Индексthe site plot
the site plot
50 нюанса ви предлага интересно приключение без вампири, върколаци и други такива! Потопете се в света на бедните и богатите, средната класа и сигурното издигане на обществото към върха. Тук можете да развивате героите си свободно- да намирате техните роднини и приятели, да започнете собствен бизнес и да претърпява спадове и възходи в своя живот. Сиатъл ви очаква, скъпи мои!
Вход
Latest topics
Affiliates
След един ден във имението на Чейс
3 posters
Страница 1 от 1
След един ден във имението на Чейс
by Катрин Флеминг 7/1/2013, 20:04
Беше толкова по-хубаво,откакто Джон знаеше за връзката между Катрин и Винсънт.Вярно,че в началото и беше наистина странно да се държат за ръце пред него или пък да се шегуват с онези леки хапливи шеги,но все пак с лек еротичен привкус.И въпреки всичко това Катрин виждаше усмивката по лицето на дядото на Винс.
Не се беше прибирала в нейният си дом вече втори ден и започваше да става леко странно,но на брат си винаги можеше да каже,че е била в някоя приятелка.Освен ако Александър не беше някъде около града за пореден път.
Когато бяха в стаята на Винс двамата се отдаваха на нежните си докосвания и целувки.Блондинката можеше да прекара целият си ден сгушена така във Винсънт.От време на време,дори забравяше за часа и се надигаше,за да го провери.Но се радваше,че все още беше рано и имаха цял ден на разположение,за да бъдат само двамата.Гледаха филми,говориха си,като най-добри приятели и ако Винсънт нещо я издразнеше започваха да се боричкат,като малките деца,но все пак им беше наистина забавно.Сякаш за тях времето беше спряло и можеха да правя каквото и когато си поискат без нищо и никой да имаше значение.
-Мисля,че от четири месеца насам,това е най-хубавият ми следобед!-с него се чувстваше жива и свободна,също като пролетна птичка току що дошла си от юг.Птичка,чието сърце биеше,като лудо само когато видеше как устните на любимият и се доближават до нейните.Трапчинките веднага се появиха на бузите и,когато той започна да я гъделичка.Знаеше как Катрин мразеше това,но въпреки всичко му позволяваше.Ако беше Алекс например досега да беше получил хиляди синини от сестра си.Но тя не можеше да си представи да нарани Винсънт по какъвто и да е начин било то нелеп или не.
Не се беше прибирала в нейният си дом вече втори ден и започваше да става леко странно,но на брат си винаги можеше да каже,че е била в някоя приятелка.Освен ако Александър не беше някъде около града за пореден път.
Когато бяха в стаята на Винс двамата се отдаваха на нежните си докосвания и целувки.Блондинката можеше да прекара целият си ден сгушена така във Винсънт.От време на време,дори забравяше за часа и се надигаше,за да го провери.Но се радваше,че все още беше рано и имаха цял ден на разположение,за да бъдат само двамата.Гледаха филми,говориха си,като най-добри приятели и ако Винсънт нещо я издразнеше започваха да се боричкат,като малките деца,но все пак им беше наистина забавно.Сякаш за тях времето беше спряло и можеха да правя каквото и когато си поискат без нищо и никой да имаше значение.
-Мисля,че от четири месеца насам,това е най-хубавият ми следобед!-с него се чувстваше жива и свободна,също като пролетна птичка току що дошла си от юг.Птичка,чието сърце биеше,като лудо само когато видеше как устните на любимият и се доближават до нейните.Трапчинките веднага се появиха на бузите и,когато той започна да я гъделичка.Знаеше как Катрин мразеше това,но въпреки всичко му позволяваше.Ако беше Алекс например досега да беше получил хиляди синини от сестра си.Но тя не можеше да си представи да нарани Винсънт по какъвто и да е начин било то нелеп или не.
Катрин Флеминг- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Vincent. 7/1/2013, 20:55
Дните ми на шпионин в собствената ми къща изчезнаха. От както дядо ми разбра, вече нямахме никакъв проблем с въргалянето цял ден в леглото, гледането на филми сгушени или целувките насред обяд или вечеря. Виждах, че ни се радва и тактично се изнасяше ако започвахме да си гукаме.
Лежахме в моята стая и след поредния път в който я подразних, се излегнах доволно на голямото легло. Обичах само да я усещам до себе си и нищо повече. Тя ми беше достатъчна за всичко. А сега, когато можех свободна да я шляпам през дупето, това ми доставяше още по-голямо удоволствие.
Телефона ми иззвъня и още преди да кажа "Ало", гласът на Алекс се извиси в ухото ми през линията.
-До пет минути съм пред вас. Приготви ми едно голямо двойно уиски с много лед.
Затвори ми в същия момент и завъртях очи. И двамата го правехме, но и двамата се дразнехме, когато другия го стореше. Само дето, пет минути за Александър бяха действително две минути.
-Брат ти идва насам.- казах на Катрин и се изправих от леглото.
Както бях и сигурен, след малко чух как Алекс поздрави Джанин. Погледнах стъписано Кат и преглътнах. Сега какво трябваше да мисля? Трескаво се опитах да измисля някаква тъпотия.
-Братле, къде по дяволите си се скрил?- вратата ми беше отворена с гръм и трясък и приятеля ми нахлу без никаква покана.
Не че се нуждаеше от нея за да влезе. Знаеше, че това бе втория му дом. Особено стаята ми.
Лежахме в моята стая и след поредния път в който я подразних, се излегнах доволно на голямото легло. Обичах само да я усещам до себе си и нищо повече. Тя ми беше достатъчна за всичко. А сега, когато можех свободна да я шляпам през дупето, това ми доставяше още по-голямо удоволствие.
Телефона ми иззвъня и още преди да кажа "Ало", гласът на Алекс се извиси в ухото ми през линията.
-До пет минути съм пред вас. Приготви ми едно голямо двойно уиски с много лед.
Затвори ми в същия момент и завъртях очи. И двамата го правехме, но и двамата се дразнехме, когато другия го стореше. Само дето, пет минути за Александър бяха действително две минути.
-Брат ти идва насам.- казах на Катрин и се изправих от леглото.
Както бях и сигурен, след малко чух как Алекс поздрави Джанин. Погледнах стъписано Кат и преглътнах. Сега какво трябваше да мисля? Трескаво се опитах да измисля някаква тъпотия.
-Братле, къде по дяволите си се скрил?- вратата ми беше отворена с гръм и трясък и приятеля ми нахлу без никаква покана.
Не че се нуждаеше от нея за да влезе. Знаеше, че това бе втория му дом. Особено стаята ми.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Alexander Flemming. 7/1/2013, 21:25
Александър не бе мигнал цяла нощ откакто видя вчерашния вестник. Пишеше да загинал мъж, блъснат от някаква кола по пътищата на Сиатъл. Синеокото момче знаеше много добре какво означаваше това. Знаеше, че той беше виновен, а тази мисъл не му даваше мира. Ако се опиташе да заспи, бързо се събуждаше от кошмари. Съзнанието му не спираше да го напада, а той се чувстваше ужасно безпомощен и изтормозен. Не спираше да си спомня за онази нощ преди две седмици, в която Винсънт спеше на задната седалка на спортната му кола, а той шофираше мъртво пиян. Не му пукаше за нищо, а най-неочаквано бе блъснал непознатия скитник. Пиеше чаша след чаша с кафе, за да поддържа очите си отворени, а когато най-накрая не издържа, звънна на приятеля си и му каза, че идва у тях. Обу маратонки на краката си, дори не се преоблече. Скочи в автомобила и запали двигателя. Караше с бясна скорост, а очите му гледаха право в пътя, изпълнени със страх и угризения. Не след дълго паркира пред голямото имение, а после влезе. Поздрави Джанин и се затича към стаята на Чейс. Връхлетя вътре без да чука и затвори вратата след себе си. Бе облечен със старите дрехи от изминалия ден, брадата му беше набола по двете му страни, а той едва се сдържаше да не се разтрепери.
- Трябва да поговорим, братле. Сериозно.
Каза с тревожен глас, въздъхвайки тежко. Огледа се, а след като не намери чашата с алкохол, която бе поискал, отвори едно от шкафчетата на Винс и изкара преполовената бутилка с уиски. Развъртя капачката и надигна шишето.
- Сигурен ли си, че няма никой наоколо?
Попита несигурен Флеминг, а после отпи още няколко големи глътки, които прогориха гърлото му. Остави бутилката на рафта до себе си и извади кутията с цигари, установявайки, че бе останала една единствена цигара. Издърпа я от сигурното й убежище и я постави между влажните си от алкохола устни, а после я запали със запалката, която също се намираше в кутията. Дръпна си няколко последователни пъти и поклати глава.
- Трябва да поговорим, братле. Сериозно.
Каза с тревожен глас, въздъхвайки тежко. Огледа се, а след като не намери чашата с алкохол, която бе поискал, отвори едно от шкафчетата на Винс и изкара преполовената бутилка с уиски. Развъртя капачката и надигна шишето.
- Сигурен ли си, че няма никой наоколо?
Попита несигурен Флеминг, а после отпи още няколко големи глътки, които прогориха гърлото му. Остави бутилката на рафта до себе си и извади кутията с цигари, установявайки, че бе останала една единствена цигара. Издърпа я от сигурното й убежище и я постави между влажните си от алкохола устни, а после я запали със запалката, която също се намираше в кутията. Дръпна си няколко последователни пъти и поклати глава.
Alexander Flemming.- Брой мнения : 403
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Катрин Флеминг 7/1/2013, 21:37
Докато се гушкаха сладко на леглото изведнъж телефонът на Винс иззвъня и Кат се провеси,за да види кой го търси.Не и харесваше,когато някой ги прекъснеше така брутално.След като видя името обаче замръзна.Това беше брат и.Какво искаше от Винсънт точно в този момент?Сега ли трябваше да му скимне някоя друга глупост,която да иска да направи с Винсънт.Но този път нямаше да стане,сега Винс беше с нея!
Затвори доста бързо.Принципно Александър обичаше да точи локуми било то и по телефона,но в следващият момент,Винсънт се изправи и каза,че всъщност брат и идвал насам.
