Острова навътре в Атлантическия окен

by **Никълъс** 5/1/2013, 20:26

First topic message reminder :

Острова навътре в Атлантическия окен - Page 2 768_Cook_Islands_02

Никълъс й подаде ръка,за да й помогне да слезе от малкия частен хеликоптер.Е за сериен убиец и мултимилионер нима очаквате да пътува със самолет?Не.До този остров знаеше как да стигне само той и Моника.
-Благодаря ти!Ела след няколко дни.Тук имаме всичко необходимо.Ще си включвам телефона всяка сутрин в десет ако има нещо потърси ме.-той целуна червенокоската по бузата и взе саковете на Наталья и своя собствен.
Когато хеликоптера се издигна на няколко метра от земята Моника им прати въздушна целувка и след малко се издигна,за да отиде там където си реши.
Той сведе поглед към Наталья и се усмихна.
-Отивай да обличаш банския.Аз ще си откъсна кокосов орех.-той я шляпна леко по дупето и се огледа.
От години не бе идвал на това място.Естествено то му бе като скривалище преди.Сега бе...Ами в случая желаното тихо място за Наталья.
Никълъс се замисли,че когато тази нощ легне да спи може и да не стане от леглото три дни.
Болката в корема бе силна,тази в рамото също.Не бе спал освен изпадането в безсъзнание в болницата,а нервите му бяха като оголени жици.Но тук щеше да си почине.
Да другите хора преживяваха Януарски студ,а той бе на топло на екзотичен остров.Пукнете се-мислеше си едно гласче в главата му докато той оглеждаше дърветата за хубав кокос.

by **Никълъс** 6/1/2013, 18:34

Никълъс поклати глава усещайки как умората силно го поваля.
-Сън.Имам нужда от сън.-той погледна към марлята на корема си и сви устни като видя ярката кръв.
Той се дръпна с неохота от Наталья и влезе в къщата,като извади от шкафчето в банята марли и обезболяващи.
Върна се при нея и сваляйки старата превръзка й подаде хапчетата.
-Знам,че те боли. -той й кимна и почна да сменя превръзката.
Когато смени марлята се подпря на масата и въздъхна.
Погали лицето и и притвори очи.
-Няма да имаш нищо против...Нали?Просто трябва малко да поспя...

by **Наталья.** 6/1/2013, 21:30

Нати взе кутийката с болкоуспокоителните и изпи няколко хапчета от тях, а след това погледна към Ник.. Отърквайки бузата си в ръкат аму, тя поклати глава.
- Не разбира се.Аз ще остана още малко тук и също ще дойда да ти правя компания в леглото - отвърна му тя, като слезна от масата. Да добре, че наоколо нямаше други хора, а й бе прекалено горещо в момента, за да влиза наново да се облича. Обърна се към Ник, и нежно целуна устните му, а като чели раните по нейните се бяха отворили на нова сметка.. Да, точно това се бе случило, но вярвате ли, че дори и раните й да се бяха отворили на ново всичко си заслужаваше?
Нати седна на стола, като взе чашата с Мартини, и отпивайки глътка се загледа в Никълъс. Определено имаше нужда от почивка, а тя нямаше нищо против той да си легне.
Поседя още малко, наблюдавайки прекрасната гледка, която имаше пред себе си, но болкоуспокоителните вече оказваха действието си над нея, за това просто стана, и оставяйки чашата на масата, която определено бе преживяла доста днес.
Влезна в къщата и видя, Никълъс, който вече спеше така сладко в леглото, а тя определено щеше да се шмугне до него.
Жегата бе убийствена, за това Наталья не облече нищо, а просто се шмугна под чаршафа, и галейки с една ръка нежно тялото на Ник, просто заспа без дори да се усети

