Готови персонажи

by **Julian Verlaine** 5/1/2013, 19:35

Нещата са прости. Всеки от вас създава персонаж, който е съгласен да подари на новорегистрирал се потребител.

by **Alexander Flemming.** 6/1/2013, 10:57

Готови персонажи Tumblr_m3kpffOoSm1rvs8cco3_500

Victor Blake. || Middle Class || Twenty Six. || FC: Nathaniel Buzolic

Готови персонажи Tumblr_m4w8z5DAxd1rshcq9o1_250

Готови персонажи Tumblr_m4w8z5DAxd1rshcq9o4_250

Бурите, нестихващи и необятни вълни на синьото море се разбиваха яростно в скалите, сякаш се опитваха да ги пречупят, да ги удавят в смъртоносната си красота, а пенливата вода оставаше разлята върху тях. Опитваха отново и отново, а Виктор седеше отстрани и прехапваше гневно устни, готов всеки момент да усети вкуса на собствената си кръв по тях. Ръцете му бяха стиснати в бясни юмруци, а единствената мисъл в главата му бе свързана с името Александър Флеминг. Беше ядосан и безкрайно недоволен, че глупавото копеле според него е успяло да се измъкне от тежките лапи на закона. Тъмнокестенявата му коса бе разрошвана от вятъра, а тънките му розовенеещи устни не спираха да се нападат едни други и да се извиват в различни недоволни гримаси. Виктор не можеше да повярва, че плановете му бяха отишли по дяволите. Но такъв си беше той, дошъл право от студената, сурова Русия едва, когато бе пет годишен, той бе наследил инатливия си характер. Не се примиряваше с нищо, що не му е по угодата и не се спираше пред пречките, появили се на пътя му. Блейк бе безкрайно злопаметен и отмъстителен човек, сърцето му бе студено като айсберг, а душата му – черна и мрачна като нощта. За него не съществуваше щастие, радост или добро. Отдавна бе забравил какво е да изпитва обич и привързаност към някого. Злото бе обладало цялото му същество, а той дори не помнеше последния път, когато се бе държал мило с някого, не по задължение, а просто защото другият му допада наистина. Той беше пресметлив, егоистичен и садиситчен. Когато не бе в настроение, всички около него плащаха цената за това. Виктор нямаше истински приятели, всичко се свеждаше до неговите прищевки и интереси. Всички се питаме защо той бе толкова черноглед и озлобен срещу света, нали? Е, може би имаше логично обяснение за това.

Готови персонажи Tumblr_m689yc7vNb1qapexao1_r1_250

Готови персонажи Tumblr_m689yc7vNb1qapexao2_r1_250

* Преди 10 години, Сиатъл
- Не можете да я отведете! Неее! – викаше едно шестнадесет годишно момче, тичащо след колата, която отвеждаше Анастасия, неговата майка. Лицето му беше изкривено от болка, а той бе на ръба да пусне напиращите сълзи в очите си. Но Виктор беше мъж, а мъжете не плачат, нали? Той отпусна тялото си, сядайки върху прашния асфалт пред къщата си, забучил глава надолу, а ръцете му бяха свити в юмруци. Беше бесен, чувстваше се безсилен и слаб. Баща му излезе от къщата, облечен с вчерашните дрехи, по които имаше големи мръсни петна и следи от разлят алкохол, все още напоен в тънките нишки на сивата тениска. На места имаше малки, почти незабележими дупки.
- Не се дръж като разглезено момче, Виктор. Тя е луда и не случайно я заведоха там, където й е мястото – в лудницата! – подигравателния смях на пияния му баща го отвращаваше. Той бавно надигна тялото си, изправяйки се на крака. С яростна походка тръгна към него и спря на по-малко от крачка разстояние. Погледна го право в очите, а треперещия му глас сепна смеха на баща му.
- Ти си виновен за всичко! – извика в лицето му, а после влезе в малката къща, ухаеща на алкохол и задушлив цигарен дим. Помнеше всеки един побой, който Борис /баща му/ нанасяше на Анастасия. И се мразеше, че не бе достатъчно силен, за да го спре. „Стой на мястото си или и ти ще пострадаш, момче!” – помнеше думите на баща си, продължавайки да се чувства виновен. Мислеше се за страхливец, за дето дори не се бе опитал.

Готови персонажи Tumblr_m81qpbwDsi1r5kkwzo1_500

Година по-късно Анастасия почина, прерязала вените си в малката, мизерна баня на психиатрията. Щом Виктор научи, не можа да го понесе. Стегна багажа си и избяга от дома си, отивайки в този на най-добрия си приятел – Александър Флеминг. Бе приет с отворени обятия от него и сестра му, дори чувстваше Алекс като кръвен брат. Виктор бе зарязал баща си, а няколко месеца по-късно бе разбрал, че също е мъртъв. Бе катастрофирал след поредния запой. Колата му се бе блъснала в някакво дърво на остър завой, след което се запалила, а той изгорял жив. Най-странното беше, че Блейк се почувства страшно добре след като разбра. Продължаваше да живее в дома на Флеминг, тънещ в охолство. Но той бе прекалено егоистичен и искаше повече. Тайно бе започнал да краде бижута и други ценни предмети, а след това ги бе продавал за мръсни пари. След като Александър разбра и за липсата на перлената огърлица, принадлежала на майка му, той полудя от гняв и изгони Виктор от къщата, казвайки му, че не иска да го вижда повече. Флеминг намери новия собственик на огърлицата, преби го, а после си я взе. Виктор от своя страна отново остана на улицата, изпълнен от безгранична омраза и завист към доскорошния си „брат”. Закле се, че ще му отнеме всичко, което го прави щастлив и ще съсипе живота му.

