Индексthe site plot
the site plot
50 нюанса ви предлага интересно приключение без вампири, върколаци и други такива! Потопете се в света на бедните и богатите, средната класа и сигурното издигане на обществото към върха. Тук можете да развивате героите си свободно- да намирате техните роднини и приятели, да започнете собствен бизнес и да претърпява спадове и възходи в своя живот. Сиатъл ви очаква, скъпи мои!
Вход
Latest topics
Affiliates
Преди две години и половина на един паркинг
2 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2 
Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 14:52
Събудих се със изгрева на слънцето.Както винаги трябваше да стана рано.Днес .. беше наистина важен ден.Днес беше големия удар,както аз го наричах.Тъй като работех сама вълнението и притеснението ми,нямаше с кой да го споделя,освен със себе си.
Налях си кафе във една чаша и огледах апартамента.Ако днешния ден беше успешен най-вероятно утре по това време щях да съм някъде много далеч от тук,фрашката с пари.Брат ми отдавна беше излязъл за работа.Или това подобие което наричаше така.Колкото пъти му казвах че няма смисъл да се трепи за тези нищожни пари,толкова пъти се карахме.Все още не бях споделила с него тайната си и определено нямах намерение да го сторя в скоро време.Колкото по далеч стоеше от тази каша толкова по добре за него.Поне ако ме хванеха,него не можеха да го пипнат дори с пръст.Честно казано в последно време имах чувството че аз се грижа повече за него отколкото той за мен,въпреки че беше със 5 години по-голям.
Поклатих глава отърсвайки се от тези мисли и изгасих цигарата във пепелника.Имах много работа за вършене и не трябваше да се бавя.Щях да използвам нощта за прикритие.
Във десет вечерта се огледах в огледалото.Бях облечена с дънки и потник.Гледах да не се обличам кой знае колко подозрително,защото иначе правех впечатление а това не беше на добре.Тъкмо излизах от вкъщи и на вратата засякох брат ми.
-Какво правиш с този сак ? -попита ме той.
Добре .. сега какво да му кажеш “Ами,нищо братле спокойно не те изоставям просто отивам да обера един богат надувко“ .. да много зряло няма що.
-Имам малко работа.Ще се върна .. по някое време..
И преди да се е опитал да ми противоречи излязох на вън.Отключих вратата на багажника и и сложих сака вътре.Огледах се да видя дали има някой наоколо.Отворих го и извадих пистолет,който сложих отзад на кръста си.Оправих потника така че да не се вижда.За няколко години във този бизнес, се научих на много неща,като на пример да боравя с оръжие.Въпреки че нямах разрешително го използвах.Друг плюс към работата ми беше самозащитата.Едва ли имаше мъж във кварталния бар който да беше опитал да ме обара,без да си получи заслуженото.При тази мисъл се усмихнах и спрях колата.Намирах се на един полупразен паркинг.Съвсем след малко трябваше да се появи и нашата звезда.Името му беше Винсънт Наталиос Чейс.Бях го проучила много добре.Все пак трябваше да знам всичко за него,преди да го взема под прицел.И ето че го видях.Казваше чао на онези глупаци,които наричаше приятели.Не можех да ги разбера богатите... всеки гледа да запази своя гръб жив.. правят интриги помежду си и тем подобни .. но въпреки всичко се правят че са си приятели.Никога ли не сваляха тези маски ?
Да .. на тази тема можех да мисля още дълго време,но сега имах жертва.Огледах се наоколо.Нямаше нито една жива душа,което беше добре.Планът ми се развиваше точно както го бях предвидила без нито една пречка.Промъкнах се зад него и докато той отключваше колата си насочих пистолета към него.
-Недей да мърдаш ,освен ако не искаш да ти пръсна мозъка .. -казах с равен глас,който наруши мъртвешката тишина наоколо.
Налях си кафе във една чаша и огледах апартамента.Ако днешния ден беше успешен най-вероятно утре по това време щях да съм някъде много далеч от тук,фрашката с пари.Брат ми отдавна беше излязъл за работа.Или това подобие което наричаше така.Колкото пъти му казвах че няма смисъл да се трепи за тези нищожни пари,толкова пъти се карахме.Все още не бях споделила с него тайната си и определено нямах намерение да го сторя в скоро време.Колкото по далеч стоеше от тази каша толкова по добре за него.Поне ако ме хванеха,него не можеха да го пипнат дори с пръст.Честно казано в последно време имах чувството че аз се грижа повече за него отколкото той за мен,въпреки че беше със 5 години по-голям.
Поклатих глава отърсвайки се от тези мисли и изгасих цигарата във пепелника.Имах много работа за вършене и не трябваше да се бавя.Щях да използвам нощта за прикритие.
Във десет вечерта се огледах в огледалото.Бях облечена с дънки и потник.Гледах да не се обличам кой знае колко подозрително,защото иначе правех впечатление а това не беше на добре.Тъкмо излизах от вкъщи и на вратата засякох брат ми.
-Какво правиш с този сак ? -попита ме той.
Добре .. сега какво да му кажеш “Ами,нищо братле спокойно не те изоставям просто отивам да обера един богат надувко“ .. да много зряло няма що.
-Имам малко работа.Ще се върна .. по някое време..