by **Никълъс** 7/1/2013, 13:21

Никълъс тичаше.Сякаш го гонеше хала.
В ръцете си държеше м14,а тялото и лицето му бяха в кръв.Тичаше по коридор.Безлюден коридор,а отвън се чуваха изстрели.
Никълъс спря пред една врата и я отвори с ритник.
А когато погледна какво има вътре замръзна.Тялото й бе завързано за метален стол.От ръцете й капеше кръв,а пред нея изправен стоеше самият той.Не..Не можеше да разбере.А докато се опитваше да го стори самият той се обърна към себе си с дяволите усмивка.В ръката си държеше нож,а по лицето му имаше кръв.Нейната кръв.
-Ще я опазиш ли от себе си Никълъс?-в съшия момент в който чу думите,които отекнаха в съзнанието му Ник сякаш воден от чужда сила вдигна ръката в която държеше пистолета и натисна спусъка,а куршумът се вниза в гърдите й...
-Не!-извика и отвори очи.Навън вече бе светло,чуваха се вълните,които се удряха в скалите.
Но въпреки хубавото време навън Никълъс трепереше.По челото му бе избила студена пот,а коремът силно го болеше.
Но това бе без значение.Той се обърна към Наталья,а погледа му бе замъглен.

by **Наталья.** 7/1/2013, 13:45

Кошмарите от онази нощ на сам, все още я преследваха. Но като, че ли бяха станали много по - размазани.
Все едно гледаше всичко, от далеч, но не чувстваше нищо, както в началото.. Спеше по - спокойно, но в същото врмее спомена за онази нощ не искаше да избледнее от съзнанието й.
Косите й бяха разпаляни по възглавницата, а чаршафа почти липсваше върху бледата й кожа. Топлината като, че ли я успиваше веднага след като се събудеше. Да от онази нощ на сам, съня на Нати се бе разрушил, будеше се и пак заспиваше. Но този път и направи силно впечатление, че Никълъс не спеше никак спокойно, както принципно. Но не искаше да го буди, той определено имаше нужда от почивка..
На сутринта, чу вика му, който я изкара от поредния кошмар. Карайки рязко очите й да се отворят, надигна се леко закривайки тялото си с чаршафа и помилва лицето му.
- Какво стана скъпи? Кошмар ли сънува?Искаш ли да ми разкажеш? - попита го тя, докато нежно се наведе да целуне устните му, но в този момент забеляза марлята, която се бе напоила отново с кръв. Определено напрежението в тялото му бе голямо, за да не спре кървенето. Стана все така увита в чаршафа и отиде в банята вадейки нова марля и спирт, върна се при него, като отви тялото му, премахвайки вече напоената с кръв марля.
Проми с памук кръвта образувала се около раната му и сложи новата марля.
- Искаш ли да ти донеса хапчетата ? - попита го тя

by **Никълъс** 7/1/2013, 14:00

Никълъс поклати глава прехапал устни.
Все още се опитваше да осмисли съня си...Но не можеше колкото повече се опитваше да си спомни,толкова повече забравяше.
Ник я дръпна към себе си и я целуна.
-Просто...Постой така.-въпреки,че целия бе в рани и имаше две огнестрелни,той я дръпна в прегръдките си без да се интересува от болката.
Заровил лице в косите й Никълъс затвори очи и започна да гали нежно едното й рамо.
Дишането му се нормализира,пулсът му се забави.И някак си изведнъж усетил горещината Ник се пресегна и без да гледа намери дистанционното за климатика на нощното шкафче.Включи го и въздъхна.Отново я прегърна и прошепна.
-Не знам какво бих правил ако те загубя...Онзи ден,когато...Когато те бяха отвлекли.Нямах време да мисля за чувствата си.Не можех.Не съм учен така.Просто се молех..Молех се след всяка пряка да си жива.Да те намеря на време.А после,когато те видях...Отново не си позволих да чувствам защото знаех какво ще е...Знаех колко силна болка ще изпитам...Защото знам,че вината за всичко,което ти се случи бе моя и...Дори и сега да го оспориш аз го знам.
Знам,че те наранявах прекалено много пъти,че бях идиот...Дори не знам как може да си още с мен...Не мога да си го обясня Нат.Опитвам се всеки ден се будя с тази мисъл.Какво намери в мен?Защо мен?И някак си,когато..Когато отидеш при друг и знам,че си с друг...Знам,че съмг о заслужил.Толкова пъти съм си тръгвал и съм причинявал това на жените,че знаех,че го заслужавам,но...Толкова много...Не няма да го кажа...Просто искам да си само моя.С мен.Не,не завинаги защото е относително понятие.Но... Няма да си простя ако те загубя...

