Home, sweet home..

********************* (продължение)

След като се изправих от нея и й казах, че ще остана известно време тук, погледнах на вън подозрително. Не ми се искаше да има някой, който да е видял тази сцена, макар и да изглеждаше, че е нещо обикновено, освен ако не забележи сълзите й. От прозореца се виждаше градината и дворните лампи, но нямаше никой. Улицата беше доста пуста вечер, за това нямаше опасност.
Обърнах се към момичето и се загледах в нея. Не биваше да ставам мил, не бях такъв, колкото и красива да беше, всички бяха под моето ниво и се покланяха под краката ми. Тя не беше по-различна, просто беше по-красиво момиче, но това само й позволяваше малко по-добри обноски.
Приближих се отново към дивана и се спрях до нея. Изглеждаше толкова малка под тялото ми, а аз сякаш бях господар. Не можех да се фокусирам нормално към нея, а тя ме гледаше с отвращение. Гнева ми избиваше вътрешно, нямаше да се пречупя. Хванах грубо брадичката й и я накара да вдигне глава към мен. Аз бях прав, докато тя беше седнала на дивана и не можеше да отмести погледа си, защото я карах насила да ме гледа.
- Нека се разберем отново.
Наведох се и седнах в края на масата пред нея, като все още държах грубо брадичката й.
- Сериозен съм, не смей да си правиш ебавки с мен, не знаеш колко по-лошо можеш да загазиш. Знам какво си направила в миналото и сега трябваше да ти се върне, ще живееш вечно с това. Да преговорим, няма да се обаждаме на полиция, нали? Няма да казваш на никого за мен, нали? Само да посмееш да направиш една единствена грешчица, ето толкова дребна да е дори, повярвай ми, ще ти коства живота. Разбрахме ли се?!
Съвсем леко засилих захвата на ръката си и я гледах с животинските си очи. Тя беше като скъпоценен камък пред мен, а аз бях нищожеството, обвито в човешка плът.
- Ще остана няколко дни.
Казах като за край на черешката и се изправих отново като я пуснах вече. Тръгнах бавно към коридора и се запътих към стълбите, но се обърнах за последно.
- И между другото се казвам Виктор, приятно ми е. Може да си чувала по новините за мен, лека изненада ти направих. Идвам след малко.
Тръгнах нагоре по стълбите и накрая отидох да си взема душ в банята. Около 5 минутен душ си взех и бързо слезнах, като се преоблякох разбира се. Нямаше да ходя гол пред нея, колкото и да ми се искаше.

След като се изкъпах слезнах отново при нея. Надявах се да й липсвах, защото тя на мен определено ми липсваше. Тези 5 минути не знам как успях да издържа, но бях най-после отново при нея. Ех, колко красива беше, имаше късмет, че исках да оставя детето в нея, което щеше да ми роди скоро.
- Не съм луд.
Седнах до нея най-спокойно сякаш бяхме на кафе. Защо всички мислеха убийците за психично болни? Просто изразяваха по този начин гнева си, като дете претърпявах различни ситуации, побойщата от родителите ми също, сега всичко ми се отразяваше и не можех да го върна. Изливах си по този начин гнева и се чувствах много по-добре.
- Ще ми разкажеш ли за миналото си? За теб? Така или иначе трябва да се сближим, известно време ще сме заедно за добро или лошо.
Свалих поглед надолу за момент.
- Може ли да спя до теб?

Докато се качвах по стълбите размишлявах на това как ме отблъскваше, нещо май не ме харесваше. Е, вярно е, че малко така насила я.. изнасилих, има за какво да не ме харесва, но не се опитва да ме разбере. Изглеждаше интересна личност, имаше нещо в нея, което ме караше да се замисля, че направих нещо много лошо и трябваше да бъда спрян преди време.
С тази мисъл дори се съблякох до половина и легнах на леглото, което не знаех какво е и затворих очи като бях погълнат от дълбоките мисли, но изведнъж гласът й ми наруши мислите, а очите ми рязко се отвориха.
- Твоето?
Повдигнах една вежда изненадано, за момент не ми мина през ума, че има възможност това да е нейното легло. Умът ми беше съвсем другаде и това беше последното нещо, което изобщо си мислех.
- Извини ме, видях го и реших, че мога да легна, приех го за гостна.. стаята ти.
Изправих се бавно от леглото и се спрях да я погледна за момент. След това бавно тръгнах надолу по стълбите и отидох на дивана. Вероятно сега й се искаше да падна по стълбите. Легнах на дивана и бързо се онесох.