И преди да се е опитал да ми противоречи излязох на вън.Отключих вратата на багажника и и сложих сака вътре.Огледах се да видя дали има някой наоколо.Отворих го и извадих пистолет,който сложих отзад на кръста си.Оправих потника така че да не се вижда.За няколко години във този бизнес, се научих на много неща,като на пример да боравя с оръжие.Въпреки че нямах разрешително го използвах.Друг плюс към работата ми беше самозащитата.Едва ли имаше мъж във кварталния бар който да беше опитал да ме обара,без да си получи заслуженото.При тази мисъл се усмихнах и спрях колата.Намирах се на един полупразен паркинг.Съвсем след малко трябваше да се появи и нашата звезда.Името му беше Винсънт Наталиос Чейс.Бях го проучила много добре.Все пак трябваше да знам всичко за него,преди да го взема под прицел.И ето че го видях.Казваше чао на онези глупаци,които наричаше приятели.Не можех да ги разбера богатите... всеки гледа да запази своя гръб жив.. правят интриги помежду си и тем подобни .. но въпреки всичко се правят че са си приятели.Никога ли не сваляха тези маски ?
Да .. на тази тема можех да мисля още дълго време,но сега имах жертва.Огледах се наоколо.Нямаше нито една жива душа,което беше добре.Планът ми се развиваше точно както го бях предвидила без нито една пречка.Промъкнах се зад него и докато той отключваше колата си насочих пистолета към него.
-Недей да мърдаш ,освен ако не искаш да ти пръсна мозъка .. -казах с равен глас,който наруши мъртвешката тишина наоколо.
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 15:28
"Дзър-Дзър-Дзър"
-Тъпа, шибана аларма.
Изругах тихо и бутнах на земята часовника, който въпреки всичко не спря най-нагло да се набива в съзнанието ми. Отворих едното си око и погледнах към телефона, който беше до възглавницата ми. Осем без десет. Затворих очи, но секунда по-късно рязко се изправих. Осем часа трябваше да съм в офиса! Клиентите, които дядо ми очакваше бяха от важни, по-важни.
-Мамка му!- изругах силно, когато с едната ръка започнах да обличам костюма си, а с другата си миех зъбите.
Не ми се случваше рядко да закъснявам, дори напротив. Често се успивах, но ако и днес закъснеех дядо ми щеше да побеснее. А това значи - без наследство. Нещо, което нямаше начин да си позволя. Не се трудех всеки ден като магаре в шибания офис, че да остана накрая с празни ръце.
-Добро утро.- изтичах по стълбите, където се срещнах с икономката Джанин- Оставил съм всичко в банята.
Провикнах се през рамо, когато минах през кухнята и си грабнах една пържена филийка. Взех и ключовете от купичката и се запътих към гаражите.
Тъкмо си бях купил последния модел на Ауди и беше време да изпробвам способностите му. Настъпих газта и криейки се от полицаите, стигнах благополучно до паркинга на компанията. Тичайки стигнах до асансьора и трескаво започнах да натискам бутона. Ставах изключително нервен, когато знаех какво ме очаква.
---
-Ще се радвам да ви видя отново.- усмихнах се изкуствено и стиснах ръцете на всички членове на борда.
Оказа се, че часа на срещата била отменена за десет часа. Късмета този път беше на моя страна. Освен факта, че бяха останали при мен цял ден. Доста беше досадно да обясняваш едно и също нещо по сто пъти, а след това отново те питаха за същото. Нервите ми бяха опънати до ента степен. Удивлявах се как може толкова млад мъж да оглави цяла компания. Защо не? Премълчах си и на трите пъти, в които ме попитаха.
Отдъхнах си, когато ги видях как се качват по колите си. Нямаше да ги виждам в следващите поне два месеца. Погледнах часовника си, като се бях разбрал да вечерям с асистентката си. Имахме да изпипаме още неща по проекта за другата седмица. Запътих се към колата и точно преди да вляза, чух глас зад себе си и щракане на предпазител.
-Недей да мърдаш ,освен ако не искаш да ти пръсна мозъка ..
Женски глас. Толкова ли бяха сериозни вече и обирджииките? В този град можеше да се очаква всичко. Пуснах ключовете на земята и доближих ръката си по близо до колана. Там лежеше и моя красавец. Не очаквахте, че щях да се разхождам невъоръжен нали?
Още преди момичето да се усети го бях извадил и се завъртях ловко към лицето й. Дулото й сочеше към челото ми, а моя сочеше директно в носа й. Доста странна ситуация нали? Слава Богу, че нямаше никой на паркинга.
-Не са ли ти казали, че не е възпитано да стряскаш хората, когато отключват колите си? - цъкнах с език и наклоних леко глава настрани.
-Тъпа, шибана аларма.
Изругах тихо и бутнах на земята часовника, който въпреки всичко не спря най-нагло да се набива в съзнанието ми. Отворих едното си око и погледнах към телефона, който беше до възглавницата ми. Осем без десет. Затворих очи, но секунда по-късно рязко се изправих. Осем часа трябваше да съм в офиса! Клиентите, които дядо ми очакваше бяха от важни, по-важни.
-Мамка му!- изругах силно, когато с едната ръка започнах да обличам костюма си, а с другата си миех зъбите.
Не ми се случваше рядко да закъснявам, дори напротив. Често се успивах, но ако и днес закъснеех дядо ми щеше да побеснее. А това значи - без наследство. Нещо, което нямаше начин да си позволя. Не се трудех всеки ден като магаре в шибания офис, че да остана накрая с празни ръце.