by **Наталья.** 7/1/2013, 14:40

Нати го слушаше, а докато го слушаше всичко това я накара да се почувства толкова зле, за всичко което бе направила. за всичките пъти в който го бе наранила..
За всяка една нощ, която тя бе прекарала с друг.. сега й се искаше просто да бе умряла онази нощ, искаше й се да не го бе наранявала... Но не искаше да го загуби..обичаше го прекалено много, за да си позволи да го загуби.. Не повече никога нямаше да го нарани.. Нямаше никога да погледне друг мъж.. Сълзите просто потекоха по лицето й.. не знаеше, как кога или защо, но тя щеше да му се реваншира за всичко, което бе направила.. Би му паднала на колене извинявайки му се, молейки му се да й прости всичко..
- О, мили... прости ми, моля те прости ми...- започна тя да шепне в ухото му, знаеше колко пъти го бе наранила.. знаеше колко пъти бе прекарала нощите си с друг, но самата тя не можеше да си прости, дори той да го направеше, тя щеше да се обвинява цял живот, за всичко което му е причинила.. - Обичам те толкова много Ник..заклевам се във всичко най - свято, което имам, че никога повече няма да докосна друг мъж. А това- започна тя надигайки се леко, хващайки ръката му тя я постави на сърцето си, което в момента биеше толкова бързо от вълнение.. - Това, скъпи мой е само твое и винаги ще ти принадлежи - довърши тя, като се наведе леко и впи устните си в неговите.. - И никога няма да ме загубиш - прошепна срещу устните му, галейки ги с топлия си дъх

by **Никълъс** 7/1/2013, 14:50

Никълъс поклати глава и се отдръпна от нея.
-Не..Нат..Изслушай ме.Виж...Всичко това,което казвам.-той се изправи до седнало положение и опря гръб в таблата на леглото.Преглъщайки той я погледна и несигурен дали иска да каже това продължи.
-Аз и ти...Знам,че преживяхме много заедно.Наистина много,но Нат.Знаем какво следва.Връзка,която нито ти,нито аз можем да си позволим...Знам,че ти няма да...Знам,че ще бъдеш отново с други,а аз...Виж аз съм мъж няма да ти остана длъжен.А съответно това води до скандали и единственото,което ще има между нас е да сме съквартиранти,които правят секс.Като изключим чувствата.А и...Моята работа.Аз ще се върна към нея отново.Още в началото на другата седмица...А това застрашава живота ти.Не мога да си го позволя.Предпочитам да сме приятели.Дори да ме мразиш пред това отново да те видя в онова състояние в което те заварих.Съответно...-той въздъхна и потърка лицето си.
-Не искам да се караме...Не искам.Но ще се наложи да се разделим.

by **Наталья.** 7/1/2013, 15:01

Наталья го погледна като ожилена. Той какво каза.. преглътна буцата, която бе на път да заседне в гърлото й.
Всякаш стаята около им се завъртя, не можеше да повярва какво й бе казал току що.. Имаше чувството, че всичко това.. всичко това е някакъв кошмар.. Всичко това не се случваше наистина. нали??
Не напротив всичко това беше чистата реалност в която Наталья попадна изведнъж всичко й се стовара на главата, като гръм от ясно небе..
- Не, Ник.. не можем.. не искам.. - започна тя, а очите й отново се напълниха със сълзи, не това не е истина думите му сякаш разрязваха с нож сърцето й.. А това я караше да се разплаче като малко дете..
- Не искал да ме загуби.. Искал да съм само негова... но в същото време ме облъскаш и изхвърляш от живота си.. Това ли значи всичко това за теб Ник? Не мога, не искам да повярвам, че тези думи са излезнали от твоята уста.. - започна да му вика, без да се замисля, дали го боли или не ръцете й се стоварваха по гърдите му.. И ето, че в този прекрасен момент психиката на Наталья напълно рухна и загуби контрол върху себе си., крещейки, плачейки и блъскайки в гърдите Нилълъс преглъшайки собствената си болка..