-Какво?-извика тя и започна да събира вещите си,които бяха из цялата стая.Алекс можеше да познае вещите на собствената си сестра,а точно в този момент не трябваше да има никакви доказателства,че Катрин е била или все още е тук.Къде трябваше да се скрие сега?Щом чу гласът на брат си,как поздравяваше икономката в главата и изчезна всичко и набързо се скри в банята.След няколко секунди тя вече чуваше гласът на брат си в стаята,където с Винсънт бяха правили секс изключително много пъти.
Сериозно?Кога Алекс,говореше за сериозни неща?Да не би да се беше случило нещо с него?Катрин се притесни и допря ухото си до студената дървена врата,за да се опита да чуе по-добре това,което Александър имаше да кажа на Винсънт.Колко сериозно можеше да бъде?Нямаше да бъде нещо,като да е убил човек например!Катрин беше сигурна,че всъщност това беше някаква глупост,която брат и превръщаше в нещо голямо и значително.Винаги правеше от мухата слон,дори когато бяха малки.Тя просто го беше ощипала,не беше откъснала месото му!
Затвори доста бързо.Принципно Александър обичаше да точи локуми било то и по телефона,но в следващият момент,Винсънт се изправи и каза,че всъщност брат и идвал насам.
-Какво?-извика тя и започна да събира вещите си,които бяха из цялата стая.Алекс можеше да познае вещите на собствената си сестра,а точно в този момент не трябваше да има никакви доказателства,че Катрин е била или все още е тук.Къде трябваше да се скрие сега?Щом чу гласът на брат си,как поздравяваше икономката в главата и изчезна всичко и набързо се скри в банята.След няколко секунди тя вече чуваше гласът на брат си в стаята,където с Винсънт бяха правили секс изключително много пъти.
Сериозно?Кога Алекс,говореше за сериозни неща?Да не би да се беше случило нещо с него?Катрин се притесни и допря ухото си до студената дървена врата,за да се опита да чуе по-добре това,което Александър имаше да кажа на Винсънт.Колко сериозно можеше да бъде?Нямаше да бъде нещо,като да е убил човек например!Катрин беше сигурна,че всъщност това беше някаква глупост,която брат и превръщаше в нещо голямо и значително.Винаги правеше от мухата слон,дори когато бяха малки.Тя просто го беше ощипала,не беше откъснала месото му!
Катрин Флеминг- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Vincent. 7/1/2013, 21:54
Погледа на Александър определено не ми хареса. Принципно обичаше винаги да се шегува, но ако беше така то тази физиономия отдавна да бе заменена с усмивка. През главата ми минаха хиляди варианти, но само един ми звучеше правдоподобен.
Катрин се бе скрила в банята и само се молех да не му дойде в акъла да влезе там. Физиологичните му нужди можеха да почакат докато се прибере. Или поне да е на долния етаж.
-Както е станало, братле?- гласът ми рязко смени интонацията и смръщих вежди- Оу, оу. Чакай, чакай. Кажи ми, че не си срещнал онова копеле, което се опита да насили Бианка?
Точно това ми минаваше през главата многократно. Знаех, че ако Алекс го срещнеше втори път, със сигурност щеше да го убие. Познавах го и знаех кога говореше сериозно.
Малки бръчици се появиха върху лицето ми, когато тези мисли запрепускаха през съзнанието ми. Той беше наясно, че каквото и да е направил, бях зад гърба му. Каквото и да се случваше, гледах вината да падне и на двама ни. За съжаление, боя над онзи нещастник не се получи и в мое присъствие. Иначе едва ли щеше да оцелее още тогава.
-Тази твоя физиономия изобщо не ми харесва.- поклатих глава сериозен и запалих цигара- Изплюй камъчето, братле.
За миг забравих, че Катрин е в банята. Не ми пукаше, че Александър можеше да отвори вратата и да я завари там. Което щеше да е доста сконфузно, имайки предвид какво си бяхме говорели за това.
Но по-важно ми беше да разбера какво измъчваше приятеля ми, защото точно тази сериозност от негова страна означаваше голям проблем.
Катрин се бе скрила в банята и само се молех да не му дойде в акъла да влезе там. Физиологичните му нужди можеха да почакат докато се прибере. Или поне да е на долния етаж.
-Както е станало, братле?- гласът ми рязко смени интонацията и смръщих вежди- Оу, оу. Чакай, чакай. Кажи ми, че не си срещнал онова копеле, което се опита да насили Бианка?
Точно това ми минаваше през главата многократно. Знаех, че ако Алекс го срещнеше втори път, със сигурност щеше да го убие. Познавах го и знаех кога говореше сериозно.
Малки бръчици се появиха върху лицето ми, когато тези мисли запрепускаха през съзнанието ми. Той беше наясно, че каквото и да е направил, бях зад гърба му. Каквото и да се случваше, гледах вината да падне и на двама ни. За съжаление, боя над онзи нещастник не се получи и в мое присъствие. Иначе едва ли щеше да оцелее още тогава.
-Тази твоя физиономия изобщо не ми харесва.- поклатих глава сериозен и запалих цигара- Изплюй камъчето, братле.
За миг забравих, че Катрин е в банята. Не ми пукаше, че Александър можеше да отвори вратата и да я завари там. Което щеше да е доста сконфузно, имайки предвид какво си бяхме говорели за това.
Но по-важно ми беше да разбера какво измъчваше приятеля ми, защото точно тази сериозност от негова страна означаваше голям проблем.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Alexander Flemming. 7/1/2013, 22:19
Бавно, но сигурно Александър усещаше как губи здравия си разум и нещо му подсказваше, че съвсем скоро всичко щеше да отиде по дяволите. Той погледна отрицателно към Винс щом го попита за Виктор, точно сега чувстваше, че ако го срещне щеше да го убие без много да му мисли… но всъщност той вече беше убиец, нали? Алекс беше отнел човешки живот, само защото бе решил да се прави на герой, качвайки се пиян в колата си. Още тогава трябваше да послуша Винс и да си извикат такси, с което да се приберат. И сега съжаляваше с цялото си сърце, че не го бе послушал. Щеше да си спести толкова много неща… Беше невероятно как за един ден бе научил две шокиращи новини.
- Не, не, не, не.. Виктор не ми се е мяркал пред очите след делото. – отрече рязко Алекс, поклащайки глава в отрицание. Продължаваше да отговаря на въпросите му, но не и да казва това, което имаше за казване. Сякаш не можеше да намери правилните думи. Странното беше, че Флеминг дори не се боеше, че Чейс може да го отпрати. Беше сигурен, че той щеше да застане зад него и заедно щяха да измислят нещо.
- Всъщност новините са две, братле. И по-добре седни, защото… просто седни.
Насърчи го Алекс, поемайки отново цигарата между вече изсъхналите си устни. Изтърси пепелта в пепелника, а после я остави да гори в него. Грабна бутилката с алкохол и нови две глътки се изляха в устата му.
- Помниш Наталья, с която правихме тройка преди две седмици, нали? Е, бременна е. И познай кой ще става баща. – заяви Флеминг, посочвайки сам себе си. Цигарата отново се озова в ръката му, а той я държеше с палеца и показалеца си. Пъхна я отново между устните си и дръпна силно.
- Но това не е всичко. Всъщност е най-малкият ми проблем сега. – нова тежка въздишка се отдели от гърдите му, а той за пореден път бе унесен в тежкия аромат на тютюневото изделие. Накрая я загаси в пепелника и впи изпитателно погледа си във Винс.
- А другото… случи се същата нощ докато се прибирахме от клуба. Излъгах те. Онова, което блъснах не беше глупаво бездомно куче, а човек. От плът и кръв. Дори има статия във вчерашния вестник за него. Мъртъв е, братле. Убих го.
Лицето на Александър стана безизразно, очите му се стиснаха силно, а след това отново надигна бутилката с уиски, поглъщайки солидно количество на екс. Отчаяно искаше да спре вината в себе си, защото бавно го подлудяваше.
- Не, не, не, не.. Виктор не ми се е мяркал пред очите след делото. – отрече рязко Алекс, поклащайки глава в отрицание. Продължаваше да отговаря на въпросите му, но не и да казва това, което имаше за казване. Сякаш не можеше да намери правилните думи. Странното беше, че Флеминг дори не се боеше, че Чейс може да го отпрати. Беше сигурен, че той щеше да застане зад него и заедно щяха да измислят нещо.
- Всъщност новините са две, братле. И по-добре седни, защото… просто седни.
Насърчи го Алекс, поемайки отново цигарата между вече изсъхналите си устни. Изтърси пепелта в пепелника, а после я остави да гори в него. Грабна бутилката с алкохол и нови две глътки се изляха в устата му.
- Помниш Наталья, с която правихме тройка преди две седмици, нали? Е, бременна е. И познай кой ще става баща. – заяви Флеминг, посочвайки сам себе си. Цигарата отново се озова в ръката му, а той я държеше с палеца и показалеца си. Пъхна я отново между устните си и дръпна силно.
- Но това не е всичко. Всъщност е най-малкият ми проблем сега. – нова тежка въздишка се отдели от гърдите му, а той за пореден път бе унесен в тежкия аромат на тютюневото изделие. Накрая я загаси в пепелника и впи изпитателно погледа си във Винс.
- А другото… случи се същата нощ докато се прибирахме от клуба. Излъгах те. Онова, което блъснах не беше глупаво бездомно куче, а човек. От плът и кръв. Дори има статия във вчерашния вестник за него. Мъртъв е, братле. Убих го.
Лицето на Александър стана безизразно, очите му се стиснаха силно, а след това отново надигна бутилката с уиски, поглъщайки солидно количество на екс. Отчаяно искаше да спре вината в себе си, защото бавно го подлудяваше.
Alexander Flemming.- Брой мнения : 403
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Катрин Флеминг 7/1/2013, 22:34
Онова проклето дело,което Катрин беше сигурна,че все още мъчеше брат и.И то само заради онова момиче.Всъщност то съсипа животът на Александър,макар и той да не искаше да си го признае.А и този Виктор.Как можеше да постъпва по този начин с една жена.Беше гнусно,беше обидно и отвратително.Това не беше мъж,а абсолютен,жалък боклук!