-Добро утро.- изтичах по стълбите, където се срещнах с икономката Джанин- Оставил съм всичко в банята.
Провикнах се през рамо, когато минах през кухнята и си грабнах една пържена филийка. Взех и ключовете от купичката и се запътих към гаражите.
Тъкмо си бях купил последния модел на Ауди и беше време да изпробвам способностите му. Настъпих газта и криейки се от полицаите, стигнах благополучно до паркинга на компанията. Тичайки стигнах до асансьора и трескаво започнах да натискам бутона. Ставах изключително нервен, когато знаех какво ме очаква.
---
-Ще се радвам да ви видя отново.- усмихнах се изкуствено и стиснах ръцете на всички членове на борда.
Оказа се, че часа на срещата била отменена за десет часа. Късмета този път беше на моя страна. Освен факта, че бяха останали при мен цял ден. Доста беше досадно да обясняваш едно и също нещо по сто пъти, а след това отново те питаха за същото. Нервите ми бяха опънати до ента степен. Удивлявах се как може толкова млад мъж да оглави цяла компания. Защо не? Премълчах си и на трите пъти, в които ме попитаха.
Отдъхнах си, когато ги видях как се качват по колите си. Нямаше да ги виждам в следващите поне два месеца. Погледнах часовника си, като се бях разбрал да вечерям с асистентката си. Имахме да изпипаме още неща по проекта за другата седмица. Запътих се към колата и точно преди да вляза, чух глас зад себе си и щракане на предпазител.
-Недей да мърдаш ,освен ако не искаш да ти пръсна мозъка ..
Женски глас. Толкова ли бяха сериозни вече и обирджииките? В този град можеше да се очаква всичко. Пуснах ключовете на земята и доближих ръката си по близо до колана. Там лежеше и моя красавец. Не очаквахте, че щях да се разхождам невъоръжен нали?
Още преди момичето да се усети го бях извадил и се завъртях ловко към лицето й. Дулото й сочеше към челото ми, а моя сочеше директно в носа й. Доста странна ситуация нали? Слава Богу, че нямаше никой на паркинга.
-Не са ли ти казали, че не е възпитано да стряскаш хората, когато отключват колите си? - цъкнах с език и наклоних леко глава настрани.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 15:50
Въздъхнах тежко.Премислих позицията ни.Аз бях насочила оръжие към него ,както и той към мен.Който стреляше той щеше да оживее.Но аз имах причина,за да бъде жив.Засмях се ехидно.Наистина ли си мислеше че можеше да ме победи ? Не беше трудно да го разсея.С няколко бързи движения успях да избия оръжието от ръката му.
-Нека кажем, че ми липсват първите седем години ..
Иронията заигра по лицето ми.Толкова обичах да гледам богаташчетата, да се правят на отворени и после да им натривам носовете.Приближих се до него и опрях дулото на пистолета под брадичката му.
-Един куршум и си мъртъв .. знаеш ли ?? -Засмях се като го гледах в очите.Във него обаче имаше нещо странно.Нещо различно.Той не беше като онези копелета които се напикава от страх,щом някой ги надвиеше.Във очите му се четеше всичко друго, но не и страх.Никога до сега не бях убивала човек.Е, да .. бях стреляла но не бях убивала.Усмивката ми помръкна.Спомних си когато бях на дванадесет.Тогава за първи път видях мъртъв човек.. моите родители.В този момент усмивката ми помръкна.Как можех да мисля за това точно сега? Главата ми трябваше да е празна за да мога да се съсредоточа върху работата която се опитвах да свърша,но не можех.Свих устни и се окопитих.
-Имаш нещо което искаш .. мисля че ти е повече от ясно за какво говоря .. и повярвай ми нямаш право на избор ..
П.П. Това е най-тъпия пост който някога съм писала хДД
-Нека кажем, че ми липсват първите седем години ..
Иронията заигра по лицето ми.Толкова обичах да гледам богаташчетата, да се правят на отворени и после да им натривам носовете.Приближих се до него и опрях дулото на пистолета под брадичката му.
-Един куршум и си мъртъв .. знаеш ли ?? -Засмях се като го гледах в очите.Във него обаче имаше нещо странно.Нещо различно.Той не беше като онези копелета които се напикава от страх,щом някой ги надвиеше.Във очите му се четеше всичко друго, но не и страх.Никога до сега не бях убивала човек.Е, да .. бях стреляла но не бях убивала.Усмивката ми помръкна.Спомних си когато бях на дванадесет.Тогава за първи път видях мъртъв човек.. моите родители.В този момент усмивката ми помръкна.Как можех да мисля за това точно сега? Главата ми трябваше да е празна за да мога да се съсредоточа върху работата която се опитвах да свърша,но не можех.Свих устни и се окопитих.
-Имаш нещо което искаш .. мисля че ти е повече от ясно за какво говоря .. и повярвай ми нямаш право на избор ..
П.П. Това е най-тъпия пост който някога съм писала хДД
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 17:04
Най-спокойно проследих всяко едно нейно движение. Бях наясно с триковете й. Значи и тя беше от онази измет. Онова общество, което знаеха да се оплакват, но не и да вършат нещо полезно. Имах много познати от квартала им, но те до един се бореха за да се изправят. Докато всички други търсеха лесния начин, бързото печелене на пари. Беше жалко, имайки предвид способностите и талантите на повечето. Много от тях можеха да основат своя собствена империя и бързо, бързо да се присъединят към елитното общество. Само дето не им достигаше акъл и забравяха за всяка друга опция, освен вандализма.