by **Никълъс** 7/1/2013, 15:11

Никълъс хвана ръцете й и я укроти с лекота.Чакаше хлипанията й да спрат,за да отговори на думите й.
Въпреки,че не знаеше какво да й каже.
Не можеше да обясни какво точно се върти в главата му,но...
-Нат...Аз дори и да искам да съм с теб..Да си само моя.Ти не си!Разбираш ли?Не си заслужа..Времето и нервите,за да ходиш при други.За Бога..Ти реагира като на пожар като видя как онази ме целува.А ти спиш с които ти падне и най-лошото е,че аз знам...Не забравяй,че мога да знам всичко за теб и то само с едно обаждане.Няма нужда да ти казвам,че към малкото ти дупе са прикрепени двама човека,които дори не си забелязала.И на мен не ми е особено приятно като ми звънат с думите "Абе брато...Жена ти току що.." и да ми се обясняват...Кажи ми сега как аз като искам да си само с мен се получава това?И ми обясни как ще сме заедно като аз очевидно и в прав текст ти го казва,че няма да съм ти верен.За това просто..Ако можеш да ме разбереш се опитай.Спри с тези изблици.Крясъци и ридания.Рано или късно щеше да стане.Виж просто...Нека сложим един цивилизован край.На теб ще ти е по-добре без моята особа.
Ник млъкна и се вгледа през френските прозорци.Слънцето все още печеше,но му се струваше някак мрачно..

by **Наталья.** 7/1/2013, 15:24

Този път не успя да преглътне буцата в гърлото си, а сълзите й се стекоха още повече и по - бързо, Наталья измъкна ръцете си от неговите, като потърка лицето си.
Не тя опредлено не беше на себе си.. Не искаше да го изгуби, сърцетой се късаше при всяка една негова дума.. Не знаеше какво да направи, в момента предпочиташе да я убият, да умре от колкото всичко това, което се случваше в момента.
Нямаше да може да го преживее, а най - много след всичко от нея да стане точно това, от което я бе най - много страх.. Да се пропиее, да започне точно като сестра си да се друса, само и само да не мисли да не се намира в реалния свят.. Да и всичко това щеше да доведе до края й, а в момента това й се струваше най - добрия вариант,... след като щеше да загуби него, по - добре да не живее.. Или най - малкото щеше да намери някой, от онези чието семейство е убил и да им се моли да сложат край на нейния живот.. Не знаеше какво да му каже..
- Мразя те, Никълъс... мразя те за това, че уби всичко в мен... мразя те за това, че ме накара да се влюба в теб, мразя се за това че те обичам.. - каза му тя като се запъти към банята трескайки вратата тя я заключи, а всичко останало дойде от самосебе си... Разбитата психика опредлено не й помогна в този момент. Тя бе изключително слаба, знаеше че може да намери всичко тук, като започнехме от наркотици и като стигнехме до конски дози преспивателни.. И най - лошото бе, че знаеше къде да ги намери, бе сигурна че ги е прибрал на същите места, както в дома им.. или по скоро бившия им дом.. Наталия отвори шкафчето, а след това и тайника му а там намери всичко, което й бе нужно за онази доза, която щеше да я отърве от всички мъки.. Щеше просто да я направи свободна.. а всичко, което направи е да пое, колкото се може повече метаамфетамин, за да й гръмне сърцето.. и за това, започна линийка по линиййка..

by **Никълъс** 7/1/2013, 17:14

Никълъс въздъхна и когато тя не излезе пет минути по-късно от банята той стана и почука на вратата.
-Нат...Моля те излез.-не получи отговор.
Той затвори очи и простена.Да сериозно ли.
Защо жените са толкова.Да...Може би в момента му се искаше да я гръмне.Поне нямаше да му прави проблеми.Но не можеше.Той се дръпна и преценявайки колко сила да вкара в ритника с които щеше да разбие вратата се дръпна и секунда по-късно стъпи вътре.
-О Господи НАТ!-той падна на земята до нея и хвна лицето й в шепите си.
Той я дръпна към себе си и я погледна.Сериозно ли?Защо винаги правеше глупости,а после се предполагаше,че трябва да я остави.
-Ела.Трябва да повърнеш Нат.После ако искаш ме уби..Просто...Нат.Моля те.О мамка му.Заеднос ме.Няма да се разделяме!Обичам те..Просто...Моля те Нат...Недей да ме оставяш.-и сега си позволи да изпита страх и чувства...Да се прояви като уязвим и да допусне слабост.А тя бе негова слабост.