Накара Винс да седне!Катрин наостри ушите си и се заслуша още повече."Помниш Наталья, с която правихме тройка преди две седмици, нали?"Тези думи накараха дъхът на Катрин да секне за секунда.Тройка?С бившата приятелка на Алекс,заедно с Винсънт!Очите и щяха да изскочат от орбитите си.Катрин не можеше да повярва,че нейният уж любим бе и изневерил преди две седмици,а снощи я беше поканил в леглото си!Що за безочие беше това!Как беше могъл да го направи?Нима не знаеше,че Катрин щеше да разбере един ден?Две седмици!Цели две седмици Винсънт я беше лъгал нагло в очите,които малко по-малко започнаха да се пълнят със сълзи.Беше си обещала,че няма да плаче повече за мъж,но тук просто не успя да се сдържи.Не можеше да приеме болката,която започваше да идва в душата и."Е, бременна е. И познай кой ще става баща." Това също и дойде,като гръм от ясно небе.Брат и щеше да става баща.А детето очевидно щеше да бъде копеле,също като брат и!Носеше толкова много мъка на семейството си,че понякога Катрин предпочиташе да се даде за осиновяване сам самичка.Но все пак лъжата на Винсънт не можеше да се сравни с това,което бе направил Александър.Той не беше изневерил на никого,докато Винс.Определено щеше да си плати!Само Алекс да си тръгнеше.
Това не било всичко?Колко още можеше да има?Пое си дълбоко дъх и очакваше следващите думи,които Алекс щеше да изрече.Когато започнаха да се сипят от устата му,Катрин не искаше да слуша повече.Една огромна буца беше заседнала в гърлото и,а тя гледаше в една точка,опитвайки се да асимилира казаното.Алекс беше убил човек?Беше отнел човешки живот?Това вече беше прекалено,дори и за него.Някоя да забременее от него да,но това.Никога не беше очаквала,че някога това щеше да се случи със собственият и брат.Беше се свлякла на пода,прегърнала коленете си.Катрин усърдно опитваше да побере всички тези неща в главата си,но мозъкът и просто отказваше да ги приеме.Всичките неща до едно!Не искаше това да вярно!Не искаше Винсънт да и беше изневерил,не искаше онази фльорца да е бременна от брат и,и никога не би поискала той да бъде убиец!Искаше и се това да е сън.Кошмар!Най-лошият от всички!Дори кошмарите и с Джеймс не можеха да се сравнят с това,което беше чула преди малко.Не знаеше какво да прави.Не знаеше дори какво да си помисли!
Накара Винс да седне!Катрин наостри ушите си и се заслуша още повече."Помниш Наталья, с която правихме тройка преди две седмици, нали?"Тези думи накараха дъхът на Катрин да секне за секунда.Тройка?С бившата приятелка на Алекс,заедно с Винсънт!Очите и щяха да изскочат от орбитите си.Катрин не можеше да повярва,че нейният уж любим бе и изневерил преди две седмици,а снощи я беше поканил в леглото си!Що за безочие беше това!Как беше могъл да го направи?Нима не знаеше,че Катрин щеше да разбере един ден?Две седмици!Цели две седмици Винсънт я беше лъгал нагло в очите,които малко по-малко започнаха да се пълнят със сълзи.Беше си обещала,че няма да плаче повече за мъж,но тук просто не успя да се сдържи.Не можеше да приеме болката,която започваше да идва в душата и."Е, бременна е. И познай кой ще става баща." Това също и дойде,като гръм от ясно небе.Брат и щеше да става баща.А детето очевидно щеше да бъде копеле,също като брат и!Носеше толкова много мъка на семейството си,че понякога Катрин предпочиташе да се даде за осиновяване сам самичка.Но все пак лъжата на Винсънт не можеше да се сравни с това,което бе направил Александър.Той не беше изневерил на никого,докато Винс.Определено щеше да си плати!Само Алекс да си тръгнеше.
Това не било всичко?Колко още можеше да има?Пое си дълбоко дъх и очакваше следващите думи,които Алекс щеше да изрече.Когато започнаха да се сипят от устата му,Катрин не искаше да слуша повече.Една огромна буца беше заседнала в гърлото и,а тя гледаше в една точка,опитвайки се да асимилира казаното.Алекс беше убил човек?Беше отнел човешки живот?Това вече беше прекалено,дори и за него.Някоя да забременее от него да,но това.Никога не беше очаквала,че някога това щеше да се случи със собственият и брат.Беше се свлякла на пода,прегърнала коленете си.Катрин усърдно опитваше да побере всички тези неща в главата си,но мозъкът и просто отказваше да ги приеме.Всичките неща до едно!Не искаше това да вярно!Не искаше Винсънт да и беше изневерил,не искаше онази фльорца да е бременна от брат и,и никога не би поискала той да бъде убиец!Искаше и се това да е сън.Кошмар!Най-лошият от всички!Дори кошмарите и с Джеймс не можеха да се сравнят с това,което беше чула преди малко.Не знаеше какво да прави.Не знаеше дори какво да си помисли!
Катрин Флеминг- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Vincent. 7/1/2013, 22:50
Слушах внимателно всяка дума, която излизаше от устата му. Преглътнах, когато каза това за Наталья и неволно погледнах към вратата на банята. Бях сигурен, че Катрин подслушва. Мамка му, не можеше Алекс да се е изпуснал точно за това. Знаех какво щеше да последва след това. Но думите му, че Нат е бременна ме накараха отново да го погледна. Александър баща? Ставаше ми смешно само при мисълта, но запазих спокойствие върху безизразното си лице.
Но това, което чух след това ме шокира. Гледах го, но не го виждах, а се опитвах да си спомня какво точно бе станало. Изражението ми се превърна в каменно, търсейки и ровейки из съзнанието си нещо. Но не откривах нищо. Само бледия спомен, че го попитах защо колата бе подскочила така.
-Господи, Алекс.-изругах през зъби и се изправих, заравяйки пръсти в косата си. - Виж, не си убиец, всичко е станало по случайност. Инцидент. И не забравяй, че аз също бях с теб в тази кола.
Не знаех какво да му кажа, виждах, че изобщо не му понасяше добре. А и как би могло? Бяхме убийци. И двамата. Подпрях ръце на прозореца и издишах. Сложих нова цигара между устните си и запалих. Бъркотията беше твърде голяма. Бяхме правели какво ли не, но този път бяхме стигнали твърде далеч.
-Ще измислим нещо.- казах по-скоро на себе си и взех бутилката от ръцете му- Защо , мамка му, Алекс, защо ме излъга тогава? Щяхме да направим все нещо.
Но се запитах "какво?". Бяхме пияни като матраци и дори да знаех какво се бе случило, едва ли щях да бъда адекватен да направя каквото и да е.
И двамата бяхме в тая игра. Нямаше начин да го оставя да поеме отговорността за случилото се.
-Има ли улики? - впих поглед в него, а гласът ми бе тих и остър.
Не исках Катрин да присъства на това, не исках да научава всичко, което чу преди малко. Малко ли й беше всичко останало, а сега и това. Тройки, бебета, убийства. И нашите психики се бяха разклатили, но бяхме преживяли много повече и знаехме как да се справяме. Докато тя ... тя едва ли щеше да понесе всичко това добре. Дълбоко се съмнявах.
Но това, което чух след това ме шокира. Гледах го, но не го виждах, а се опитвах да си спомня какво точно бе станало. Изражението ми се превърна в каменно, търсейки и ровейки из съзнанието си нещо. Но не откривах нищо. Само бледия спомен, че го попитах защо колата бе подскочила така.
-Господи, Алекс.-изругах през зъби и се изправих, заравяйки пръсти в косата си. - Виж, не си убиец, всичко е станало по случайност. Инцидент. И не забравяй, че аз също бях с теб в тази кола.
Не знаех какво да му кажа, виждах, че изобщо не му понасяше добре. А и как би могло? Бяхме убийци. И двамата. Подпрях ръце на прозореца и издишах. Сложих нова цигара между устните си и запалих. Бъркотията беше твърде голяма. Бяхме правели какво ли не, но този път бяхме стигнали твърде далеч.
-Ще измислим нещо.- казах по-скоро на себе си и взех бутилката от ръцете му- Защо , мамка му, Алекс, защо ме излъга тогава? Щяхме да направим все нещо.
Но се запитах "какво?". Бяхме пияни като матраци и дори да знаех какво се бе случило, едва ли щях да бъда адекватен да направя каквото и да е.
И двамата бяхме в тая игра. Нямаше начин да го оставя да поеме отговорността за случилото се.
-Има ли улики? - впих поглед в него, а гласът ми бе тих и остър.
Не исках Катрин да присъства на това, не исках да научава всичко, което чу преди малко. Малко ли й беше всичко останало, а сега и това. Тройки, бебета, убийства. И нашите психики се бяха разклатили, но бяхме преживяли много повече и знаехме как да се справяме. Докато тя ... тя едва ли щеше да понесе всичко това добре. Дълбоко се съмнявах.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Alexander Flemming. 8/1/2013, 15:27
Думите на Винсънт го накараха да се замисли. В интерес на истината очакваше да види осъдителния му поглед, дори юмрук в лицето, за дето го беше излъгал тогава, но нищо не се случваше. Чейс просто седеше там, пребледнял и изненадан, мислейки начин, по който да измъкне приятеля си от поредната каша, в която се бе забъркал. Ето това най-много ценеше във Винс – можеше да му каже всичко без да се замисля, а той винаги беше готов да му подаде ръка и да поеме част от вината за случилото се, сякаш наистина имаше нещо общо. Алекс чувстваше Винс като свой кръвен брат, макар да нямаха никаква връзка помежду си, освен тяхното дългогодишно лудо приятелство.
- Не, братле. – каза просто той, впивайки погледа си в него. – Отказвам да се замесваш в моите каши. Не и този път. Няма да рискувам и ти да отидеш зад решетките заедно с мен. Дори не си го помисляй.
Флеминг беше категоричен по този въпрос. Щеше да отстоява своето и нямаше да позволи на Винс да бъде замесен също. Дори смяташе, че ако ченгетата го надушат, да излъже, че е бил сам в колата. Бе наранил твърде много хора, за да позволи и на Винс да пострада заради него. Предпочиташе да изгуби всичко, дори приятелството му и подкрепата на дядо му, който винаги заставаше зад него, но за нищо на света нямаше да допусне той да е отговорен, че ще го тикнат зад решетките заради неговата глупост, преминала границите на възможното. Твърде много грехове тежаха на съвестта му.