-Да разбирам, че ти е много по-приятно да ограбваш, от колкото честно да изкарваш парите си, така ли? - хладнокръвно се вгледах в очите й.
Слабо ме вълнуваше опряното дуло под брадичката ми. Какво толкова щях да загубя ако ме убиеше? Не се страхувах от смъртта, отдавна бях изпратил родителите си и нямаше да имам нищо против да ги видя отново.
Но нещо в лицето й ме накара да се замисля. Нямаше го онзи разбойнически поглед, който имаха всички останали. Странен пламък ламтеше в очите й той не беше заради парите. Виждах, че иска нещо много по-значително от кражбите, нещо стойностно. Но тогава защо беше избрала този път? Всеки имаше своята история, очевидно бе, че нещо я беше подтикнало към това. Изключвах бедността като опция.
-Натисни спусъка. -студения ми гласът проряза тишината, която беше настанала- Хайде. След това може да помахаш на камерите, туко виж си станала известна.
Очите ми бяха впити в нейните. Предизвиквах я да го направи. Беше ми ясно, че нямаше. Искаше нещо, което можех да й дам. Едва ли искаше да остане зад решетките след камерите, които бяха разположени насред целия паркинг.
-Избор? - поклатих глава - Аз имам избор винаги когато реша. Не е нещо, което ще успееш да ми наложиш. Само дето аз налагам избор над теб .. дърпай спусъка или изчезни на секундата. Няма да повдигам обвинения срещу теб ако кротуваш.
-Да разбирам, че ти е много по-приятно да ограбваш, от колкото честно да изкарваш парите си, така ли? - хладнокръвно се вгледах в очите й.
Слабо ме вълнуваше опряното дуло под брадичката ми. Какво толкова щях да загубя ако ме убиеше? Не се страхувах от смъртта, отдавна бях изпратил родителите си и нямаше да имам нищо против да ги видя отново.
Но нещо в лицето й ме накара да се замисля. Нямаше го онзи разбойнически поглед, който имаха всички останали. Странен пламък ламтеше в очите й той не беше заради парите. Виждах, че иска нещо много по-значително от кражбите, нещо стойностно. Но тогава защо беше избрала този път? Всеки имаше своята история, очевидно бе, че нещо я беше подтикнало към това. Изключвах бедността като опция.
-Натисни спусъка. -студения ми гласът проряза тишината, която беше настанала- Хайде. След това може да помахаш на камерите, туко виж си станала известна.
Очите ми бяха впити в нейните. Предизвиквах я да го направи. Беше ми ясно, че нямаше. Искаше нещо, което можех да й дам. Едва ли искаше да остане зад решетките след камерите, които бяха разположени насред целия паркинг.
-Избор? - поклатих глава - Аз имам избор винаги когато реша. Не е нещо, което ще успееш да ми наложиш. Само дето аз налагам избор над теб .. дърпай спусъка или изчезни на секундата. Няма да повдигам обвинения срещу теб ако кротуваш.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 17:30
Погледнах го за момент когато чух да казва тези думи.Някак си успя да разбере че няма да го направя и се опитваше да го използва срещу мен.Въпреки всичко обаче, аз наистина се изкуших.Нима това ме правеше лоша? Изглежда че семейната черта беше една и съща.Този шибан спомен,не напускаше главата.Как по дяволите беше възможно да мисля само за това ?
И изведнъж нещо се промени в мен.Нещо ми стана.Не разбрах какво точно.Наоколо стана много топло.Усетих как капки пот започват да се стичат по лицето ми,а дланите ми се изпотиха.Стиснах по здраво оръжието.Бях решена да го направя ..или пък не ? Пулсът ми се ускори и сърцето ми започна да тупти прекалено бързо.Олюлях се.Всичко наоколо започна да се върти.Отдалечих се на няколко крачки от него.Не можех дори да го фокусирам.
Следващите няколко минути бяха най-ужасните във живота ми.Почти не разбирах какво става,но знаех къде съм и какво става.Намирах се на земята а тялото ми се гърчеше от агонизиращата болка,която се беше появила толкова внезапно.И в един момент всичко спря .. и започнах да падам .. да падам .. да падам.
---------------
Разсъних се от някакъв пиукащ звук.Отне ми известно време за да осъзная че това е от някаква машина.. на която и' викаха кардиограф.Това пък за какво беше ? Отворих очи.Всичко наоколо беше в бяло.Чакай .. в болницата ли бях.Какво правех тук ? Опитах се да се сетя за последния ми спомен.
“Паркинга“ .. какво ли се беше случило ? Напънах мозъка си, опитвайки се да се сетя какво е станало.В крайна сметка се оставих на шестото ми чувство да ме завладее трябваше да се махна от тук и то веднага.Махнах системата,която беше прекачена към вената на едната ми ръка.Изръмжах от болката.Бавно слязох от високото легло и едва не паднах.Бях останала без сили.Едвам се държах на краката си.В този момент по коридора мина той.Човека който най-малко очаквах да видя.Хванах се за леглото за да се изправя и го погледнах с ужасяващ поглед.Не знаех защо, но обвинявах него.Той беше виновен за това сега съм тук.
