Три месеца по-късно

by **Michael Grey.** 9/1/2013, 19:16

-Агент Грей, господин Конър те търси.
Мелодичен женски глас прозвуча в департамента. Веднага позна този на Мадлен. Странно беше когато му говореше на "Агент Грей". Остави пистолета и излезе от стрелбището. Идваше тук за да разпусне, особено ако напрежението му бе в повече. Подготвяха мисия от три месеца, а самият той не бе сигурен в това което трябваше да направят. Самата задача беше лесна. Въпросът бе как да остане в тайна от всички останали служители на агенцията. Влетя в офиса и се усмихна.
-Какво има, Том? - никога не говореше на Вие на шефа си, когато бяха насаме.
Не малко пъти бе спасявал старческия му задник. Хилядите мисии, които бе ходил господин Конър, се бяха оказвали неуспешни и всеки път се налагаше Майкъл да го спасява.
-Седни, Майкъл.- наля си уиски белокосия мъж и се изправи, заобиколи бюрото и седна върху него, точно срещу агента си- Става въпрос за един трансфер, който направиха тази сутрин. Прехвърлиха нов агент в департамента тук.
-Защо е прехвърлен? - повдигна рамене Грей и качи краката си на бюрото, скръствайки ръце.
-Даа .. там е въпроса.- провлачено отвърна Конър и се вгледа в очите на другия мъж- Има страхотни качества свързани със стрелбата. Точно като твоите. Но има някои техники, които не са доизпипани. Все още не е много "едно" с оръжието си.
-Искаш да бъда детска учителка? - повдигна вежди Грей, а след това се засмя- Сериозно, Том, сериозно. Мислиш ли, че бих се навил да обучавам някой, при положение, че ми възложи най-шибаната мисия, която можа. Намери си друг.
Понечи да се изправи, но шефа му го прекъсна още преди да бе мръднал.
-Не говорех за учител, Майкъл. - поклати глава и добави тихо след това - А партньор.
Мъжа отвори широко очи срещу него, не можеше да повярва какво му бе казал туко-що. Майкъл Грей и партньор? Майкъл, който изпълняваше всяка своя мисия прецизно, без никакви следи? И сега искаше да му натресе партньор.
-Да, в екипа ми няма място вече.- отсече и този път се изправи- Имам Мат и Мадлен.
Тръгна към вратата и натисна дръжката на бравата.
-Не говорех за екип, Грей. - почти извика след него Том и агента се обърна присвил очи- Партньор. Точка. Върни се и седни, ще ви запозная.
Майкъл пусна бравата и скръсти ръце. Конър беше наясно, че Грей нямаше послушно да иде и да седне, при положение, че той сам не го искаше. А в момента бе толкова бесен, че му идеше да извади пистолета от колана си и да гръмне този идиот между очите.
-Доведете агента.- оповести на микрофона, закрепен към ухото му и се усмихна срещу синеокия мъж.

by **Chiarra.** 9/1/2013, 19:50

Кога Киара бе успяла да се забърка в това? Кога изобщо бе успяла да забърка толковамного каши в живота си? Да работи за мафията, фалшифицирайки.. всъщност, фалшифицирайки всичко, което можеше да бъде фалшифицирано. След това да бъде поръчана, на всичкото отгоре неведнъж и така и така животът й беше розов, като за финал беше предала мафията на полицията, а тя самата попадна в Програмата за защита на свидетелите. О, не, грешка. Май черешката на тортата беше това, че явно й беше прекалено спокойно по едно време и реши да се занимава с полицията, или по-точно да се превърне в агент, докато учи право. Прекрасно, нали?
Сега Киара седеше на един стол в не особено просторна стая, заедно с един костюмиран тип, в чието ухо имаше слушалка. Тишина. Тази тишина просто я убиваше, а неизвестността я караше да изперква малко по малко. Не знаеше защо я бяха прехвърлили тук, след като не беше много опитна, или поне не знаеше допреди десетина минутки. По едно време непознатият понамести слушалката в ухото си и се приближи до Киара.
-Господин Конър ще те представи на партньора ти - издекламира той и изчака брюнетката да стане от стола. Тя се изправи, приглаждайки черната си пола и закопчавайки едно копченце от бялата си ризка, за да не показва повече, отколкото би трябвало, особено пред бъдещия си шеф. Костюмираният тип я съпроводи до един кабинет и след като почука на вратата, вкара Киара вътре, след което напусна. Погледът на тъмнокоската се спуна наоколо, спирайки се първо върху лицето на господин Конър и момичето кимна поздравително. Другият мъж беше с гръб и качени върху бюрото крака. Киара се приближи към бюрото, пред което имаше още един стол, до този на бъдещия й партньор. Токовете й изтракаха по пода и след няколко тракания Киара вече беше до стола. Настани се и грациозно кръстоса единия си крак върху другия.
-Агент Грей - кимна господин Конър към непознатият досега за Киара мъж, представяйки й го, след което погледна и тъмнокоската.
-Киара ди Кастело - представи се и брюнетката, обръщаки се към агент Грей, като подаде ръка към него. Хм, би се обзаложила, че той сякаш не се радваше от появата на Киара. Не беше наясно какъв бе характера на агента до нея, но това не означаваше, че трябва да се държи зле с него, само защото бе решила, че той не бе доволен от прехвърлянето на Киара тук и то за негов партньор.

