Централната Болница;

by **Наталья.** 5/1/2013, 16:20

Отваряйки очите си, Наталья простена от болка, не знаеше къде се намираше, опита се да стане, но нямаше сили за това.
Чувстваше агонизиращата болка, навсякъде по тялото си. А сякаш дори самото и съзнание страдаше.
Дишането й беше тежко.. Боже какво се бе случило... Нямаше никакви спомени..
Но колкото повече се осъзнаваше, толкова повече спомените изникваха в съзнанието й. А сякаш това и доставяше все повече и по - голяма болка.
- Ник? - започна да го търси, нямаше представа къде е , не знаеше от колко време бе в безсъзнание.. Но искаше да го намери, не знаеше къде е или какво се е случило с него.. Изправи се с адски мъки и болки.
Подпря се босичка на системите и знаейки, че определено не трябваше да става, тя стана и бавно, бавно закрачи по коридора, издирвайки го.
Някоко стай по - надолу и го видя в болничното легло, не само тя бе пострадала..
Влезна вътре, а от очите й за пореден закапаха сълзи.
- О, боже..мили мой.. - каза тихичко, като загали лицето му, въпреки, че това й костваше наистина много сили и болка.. от устните и излезна леко недоволство от изпитаната болка..

by **Никълъс** 5/1/2013, 16:39

В мига в които я доведе до болницата и я изкара от колата Никълъс рухна.
Не успяха да го накарат да даде каквито и да е било обяснения,а щедрата сума сякаш накара хората от болницата да си затворят очите.
Ник настоя да се погрижат за нея преди да вкарат него в операционна.В действителност той би си тръгнал и би се погрижил сам за себе си,но знаеше че може и да не стигне до дома си.
Ник искаше да направят всичко без упоика,но в крайна сметка бе припаднал.
Не знаеше колко време бе в бевзсъзнание докато не усети допир по лицето си.Въпреки болката и умората той хвана ръката която го докосваше и отвори очи готов за действие.
Но тогава я видя.
-Ей!Не.Недей да плачеш.Всичко е наред.-той се усети колко друбо стиска китката й и я пусна.Погали лицето й исе запита защо тя плаче.

by **Наталья.** 5/1/2013, 16:51

Всичко, което се бе случило, всичко това.. Само като се замислеше, че и двамата сега можеше да ги копаят някъде в някое гробище и сърцето й се късаше..
Не можеше да понесе тази мисъл, не и сега..
Защо винаги си бе мислила, че света е розов, и няма нищо лошо в него, е сега определено усети най - лошата страна на живота.. Ами, ако наистина го бе изгубила?
- Просто си мисля, че наистина трябва да спреш Ник.. поне за малко трябва да спреш... не искам и няма да понеса, ако те изгубя.. А мисля, че самата аз не бих понесла още веднъж всичко това.. - Наталья имаше чувството, че всеки момент ще рухне психически, и че психиката й нямаше да издържи още много дълго на това, не определено щеше да рухне..
А не искаше да изглежда слаба в очите му, не напротив.. Но днес просто не можеше да продължи да бъде силна.
Самото й състояние я издаваше в същност колко бе крехка и слаба..
Дори в моментите, когато се правеше на силна тя не бе..
Сложи ръката си върху неговата и я притисна към лицето си...
- О, Ник... - прошепна му тя, като галеше лицето му

by **Никълъс** 5/1/2013, 16:57

Ник я погледна и въздъхна.
-Нат..И аз те моля.Това няма да се повтори.Кълна се,че няма.Но...Недей да искаш от мен...-той се надигна и седна в леглото изстенвайки.
Трябваше да й обясни нещата,а катоя гледаше надали щеше да издържи права още дълго.
-Седни.-когато тя изпълни "заповедта" му той хвана ръцете й и въздишайки я погледна.
-Аз обичам работата си.Обичам да върша това.Разбираш ли.Такъв живот съм водил.Заради контузия ми се наложи да напусна пехотата.А аз бях щастлив там.Научиха ме на толкова много неща.Не искам да съм просто богато синче на баща си.Не.Аз обичам да се боря за нещата,които имам.А аз имам много благодарение на всичко това.Ако умра и ме загубиш...Което вярвай ми няма да стане скоро.Тогава ако се случи аз ще съм виновен!- той погали лицето й и направи жална физиономия.
-Но ще си остана в къщи докато се възстановя.