И изведнъж нещо се промени в мен.Нещо ми стана.Не разбрах какво точно.Наоколо стана много топло.Усетих как капки пот започват да се стичат по лицето ми,а дланите ми се изпотиха.Стиснах по здраво оръжието.Бях решена да го направя ..или пък не ? Пулсът ми се ускори и сърцето ми започна да тупти прекалено бързо.Олюлях се.Всичко наоколо започна да се върти.Отдалечих се на няколко крачки от него.Не можех дори да го фокусирам.
Следващите няколко минути бяха най-ужасните във живота ми.Почти не разбирах какво става,но знаех къде съм и какво става.Намирах се на земята а тялото ми се гърчеше от агонизиращата болка,която се беше появила толкова внезапно.И в един момент всичко спря .. и започнах да падам .. да падам .. да падам.
---------------
Разсъних се от някакъв пиукащ звук.Отне ми известно време за да осъзная че това е от някаква машина.. на която и' викаха кардиограф.Това пък за какво беше ? Отворих очи.Всичко наоколо беше в бяло.Чакай .. в болницата ли бях.Какво правех тук ? Опитах се да се сетя за последния ми спомен.
“Паркинга“ .. какво ли се беше случило ? Напънах мозъка си, опитвайки се да се сетя какво е станало.В крайна сметка се оставих на шестото ми чувство да ме завладее трябваше да се махна от тук и то веднага.Махнах системата,която беше прекачена към вената на едната ми ръка.Изръмжах от болката.Бавно слязох от високото легло и едва не паднах.Бях останала без сили.Едвам се държах на краката си.В този момент по коридора мина той.Човека който най-малко очаквах да видя.Хванах се за леглото за да се изправя и го погледнах с ужасяващ поглед.Не знаех защо, но обвинявах него.Той беше виновен за това сега съм тук.
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 18:01
Пуснах монети в машината и взех двойното кафе. Вече минаваше дванадесет през нощта. Бях отменил вечерята с асистентката си на път за болницата.
Доста шантава вечер. Момичето, което се опитваше да ме ограби, получи странни и доста страховити пристъпи. Честно казано в същия момент мислех, че ще си тръгне, но тя се свлачи на земята. Гърчовете ми бяха първосигнал и веднага позвънях на линейка. Когато се забавиха повече от десет минути, а нейните гърчове ставаха все по-брутални, се наложи да я кача в моята кола. В моята собствена кола! При положение, че тя искаше да ме ограби, беше опряла пистолет до главата ми, а най-кротко я качих в колата си и я докарах до тук.
Разбърках кафето си и излязох на терасата. Запалих цигара и се облегнах на парапета, Вече беше доста хладно, а навитите ръкави на ризата ми не допринасяха на поддържането на нормална телесна температура. Усетих как кожата ми настръхва от внезапния студен бриз. Телефона ми иззвъня и оставих кафето на парапето.
-Винсънт Чейс на телефона.
-Господин Чейс, полицай Джейсън тук, момчето, което преглежда вечер охранителните камери е забелязал нещо много обезпокоително.- бях сигурен, че бързо бързо щяха да реагират - Къде се намирате в момента?
-Не, няма проблем наистина.- измрънках набързо, търсейки подходящ отговор.
Ако кажех, че тя се е припознала, то веднага щяха да дойда и да я приберат в участъка. Независимо дали си се припознал или не, допирайки оръжие до нечия глава си беше престъпление.
-Това е бъдещата ви колежка, господин полицай. - надявах се гласът ми да изглежда толкова весел, колкото си мислех- Има още няколко изпита и това беше един вид тренировка за нея.
Редовно лъжех, а сега не можех да замажа положението. Но май подейства, щом полицаят се успокои и ми затвори телефона с извинения за безпокойството. Въздъхнах облекчено. Ама я чакай. Защо си правех труда да я защитавам? Нямаше ли да е по-нормално за мен да разкажа всичко и да дойдат да я приберат?
Поклатих глава и метнах цигарата през парапета. Влязох в коридора и се запътих към стаята, където трябваше да бъде тя.
Да, съдейки погледа й, беше готова да ми се нахвърли. Доста неблагодарно от нейна страна, имайки предвид какво сторих за нея през последните два часа.
-Връщай се в леглото.- тона ми беше хладен и крайно незаинтересован дали щеше да ме послуша.
Доста шантава вечер. Момичето, което се опитваше да ме ограби, получи странни и доста страховити пристъпи. Честно казано в същия момент мислех, че ще си тръгне, но тя се свлачи на земята. Гърчовете ми бяха първосигнал и веднага позвънях на линейка. Когато се забавиха повече от десет минути, а нейните гърчове ставаха все по-брутални, се наложи да я кача в моята кола. В моята собствена кола! При положение, че тя искаше да ме ограби, беше опряла пистолет до главата ми, а най-кротко я качих в колата си и я докарах до тук.
Разбърках кафето си и излязох на терасата. Запалих цигара и се облегнах на парапета, Вече беше доста хладно, а навитите ръкави на ризата ми не допринасяха на поддържането на нормална телесна температура. Усетих как кожата ми настръхва от внезапния студен бриз. Телефона ми иззвъня и оставих кафето на парапето.
-Винсънт Чейс на телефона.
-Господин Чейс, полицай Джейсън тук, момчето, което преглежда вечер охранителните камери е забелязал нещо много обезпокоително.- бях сигурен, че бързо бързо щяха да реагират - Къде се намирате в момента?