by **Michael Grey.** 9/1/2013, 20:03

Гледайки към момичето, ироничен смях се откъсна от плътните устни на агент Грей. Това беше някаква шега, не можеха да му пробутват първо партньор, а сега се оказваше и жена.
-Том, ти сериозно ли? Жена?- присмя се Майкъл, а след това се обърна към лицето й- Нищо лично, един от най-добрите в екипа ми е жена. Просто ... няма значение.
После отново се обърна към Конър, който бе заел такава позиция, сякаш му казваше, че въпросът бе приключил.
-Мадлен ще й покаже останалите тънкости.- заобиколи бюрото Том и се облегна на него, с подпрени юмруци- Напълно съм сериозен, Майкъл. Обучи я добре. А това .. това е досието й. Може да напуснете.
Грей изръмжа и грабна папката от ръцете му. Изправи се и чу как токовете на жената го последваха. Вървеше към собственото му отделение в департамента, където екипа му усилено изработваше новия план за действие.
-Леле .. - Мат преглътна, виждайки новата си колежка - Вие ли сте новия агент? Нали казаха мъж?
-Някаква информация? - Майкъл погледна в холограмата и присви очи срещу надписите.
Хвърли папката с идентификацията на Киара и се подпря на облегалката на стола на Мат. Цялата информация, която излизаше от базата данни не беше достатъчна. Трябваше им още.
-Нищо. - приближи се руса жена - Все още нищо. Маделин Скот.
Кимна на другата жена, когато я забеляза и погледна многозначително към Грей. Той вдигна ръце и насочи погледа си към Кастело.
-До къде си стигнала с усвояването?- попита я с равен тон, като не откъсваше поглед от холограмните картини пред себе си.

by **Chiarra.** 9/1/2013, 20:37

Явно подозренията на Киара се оказаха верни и той наистина не беше очарован от нейната поява. Може би беше от онези вълци-единаци, които вършеха всичко сами и не искаха никой да се навърта около тях. Но.. хей, тя не беше решила сама да дойде тук. Това беше наредено, не беше сънувала идеята да се натресе на някакъв агент. Последва го и на вратата, точно преди да я затвори каза довиждане на новия си шеф, с една съвсем доловима усмивка и една идейка притеснено изражение. Май не се очертаваше да бъде приета особено добре от него, но времето щеше да покаже в крайна сметка, а и той трябваше просто да се примири с факта, че това беше краят на неговите самостоятелни изяви. Сега с Киара бяха партньори, макар и явно и двамата да не изгаряха от щастие. Е, тъмнокоската би се зарадвала, но хладното държание на агент Грей с нея не й го позволи.
След малко й зададе въпрос, но начинът, по който го направи, никак не се понрави на Киара. Беше добра и спокойна до един момент.
-Когато говориш на мен, ще ме гледаш в очите - отсече тя мигновено и приближавайки се към него с един груб жест хвана брадичката му, карайки го да я погледне.
-Виж, не ме интересува дали искаш или не, но е факт, че аз вече съм твой партньор. Ти трябва да пазиш моя задник, а аз - твоя. И ако си нямаме доверие и не можем да разчитаме един на друг, то по-добре още сега да си теглим по един куршум, преди друг да го е сторил - каза набързо Киара, като тонът й оставаше равен, но въпреки това по-строг от обичайния. Рядко си позволяваше да надига глас и да крещи. Но това, което каза, беше самата истина и той много добре го знаеше. Когато се работи в екип, не може да нямаш доверие на партньора си, защото поверявахте животите си един на друг. Киара взе папката с досието си и размаха папката пред очите му.
-Ако беше се поинтересвувал поне малко от партньора, който са ти натресли, щеше да знаеш докъде съм с усвояването - каза тя и метна папката на същото място, на която я беше оставил и Майкъл.
-Имам някои пропуски с огнестрелните оръжия, но с хладните съм ненадмната. Дай ми нож, ще ти отворя от консерва до сейф. - каза Киара.
Прецени, че няма да е нужно засега да споменава и за това, че е истински виртуоз с фалшификатите, най-малкото едва ли това щеше да им е от някаква полза.
-И мога да позная дали това в отворения сейф е истинско или фалшиво - добави все пак тъмнокоската.