by **Наталья.** 5/1/2013, 17:17

Нати се опита да запротестира, но просто нямаше сили за спорове, не искаше просто да се приберат в къщи и да си починат от всичко и всичко..
-Искам просто да ме заведеш в къщи... - каза му тя, като опря главтаа си на рамото му, нямаше сили за нищо, всичко я болеше и се чувстваше толкова отпаднала... Бе и трудно да диша, защото когато дишаше ребрата я боляха.
Всичко я болеше не можеше повече самата тя имаше нужда от почивка, а гледайки отражението си, знаеше в какво състояние ще бъде тялото й след всичко това..
Белезите нямаше да изчезнат... така де спомена за всичко това, може би с годините щеше да се заличи, но белезите й, щяха да останат за винаги по тялото й, и не само по него, ами навсякъде по себе си..
Очите я боляха и премижаваха все повече и повече..
Говореше и говореше, и всичко бе толкова трудно..
- Обичам те, толкова много и просто няма да мога да го преживея и не само защото ти ще си виновен...

by **Никълъс** 5/1/2013, 17:28

Ник поклати глава и въздъхна.Така и не бе казал тези две думи.Не,че не можеше,но не искаше.За него това бе проява на слабост.
Нещо,което не можеше да си позволи.
Той я придърпа към себе си и я целуна по челото.
-Айде да се приберем.-той стана с мъка и игнорира сестрата,която дойде и почна да нарежда като стара монахиня.
-Да госпожо.Разбираме,но у дома има кой да се погрижи за нас.-и силно се надяваше на това.Преди да дойдат в болницата Ник бе позвънил на стара приятелка от едно време да изчисти дома му.
Жена,която ценеше много.Тя бе правила много за него и бе в реда на нещата да я цени.Когато му позвъни за да му каже,че няма кръв стъкла и трупове му бе обещала да остане там,за да се погрижи за него и Нат,когато се приберат.
И знаеше,че отново ще й е задължен.
Когато се облече и провери вещите си той изчака Наталья пред нейната стая.
-Искаш лид а те нося?-попита,когато тя излезе с несигурна крачка.

by **Наталья.** 5/1/2013, 17:40

Нати поклати глава, не искаше да я носи. Определено това е момента щеше да я накара да се чувства още по слаба...
А тя определено бе наистина слаба, и в последно време това не бе само психически, но и самия й дух сякаш отслабваше..
- Не, мога и сама.. - отвърна му тя, опитвайки се да му се усмихне, но определено тази усмивка и костваше много повече, от колкото бе предполагала.
Болката заля цялото й лице, а от тази болка и прималя, но тя стисна зъби, и притвори леко очи, а когато стигна до Ник, е тогава уви ръката си около лакътя му.
И надигна глава поглеждайки го плахо..
- Само не ме носи, моля те... Защото имам чувството, че ако тялото ми бъде раздрусано само малко, и ще повърна.. - каза му тя, като поклати главата си в отрицание..
Определено червата й се обръщаха на триста и шейсет градуса и ако я носеше, щеше да върне това, което нямаше в корема си..

by **Никълъс** 5/1/2013, 17:51

Никълъс кимна и я целуна по главата.Двамата излязоха от болницата,а Ник се огледа за джипа.
Когато съзря черното чудовище,което се отличаваше на фона на малките сиви коли или бели,той тръгна на там и мина пред нея,за да й отвори.
Той обаче се закова на място и въздъхна.Колата бе пълна с кръв.Неговата и нейната.На задната седалка имаше оръжия.Всичко както го бе оставил.
Той потърка лицето си и я погледна.
-Искаш ли да...Не знам.Да вземем такси?-той не бе сигурен длаи тя ще иска да се вози в колата при положение че е в такъв вид.На него нямаше да му направи впечатление.Бе преживявал такива неща,че...
Той се загледа в лицето й,беше цялата синя.Подпухнала..А той бе виновен за това.Как щеше да й се реваншира?

by **Наталья.** 5/1/2013, 18:10

- Не, спокойно - отвърна му тя качвайки се в колата , преглътна дълбоко като усети мириса на кръв, дали щеше да издържи без да повърне?
Да определено щеше да издържи, не й се искаше да се качва в разни коли..
Не определено бе достатъчно наплашена, за да се качи някъде където нямаше да е само с него..
- Спокойно, добре съм - каза му, но все едно по - скоро уверяваше себе си отколкото него...
Да щеше да преживее мириса на кръвта поне до вкъщи, а след това съвсем спокойно можеше да повърне нали?
Пое си дълбоко въздух през ноздрите, когато той се качи в колата, всякаш като седеше не се чувстваше достатъчно добре, все едно корема й се свиваше, а не й минаваше..
Определено дори й когато не мърдаше всичко я болеше.. Но нямаше да позволи да издаде дори и гък от случващото се.. Не просто щеше да си мълчи по - добре щеше да е отколкото да говори и да проличи, че я боли.. Да точно така.
Усети силна болка в корема си и се присви лекичко, прехапвайки напуканите си устни..

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Централната Болница;

Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;

Re: Централната Болница;