-Не, няма проблем наистина.- измрънках набързо, търсейки подходящ отговор.
Ако кажех, че тя се е припознала, то веднага щяха да дойда и да я приберат в участъка. Независимо дали си се припознал или не, допирайки оръжие до нечия глава си беше престъпление.
-Това е бъдещата ви колежка, господин полицай. - надявах се гласът ми да изглежда толкова весел, колкото си мислех- Има още няколко изпита и това беше един вид тренировка за нея.
Редовно лъжех, а сега не можех да замажа положението. Но май подейства, щом полицаят се успокои и ми затвори телефона с извинения за безпокойството. Въздъхнах облекчено. Ама я чакай. Защо си правех труда да я защитавам? Нямаше ли да е по-нормално за мен да разкажа всичко и да дойдат да я приберат?
Поклатих глава и метнах цигарата през парапета. Влязох в коридора и се запътих към стаята, където трябваше да бъде тя.
Да, съдейки погледа й, беше готова да ми се нахвърли. Доста неблагодарно от нейна страна, имайки предвид какво сторих за нея през последните два часа.
-Връщай се в леглото.- тона ми беше хладен и крайно незаинтересован дали щеше да ме послуша.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 19:04
Гледах го на кръв.Въпреки че исках да се махна час по скоро от тук, имах нужда и от обяснение.Исках да знам какво е станало и защо още е тук.Нямах особено голямо намерение да се връщам на леглото,но вече краката ми отмаляха и имах нужда от почивка.Седнах на леглото леко задъхана.
-Какво стана .. защо си още тук ?
Гласът ми беше тих и равен.Когато исках да получа дадена информация коренно се променях.Той влезе във стаята и седна на един от столовете срещу мен и мълчеше.. а мълчанието му ме побъркваше.Това най - много да мразех.Въпрос без отговор.Хванах се главата в поредния опит да си спомня как се беше случило снощи.Спомних си болката,която изпитах и как изведнъж всичко спря.Спомних си надеждата с която искрено се надявах да съм мъртва,за да не изпитам нищо никога повече.
Преглътнах шумно, опитвайки се да махна буцата която беше заседнала на гърлото ми.Не ми беше случвало за първи път,но този път бях унижена.И се чувствах така.Никога не исках някой да ме види по този начин,но изглежда този път се беше случило и то пред човек, който мразех.Усетих сълзите които се бореха да покапят от очите ми.Погледнах нагоре и с една ръка махнах една от тях, преди да се е спуснала по лицето ми.
-Нервна криза ли получих? -попитах тихо.Бях забила поглед надолу,сякаш бях много заинтересована от пръстите си.По мълчанието ми разбрах че точно това се е случило.Вдигнах глава и срещнах погледа му.- Защо си още тук ? Защо просто не ме остави или защо не ме издаде ?
Исках да знам истината.В нещо имаше нещо което ми вдъхваше доверие,че ще я получа.
-Защо си тук Винсънт ? -попитах този път със по силен,настоятелен и дрезгав глас.
-Какво стана .. защо си още тук ?
Гласът ми беше тих и равен.Когато исках да получа дадена информация коренно се променях.Той влезе във стаята и седна на един от столовете срещу мен и мълчеше.. а мълчанието му ме побъркваше.Това най - много да мразех.Въпрос без отговор.Хванах се главата в поредния опит да си спомня как се беше случило снощи.Спомних си болката,която изпитах и как изведнъж всичко спря.Спомних си надеждата с която искрено се надявах да съм мъртва,за да не изпитам нищо никога повече.
Преглътнах шумно, опитвайки се да махна буцата която беше заседнала на гърлото ми.Не ми беше случвало за първи път,но този път бях унижена.И се чувствах така.Никога не исках някой да ме види по този начин,но изглежда този път се беше случило и то пред човек, който мразех.Усетих сълзите които се бореха да покапят от очите ми.Погледнах нагоре и с една ръка махнах една от тях, преди да се е спуснала по лицето ми.
-Нервна криза ли получих? -попитах тихо.Бях забила поглед надолу,сякаш бях много заинтересована от пръстите си.По мълчанието ми разбрах че точно това се е случило.Вдигнах глава и срещнах погледа му.- Защо си още тук ? Защо просто не ме остави или защо не ме издаде ?
Исках да знам истината.В нещо имаше нещо което ми вдъхваше доверие,че ще я получа.
-Защо си тук Винсънт ? -попитах този път със по силен,настоятелен и дрезгав глас.
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 19:29
Седнах срещу нея и подпрях лакти на облегалките. Преплетох пръсти през устните си и се загледах в лицето й. Не можех дори на себе си да отговоря на въпросите й, пък какво остава да й кажа на нея.
Защо бях останал? Защо не я оставих в сигурни ръце и не се бях прибрал спокойно вкъщи? Може би нещо дълбоко в мен искаше да се увери, че е добре. Нещо от пламъка в очите й, който видях първия път. Това нейно желание за по-добър живот наистина ме беше трогнало.
Чакай. Вдигнах поглед към лицето й, когато осъзнах, че бе използвала името ми. Ама познавахме ли се?
-От къде знаеш името ми?- попитах тихо и студено,сваляйки ръце от устните си.
