Индексthe site plot
the site plot
50 нюанса ви предлага интересно приключение без вампири, върколаци и други такива! Потопете се в света на бедните и богатите, средната класа и сигурното издигане на обществото към върха. Тук можете да развивате героите си свободно- да намирате техните роднини и приятели, да започнете собствен бизнес и да претърпява спадове и възходи в своя живот. Сиатъл ви очаква, скъпи мои!
Вход
Latest topics
Affiliates
Ресторант "Извисение"
2 posters
Страница 1 от 1
Julian Verlaine- Брой мнения : 273
Join date : 30.12.2012
Re: Ресторант "Извисение"
by Agnes Whitmore 28/1/2013, 18:53
Поредната вечер, в която Блеър беше сама, но вече беше спряло да й правеше впечатление. Беше свикнала да е сама и дори й харесваше, защото не обичаше никой да я дърпа назад, но пък и не обичаше сама да се грижи за неща като вечерята си. За неин късмет, съвсем наблизо имаше превъзходен италиански ресторант, в който храната беше наистина добра, а обслужването на ниво. Без да се церемони повече, сложи една тясна снежно бяла рокля, която бе с голямо деколте и прилепваше по нея чак до коленете й. Високите й обувки правеха тялото й все по-изкусително, а останалото си беше просто естествена красота, която не се срещаше при много момичета на нейната възраст.
Блеър повика такси, което я закара до ресторанта и още на първата чаша шардоне, тя се отчая от самата себе си. Не се случваше често, но за жалост имаше и такива моменти, в които се чувстваше напълно самотна и разочарована. Имаше всичко, но очевидно то не я правеше щастлива и сега, когато бе променила всяка част от живота си, отново бе недоволна. Вярно, че още от малка бе доста претенциозна и донякъде разглезена, но понякога успяваше да учуди и самата себе си.
Пресуши и втората си чаша, когато осъзна, че така усърдно се опитваше да избяга от всичко, а сега искаше само някой да я нарече с истинското й име. Беше й писнало да мисли няколко минути, след въпроса „Как се казваш?” Е … все пак не можеше вече да направи нищо по въпроса. Едно беше да остане там, съвсем друго да избяга и да се върне, признавайки, че е направила грешка … определено бе от хората, които не признаваха подобни неща.
Бе се замислила толкова много, че дори не обърна внимание на мъжа, който я гледаше. Седеше не далеч от нея и това за момент я смути, но й трябваше малко време да осъзнае, че самата тя го зяпаше не от скоро … най-вероятно той бе смутения, опитващ се да разбере защо се е втренчила в него. Той беше онази успокояваща точка, която си бе избрала, докато размишляваше над проблемите си и не се знае дали бе от притеснение или просто защото й харесваше това, което виждаше, Блеър се усмихна мило и позволи на руменината да се появи на бузките й.
Блеър повика такси, което я закара до ресторанта и още на първата чаша шардоне, тя се отчая от самата себе си. Не се случваше често, но за жалост имаше и такива моменти, в които се чувстваше напълно самотна и разочарована. Имаше всичко, но очевидно то не я правеше щастлива и сега, когато бе променила всяка част от живота си, отново бе недоволна. Вярно, че още от малка бе доста претенциозна и донякъде разглезена, но понякога успяваше да учуди и самата себе си.
Пресуши и втората си чаша, когато осъзна, че така усърдно се опитваше да избяга от всичко, а сега искаше само някой да я нарече с истинското й име. Беше й писнало да мисли няколко минути, след въпроса „Как се казваш?” Е … все пак не можеше вече да направи нищо по въпроса. Едно беше да остане там, съвсем друго да избяга и да се върне, признавайки, че е направила грешка … определено бе от хората, които не признаваха подобни неща.
Бе се замислила толкова много, че дори не обърна внимание на мъжа, който я гледаше. Седеше не далеч от нея и това за момент я смути, но й трябваше малко време да осъзнае, че самата тя го зяпаше не от скоро … най-вероятно той бе смутения, опитващ се да разбере защо се е втренчила в него. Той беше онази успокояваща точка, която си бе избрала, докато размишляваше над проблемите си и не се знае дали бе от притеснение или просто защото й харесваше това, което виждаше, Блеър се усмихна мило и позволи на руменината да се появи на бузките й.
Agnes Whitmore- Брой мнения : 26
Join date : 04.01.2013
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Покрива, от където се виждат светлините на града
» Спалните
» Апартамента на Лесбърн
» Annabell Tuck.
» Пентхаусът на Джулиън
» Клубът по танци на мадам Мартинели
» Площада
» Търся си другарче за РП