by **Michael Grey.** 9/1/2013, 21:20

Майкъл я удостои със студен, отегчен поглед. Без да откъсва очи от нейните взе папката и я скъса, поръсвайки остатъците по земята.
-Само по това, че ме накара да погледна какво пише тук .. разбирам, че си в самото начало. - гласът му бе още по-студен и се приближи към момичето - Правило номер едно- никога не докосвай Майкъл Грейс.. освен ако не искаш някой мой рефлекс да те убие.
Вгледа се в нея за още минута и се обърна към Мат. Взе големия 3D екран и огледа информацията, която му бе подадена от Швейцария. Копелетата нямаше да ги изиграят, колкото и да се опитваха.
-Мадлен. - съсредоточено я повика - Намери отпечатъците на мъжа от онзи ден. Намирам някаква връзка между тези.
Посочи й пистолета и снимката на мъжа от холограмната картина.
Грей се обърна към Киара и й посочи да върви след него. Прибра верлен-а в колана си и се спря пред голяма метална врата. Сложи ръката си, която сканира отпечатъците на пръстите му и вратата се отвори.
-Предполагам знаеш какво е това? - иронично се усмихна Майкъл и извади пистолета от куфарчето.
Намираха се в просторното стрелбище на базата. Технологията им бе толкова скъпа и напреднала, че мишените представляваха движещи се холограмни хора.
Грей извади своя верлен и се обърна към Киара. Само един бърз мимолетен поглед и се обърна към Киара. Натисна спусъка и когато се обърна към холограмата видя, че бе уцелил главата й. Което изобщо не го учуди.
-Твой ред. - прибра своя пистолет в колана си и побутна към нея черното куфарче.

by **Chiarra.** 10/1/2013, 17:56

Киара игнорира думите му, относно това, че не трябва да го докосва, освен ако не иска да бъде убита от някой рефлекс. Но той не знаеше нейните качества, нямаше представа тя какво може, не знаеше и малка част от техниките, с които можеше да спре рефлекса му. Не беше най-добрата в боя, това беше ясно, но определено я биваше и то много. След като нямаше повече никакви коментари и от негова, и от нейна страна, той я поведе нанякъде, но без да споменава накъде точно. След като вратата се отвори, брюнетката видя, че това е стрелбището. Завъртя иронично очи при коментара на Майкъл, но не спомена нищо, защото кани нищо можеха да се сдърпат.
Наблюдаваше стрелбата на Грей и когато й каза, че е е неин ред, Киара повдигна черната си пола съвсем леко и извади черния си Валтер, който бе прикрепен с един кафеникав кобур за бедрото й. Прицели се към една от движещите се холограмни мишени и я уцели една идейка по-надолу от рамото, но все пак не беше в сърцето. "Страхотно, сега ще се възгордее" беше единственото, което си помисли Киара, когато спусна ръката си надолу до тялото си.
-Както споменах, имам някои пропуски именно в стрелбата - поясни още веднъж Киара, за да не започне Майкъл да се заяжда с нея, относно това, че не оцели мишената на едно от най-опасните и фатални места, на които можеше. През това време извади сгъваем нож, който бе до пистолета, разтвори го. Един мигновен поглед към мишените, след което отново погледна Грей и го метна, а той от своя страна мина право през гърлото на мишената, в която се бе прицелила Киара.
-И както казах.. трябва да се доосъвършенствам само с огнестрелните оръжия - отбеляза очевидното тъмнокоската. Все пак щеше да й се наложи да стреля все някога и оттова да зависи животът й или този на Грей, все пак вече бяха екип. Не можеше да се оправя само с хладни оръжия сега, когато вече се водеше агент.