Готови персонажи Tumblr_m84pg7Q1Dv1qli4ilo1_250

Готови персонажи Tumblr_m84pg7Q1Dv1qli4ilo3_250

by **Victor Blake.** 8/1/2013, 22:03

Може ли да взема Виктор?

by **Julian Verlaine** 9/1/2013, 05:11

Твой е!

by **Deborah.** 9/1/2013, 21:08

DEREK HALE.
Готови персонажи Tumblr_m9kw3oxdBn1rb52peo1_250

Готови персонажи Tumblr_m9kw3oxdBn1rb52peo2_250

Michael Trevino || 25 години || Poor.
Преди 7 години

-Как можа да го сториш Дерек? -гласът на едно малко моминце се чу.Беше нощ.Дерек и сестра му Дебора бяха в гората зарявайки телата на родителите им.-Как можа да убиеш родителите ни ?
От гласа на дванадесет годишното разплакано момиченце му ставаше по зле.Голяма буца заседна здраво в гърлото.Изглежда имаше намерение дълго време да седи там.Остави лопата и долепи сестра си до него.Тя не можеше да разбере.И искрено се надяваше никога да не преживее това което той преживя.Те убиха Амбър.Убиха я само защото била различна.По дяволите различието.Дерек искаше отново да види онези руси коси и зелените и' очи.Липсваше му усмивката и'.Но сега тя беше мъртва.Благодарение на баща му и онази банда мизеренци които се мислеха за голямата работа.
-Ще се оправим Дебора .. спокойно.Искам само да знам дали си с мен?
Избърса сълзите на сестра и,като клекна на нейната височина.
-С теб съм, Дерек.-тонът и' беше окончателен.Въпреки всичко и Дебора беше смела,макар и в такава крехка връзка.Точно за това той я обичаше толкова много.Но сега съвсеста започна да го гризе.Какво щеше да прави от тук нататък ? Къде щяха да идат ?Той беше само на седемнайсет и вече имаше досие.Ако ченгетата научиха истината за семейство Хейл,той директно отиваше в затвора, а Дебора във дом за сираци.Трябваше да бъде силен още една година.Щеше да намери начин.Само и само за да се грижи за малката си сестра...
Махна и последните останали улики и се прибраха вкъщи.
-Дебора .. -момичето се обърна към него.-Ще се оправим .. чу ли ?
Детето кимна и се качи в стаята му.А Дерек ..той имаше да мисли.Да преживява.За по - малко от двадесет и четири часа изгуби трима човека.Жената която обичаше,майка си и баща си.Дойде му твърде много и когато видя погледа на Дебора.Беше я страх от него.Той можеше да прочета страха и болката в очите и'.Стисна чашата с алкохол в ръката си.
“Никога повече .. никога повече няма да допусна мой познат да бъде наранен“.Отпи гневно от уискито.Това беше неговото обещание и трябваше да го спази на всяка цена.

Готови персонажи Tumblr_mg4i0oL2z11qdmitdo1_250

Готови персонажи Tumblr_mg4i0oL2z11qdmitdo1_250

Готови персонажи Tumblr_mg4i0oL2z11qdmitdo2_250

Готови персонажи Tumblr_mg4i0oL2z11qdmitdo7_250

Готови персонажи Tumblr_mg4i0oL2z11qdmitdo5_250

Ръката му нежно се плъзна към лицето на девойката. Понечи да я погали, но нещо го възпря. Не посмя да я докосне дори с пръст. Лицето му придоби оная студенина, от която толкова се боеше, с която уби родителите си. Присви очи и постепенно се извъртя с гръб към нея. Не можеше да отрече, че я обича повече от цялото си съществуване, но тя затъваше ! Не искаше да се замесва и в нейните детински работи, нито пък да я вижда, докато не се откаже от тези боклуци, които приемаше.
- Лиляна.. - започна. Тихият хлип на момичето замъгли мислите му. Не можеше да продължи, не й докато я чува. - Престани да плачеш моля те ! - изръмжа грубо. Всъщност бе изненадан от собственото си държание към нея, но същевременно беше горд и ядосан.
- Знам какво следва.. Не е нужно да казваш каквото и да било. Нека го направя по лесно и за двама ни. - продума през сълзи момичето и напусна стаята може би завинаги. Дерек остана загледан в силуета й, който все още продължаваше да изниква през съзнанието му. Слабост ! Лиляна не бе нищо повече от една жена, която му причиняваше твърде голяма неориентация. Ставаше нежен, мил. Преобръщаше целият му свят само за секунди, а като я гледаше да се трови с тези боклуци сърцето му се късаше.
В съзнанието му изникна момента, в който се запознаха. Тя беше красива, малка, дори невинна по един сладък начин. Косите й по онова време бяха непрестанно сплитани детински, и просто спечели сърцето му.
Усмихна се при спомена за нелепият й вид..
Веднага я бе завел в дома си за съвсем друга цел, ала тогава бе осъзнал, че тя е много повече от обикновените момичета за секс..
Седна на смешният си диван и отчаяно зарови лице в ръцете си. Затвори очи и отпусна тялото си назад...

Готови персонажи Tumblr_mdo28wcFw71ryvicno1_500

Готови персонажи Tumblr_mdo28wcFw71ryvicno1_500

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Готови персонажи

Готови персонажи

Re: Готови персонажи

Re: Готови персонажи

Re: Готови персонажи

Re: Готови персонажи

Re: Готови персонажи