Надявах се да не е някоя луда, с която бях преспал и не я помнех. Смръщих леко вежди и се изправих. Да обикалям в кръг едва ли беше особено подходящо за пред човек, който беше получил нервна криза, но въпросите които ме тормозеха ... просто трябваше да намеря отговори.
-Не те оставих защото знам, че си различна.
Гласът ми все още беше тих, но поне малко от леденината се беше стопила. Действително, това момиче беше различно. Нямаше я онази изкуственост, която бликаше от всички представители на моето общество. Но най-вече ме впечатли смелостта й. Без ни най-малки предразсъдъци беше опряла пистолет до главата ми, при положение, че се намирах на собствения си паркинг, пред собствената си сграда.
Обърнах се към нея и въздъхнах. Погледа й беше впит мен. Не знаех какво друго да й кажа. Знаех, че трябваше да си тръгна, но нещо силно ме държеше в тази стая. А така и не можех да разбера какво точно.
Защо бях останал? Защо не я оставих в сигурни ръце и не се бях прибрал спокойно вкъщи? Може би нещо дълбоко в мен искаше да се увери, че е добре. Нещо от пламъка в очите й, който видях първия път. Това нейно желание за по-добър живот наистина ме беше трогнало.
Чакай. Вдигнах поглед към лицето й, когато осъзнах, че бе използвала името ми. Ама познавахме ли се?
-От къде знаеш името ми?- попитах тихо и студено,сваляйки ръце от устните си.
Надявах се да не е някоя луда, с която бях преспал и не я помнех. Смръщих леко вежди и се изправих. Да обикалям в кръг едва ли беше особено подходящо за пред човек, който беше получил нервна криза, но въпросите които ме тормозеха ... просто трябваше да намеря отговори.
-Не те оставих защото знам, че си различна.
Гласът ми все още беше тих, но поне малко от леденината се беше стопила. Действително, това момиче беше различно. Нямаше я онази изкуственост, която бликаше от всички представители на моето общество. Но най-вече ме впечатли смелостта й. Без ни най-малки предразсъдъци беше опряла пистолет до главата ми, при положение, че се намирах на собствения си паркинг, пред собствената си сграда.
Обърнах се към нея и въздъхнах. Погледа й беше впит мен. Не знаех какво друго да й кажа. Знаех, че трябваше да си тръгна, но нещо силно ме държеше в тази стая. А така и не можех да разбера какво точно.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 19:49
-Винсън Чейс .. Роден в Канада на 26 години.Почти на шестнадесет години губи родителите си в инцидент и е приютен от дядо си.Оглавява фирмата и .. си живее живота общо взето.
Отвърнах тихо.Той наистина ли смяташе че просто ще тръгна по петите на някой без да го проуча чак до майчиното му мляко?
-Мога да ти кажа неща за теб, които дори самия ти не знаеш .. повярвай ми.
Гласът ми беше тих и спокоен,но въпреки това буцата в гърлото продължаваше да си седи там.Тогава чух думите му и се сепнах.Аз .. различна? Не .. той преувеличаваше.
-Не съм различна .. -продължих със същия тон.-Просто никога не си виждал нормално, обикновено момиче което да не се интересува от скъпите коли, маркови дрехи и още милион подобни неща.
Това си беше самата истината.Във неговия изкуствен свят всяко едно момиче се стараеше да е най-хубава.Не разбирах какъв е смисъла.На мен дори тези пари не ми бяха нужни.Аз вършех това което е нужно за да мога да спася така нареченото си семейство.Помислих си за брат ми.Сигурно беше започнал да се притеснява за мен.Видях телефона си на шкафа и го грабнах.Без да искам позволение го набрах.Беше ми звънял няколко пъти,но изглежда съм била в безсъзнание.
-Ало, Дебора .. къде си ? Каза че ще се върнеш рано .. -чух притеснения му глас.Опитах се да предам нотка на радост във гласът ми преди да кажа.
-Да .. добре съм . спокойно не се притеснявай.Просто пийнах малко в повече ще остана в една приятелка.
-Сигурна ли си че всичко е наред ?
-Естествено! Няма за какво да се притесняваш.Наистина добре съм .. но сега трябва да затварям, защото техните спят и да .. разбираш ме трябва да пазя тишина.Обичам те и се пази !
Затворих телефона и погледнах към Винс който ме гледаше втренчено.
-Нямам намерение да давам никакви обяснения, за това не ме питай излишни въпроси.-Усмихнах му се иронично.- А сега ще ми помогнеш ли да се махна от тази скапана болница или само ще ме гледаш ?
Отвърнах тихо.Той наистина ли смяташе че просто ще тръгна по петите на някой без да го проуча чак до майчиното му мляко?
-Мога да ти кажа неща за теб, които дори самия ти не знаеш .. повярвай ми.
Гласът ми беше тих и спокоен,но въпреки това буцата в гърлото продължаваше да си седи там.Тогава чух думите му и се сепнах.Аз .. различна? Не .. той преувеличаваше.
-Не съм различна .. -продължих със същия тон.-Просто никога не си виждал нормално, обикновено момиче което да не се интересува от скъпите коли, маркови дрехи и още милион подобни неща.
Това си беше самата истината.Във неговия изкуствен свят всяко едно момиче се стараеше да е най-хубава.Не разбирах какъв е смисъла.На мен дори тези пари не ми бяха нужни.Аз вършех това което е нужно за да мога да спася така нареченото си семейство.Помислих си за брат ми.Сигурно беше започнал да се притеснява за мен.Видях телефона си на шкафа и го грабнах.Без да искам позволение го набрах.Беше ми звънял няколко пъти,но изглежда съм била в безсъзнание.