by **Наталья.** 7/1/2013, 17:29

Усещаше колко бързо бие сърцето й, сякаш щеше да гръмне всеки момент. Ето сега тя се замисли за сестра си, осъзнавайки че тя се чувстваше всеки път така, преди да влезне в болница покусена от поредната свръх доза.. А сега самата Наталья прояви такава слабост, допускайки сама себе си, да падне на нивото на Александра.. А тя не искаше, и съжаляваше за това което бе направила..
Не искаше да остави Ник, не искаше той да я остави..
И тогава.. Тогава нещо в нея се пречупи изпадайки в безсъзнание тя се събуждаше, и препърхаше с очи..
Чуваше гласа на Ник толкова заглушен, чуваше думите му, а те направо все едно забиваха шамари в съзнанието й, карайки го да се събужда, а гласа му сякаш и даваше сили, а в същото време я караше да съжалява за всичко, което бе направила...
Незнайно от къде бе намерила сили, и сама с помоща на Ник, застана над тоалетната и с последни сили бръкна в гърлото си толкова надълбоко, за да може да повърне. А след това неприятното чувство я заля.. и измежду устните и започна да излиза онази течност, която тя толкова мразеше..
Не можеше да прецени колко време бе повръщала, но в тези мигове, осъзна, че бе готова да даде живота си за него.. Осъзна, че един път за винаги тя ще си седне на задника и няма да потърси ласките на друг никога през живота си..
А когато спря да повръша, тя се отпусна в ръцете му, като все още не можеше да осъзнае какво бе направила..
- Обичам те, Ник... просто.. простоо не виждам живота си без ти да присъстваш в него.. - прошепна му тя усещайки болката в гърлото си

by **Никълъс** 7/1/2013, 17:52

Никълъс простена и я дръпна към себе си.Зарови лице във врата и и я цалюля в прегръдките си.
-Ще ме погубиш...Знам го.Ако умра ти ще си виновна за това.Не куршум в мозъка,не отрова или атомна бомба.Ти и твойет глупости.За Бога.-той я притисна по-силно към тялото си.
След няколко минути я вдигна и я приближи към мивката,за да измия лицето й.
После я занесе на ръце в спалнята и погали челото й.Бе й казал,че я обича.Да..Бе направил точно това.
Той поклати глава,а искаше да го направи по толкова различен начин.
Ругайки под носа си той отиде до кухнята и направи къфе.После се върна с двете чаши и погледна напоените с кръв марли.
Но не му пукаше...Не.В момента не.

by **Наталья.** 7/1/2013, 18:31

Защо беше такава глупачка? Защото си беше позволила да бъде толкова слаба? Защо се бе потдала на всичко това?
Главата й все още бе замаяна, а сърцето й работеше все още на бързи обороти. Караше ръцете й да треперят, а тя да хапе устните си, все едно е някоя невротичка.. Не не това нищо от това не беше нормално и опредлено в нормални обстоятелства тя никога нямаше да изпадне до нивото на сестра си..
Поклати глава, като пое чашата от ръката му и я остави на шкафа, притисна се до него като го прегърна целувайки нежно вратът му, зарови главата си там между вратът и ключицата му..
- Искаш, да знаеш защо ти? Защото си точно като моя противоположен магнит. Същевременно сме толкова еднакви и различни.. Защото те обичам, и не мога да си представя живота без теб... Просто не ме оставяй Ник... Аз ще си седна на дупето и както се изрази онзи ден, само ти ще си между краката ми и в сърцето ми. - каза му тя допирайки отново устните си до вратът му, вдишвайки от прекрасния му аромат все едно вдъхваше кокосо премесен с канела.. Толкова сладко и същевременно толкова искушаващо...
- Просто разбери, че те обичам...

by **Никълъс** 7/1/2013, 18:47

Той поклати глава и я прегърна.
Най-лошо бе,че и той я обичаше.Толкова много.Силно,страстно.Готов да направи всичко за нея...И да той буквално правеше всичко за нея.
Искаше да й го каже,но не можеше.Той въздъхна и я целуна.Изправи се и отиде до сака си.От там извади малка кутиика.Бяло кадифе.Седна на леглото със стон и погали лицето й.
-Мислех да ти го подаря много по-рано,но..Не събрах смелост.Което е малко смешно при положение,че мога да деактивирам бомба с затворени очи и вързан с краката на горе...Да..Звучи странно,но.Ами не знаех дали ще.Не бях сигурен в чувствата си,но... Ще млъкна защото съм способен да разваля момента,но..Заповядай.-той й подаде кутията и преди да я е взела отново я дръпна към себе си.
-Преди да я отвориш...Нат..Аз не бих могъл да изрека тези думи гласно...Никога не съм можел и надали ще успея.Но..Аз наистина го мисля.
Той отново й я подаде..Вътре лежеше медальона,който бе занесал,за да гравират специално за нея.Малкото сърчице,което се отваряше бе гравирано от едната страна.С думите които той наистина не би могъл да изрече,въпреки силното си желание.

