След един ден по обяд

by **Andrew Parker.** 11/1/2013, 12:04

Погледнах мъчително телефона си.Беше едва девет сутринта.Защо ли точно когато исках времето да минава да минава по бързо, то се бавеше,сякаш нарочно.Обърнах се по гръб и се загледах в тавана, но всъщност изобщо не го виждах.В главата ми беше единствено Тя.Катрин.Само тя беше успяла да се докосне до сърцето ми, да ме накара да почувствам нещо различно, нещо прекрасно.Но естествено,аз бях толкова глупав че да я нараня.
За жалост разбрах това, след като тя ме заразя.Още не можех да си простя за всичките грешки.Притворих очи представяйки си русата и' коса, която се спускаше по рамената и'.Меката и' кожа и очите и'.Прекрасните и' очи които можеха да ме побъркат.Отворих очи и погледнах отново към телефона, с надеждата че вече е време да ставам, но .. бяха минали точно три минути.Завъртях очи и станах.Не можех да спя.Цяла нощ не бях мигнал и едва ли сега щеше да е по - различно.С нетърпение чаках момента във който ще я видя.
Слязох на първия етаж където Маргарет вече правеше закуска.Това момиче никога ли не почиваше ??
-Добро утро Маргарет.- дрезгавия ми глас огласи кухнята.
-Много рано сте станал, господарю.
-Колко пъти да ти казвам, да не ме наричаш господарю ? -казах като си наливах кафе.-Звучи особняшки.Викай ми Андрю.-Усмихнах и' се.-И да .. станах рано.Днес трябва да се видя с един човек.
Естествено тя много добре знаеше за кого става дума.Не веднъж ме беше покривала, когато излизах нощем,за да се видя с Катрин.
Най-сетне беше станало почти дванадесет.Реших че “по обяд“значи именно това.
-Излизам ! -провикнах се от вратата.Изглежда че, госпожа Майка ми .. или не ме чуваше или не искаше да ме чуе.След малко се появи Маргарет с един малък букет от орхидеи.
-И бъдете мил.-каза тихо тя, намигайки ми.
Какво ли щях да правя без нея? Замислих се.Никога до сега не и бях подарявал каквито и да било цветя.Как ли щеше да реагира? Искаше ми се пратя всичко по дяволите.Качих се във черното BMW-е и тръгнах към парка.Трябваше да се видим под най-голямото дърво.. там където беше първата ни целувка.Усмихнах се при този спомен.Спомних си и вкуса на розовите и' устни.Дали се беше променила ? Е.. съвсем скоро щях да разбера.Паркирах и слязох от колата.В едната си ръка държах цветята,а другата по - скоро по навик я пъхнах в джоба на черните дънки с които бях.Седнах на тревата и започнах да оглеждам хората наоколо.Нищо не се беше променило, от последния път.Все още на онази пейка стояха трите бабички които клюкареха и обсъждаха всеки един който мине пред тях. Караваната със сладолед. Все още беше спряна там.Единственото което ми направи впечатление беше, че вече нямаше толкова много деца както тогава.Погледнах към телефона си.Минаваше и половина.Дали щеше да дойде ? Или щеше да се откаже в последния момент ?
Тогава чух прокашляне зад мен.Станах и обръщайки се я видях.Беше още по - красива от миналия път.Няколко секунди бях останал вцепенен.Имах чувството че не беше минал и ден от както я видях за пръв път.Трябваха ми няколко секунди за да осъзная къде съм.
-Това е за теб -казах глупаво и и' подадох цветята.Видях изненадата в очите и'.По дяволите .. защо се държах като пълен кретен ?

by **Катрин Флеминг** 11/1/2013, 14:40

Беше наистина изключително изненадана от съобщението,което беше получила от Андрю.Мислеше си,че никога повече нямаше да го види,не и след онзи ден,в който каза "Край" на всичко онова,което имаха и,което беше наистина прекрасно.
Александър и Винсънт все още бяха някъде из къщата и Катрин излезе през задния вход.За щастие никой не я беше видял.Друг път щеше да се разправя с Винсънт.Определено днес изненадите и дойдоха в повече и тя имаше нужда от малко почивка.
*************
Не беше мигнала почти цяла вечер.Не знаеше какво да си мисли за думите на Андрю.Какво искаше да каже с това,че нищо не е непоправимо?Нима искаше да си я върне.Е,твърде късно тъй като,когато Катрин кажеше един път край,това значеше,че всичко вече беше приключило.Другите мисли,които прехвърчаха през главата и бяха за брат и.В какво се беше забъркал отново?Започна да обмисля и онзи вариант,който щеше да го накара да и се развика,като обезумял но нея не я интересуваше.И тук идваше и Винсънт.Как беше успял да и го причини.Нима не знаеше колко много щеше да я нарани с това?За какво и беше писал смс онзи вечер.Той и изневеряваше,а тя глупачката си мислеше за него през цялото време.Понякога Катрин се мразеше за това колко глупава можеше да става,когато беше влюбена.
Заспа към седем сутринта и,когато се събуди и погледна часовника си разбра,че вече беше закъсняла.Изправи се бързо,взе си един душ,сложи дънки,блуза,обу високите токчета,грабна якето и малката си чантичка и запали колата,като изхвърча с нея,карайки към "тяхното място".Не беше стъпвала там откакто се бяха разделили.Беше закъсняла с половин час,но знаеше,че той все още щеше да бъде там.
Беше с гръб към нея и блондинката се прокашля,за да му привлече вниманието.Адрю я гледаше странно,но и тя него също.Изучаваше го,търсеше някакви промени,каквито и да било,но такива не откриваше.Андрю си беше останал същият.Детското лице,в което едно време беше влюбена до безумие стоеше пред нея и изучваше реакциите и с поглед."Това е за теб".Погледна към ръката му и видя букет с цветя.Повдигна вежда и го изгледа въпросително.
-Цветя?Никога не си ми подарявал.-подсмихна се,но все пак ги взе.Колкото и да му беше сърдита ги прие,а и щеше да и е забавно да види изражението на Винсънт,когато разбереше от кой са тези цветя.Не знаеше какво да му каже.Беше си глътнала езика.
-Е,какво става с теб?-друго просто не се сети да го пита.Не знаеше как да се държи около него или поне вече не знаеше.

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

След един ден по обяд

След един ден по обяд

Re: След един ден по обяд