- Защото бях изплашен, Винс. Беше ме хванало шубето и просто избягах от там. Оставих онзи мъж да лежи на улицата, без дори да опитам да му помогна! Да, аз съм страхливец, но няма да допусна ти да сърбаш моята попара!
Извика ядосан той, поклащайки глава. Отново надигна бутилката и започна да пие. Имаше нужда от нещо силно, което да претъпи вината в него. Беше на ръба, а не знаеше как да постъпи. Ясно беше, че щеше да си трае, сякаш нищо не се е случило, беше му прекалено ясно каква присъда щеше да получи за подобно нещо. Та нали самият той бе завършил право, всички закони бяха запечатани в съзнанието му. Щеше да се размине с поне десет години затвор, а Винс щеше да го последва като негов съучастник.
- Улики? Освен вдлъбнатия преден капак на колата и виновното ми лице не би намерил нищо друго.
Каза Александър, а после цигарата се озова отново между устните му. Все още не можеше да осъзнае колко много неща му се бяха струпали на главата само за едно денонощие.
- Просто си мълчи докато измисля как да те измъкна от тази каша. Ще измислим нещо, сякаш не си бил в онази кола след като си тръгнахме. Аз съм вече бита карта, братле. Този път няма измъкване.
Ръката му се стисна силно в юмрук, а той загаси фаса в пепелника. По лицето му се четеше силна тревога, безсилие и луда ярост, която изгаряше гърдите му.
- Не, братле. – каза просто той, впивайки погледа си в него. – Отказвам да се замесваш в моите каши. Не и този път. Няма да рискувам и ти да отидеш зад решетките заедно с мен. Дори не си го помисляй.
Флеминг беше категоричен по този въпрос. Щеше да отстоява своето и нямаше да позволи на Винс да бъде замесен също. Дори смяташе, че ако ченгетата го надушат, да излъже, че е бил сам в колата. Бе наранил твърде много хора, за да позволи и на Винс да пострада заради него. Предпочиташе да изгуби всичко, дори приятелството му и подкрепата на дядо му, който винаги заставаше зад него, но за нищо на света нямаше да допусне той да е отговорен, че ще го тикнат зад решетките заради неговата глупост, преминала границите на възможното. Твърде много грехове тежаха на съвестта му.
- Защото бях изплашен, Винс. Беше ме хванало шубето и просто избягах от там. Оставих онзи мъж да лежи на улицата, без дори да опитам да му помогна! Да, аз съм страхливец, но няма да допусна ти да сърбаш моята попара!
Извика ядосан той, поклащайки глава. Отново надигна бутилката и започна да пие. Имаше нужда от нещо силно, което да претъпи вината в него. Беше на ръба, а не знаеше как да постъпи. Ясно беше, че щеше да си трае, сякаш нищо не се е случило, беше му прекалено ясно каква присъда щеше да получи за подобно нещо. Та нали самият той бе завършил право, всички закони бяха запечатани в съзнанието му. Щеше да се размине с поне десет години затвор, а Винс щеше да го последва като негов съучастник.
- Улики? Освен вдлъбнатия преден капак на колата и виновното ми лице не би намерил нищо друго.
Каза Александър, а после цигарата се озова отново между устните му. Все още не можеше да осъзнае колко много неща му се бяха струпали на главата само за едно денонощие.
- Просто си мълчи докато измисля как да те измъкна от тази каша. Ще измислим нещо, сякаш не си бил в онази кола след като си тръгнахме. Аз съм вече бита карта, братле. Този път няма измъкване.
Ръката му се стисна силно в юмрук, а той загаси фаса в пепелника. По лицето му се четеше силна тревога, безсилие и луда ярост, която изгаряше гърдите му.
Alexander Flemming.- Брой мнения : 403
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Катрин Флеминг 8/1/2013, 15:42
Сестрата на Алекс слушаше много внимателно думите,които излизат от устата на брат и.Все още не можеше да приеме факта,че брат и можеше да отиде в затвора и то за убийство.Принципно мнението на хората не я интересуваше кой знае колко много,но думите,с които щяха да започнат да наричат собственият и брат щяха да започнат да нараняват и нея.
Винаги се беше изненадвала от това какво приятелство имаха Винсънт и Алекс.И въпреки,че беше крайно сърдита на Винс,тя остави това по-назад в мислите си и се опитваше да реши проблема,с който Александър се беше сблъскал.Той винаги вършеше необмислени неща,за които после съжаляваше наистина много,но този път това прекрачваше всякаква граница.Какво щеше да прави семейството и ако брат и влезеше на топло?Всичко щеше да се срути!Всичко онова,което баща им беше постигнал с много усилия и труд.Беше забелязала,че отношенията между баща и и брат и не бяха кой знае колко добри.Та Алекс,вече не го наричаше и "татко",а му говореше по име.Джак това,Джак онова.След делото всичко се беше променило,а това което се случваше в момента щеше да промени и сегашното статукво.Колко мъка още можеше да поеме сърцето и?Беше разбито на милиони парченца!Изневярата на Винсънт бе едно на ръка,но това че по-големият и брат беше замесен в нещо ужасно беше нещо съвсем друго.Дали можеха да излязат и от тази ситуация?Дали Алекс наистина можеше да продължи да носи тази тегоба в себе си без да сподели на никой,освен на Винсънт?Едва ли щеше да каже на Катрин,в последно време нищо не си споделяха и се бяха отчуждили наистина много,но блондинката трябваше да направи нещо,което отново да ги сближи.Имаше толкова много неща на главата си,че не знаеше с кое първо да започне.Сърцето и все така силно хлопаше в гърдите и,а главата и щеше да избухне от хилядите мисли,които се въртяха в умът и.
Винаги се беше изненадвала от това какво приятелство имаха Винсънт и Алекс.И въпреки,че беше крайно сърдита на Винс,тя остави това по-назад в мислите си и се опитваше да реши проблема,с който Александър се беше сблъскал.Той винаги вършеше необмислени неща,за които после съжаляваше наистина много,но този път това прекрачваше всякаква граница.Какво щеше да прави семейството и ако брат и влезеше на топло?Всичко щеше да се срути!Всичко онова,което баща им беше постигнал с много усилия и труд.Беше забелязала,че отношенията между баща и и брат и не бяха кой знае колко добри.Та Алекс,вече не го наричаше и "татко",а му говореше по име.Джак това,Джак онова.След делото всичко се беше променило,а това което се случваше в момента щеше да промени и сегашното статукво.Колко мъка още можеше да поеме сърцето и?Беше разбито на милиони парченца!Изневярата на Винсънт бе едно на ръка,но това че по-големият и брат беше замесен в нещо ужасно беше нещо съвсем друго.Дали можеха да излязат и от тази ситуация?Дали Алекс наистина можеше да продължи да носи тази тегоба в себе си без да сподели на никой,освен на Винсънт?Едва ли щеше да каже на Катрин,в последно време нищо не си споделяха и се бяха отчуждили наистина много,но блондинката трябваше да направи нещо,което отново да ги сближи.Имаше толкова много неща на главата си,че не знаеше с кое първо да започне.Сърцето и все така силно хлопаше в гърдите и,а главата и щеше да избухне от хилядите мисли,които се въртяха в умът и.
Катрин Флеминг- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Vincent. 8/1/2013, 18:28
През мислите ми препускаха най-различни идеи. Но никоя от тях не беше достатъчна добра, за да измъкна Александър. И въпреки всичко, щях да намеря начин. Винаги го правех. Нямаше да го оставя и сега.
Александър ми беше като брат и ако той беше нагазил в лайната, моите крака също бяха мръсни. Никога не го бях оставял, както и той мен. Освен, че умеехме да измисляме всякакви простотии с болните си мозъци, след това носехме и последствията си. Само дето всичко беше невинно, детско сравнено със сегашната картинка. Тръпки ме побиваха при тази мисъл. Още по-лошо бе за него. Не отдавна бе отървал кожата от съда и името му все още беше прясно там.
Когато чух думите му, се завъртях присвил очи. Той добре ли беше? Когато, по дяволите, го бях оставял, та сега да го направех отново? Беше се побъркал с всичко, което му се бе случило. Очевидно психиката му беше започнала да сдава багажа.
-На глупак ли се правиш? - грабнах бутилката от ръцете му и през зъби му отговорих- Братле, кога съм те оставил? Не ме карай да ти налея малко здрав разум. От доста време май не си ял ритници.
Отпих една доста солидна глътка и загасих цигарата. След по-малко от минута запалих нова. Когато бях под напрежение, не можех да спра да пуша. А в този момент напрежението определено взе връхна точка.
Не позволявах мисълта, че Флеминг ще влезе в затвора, да прекосява акъла ми. Щях да застана плътно до него, също отговорен за смъртта на невинния човек. Чувствах странна тежест в корема си и трябваше да се напия час по-скоро. Щях да мисля за това утре, когато истината се стовареше върху рамене ми с цялата си тежест.
Обикалях стаята в кръг, въртейки шишето между пръстите си. Цигарата стоеше мирно между устните ми, а дима вече доста сериозно бе обзел цялата стая. И двамата не махахме тютюневите изделия от устните си.
-Братле, сериозно.- с по-спокоен глас се обърнах към него и се облегнах на стената - Няма начин да останеш сам в тая игра. Знаеш, че и двамата сме виновни. Щом си с единия крак в калта, другия е моя.
Погледнах го и поклатих глава. А имах съвсем други планове за вечерта. И отново беше включен алкохол, но заради далеч по-приятна причина. Само дето, плановете се правеха, за да се променят нали?
Александър ми беше като брат и ако той беше нагазил в лайната, моите крака също бяха мръсни. Никога не го бях оставял, както и той мен. Освен, че умеехме да измисляме всякакви простотии с болните си мозъци, след това носехме и последствията си. Само дето всичко беше невинно, детско сравнено със сегашната картинка. Тръпки ме побиваха при тази мисъл. Още по-лошо бе за него. Не отдавна бе отървал кожата от съда и името му все още беше прясно там.