"За тази,която търсих цял живот.За тази която сънувам.За жената,която стопли сърцето ми. Обичам те. Обичам начина по които бие сърцето ти.Обичам теб както никоя друга не бих могъл.Ти си тази,която ще носи завинаги прозвището единствена.
Завинаги твой,Никълъс."
А от другата страна имаше малка снимка.Тяхна снимка.Никълъс отвърна очи от нея.Някак си не искаше да вижда реакцията й.

by **Наталья.** 7/1/2013, 19:04

Той я накара да замръзне на място.. Отваряйки красивия нежен медальон, който се бе сгушил в кадифената кутия. Наталья прочете думите, и не можеше да повярва, какво четеше.
Ръцете й се разтрепериха още повече, а тялото й настръхна. Странна топлина обля тялото й, а очите й се насълзиха от щастие.
Всичко бе толкова красиво, а ако не бе глупостта й, сигурно нямаше да прочете това скоро..
Винаги нейн....Той я обичаше, да той наистина я обичаше, а винаги бе мислила, че не е така.. но сега.. сега...тя знаеше, че той наистина я обичаше.. от очите й се стекоха сълзите от щастие, а на лицето й грейна една лъчезарна усмивка. Представяте ли си каква глупачка бе, да плаче а в същото време да се усмихна толкова щастливо..
- О, Ник.. не знам какво да кажа... аз... както вече ти казах аз принадлежа само на теб... сърцето ми е само твое и никога няма да бъде на друг.. - каза му тя, а след това протегна все така треперащата си ръка, хвана брадичкат аму и обърна главата му към себе си, приблици лице до неговото и прошепна срещу устните му
- Обичам те.. - устните й се впиха в неговите, а очите й се притвориха отдавайки се на мига.. когато откъсна устни от неговите, тя го погледна в очите - Ще го закопчаеш ли? - попита го подавайки му медальона и обръщайки му гръб прибра косата си

by **Никълъс** 8/1/2013, 11:57

Никълъс се подсмихна и закопча медальона.После целуна врата й и въздъхна.
Знаеше,че ако не е с него тя ще е по-добре.Просто го знаеше.Знаеше,че тя може да отиде при Алекс и да бъде щастлива.Тоой щеше да е с ..Не нямаше да мисли сега за такива неща.
Въпреки че беше прав.Знаеше,че ако сега я остави в ръцете на Алекс той ще я предпази от глупостта й.
Знаеше го.И щеше да го преживее.Все пак това бе Никълъс.Той можеше да преживее всичко.
А ставаше въпрос само за едни чувства.Да щеше да се справи.Той се прокашля и я погледна.Погали лицето й и се огледа.
-Е...Кога искаш да си тръгваме?

by **Наталья.** 8/1/2013, 12:29

Кога щяха да си тръгнат? Можеше ли да не си ходят...не нямаше как да стане, а и той самия каза, че още началото на следващата седмица, отново щеше да се върне на работа..
Или в момента, в който не му звънне телефона. Нати бе сигурна, че вече го е включил, все пак Моника трябваше да се обади.. А никой не знаеше, кой още щеше да се обади покрай нея.. Нати поклати глава и го погледна усмихвайки му е
- Когато решиш мили...знаеш, че ако можеше аз нямаше да искам да си тръгнем от тук, но такъв вариант не съществува, за това просто в момента, в който кажеш ще напуснем това място.. - докосна леко устните му, след всичко, което бяха преживяли, последните седмици, последните няколко часа определено Наталья повече нямаше да докосне друг, мъж.. И определено нямаше да й е особено трудно да изпълни това, в което самата тя се бе заклела. Мислейки го тя сви ръката си притискайки между пръстите си медальона, който й бе подарил, а усмивката грейна на лицето й.

