приел външният вид дори на най-грозният човек,отколкото на мъжът стоящ пред него с изумени очи.Но съдбата явно наистина много го мразеше,макар че в повечето случай външността му доста му помагаше.
Лъжецът със сините очи пристъпи още една крачка и сега беше едва на метър от Александър.
-Здравей скъпи,мой братко.-усмихна се лукаво и присви очи.Сега щеше да стане интересно.-Какво мислиш за това,че изчуках малката ти приятелка.О,и между другото не знам как е докато вие двамата правите секс,но трябва да ти кажа,че съм почти убеден,че с мен вика повече.-смигна му и повдигна невинно рамене,доколкото можеше да се каже,че Даниел е невинен.Но той не беше,той беше най-лошият.
-Или си толкова изненадан,че дори не знаеш какво да кажеш?Мда,и аз се почувствах по същият начин.Но разликата е там,че те намразих още в първата секунда,щом разбрах за съществуването на теб и на малката ни сестричка.-о,какви планове беше подготвил за Катрин.Тази малка разглезена лигла също щеше да си получи заслуженото.Но тя следваше малко по-късно.сега Даниел трябваше да си поиграе с Алекс,да му покаже какво беше преживял скъпият му брат.

by **Alexander Flemming.** 12/1/2013, 17:54

Щом Александър отвори вратата пред себе си, целият му живот се преобърна с главата надолу. Всичко, в което вярваше се бе променило, а той дори не беше сигурен в себе си. Мислеше си, че това, което вижда е някаква измама на развитото му въображение, което си играе с него. Но изглеждаше толкова истинско, че не можеше да фантазира. Погледът му излъчваше недоумение и изненада, а очите му бяха широко разтворени. От устните му не излезе нито звук, а сърцето заби лудо в гърдите му. Как беше възможно той да има брат близнак, а дори да не подозира за това? Виждаше злобата в очите на близнака си, цялата омраза, която таи към него. Можеше дори да почувства как тя плъзва по тялото му и изпълва всяка една клетка.
След като чу думите му, Александър събра пръстите си в юмрук. Стисна силно зъби и се опита да запази спокойствие, но след всяко нещо, изговорено от неговия двойник, той чувстваше как става все по-трудно да се сдържа.
- Наистина ли, Нат? Спа ли с него?
Попита Флеминг, гледайки още по-объркано. Продължаваше да се пита как беше възможно, как Наталья не бе разбрала, че не е той. Не виждаше ли омразата в очите на близнака му? Да, вярно, че Алекс бе агресивен и лесно се палеше, но в сините му ириси нямаше омраза, просто недоволство, дори тъга през последните дни.
Чашата бе преляла в момента, в който непознатият му брат произнесе името на Катрин. Александър приемаше, че е мразен, но нямаше да позволи на болния мозък на двойника си да изпитва подобни чувства към нея. Дори не искаше да си представи, че той може да я нарани ако реши отново да се прави на него. Трябваше да намери начин да я предпази, но без тя да заподозре нещо.
- Дори не смей да си помисляш за Катрин… братко!
Каза бесен Александър, а после тръгна към него и изненадващо заби юмрука си в лицето му. Блъсна го яростно на дивана, на който бе изчукал Наталья и продължи да го удря. Спомни си какво беше да си толкова ядосан и неукротим… Сякаш отново случката с Виктор се повтаряше, а Александър нямаше силата и волята да спре да го налага.
- Копеле! Кълна се, че ако я доближиш ще те убия!
Изкрещя дрезгаво Александър, нанасяйки поредния удар върху тялото му.

by Sponsored content

След 3 седмици.

След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Re: След 3 седмици.

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31