Когато чух думите му, се завъртях присвил очи. Той добре ли беше? Когато, по дяволите, го бях оставял, та сега да го направех отново? Беше се побъркал с всичко, което му се бе случило. Очевидно психиката му беше започнала да сдава багажа.
-На глупак ли се правиш? - грабнах бутилката от ръцете му и през зъби му отговорих- Братле, кога съм те оставил? Не ме карай да ти налея малко здрав разум. От доста време май не си ял ритници.
Отпих една доста солидна глътка и загасих цигарата. След по-малко от минута запалих нова. Когато бях под напрежение, не можех да спра да пуша. А в този момент напрежението определено взе връхна точка.
Не позволявах мисълта, че Флеминг ще влезе в затвора, да прекосява акъла ми. Щях да застана плътно до него, също отговорен за смъртта на невинния човек. Чувствах странна тежест в корема си и трябваше да се напия час по-скоро. Щях да мисля за това утре, когато истината се стовареше върху рамене ми с цялата си тежест.
Обикалях стаята в кръг, въртейки шишето между пръстите си. Цигарата стоеше мирно между устните ми, а дима вече доста сериозно бе обзел цялата стая. И двамата не махахме тютюневите изделия от устните си.
-Братле, сериозно.- с по-спокоен глас се обърнах към него и се облегнах на стената - Няма начин да останеш сам в тая игра. Знаеш, че и двамата сме виновни. Щом си с единия крак в калта, другия е моя.
Погледнах го и поклатих глава. А имах съвсем други планове за вечерта. И отново беше включен алкохол, но заради далеч по-приятна причина. Само дето, плановете се правеха, за да се променят нали?
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Alexander Flemming. 8/1/2013, 19:01
Алекс знаеше, че Винс няма току така да се откаже от идеята да го остави сам, потънал до гуша в океана от проблеми, който имаше в този момент. Флеминг не знаеше за какво да мисли по-напред – как да каже на семейството си, че е убил човек, без да ги изгуби завинаги. Знаеше, че щом Джак научеше, щеше да го загуби завинаги, той нямаше да понесе идеята, че синът му се е превърнал в подобно нещо, а и нямаше да понесе срама Александър да отиде в затвора. Щеше да го отпише завинаги, вероятно дори щеше да го лиши от наследство, от това да вижда сестра си, а нищо чудно и да се отрече от него, казвайки му, че вече не е един Флеминг, а проклет убиец. Щеше да загуби и Катрин, а самата мисъл за това го караше да полудява. Вярно, че в близките дни се бяха отчуждили много, но той я обичаше, тя винаги щеше да си остане малката му сестричка, за която да се грижи. От друга страна беше бебето на Наталья, което тя чакаше. Той щеше да стане баща толкова млад, неподготвен, но въпреки нежеланието му, това дете носеше неговата кръв по вените си. Нямаше да има възможността дори да зърне личицето на сина си, защото щеше да бъде в затвора. Щеше да опетни името му, още преди да се е родил и щеше да накара всички да казват, че той е детето на един убиец. Дори не искаше да си помисля за това. Предпочиташе синът му никога да не узнава кой е неговият баща пред това да накара околните да го сочат с пръст и да му се подиграват. За един миг Александър успя дори да си представи образа му – малките му ръчички, усмивката на нежното му личице, наследил я от майка си, бурния огън в сините му ириси и непокорният характер, взет от самия него. Тази мисъл го накара да се усмихне, а после взе бутилката алкохол от Винс и изпи няколко големи глътки. Беше провалил живота си, само защото се имаше за велик и недосегаем. Бе се превърнал в дявола, живеещ в град на ангели.
- Ти няма да ме оставиш, братле. Аз ще оставя теб. За твое добро. Няма да понеса мисълта, че брат ми е в затвора заради мен, че съм те лишил от възможността да намериш правилното момиче, с което да изживееш живота си и да имаш семейство по-късно. Немислимо е.
Въздъхна тежко синеокото момче, а после се приближи и взе цигара от кутията на Винсънт. Постави я между устните си, а после я запали със запалката, която лично той му бе подарил преди няколко години. Хвърли я върху намачканите бели чершафи на неоправеното легло, а после го погледна скиптично.
- Братле, сигурен ли си, че мацката, с която си бил снощи си е тръгнала?
Попита Флеминг, кръстосвайки вежди. Не искаше изненади. Не искаше никой да знае за случващото се преди пресата да гръмне с негова снимка, закопчан с белезници докато го изкарват от дома му.
Алекс се замисли колко пъти преди са били в същата ситуация. Флеминг и Чейс в една стая, пушещи цигара след цигара, докато пият литри алкохол, мислещи начин да се измъкнат от поредната каша, в която са се замесили.
Изведнъж сърцето му го стегна, сякаш хиляди игли се забиваха в него и го разкъсваха.
- Бианка…
Прошепна тихо той, а на лицето му се изписа ярост, която не бе изпитвал преди. Дори когато пребиваше Виктор, той беше по-спокоен от този момент. Александър хвърли силно бутилката с уиски, която се удари във вратата на стаята, а после се пръсна на милиони парчета. Щеше да я загуби завинаги. А тъкмо нещата между тях бяха започнали да стават нормални, както преди. Отново нямаше да може да я погледне в очите, знаейки, че бе успял да съсипе всяка една мечта за тях, която тя му беше споделила докато лежеше спокойно на гърдите му и галеше с нежните си пръсти кожата му. В този момент омразата, която изпита към себе си бе станала по-силна от всякога. Проклинаше своето съществуване.
- Ти няма да ме оставиш, братле. Аз ще оставя теб. За твое добро. Няма да понеса мисълта, че брат ми е в затвора заради мен, че съм те лишил от възможността да намериш правилното момиче, с което да изживееш живота си и да имаш семейство по-късно. Немислимо е.
Въздъхна тежко синеокото момче, а после се приближи и взе цигара от кутията на Винсънт. Постави я между устните си, а после я запали със запалката, която лично той му бе подарил преди няколко години. Хвърли я върху намачканите бели чершафи на неоправеното легло, а после го погледна скиптично.
- Братле, сигурен ли си, че мацката, с която си бил снощи си е тръгнала?
Попита Флеминг, кръстосвайки вежди. Не искаше изненади. Не искаше никой да знае за случващото се преди пресата да гръмне с негова снимка, закопчан с белезници докато го изкарват от дома му.
Алекс се замисли колко пъти преди са били в същата ситуация. Флеминг и Чейс в една стая, пушещи цигара след цигара, докато пият литри алкохол, мислещи начин да се измъкнат от поредната каша, в която са се замесили.
Изведнъж сърцето му го стегна, сякаш хиляди игли се забиваха в него и го разкъсваха.
- Бианка…
Прошепна тихо той, а на лицето му се изписа ярост, която не бе изпитвал преди. Дори когато пребиваше Виктор, той беше по-спокоен от този момент. Александър хвърли силно бутилката с уиски, която се удари във вратата на стаята, а после се пръсна на милиони парчета. Щеше да я загуби завинаги. А тъкмо нещата между тях бяха започнали да стават нормални, както преди. Отново нямаше да може да я погледне в очите, знаейки, че бе успял да съсипе всяка една мечта за тях, която тя му беше споделила докато лежеше спокойно на гърдите му и галеше с нежните си пръсти кожата му. В този момент омразата, която изпита към себе си бе станала по-силна от всякога. Проклинаше своето съществуване.
Alexander Flemming.- Брой мнения : 403
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Катрин Флеминг 8/1/2013, 19:23
Знаеше,че и преди бяха имали трудни моменти.Винаги един от двама им вършеше нещо,което не беше правилно.Дори самата Катрин и занимаването и за Франция бяха накарали семейството и да се изложи заради нея."Горките Флеминг,разглезената им дъщеря отиде във Франция,за да поправи неприличното си поведение,което я представяше,като момиче,на което му плащат!" Катрин никога нямаше да забрави тези надписи,които бяха написани по вестниците.Александър също не беше по-различен.Мислеше се за господар на света,също като нея и това ги караше да вършат неща,които след това им излизаха доста солено.Само,че разликата във двамата им беше,че Катрин вече беше пораснала и единствената и грешка да крие за връзката си с Винсънт,всъщност самият той беше грешка,която Катрин не мислеше да повтаря повече.
"Братле, сигурен ли си, че мацката, с която си бил снощи си е тръгнала?"Само ако знаеше,че тази мацка в действителност беше сестра му,която беше скрита в стаята до тях и чуваше всичко,което си говореха.И изведнъж се чу трясък.Стъкло беше заметнато нанякъде и очевидно разбивайки се на парченца.Това трябваше да бъде Александър.
Изведнъж една щура идея и дойде на ум.Ами ако се изкараше тя виновна за всичко.Не искаше брат и да страда.За него беше готова на всичко дори и самата тя да влезе в затвора/Не и се ходеше там,но все пак щеше да го направи.Само трябваше да доизмисли нещата и щеше да признае за нещо,което всъщност не беше направила.Но поне нямаше да вижда физиономиите на онези лигли,които просто се пишеха нейни приятелки.Истината и приятелка беше останала във Франция.Беше и помогнала изключително много през онзи период от животът и,когато имаше най-голяма нужда от помощ,а беше сам самичка.
"Братле, сигурен ли си, че мацката, с която си бил снощи си е тръгнала?"Само ако знаеше,че тази мацка в действителност беше сестра му,която беше скрита в стаята до тях и чуваше всичко,което си говореха.И изведнъж се чу трясък.Стъкло беше заметнато нанякъде и очевидно разбивайки се на парченца.Това трябваше да бъде Александър.
Изведнъж една щура идея и дойде на ум.Ами ако се изкараше тя виновна за всичко.Не искаше брат и да страда.За него беше готова на всичко дори и самата тя да влезе в затвора/Не и се ходеше там,но все пак щеше да го направи.Само трябваше да доизмисли нещата и щеше да признае за нещо,което всъщност не беше направила.Но поне нямаше да вижда физиономиите на онези лигли,които просто се пишеха нейни приятелки.Истината и приятелка беше останала във Франция.Беше и помогнала изключително много през онзи период от животът и,когато имаше най-голяма нужда от помощ,а беше сам самичка.