by **Michael Grey.** 11/1/2013, 20:20

Майкъл бе скръстил ръце и внимателно наблюдаваше движенията на Киара. Усмихна се, когато уцели мишената малко по-надолу от рамото. Не беше иронично, дори напротив. Остана приятно изненадан. По думите на шефа му, я беше помислил за пълна загубенячка.
-Впечатли ме. - повдигна леко вежди и се приближи към жената - Имам само една малка забележка. Вземи отново оръжието.
Застана зад нея и повдигна леко лактите й. Прокара ръце през рамене й, за да ги отпусне надолу и дланите му се спуснаха по талията й, завъртайки я леко настрани. За миг му хареса това докосване, искаше да повтори. Тръсна глава за да прогони тези мисли и леко се прокашля.
-А сега се отпусни. - почти прошепна в ухото й, говорейки бавно- Дишай много леко и точно преди да натиснеш спусъка, задръж за миг дъха си.
Отдръпна се с крачка назад и отново скръсти ръце. Госпожицата прецизно послуша съвета му и този път куршума бе преминал много малко над сърцето. Което си беше право в целта. Грей се усмихна, когато се обърна към него и шляпна с ръце. Впечатляващо, значи все пак наистина не беше зле като агент.
-Нали знаеш, че има разлика между обикновена движеща се холограмна мишена и истински враг? - мина покрай нея и й намигна - Идвай по-често тук през тези две седмици. Трябва перфектно да усъвършенстваш стрелбата или ще се наложи да мисля дали си добре. Предполагам си наясно, че това е най-коварно за изпълняване на успешна мисия. Или ще убият и двама ни, или мисията ще бъде провалена. Мадлен ще те запознае по-късно с всички подробности.

by **Chiarra.** 13/1/2013, 19:52

Киара мислеше, че ще й се изсмее заради не особено перфектния изстрел, но напротив - направи точно обратното, каза че го е впечатлила и сподели, че има една забележка към стрелбата й. Тъмнокоската го послуша и хвана отново оръжието, а Грей застана зад нея и нагласи стойката й, оправяйки позицията на тялото й, а Киара от своя страна се опита да игнорира факта, че ръцете му за известно време се бяха озовали на кръста й. Вторият изстрел беше доста по-добър от първия, беше перфектен, право в целта. Добре,е трябваше да признае, че явно синеокият агент зад нея си разбираше от работата, но все още не мислеше да гали егото му.
За пореден път днес брюнетката иронично завъртя очи при въпроса, който Грей й зададе.
-Всъшност си мислех, че няма никаква разлика между холограмите и истиснките врагове. Даже мислех, че холограмите са по-опасни - каза Киара, докато връщаше пистолета в кобура, прикрепен на бедрото й, след което издърпа обратно черната пола надолу.
-Ще идвам - каза тъмнокоската вече по-сериозно и кимна с глава.
Не можеше да рискува някоя мисия, само защото не е прекарала остатъчно на брой часове в безспирни тренировки с оръжието. Беше упорита, а и схващаше много бързо. Доказателство за това бе, че на нейната възраст вече беше прехвърлена в департамента и то като агент. А не можеха всички тук да се похвалят с това.
-Утре ще дойда рано и ще говорим с Мадлен, не мисля, че днес ще има достатъчно време да ме запознае с всички подробности - каза Киара и се усмихна.
Работохоличка? Едва ли това беше точната дума, но определено довършваше всичко, което беше започнала, а сега определено искаше да докаже на агент Грей, че бе много по-добра, от това, което той мислеше.. макар и тя да не знаеше какво точно той мисли за нея. Но все пак обичаше да се доказва.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Три месеца по-късно

Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно

Re: Три месеца по-късно