Моите бележчици...

by **Lorraine McAdams ♥** 9/1/2013, 09:23

Аз съм тази, която не може да те притежава, но винаги ще те има. Аз съм слабостта, която винаги ще ти дава сила. Аз съм студенината в душата ти, която винаги ще те топли. Аз съм добротата, която те прави лош. Аз съм, тази която винаги ще я някоя, дори и за теб да съм никоя.

Аз съм всичко и нищо.
Аз съм болка и щастие.
Аз съм реалност и илюзия.
Аз съм огън и лед.

Аз съм твоята обществена тайна. Аз съм твоето спокойно вълнение. Аз съм твоята млада старост. Аз съм, тази която ще те лъже, докато ти казва истината. Аз съм, тази която не можеш да излъжеш дори и да искаш. Аз съм, тази която винаги ще те иска, дори ти да я искаш. Аз съм свободата, която те държи като свой пленник. Аз съм онзи тих крясък, които чуваш в главата си. Аз съм истинската, какъвто си и ти . Аз съм радостта, която ти носи болка. Аз съм твоето предишно бъдеще.

Аз съм онази част от теб, която мразиш, защото винаги ще обичаш.

~~~

Живота е игра. Щастие носи болка и болката носи щастие. Понякога губиш някого, за да спечелиш друг. Аз съм онази ведра безнадеждност, която ти никога не притежаваше, но винаги искаше да имаш. Аз съм човекът, които ти се усмихва докато плаче, разбит от думите си. Ти си този, които винаги лъжеше, дори когато казваше истината. Аз съм, тази която винаги ще обичаш, дори когато я мразиш.

Само още един момент,
това е всичко което искам,
преди да си тръгна.
Нека бъдем честни докато лъжем.
Ела при мен докато се опитваш да избягаш.

Погледни я, докато се опитваш да не го правиш. Виж малкото момиченце, което вече е жена, това е нейната млада старост. Тя е твоето минало бъдеще. Притежаваш я, но никога няма да можеш да я имаш.

Тя винаги ще бъде част от теб...

~~~

Докато се гледаше в огледалото тази сутрин сякаш не виждаше себе си. Бе същото момиче като вчера, същата дълга кафява коса, същите розови устни и големи кафяви очи, но днес бе различна. Усмивката, която обикновено не слизаше от лицето й, днес я нямаше, виждаше същата безчувствена кучка, която бе преди в огледалото и се почувства доволна от себе си. Най-после онова глупаво, наивно момиченце си бе отишло и бе дошла тя, момичето, което се интересува само от себе си. Бе такава през целия ден, на следващия също, но усещаше липсата му, когато се прибра на следващия ден бе готова да направи всичко, за да си го върне, докато не се прочете онова. Господи, бе толкова глупава! Тогава осъзна, че той не я заслужава и никога не я бе заслужавал, не трябваше да се превръща в кучка заради него, защото той бе едно нищо, просто поредният човек видял добро от нея, които бе решил да я изиграе. Не нямаше да се промени заради него, защото не си заслужаваше, щеше да продължи живота си както досега, щеше да забрави името му и всичките си спомени свързани с него, защото това правят силните хора - забравят.
Сега докато се усмихваше осъзнаваше колко по-хубав е животът й без него. Бе си пропиляла времето, докато се опитваше да му се харес,а тя винаги бе там за него, изслушваше всичките му проблеми и винаги му даваше съвети, а той само си бе играл с нея, но всичко е наред, защото нея вече не я болеше. Сега дори не й пукаше за него, той бе просто поредният човек, които я бе разочаровал и си бе отишъл от живота й...

~~~

Усмихна се напук на всички, които не я харесваха и искаха да я видят да плаче. Усмихна се, въпреки че днес бе поредният ден, в които едва издържаше да не се разплаче и бе на път да рухне. Усмихна се, защото имаше семейство и приятели, които не искаха да я виждат тъжна. Усмихна се, защото беше силна и щеше да издържи всичко, хората можеха да се опитват да я бутнат, но никога нямаше да успеят. Тя бе мечтател готов да се бори за мечтите си и никой и нищо не можеше да я спре.