by **Никълъс** 8/1/2013, 13:27

Никълъс въздъхна и в същия момент телефона му извибрира.Той се засмя и го взе.
-Здравей любовнико.-гласът на Моника бе пълен с щастие.
-Правила си секс.-каза Ник без дори да се налага да я пита.
-Знаеш как е...Тя подпиина..Аз също.-Моника се засмя и преди да е успял да каже нещо тя заговори.
-Имаме задачка.Трябва да сме...Охранители на един депутат.Нищо особено,но...Ще ни трябва някоя..Сладурана,за да му прави компания.Да го развесели и сещаш се,а после ти ще му теглиш куршума.Не..Трябва да изглежда като свръх доза такаче...Ти си по тази част.-тя се засмя и въздъхна.А никълъс затвори очи.
-Трябва ни някоя жена?Добре мисля,че ще успея да убедя една..Позната да ни помогне.Ако ли не...Ще го измислим.-той се усмихна и когато се до разбраха за час в които Моника ще мине да ги вземе Никълъс набра номера на Лилияна.
-Здравей скъпа.Как си?-познатия глас заговори в слушалката,а той се засмя,когато чу някои от любимите си нейни реплики.
-Да.Не аз съм добре.Спокойно.Би ли ми направила една услуга?-момичето въздъхна и последвалия стон го накара да съжали,че и предлага това.Все пак преди едва няколко месеца бе спряла да се занимава с тези неща.
-Да..Знам виж...Ще намеря друг начин не се притеснявай.Нали знаеш ако има нещо ми звънни.-момичето от другата страна се засмя и му прати целувка преди да затвори.Той седна на леглото и потърка очите си.Сега какво?Да наеме някоя курва?Но как щеше да й обясни...Не бе прекалено рисковано.

by **Наталья.** 8/1/2013, 13:40

Наталья чуваше всичко, все пак говореше до нея. Усмихна се когато разбра, че в крайна сметка и Моника се е забавлявала.
Но когато чу гласа на Лиляна , е тогава се подразни..
Да онази дето не можеше да я диша същата. Но слушайки и двата разговора..
Въздъхна и се приближи до него, слагайки ръка на бедрото му, а пръстите й започнаха да правят причудливи формички по него..
- Ник... преди да си започнал да ме оборваш и да се инатиш.. - започна тя, като го погледна в очите.
Ах тези прекрасни очи, който хем я поглъщаха хем я караха да загуби и ума и дума.. Да Нат спря да се разсейва и вече сериозно заговори.
- Ник.. Аз ще го направя.. и без да се инатиш.. Имаш нужда от помощ, а на друг едва ли би могъл да обясниш.. така, че аз ще го направя - преглъщайки и опитвайки се да му се усмихне и да му вдъхне кураж.
Да щеше да го направи - Позволи ми един път да ти помогна - допълни тя, бе сигурна, че ще се опитва да я разубеди, така че преди да си е отворил устата тя го прекъсна
- Няма да ме разубедиш, Ник.

by **Никълъс** 8/1/2013, 14:06

Никълъс поклати глава и хвана ръката й.
-Не!Твърдо не.Няма да правиш нищо такова Нат.Дори и да се наложи аз да го свалям няма да ти го позволя.Не знаеш какъв е риска.Просто се откажи.-той стана и се подпря на стената загледан в нея.
Как изобщо й бе хрумнало?Дори не искаше да знае в действителност.
Просто...Нямаше д ай го позволи.
-Знам,че ще настояваш,но ако се наложи ще те завържа тук,ще заключа вратите и прозорците и ще оставя Моника да те пази...Няма да го правиш Нат...Щом дори на Лиляна не предложих какво те кара да си мислиш,че ще поискам ти да го сториш?-той поклати глава и се вгледа в очите й.

by **Наталья.** 8/1/2013, 14:15

- Никълъс Ротенберг, няма пък! - каза му тя, като стана и застана пред него..
- Ти няма да се инатиш, аз ще ти помогна и всички ще сме щастливи. Разбра ли ме! - боже дори самата аз не знам, от къде бе тази настоятелност в Наталья..
Все едно някакво пожарче се бе запалило в нея, и тя гледаше настоятелно Никълъс в очите, този път нямаше да падне по гръб и опредлено щеше да стане нейното, но щеше да го направи..
- И не ме интересува Лилиана! Аз ще го направя, а ти ще бъдеш така добър да го убиеш, още преди да ме е докоснал! - заяви му тя, Нати поклати глава самата тя не знаеше, от къде е дошла тази смелост, за да го оборва и най - малкото да му говори по този начин, да му заповядва така..
- И сега, без повече да се опитваш да ме разубеждаваш, си кротни на сладкото дупе. - каза му тя като се надигна на пръсти и целуна устните му