Катрин Флеминг- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Vincent. 8/1/2013, 19:48
И той продължаваше своята стара песен така ли? Затворих очи, колкото да се сдържа да не го ударя. Изглупяваше до такава степен, че накрая щях да бъда обвинен и в бой върху най-добрия си приятел, мой брат.
Мисълта за Катрин отново ме жегна. А как го понасяше тя? Знаех, че беше бясна на мен, заради това, което бе чула за Наталья. Но със сигурност, психозата относно Алекс беше много по-силна. Едва ли го понасяше добре, там сама. Прииска ми се да отида и да я прегърна, но бях убеден, че щеше да ме отхвърли. Нямаше да позволи да я докосна, поне докато не й дадех ясно оправдание за случилото се. Не бях сигурен дори и тогава. Тя беше горделива жена, която едва ли щеше да прости лесно. Иронията беше там, че ако влезех в затвора, защо щеше да има нужда от мен? Убедих се за пореден път, че бяхме взели правилно решение, когато скрихме връзката си от всички. Поне никой нямаше да свързва нейното име с моето. Иначе заглавията на пресата биха били чудни. Гадже и сестра на убийците. Уникално, нали?
Но не това ме вълнуваше сега, а разпадащия се психически Александър пред мен.
Разби шишето в стената и извърнах глава от пронизителния звук. Рухваше пред очите ми, а не можех да го гледам така. Не и него.
-Ако мислиш да продължаваш, по-добре излез от стаята.- изкрещях срещу него и го хванах за ризата, която бе разкопчана до гърдите му- Не се дръж като невменяем, Александър.
Избутах го към леглото и обърнах стола, който седеше пред малката масичка. За миг се зарадвах, че Джон не беше в къщата. Иначе със сигурност щеше да се качи да види какво се случва. А аз какво да му кажеш? "Дядо, подготвяй адвокатите на мен и Александър. Убихме човек и загазихме май." . Изритах отворената врата за към дрешника и тя се затвори с трясък.
Не можех да си представя това, което щях да видя в очите на дядо ми, когато разбереше. Със сигурност щеше да ми отнеме всичко, да вдигне ръце от мен. Бях наясно с всичко, което щеше да се случи тогава. Но това не беше равносилно на това, да оставя Флеминг.
Нека ме затвореше ако иска някъде, отново щях да намеря начин и да разделя вината и на двама ни.
Мисълта за Катрин отново ме жегна. А как го понасяше тя? Знаех, че беше бясна на мен, заради това, което бе чула за Наталья. Но със сигурност, психозата относно Алекс беше много по-силна. Едва ли го понасяше добре, там сама. Прииска ми се да отида и да я прегърна, но бях убеден, че щеше да ме отхвърли. Нямаше да позволи да я докосна, поне докато не й дадех ясно оправдание за случилото се. Не бях сигурен дори и тогава. Тя беше горделива жена, която едва ли щеше да прости лесно. Иронията беше там, че ако влезех в затвора, защо щеше да има нужда от мен? Убедих се за пореден път, че бяхме взели правилно решение, когато скрихме връзката си от всички. Поне никой нямаше да свързва нейното име с моето. Иначе заглавията на пресата биха били чудни. Гадже и сестра на убийците. Уникално, нали?
Но не това ме вълнуваше сега, а разпадащия се психически Александър пред мен.
Разби шишето в стената и извърнах глава от пронизителния звук. Рухваше пред очите ми, а не можех да го гледам така. Не и него.
-Ако мислиш да продължаваш, по-добре излез от стаята.- изкрещях срещу него и го хванах за ризата, която бе разкопчана до гърдите му- Не се дръж като невменяем, Александър.
Избутах го към леглото и обърнах стола, който седеше пред малката масичка. За миг се зарадвах, че Джон не беше в къщата. Иначе със сигурност щеше да се качи да види какво се случва. А аз какво да му кажеш? "Дядо, подготвяй адвокатите на мен и Александър. Убихме човек и загазихме май." . Изритах отворената врата за към дрешника и тя се затвори с трясък.
Не можех да си представя това, което щях да видя в очите на дядо ми, когато разбереше. Със сигурност щеше да ми отнеме всичко, да вдигне ръце от мен. Бях наясно с всичко, което щеше да се случи тогава. Но това не беше равносилно на това, да оставя Флеминг.
Нека ме затвореше ако иска някъде, отново щях да намеря начин и да разделя вината и на двама ни.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Alexander Flemming. 8/1/2013, 20:21
Александър се разпадаше психически, сякаш мозъка му отказваше и той ставаше напълно луд, който не може да се контролира. Беше бесен на себе си до такава степен, че дори се замисляше дали да не излезе от къщата, затръшвайки вратата след себе си, а после да се качи на скъпата си кола и сам да се хвърли в някоя пропаст. Като се замислеше, идеята не беше чак толкова абсурдна. Щеше да спести позора на всичко около себе си, а всички улики за убийството на онзи мъж щяха да останат заличени завинаги. Щеше да липсва на малко хора, които бързо щяха да го забравят и да продължат с щастливия си монотонен живот, който водеха досега. Усещаше как цялото му тяло пламва от гняв, а кръвта течаща по вените му кипваше, прогаряйки кожата му. Главата на синеокото момче щеше да се пръсне от непрестанното мислене, което го измъчваше. Сякаш някой подпалваше тялото му, а после го оставяше да се пече на бавен огън, докато остане само купчина сива пепел от него.
- Как е възможно да съм такъв глупак, Винс? Изцапах ръцете си с кръвта на един невинен човек.
Каза гневно той, а лицето му се бе изкривило от омразата му към самия себе си. Александър се чувстваше като най-долното същество на планетата, като някой, който не заслужава и половината от това, което има. Погледът му се спря върху отражението му в огледалото, а там той виждаше едно жалко отражение на себе си. Дори Виктор изглеждаше като ангел пред него. Никога нямаше да приеме мисълта, че бе убиец.
- Трябва да се отърва от проклетата кола. Ако ченгетата видят огънатия капак дори няма да мога да отрека, че съм бил аз.
Изсъска през зъби той, стискайки ръцете си в юмрук. Усещаше как всичко около него рухва, как целия му свят се преобръща с главата надолу, а той се превръща в бледа сянка на себе си, в някой, който не иска да бъде. Угризенията не му даваха покой. Затвореше ли очи, пред него на забавен кадър се режисираше катастрофата. Сякаш живота му беше шепа пясък, който се изнизваше между пръстите му, а той не можеше да се бори. Пропадаше все по-надолу и по-надолу в нищото.
Накрая сви устни, а в очите му пламна бурен пожар на ярост. Бързо тръгна към вратата, а щом я отвори се затича по стълбите надолу. Щом излезе пред къщата, той отвори багажника на колата и изкара тубата с бензин от там. Чуваше виковете на Винс, който не спираше да го пита какво е намислил да прави.
- Ще я изгоря. Ще унищожа всяка малка следа, която води към нас.
Отговори Флеминг, извърнал глава към Чейс, а пръстите му развиваха капачката на голямото шише, пълно с бензин. Сините му очи изглеждаха празни и тъмни, по-студени и от нощта, озлобени както никога до сега. Беше се побъркал и бе решен да взриви собствената си, най-любима кола. Алкохолът бе започнал да замъглява още повече съзнанието му.
- Остави ме, братле. Пусни ме.
Извика той, усещайки как Чейс се опитваше да го спре.
- Как е възможно да съм такъв глупак, Винс? Изцапах ръцете си с кръвта на един невинен човек.
Каза гневно той, а лицето му се бе изкривило от омразата му към самия себе си. Александър се чувстваше като най-долното същество на планетата, като някой, който не заслужава и половината от това, което има. Погледът му се спря върху отражението му в огледалото, а там той виждаше едно жалко отражение на себе си. Дори Виктор изглеждаше като ангел пред него. Никога нямаше да приеме мисълта, че бе убиец.
- Трябва да се отърва от проклетата кола. Ако ченгетата видят огънатия капак дори няма да мога да отрека, че съм бил аз.
Изсъска през зъби той, стискайки ръцете си в юмрук. Усещаше как всичко около него рухва, как целия му свят се преобръща с главата надолу, а той се превръща в бледа сянка на себе си, в някой, който не иска да бъде. Угризенията не му даваха покой. Затвореше ли очи, пред него на забавен кадър се режисираше катастрофата. Сякаш живота му беше шепа пясък, който се изнизваше между пръстите му, а той не можеше да се бори. Пропадаше все по-надолу и по-надолу в нищото.
Накрая сви устни, а в очите му пламна бурен пожар на ярост. Бързо тръгна към вратата, а щом я отвори се затича по стълбите надолу. Щом излезе пред къщата, той отвори багажника на колата и изкара тубата с бензин от там. Чуваше виковете на Винс, който не спираше да го пита какво е намислил да прави.
- Ще я изгоря. Ще унищожа всяка малка следа, която води към нас.
Отговори Флеминг, извърнал глава към Чейс, а пръстите му развиваха капачката на голямото шише, пълно с бензин. Сините му очи изглеждаха празни и тъмни, по-студени и от нощта, озлобени както никога до сега. Беше се побъркал и бе решен да взриви собствената си, най-любима кола. Алкохолът бе започнал да замъглява още повече съзнанието му.
- Остави ме, братле. Пусни ме.
Извика той, усещайки как Чейс се опитваше да го спре.
Alexander Flemming.- Брой мнения : 403
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Катрин Флеминг 8/1/2013, 20:34
Със сигурност нямаше да стои и да гледа брат си в това състояние повече.Чувстваше се гузна,че криеше връзката си с Винсънт и трябваше да направи нещо за него,че да му се реваншира.А какво повече от това да поеме тя вината.
Искаше и се да излезе от тази банята,да се затича към Алекс и да го прегърне колкото сила има.Щеше да му каже,че не е убиец.Че е най-прекрасният брат на света и,че никога нямаше да е същото ако него го нямаше.Че тя нямаше да бъде същата,ако той не беше наоколо да я подкрепя или пък да и се кара.Въпреки многото им спорове и скандали тя все още го обичаше и беше готова за него на абсолютно всичко.