~~~

Отиде си, ето, поредната година от животите ни. Обръщаме нов календар, започваме да броим дните до следващата Нова Година отначало. Благодаря ти 2012! За всички пъти, в които се усмихвах, за всеки хубав момент, които изживях през тази година, за страхотните приятели, които намерих, за любовта, която ми донесе и съжалявам за многобройните пъти, в които плаках като малко дете, за глупостта ми да дам сърцето си на грешните хора, за всички, които загубих, за времето, което пропилях с неправилните хора. Годината бе тежка, най-трудната ми досега, но ето ме тук в последният й ден си. Спомням си всичко и с радост се сбогувам с нея. 2012-та си отиде и част от мен, онова глупаво и наивно момиченце, което вярваше на всички си отива с нея, днес за последно съм такава. Утре с новата година идва c промяната за мен, никога няма да забравя каква бях, няма да забравя хубавите и лошите моменти на 2012-та, но и никога няма да бъде човекът, които бях през тази година отново. Време е за промяна ,трябва да порасна и да се науча да се доверявам само на хората, които го заслужават.
Благодаря ти 2012-та за всички страхотни хора, с които имах радостта да се запозная, макар и днес тези, с които все още поддържам отношения да се броят на пръстите на двете ме ръце. Ти ми донесе много болка, но може би така е било най-добре. Осъзнах много неща, прощавах прекалено много и вярвах безрезервно. Щастлива съм да кажа "Сбогом" на теб и старото си Aз и ще посрещна новата 2013-та година с усмивка и отворено сърце. Сбогом 2012-та! Добре дошла 2013-та!

~~~

Щастлива съм! Имам страхотни хора около себе си, семейство, което ме обича и приятели, които биха направили всичко за мен. Това е най-важното, сега гледам реално на нещата и разбирам каква глупачка съм била. Направих доста грешки, не се вслушвах в хората, които ми мислеха само доброто, защото бях заслепена, но сега разбирам колко прави са били .Пропилях прекалено много време с неправилните хора ,сега е време да поправя грешките си и да бъда с хората ,които никога не ме изоставиха, въпреки всичко и всички.

~~~

Чувстваше се сякаш държеше целия си живот в ръцете си. Това малко, незначително писмо я бе разбило, няколко реда с красиво изписани думи, които той си бе направил труда да напише за нея преди да си тръгне завинаги от живота й, я бяха съсипала. Това ли бе всичко? Така ли щеше да свърши историята им? Нима месеците, през които той бе най-важното нещо в живота й, месеците, през които му даваше всичко от себе си са били напразни? Изтърпя всичко скандалите, обидите, униженията и за какво? За да може той просто да си тръгне след като е срещнал поредната лека жена ли?
Навън бе студено, но истинският студ бе вътре в нея в душата й. Събу неудобните се обувки и продължи боса по асфалта, които бе осеян остри камъчета, раздиращи ходилата й. Но тази болка бе нищо в сравнение с тази, която изпитваше в момента. Всичко е било една игра, просто една голяма игра ,а тя като най-голямата глупачка се бе влюбила в него. За пореден път сгреши, отново даде сърцето си на неправилен човек, отново бе наранена, защото се привързваше към хората прекалено лесно. Замисли се за всичко, което някога й бе казвал, сега разбираше колко глупаво е било да вярва на думите му, чак сега осъзнаваше колко голям лъжец е. Каква глупачка бе само!
Но това бе краят! Той бе унищожил всичко добро в нея, не й бе останало нищо, за което да се хване, бе съсипана, но щеше да го преживее. Бе преживяла толкова много, щеше да преживее и това...

~~~

Аз бях дете, когато се запознахме. Вярвах в доброто, винаги гледах от добрата страна на нещата, имах толкова много надежди за бъдещето и изведнъж се появи ти и ми отне всичко. Дадох ти всичко от себе си, добро и лошо, прощавах ти, всичко и всеки път те приемах с отворени обятия, сякаш нищо не се бе случило, пренебрегвах приятелите си, не се вслушвах в думите им и накрая ти просто ме остави. Взе ми всичко, съсипа ме, ако кажа, че някога ще мога да бъда същия човек, какъвто бях преди да се запознаем, то би било една голяма лъжа. Едва ли знаеш какво е да обичаш някого толкова много, едва ли изобщо знаеш какво е да обичаш. Чувствам се изгубена, аз съм изгубена, единственото, което знам със сигурност е, че без теб не се чувствам жив.а В момента не чувствам нищо друго освен страх, толкова ме е страх да не се върнеш в живота ми, защото знам, че отново ще ме нараниш, но и имам чувството, че няма да мога да преживея нито ден повече без теб. Как може някой, които се държеше като ангел и ми казваше колко важна съм за него да ми причинява?
В крайна сметка не мисля, че най-важното бе, че изгубих теб, а че изгубих себе си, но ти успя, както винаги постигна целта си - съсипа ме.

~~~

" Каква любов? "- запита се тя ,докато четеше старите им СМС-си. Тук нямаше нищо, просто поредните добре изказани лъжи от поредния добър лъжец, а тя бе очаквала нещо повече. Вярваше му, даваше му всичко от себе си, а той просто си бе играл с нея и знаеше, че ако сега я помоли да му прости за пореден път, щеше да го направи, защото го обичаше прекалено много. Знаеше, че ще й бъде много по-добре без него, но пак се връщаше там откъдето вече бе избягала, защото всеки ден без него бе като Ад за нея. В крайна сметка тя нямаше между какво да избира, ако останеше с него щеше да страда, ако си тръгнеше пак щеше да страда, тогава какво трябваше да направи?

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31