by **Никълъс** 8/1/2013, 14:29

Никълъс въздъхна..
-Не!...Няма да ти го позволя.Съжалявам,но не.-той се отдръпна от нея и започна да оправя нещата в сака си.
Как изобщо можеше да й хрумне подобно нещо?Умът му не го побираше.
Какво бе това желание на жените да се жертват и да се правят на герой?Какво печелеше тя от това?Нищо!
А и знаеше какви са онези..Депутати. Изроди,които само искат да чукат млади момичета.Дори не им пукаше какво става с тях.Наемаше Ник или някой друг да убие дадената жена,да я заличи от лицето на земята,за да може той да си върши той тъпите избори.
Нямаше да го позволи.
Той въздъхна и я погледна.
-Моля те..Недей да го правиш.Да го искаш или нещо подобно.

by **Наталья.** 8/1/2013, 14:35

Добре, явно този спор не бе приключил и определено продължаваше в пълна сила
- Стига Никълъс.. Не съм малко момиче, и държа на решенията си! - каза му тя, нямаше да отстъпи, не и този път. Ако някой щеше да отстъпва това беше той. Тя нямаше да падне по гръб и нямаше да се предаде.
- Ще го направя и точка по въпроса!И без повече спорове. - да определено започваше да прекалява, но си искаше своето и това щеше да бъде. Да нямаше, друг вариант.
- Така или иначе, няма да успееш да обясниш на друга, която да знае в какво се забърква и да се съгласи на всичко това. Така, че спри да спориш с мен и се съгласи, моля те. - каза му тя, като се приближи към него принуждавайки го да се откъсне от събирането на багажа. Щеше да го направи и това си беше решението й. Нямаше да се откаже от него. Не се правеше на герои или нещо такова, просто имаше желание да му помогне. Притисна тялото си до неговото обгръщайки кръста му с ръцете си и започна да го гали успокоително. Надигайки главата си и наблюдавайки го.

by **Никълъс** 8/1/2013, 15:47

Никълъс за пореден път поклати глава.
-Не...Няма да взема това решение.Говори ако искаш с Моника.Аз не съм съгласен.Ако убедиш нея...-той сви рамене.Знаеше,че Моника няма да се съгласи.
Самата тя знаеше какви са рисковете.И просто щеше да убеди Наталья да не прав жертви тип Дева Мария.А и двете бяха жени.Щяха да се разберат по-добре.
-Като стана въпрос тя след малко ще дойде така че...Трябва да се оправим.-той се дръпна от нея и продължи да оправя багажа.
Молеше се Сандърс да е достатъчно вярна негова приятелка,за да не й го позволи.Да я вразуми и тя да поеме тази роля.
Може би щеше да вземе Нат със себе си на друга задача...Като е...Ами снайперист от някой далечен етаж.Да.Така щеше да стане.
Но днес...Не.

by **Наталья.** 8/1/2013, 16:01

- Добре, щом това искаш... Но повярвай ми знам как да говоря с Моника, че да се съгласи.Нали знаеш женска солидарност. - предупреди го тя, като се дръпна и врътна дупето си влизайки в банята.
А тръпки я побиха спомняйки си само преди няколко часа какво бе направила именно тук. Поклати глава опитвайки се да избие тези мисли от главата си, и пусна водата на мивката, за да се събуди напълно, да опредлено щеше да има нужда от трезво мислене.. Върза косата си на опашка и излезе от банята усмихвайки се лекичко на Ник. А след това започна да събира своите вещи в един от саковете.
Да определено съжаляваше, че почивката им бе толкова кратка, но какво трябваше да направи? Да започне да мрънка, че не иска той да ходи никъде? Или пък, че каква бе тази почивка за един два дена?
Бяха прекарали тук единствено и само една вечер, а определено й се искаше да останат още малко, кой знае кога отново щяха да се осъмотят по този начин? Да нямаше да е скоро.
- Нали, знаеш, че те обичам? - попита го тя. - Нали, знаеш, че бих направила всичко за теб? Хайде не ми се сърди моля те.. Но това няма да ме откаже да говоря с Моника.

by Sponsored content

Острова навътре в Атлантическия окен

Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Re: Острова навътре в Атлантическия окен

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31