А колкото до Винсънт и неговата кожа щеше да спаси,макар че той не го заслужаваше и то ни най-малко.Всъщност той не беше направил нищо,но така или иначе щеше да бъде набеден за съучастник.Но спасеше ли брат си,трябваше да спаси и русият господин,който до преди малко и сваляше звезди,а всичко,което и беше казвал се е оказало абсолютна лъжа.Вече не вярваше на нито една негова дума.С колко ли момичета беше спал за всичките тези месеци?С колко ли момичета я бе лъгал,докато тя му вярваше безрезервно? Не и се мислеше за това сега.Брат и бе най-важното и ценно нещо,което имаше.Баща им се появяваше няколко пъти в годината и тя се беше отчуждила и от него.Защо всичко трябваше да бъде толкова сложно?Не можеше ли да живеят всички един нормален живот?Без драми,без интриги,без сълзи и душевни болки?Защо трябваше да страдат заради една капка невнимание?Животът беше толкова жесток и нечестен!
По едно време чу как вратата на стаята се отваря.Не чуваше стъпки и реши да излезе от стаята и да отиде до прозореца,за да види какво се случваше.Съвсем леко подаде главата си и се изуми от това,което видя.Александър искаше да запали любимата си кола??От там видя очите му.Изпълнени с гняв и мъка.Поглед,който издаваше колко слаб всъщност беше и тази слабост можеше да я покаже или пред нея или пред Винсънт.Не искаше да го гледа такъв.Лицето му беше измъчено,а гримасата му изкривена почти до безобразие.Това определено не беше нейния брат.Онзи,който постоянно беше с усмивка на лице независимо какво ставаше.Онзи,който със синия си и мил поглед успяваше да я накара да му се отсърди за нещо.Не!Това беше съвсем различен човек!Точно поради тази причина Катрин вече беше твърдо решена за това,което смяташе да направи и заставаше твърдо зад решението си независимо какво щеше да каже или да направи Александър.
Искаше и се да излезе от тази банята,да се затича към Алекс и да го прегърне колкото сила има.Щеше да му каже,че не е убиец.Че е най-прекрасният брат на света и,че никога нямаше да е същото ако него го нямаше.Че тя нямаше да бъде същата,ако той не беше наоколо да я подкрепя или пък да и се кара.Въпреки многото им спорове и скандали тя все още го обичаше и беше готова за него на абсолютно всичко.
А колкото до Винсънт и неговата кожа щеше да спаси,макар че той не го заслужаваше и то ни най-малко.Всъщност той не беше направил нищо,но така или иначе щеше да бъде набеден за съучастник.Но спасеше ли брат си,трябваше да спаси и русият господин,който до преди малко и сваляше звезди,а всичко,което и беше казвал се е оказало абсолютна лъжа.Вече не вярваше на нито една негова дума.С колко ли момичета беше спал за всичките тези месеци?С колко ли момичета я бе лъгал,докато тя му вярваше безрезервно? Не и се мислеше за това сега.Брат и бе най-важното и ценно нещо,което имаше.Баща им се появяваше няколко пъти в годината и тя се беше отчуждила и от него.Защо всичко трябваше да бъде толкова сложно?Не можеше ли да живеят всички един нормален живот?Без драми,без интриги,без сълзи и душевни болки?Защо трябваше да страдат заради една капка невнимание?Животът беше толкова жесток и нечестен!
По едно време чу как вратата на стаята се отваря.Не чуваше стъпки и реши да излезе от стаята и да отиде до прозореца,за да види какво се случваше.Съвсем леко подаде главата си и се изуми от това,което видя.Александър искаше да запали любимата си кола??От там видя очите му.Изпълнени с гняв и мъка.Поглед,който издаваше колко слаб всъщност беше и тази слабост можеше да я покаже или пред нея или пред Винсънт.Не искаше да го гледа такъв.Лицето му беше измъчено,а гримасата му изкривена почти до безобразие.Това определено не беше нейния брат.Онзи,който постоянно беше с усмивка на лице независимо какво ставаше.Онзи,който със синия си и мил поглед успяваше да я накара да му се отсърди за нещо.Не!Това беше съвсем различен човек!Точно поради тази причина Катрин вече беше твърдо решена за това,което смяташе да направи и заставаше твърдо зад решението си независимо какво щеше да каже или да направи Александър.
Катрин Флеминг- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Vincent. 9/1/2013, 13:23
Тичах след него по стълбището. Беше си изгубил ума, и не алкохола бе виновника този път. Главата ми щеше да се пръсне от мислите, които лутаха из съзнанието ми. Трескаво търсех начин, начин, който би измъкнал и двама ни от ситуацията, в която бяхме попадали. Колко пъти си бяхме удряли главите в стената, търсейки някакъв изход. Но нищо от това не можеше да се сравни със сегашното ни дередже. Всичко останало беше като детска игра в сравнение с убийството. Изключих от ума си случката с Наталья. По-важно беше да набия малко акъл в главата на приятеля си. Не можеше да се контролира, добре познавах това негово изражение. Избиваше го на лудост и бях наясно какви мисли препускаха през главата му. Паниката, че ще изгуби всичко беше взела връхна точка в съзнанието. Да, мен също ме беше страх., но не показвах слабост. Аз също щях да изгубя всичко. Компанията, доверието и уважението на дядо си. Щях да опетня фамилията си с кръв. Кой щеше да прави сделки с убиец? Щях да бъда трън в очите на обществото.
Ако все пак влезех в затвора, което беше най-вероятно, какво щях да правя когато излезех оттам? Едва ли щях да имам наследство. Нямах и друг дом, в който да живея. Оставах на улицата като просяк. Щях да се моля за малко храна. А кой щеше да даде нещо на убиец?
Хиляди въпроси се въртяха в съзнанието ми, а иронията беше там, че имах отговор на всички. Знаех каква би била съдбата ми. Цялото това охолство, в което тънех, щеше да се изпари от живота ми. Щеше да се изплъзне между пръстите ми като шепна пясък.
-Губиш си ума, братле.- избутах го назад крещейки, а бензина се разля от отворената туба.
Как му беше хрумнала идеята да запали колата? Да скрие първосигналните улики за престъплението ли? А обяснението за обгорената кола на паркинга на дома ми какво щеше да е? Нямаше да му позволя да го направи. Майната й на скъпата кола, знаех, че може да си купи още десет такива ако иска. Но не това беше решението. Не трябваше така първично да решава всичко и да се вкопчва в първата идея, която му дойдеше.
Запитах се кога аз бях станал толкова придирчив. Винаги се бях връзвал на акъла на брат си, а сега стоях срещу него със свити юмруци и се опитвах да го вразумя.
-Ще измислим друг, не толкова явен начин да кажем "Ние бяхме". Мислиш ли, че запалената ти кола няма да привлече погледите на всички и да насочи пръста срещу нас? Дай ми тубата.- изпънах ръка напред, присвил очи срещу него- Александър, дай ми тубата.
Поне един единствен път трябваше да ме послуша, без да спори и без шибания му инат да контролира съзнанието му. И двамата бяхме толкова страшни инати, че това можеше да продължи с часове и никой в крайна сметка да не отстъпи.
Ако все пак влезех в затвора, което беше най-вероятно, какво щях да правя когато излезех оттам? Едва ли щях да имам наследство. Нямах и друг дом, в който да живея. Оставах на улицата като просяк. Щях да се моля за малко храна. А кой щеше да даде нещо на убиец?
Хиляди въпроси се въртяха в съзнанието ми, а иронията беше там, че имах отговор на всички. Знаех каква би била съдбата ми. Цялото това охолство, в което тънех, щеше да се изпари от живота ми. Щеше да се изплъзне между пръстите ми като шепна пясък.
-Губиш си ума, братле.- избутах го назад крещейки, а бензина се разля от отворената туба.
Как му беше хрумнала идеята да запали колата? Да скрие първосигналните улики за престъплението ли? А обяснението за обгорената кола на паркинга на дома ми какво щеше да е? Нямаше да му позволя да го направи. Майната й на скъпата кола, знаех, че може да си купи още десет такива ако иска. Но не това беше решението. Не трябваше така първично да решава всичко и да се вкопчва в първата идея, която му дойдеше.
Запитах се кога аз бях станал толкова придирчив. Винаги се бях връзвал на акъла на брат си, а сега стоях срещу него със свити юмруци и се опитвах да го вразумя.
-Ще измислим друг, не толкова явен начин да кажем "Ние бяхме". Мислиш ли, че запалената ти кола няма да привлече погледите на всички и да насочи пръста срещу нас? Дай ми тубата.- изпънах ръка напред, присвил очи срещу него- Александър, дай ми тубата.
Поне един единствен път трябваше да ме послуша, без да спори и без шибания му инат да контролира съзнанието му. И двамата бяхме толкова страшни инати, че това можеше да продължи с часове и никой в крайна сметка да не отстъпи.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Alexander Flemming. 9/1/2013, 16:00
Александър беше като обладан от дявола, изпратил далеч всички мисли, които превземаха главата му, напълно отдал се на лудостта си. Онази лудост, която често го посещаваше, карайки го да върши неща, които повечето хора смятаха за невъзможни. Всички познаваха младия Флеминг като човек без задръжки и предразсъдъци, като някой, който не дава пет пари за чуждото мнение и който не би се поколебал да прати някой по дяволите. Той беше със свободен дух и не обръщаше внимание на нищо, знаеше как да се забавлява, като цяло знаеше как да живее. Появеше ли се някъде, той ставаше център на внимание и макар не винаги коментарите относно неговата личност да бяха добри, той се наслаждаваше. Още помнеше как пресата гръмна след скандала с Виктор. Флеминг бе очернил името му пред медиите, но не съжаляваше. Младото момче бе допускало много грешки в живота си, но никога не бе допускал, че един ден ще се превърне в напълно различен човек. И сега беше твърде близо от това да освободи чудовището в себе си, което удряше по металните решетки на своя малък затвор. Винаги се бе страхувал да не изгуби хората, които обича, но понякога се чудеше дали има някой там, който се страхува да изгуби него.
- По дяволите, Винс. Трябва да направя нещо, не разбираш ли? Не мога просто така да седя безучастно и да се надявам всичко да отмине, а между временно страхът, че мога да вкарам и двама ни в затвора да ме побърква.
Изкрещя Флеминг, а после пусна тубата с бензин на земята. Не се сдържа и я ритна силно, а тя падна на земята и се разля по студената повърхност. Въздъхна силно, а после тръгна към къщата, но не влезе. Седна на стъпалото пред вратата и забучи глава надолу, а пръстите му рошеха черната му коса. Бе стиснал силно очите си, мъчейки се да се овладее. Беше извън контрол, а знаеше, че това ще му донесе единствено още беди. Брат му беше прав, казвайки, че така ще привлекат още внимание към себе си. Щяха да се превърнат като трън в задника на полицията, а тя нямаше да спре да разследва докато не разбере как колата му бе избухнала в пламъци. А намереха ли огънатия преден капак, веднага щяха да разберат истината.
- Съжалявам, братле.
Каза простичко той, повдигайки глава към най-добрия си приятел, който бе като брата, който синеокото момче никога не бе имало.
- По дяволите, Винс. Трябва да направя нещо, не разбираш ли? Не мога просто така да седя безучастно и да се надявам всичко да отмине, а между временно страхът, че мога да вкарам и двама ни в затвора да ме побърква.
Изкрещя Флеминг, а после пусна тубата с бензин на земята. Не се сдържа и я ритна силно, а тя падна на земята и се разля по студената повърхност. Въздъхна силно, а после тръгна към къщата, но не влезе. Седна на стъпалото пред вратата и забучи глава надолу, а пръстите му рошеха черната му коса. Бе стиснал силно очите си, мъчейки се да се овладее. Беше извън контрол, а знаеше, че това ще му донесе единствено още беди. Брат му беше прав, казвайки, че така ще привлекат още внимание към себе си. Щяха да се превърнат като трън в задника на полицията, а тя нямаше да спре да разследва докато не разбере как колата му бе избухнала в пламъци. А намереха ли огънатия преден капак, веднага щяха да разберат истината.
- Съжалявам, братле.
Каза простичко той, повдигайки глава към най-добрия си приятел, който бе като брата, който синеокото момче никога не бе имало.
Alexander Flemming.- Брой мнения : 403
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Vincent. 9/1/2013, 17:24
Въздъхнах и разроших с една ръка косата си. Погледнах към колата и си отдъхнах. Ако Александър сериозно си бе навил това на пръста, сега със сигурност това бебче щеше да е под адски пламъци. А нямаше как една горяща кола да не привлече погледи и минути по-късно да бъдем разпитвани от ченгетата.
Тогава в главата ми изникна идея. Ударих се през челото защо не се бе сетих по-рано. Била е пред очите ми през цялото време. Само ми трябваше един телефонен номер, който щях да получа от дядо си и щях да разреша проблема с уликите. Нещо толкова просто, че си пролича какви идиоти бяхме със сигурност.
-Качвай се в колата.- приближих се към Александър с усмивка- Прибери я в гаража при моята.
Брат ми вдигна поглед и ме изгледа сякаш бях луд. Знаех добре какво му минава през главата и заради това само се подсмихнах. Аз и моите правила за оставянето на колата извън гаража. Нямаше как да стане, дори да не нямаше място там, пак щях да намеря начин да я вкарам. Никоя моя кола не оставаше навън.
Взех тубата от земята и я оставих до Алекс, който продължаваше да ме гледа учудено, чакащ да му обясня за какво става дума.
-Капака, братле, капака.- извадих цигара ухилен.
Подадох му една и на него, палейки своята. Дръпнах силно и метнах кутията на стъпалото до него. Подпрях се на парапета и вдигнах единия си крак на стъпалото.
-Наистина ли не схвана?- хванах цигарата с палеца и показалеца и се засмях - Малко са тези, които биха могли за по-малко от ден да ти намерят капак за скъпа марка автомобил.
Усмихнах се и му намигнах. Целта беше капака да се смени колкото се може по-бързо, боядисан със същия цвят и задължително да бе марков, а не жалко японско подобие.
-А сега по-добре отиди и я прибери, преди дядо ми да се е върнал и да започне с нелепите си въпроси.
Тогава в главата ми изникна идея. Ударих се през челото защо не се бе сетих по-рано. Била е пред очите ми през цялото време. Само ми трябваше един телефонен номер, който щях да получа от дядо си и щях да разреша проблема с уликите. Нещо толкова просто, че си пролича какви идиоти бяхме със сигурност.
-Качвай се в колата.- приближих се към Александър с усмивка- Прибери я в гаража при моята.
Брат ми вдигна поглед и ме изгледа сякаш бях луд. Знаех добре какво му минава през главата и заради това само се подсмихнах. Аз и моите правила за оставянето на колата извън гаража. Нямаше как да стане, дори да не нямаше място там, пак щях да намеря начин да я вкарам. Никоя моя кола не оставаше навън.
Взех тубата от земята и я оставих до Алекс, който продължаваше да ме гледа учудено, чакащ да му обясня за какво става дума.
-Капака, братле, капака.- извадих цигара ухилен.
Подадох му една и на него, палейки своята. Дръпнах силно и метнах кутията на стъпалото до него. Подпрях се на парапета и вдигнах единия си крак на стъпалото.
-Наистина ли не схвана?- хванах цигарата с палеца и показалеца и се засмях - Малко са тези, които биха могли за по-малко от ден да ти намерят капак за скъпа марка автомобил.
Усмихнах се и му намигнах. Целта беше капака да се смени колкото се може по-бързо, боядисан със същия цвят и задължително да бе марков, а не жалко японско подобие.
-А сега по-добре отиди и я прибери, преди дядо ми да се е върнал и да започне с нелепите си въпроси.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: След един ден във имението на Чейс
by Alexander Flemming. 9/1/2013, 19:36
Александър в началото не можа да разбере за какво точно говореше приятеля му, гледаше объркано и се чудеше дали наистина не полудяваше. Но всъщност идеята не беше никак лоша, само трябваше да измислят къде да скрият стария капак на колата му. Трябваше им място, където никой нямаше да го намери. Никога.
- Братле, казвал ли съм ти, че без теб съм за никъде?
Каза Флеминг, а на лицето му вече имаше бодра усмивка, която накара очите му да светнат с надежда. Той взе кутията с цигари в ръка, изкара една и я сложи между устните си, а после я запали. Дръпна си няколко пъти и се изправи на крака, а после зарови ръката си в джоба на широкия анцунг, който носеше и изкара ключовете. Пое филтъра на цигарата си в уста отново и се качи в колата. В същото време Винс си бе взел кутията с тютюневи изделия, в която бяха останали само четири цигари, както и запалката и се зае с отварянето на гаража. Александър запали колата, чу се тихото мъркане на двигателя и яростното изсвирване на гумите. Подкара я, а после я прибраха в гаража. Щом излезе от нея, той затвори вратата и поклати глава. Все още не вярваше, че има надежда нещата да станат по-добре.
- До довечера трябва да сме оправили бъркотията или рискувам скъпата ми малка сестричка да види огънатия капак и да започне с въпросите си. Едва ли ще повярва, че сме се сборичкали, а той случайно е пострадал.
Засмя се Флеминг, а после се приближи към Винс. Опъна си от цигарата още няколко пъти, а всичкия гняв в него сякаш бе изчезнал. Бе останала само вината, която вечно щеше да го преследва, независимо от всичко. Дори да отидеше в затвора нямаше да се отърве от нея, защото никога нямаше да си прости, че е убил човек. Един невинен, който вероятно е имал семейство и приятели, точно както Александър. И им бе отнел някой скъп човек, карайки сърцата им да се разбият на парчета.
- Като стана въпрос за Катрин… най-малко тя искам да разбира. Братле, не бих понесъл мисълта, че родната ми сестра може да ме презира.
Въздъхна тежко той, а после тръгна след Винс, който щеше да шофира до определеното място, където щяха да намерят подходящото решение на техния „малък” проблем.
- Братле, казвал ли съм ти, че без теб съм за никъде?
Каза Флеминг, а на лицето му вече имаше бодра усмивка, която накара очите му да светнат с надежда. Той взе кутията с цигари в ръка, изкара една и я сложи между устните си, а после я запали. Дръпна си няколко пъти и се изправи на крака, а после зарови ръката си в джоба на широкия анцунг, който носеше и изкара ключовете. Пое филтъра на цигарата си в уста отново и се качи в колата. В същото време Винс си бе взел кутията с тютюневи изделия, в която бяха останали само четири цигари, както и запалката и се зае с отварянето на гаража. Александър запали колата, чу се тихото мъркане на двигателя и яростното изсвирване на гумите. Подкара я, а после я прибраха в гаража. Щом излезе от нея, той затвори вратата и поклати глава. Все още не вярваше, че има надежда нещата да станат по-добре.
- До довечера трябва да сме оправили бъркотията или рискувам скъпата ми малка сестричка да види огънатия капак и да започне с въпросите си. Едва ли ще повярва, че сме се сборичкали, а той случайно е пострадал.
Засмя се Флеминг, а после се приближи към Винс. Опъна си от цигарата още няколко пъти, а всичкия гняв в него сякаш бе изчезнал. Бе останала само вината, която вечно щеше да го преследва, независимо от всичко. Дори да отидеше в затвора нямаше да се отърве от нея, защото никога нямаше да си прости, че е убил човек. Един невинен, който вероятно е имал семейство и приятели, точно както Александър. И им бе отнел някой скъп човек, карайки сърцата им да се разбият на парчета.
- Като стана въпрос за Катрин… най-малко тя искам да разбира. Братле, не бих понесъл мисълта, че родната ми сестра може да ме презира.
Въздъхна тежко той, а после тръгна след Винс, който щеше да шофира до определеното място, където щяха да намерят подходящото решение на техния „малък” проблем.
Alexander Flemming.- Брой мнения : 403
Join date : 04.01.2013
Similar topics» След три дни, бар "Lovers"
» След един ден по обяд
» След три седмици, Испания
» Театъра, след седмица
» След 3 седмици.
» След един ден по обяд
» След три седмици, Испания
» Театъра, след седмица
» След 3 седмици.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Покрива, от където се виждат светлините на града
» Спалните
» Апартамента на Лесбърн
» Annabell Tuck.
» Пентхаусът на Джулиън
» Клубът по танци на мадам Мартинели
» Площада
» Търся си другарче за РП