-Ало, Дебора .. къде си ? Каза че ще се върнеш рано .. -чух притеснения му глас.Опитах се да предам нотка на радост във гласът ми преди да кажа.
-Да .. добре съм . спокойно не се притеснявай.Просто пийнах малко в повече ще остана в една приятелка.
-Сигурна ли си че всичко е наред ?
-Естествено! Няма за какво да се притесняваш.Наистина добре съм .. но сега трябва да затварям, защото техните спят и да .. разбираш ме трябва да пазя тишина.Обичам те и се пази !
Затворих телефона и погледнах към Винс който ме гледаше втренчено.
-Нямам намерение да давам никакви обяснения, за това не ме питай излишни въпроси.-Усмихнах му се иронично.- А сега ще ми помогнеш ли да се махна от тази скапана болница или само ще ме гледаш ?
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 20:01
Гледах втренчено, когато изреди биографията ми. От нея щеше да стане идеален агент, а не.. обирджия. Отпих от кафето и поклатих глава, съгласен с чутото. Успя да ме впечатли, браво. Нещо доста рядко срещано.
Само дето сгреши за едно. Бях много наясно с момичетата, които не си падаха по марковите дрехи и скъпите коли.
-Впечатли ме. -констатирах и впих поглед в очите й - Но сбърка. Сама знаеш, че съм роден в Канада. Но знаеше ли, че семейството ми не беше заможно? Започнах да работя от малък защото нямахме пари. И, честно казано, обкръжението ми беше точно такова... от момичета, които не се интересуват дали са облечени по последен писък на модата.
Усмихнах се, а спомена за родителите ми ме преряза. Отбягвах да се сещам за тях, навяваха ме странни, носталгични чувства. Действително ако не беше станало това, може би нямаше да бъда това, което съм. Но съдбата беше решила това. Да ми отнеме едно, но да ми даде друго. Нали на това се базираше нашия свят?
-Не съм бил съучастник на пациент беглец, но да кажем, че не ми пука дали ще ме послушаш.- изредих всичко, махайки нехайно с ръка и добавих -Така че е по-добре да останеш тази нощ тук. Не е добра идея да си тръгнеш и утре отново да получиш същия пристъп.
Не вярвах да ме послуша, но сцената на, която присъствах определено не беше розова. И това й състояние беше доста странно. Толкова ли зле беше психически?
-А твоето име? - повдигнах леко брадичка към нея и качих краката си на другия стол - Или предпочиташ крадлата?
Само дето сгреши за едно. Бях много наясно с момичетата, които не си падаха по марковите дрехи и скъпите коли.
-Впечатли ме. -констатирах и впих поглед в очите й - Но сбърка. Сама знаеш, че съм роден в Канада. Но знаеше ли, че семейството ми не беше заможно? Започнах да работя от малък защото нямахме пари. И, честно казано, обкръжението ми беше точно такова... от момичета, които не се интересуват дали са облечени по последен писък на модата.
Усмихнах се, а спомена за родителите ми ме преряза. Отбягвах да се сещам за тях, навяваха ме странни, носталгични чувства. Действително ако не беше станало това, може би нямаше да бъда това, което съм. Но съдбата беше решила това. Да ми отнеме едно, но да ми даде друго. Нали на това се базираше нашия свят?
-Не съм бил съучастник на пациент беглец, но да кажем, че не ми пука дали ще ме послушаш.- изредих всичко, махайки нехайно с ръка и добавих -Така че е по-добре да останеш тази нощ тук. Не е добра идея да си тръгнеш и утре отново да получиш същия пристъп.
Не вярвах да ме послуша, но сцената на, която присъствах определено не беше розова. И това й състояние беше доста странно. Толкова ли зле беше психически?
-А твоето име? - повдигнах леко брадичка към нея и качих краката си на другия стол - Или предпочиташ крадлата?
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 20:17
Когато каза че смята че е по добра да остана тук.Малко се нацупих.Определено нямаше да мога да спя, трябваше да ме наблъскат с милион успокоителни.Тогава ме попита за името ми.Изгледах го сякаш преценявах дали е достоен , да научи името ми.
-Дебора .. Дебора Хейл.-гласът ми беше монотонен.Не исках да му се доварявам,но на този негов поглед.Не можех да устоя.Просто не можех му спестя нещо.
Искрено се зарадвах,когато ме послуша и не ми зададе въпроси за брат ми.Все още не беше променил мнението ми за него.С две думи за мен си оставаше богаташко дядово синче.Дори и някога да е бил различен .. беше се превърнал във нещо което аз нямаше никога да допусна да се случи с мен.Тъкмо се чудех каква тема да подхвана и една медецинска сестра вхрълята във стаята и започна да се вайка около мен.Едва ли не наруга Винсънт, за това че ме оставил да си махна системата.На ново трябваше да преживея болката от пробождането на иглата.Чувството на болка се изписа по лицето ми.
-Чудесно.Отново съм вързана за това шибано легло .. -изсъсках срещу момичето насреща ми.Това мразех най - много.Да съм в клетка.Единствено от това се страхувах.След като сестрата излезе от стаята се обърнах към господин Чейс, който май мислеше да остане тук цяла нощ.
-Значи си решил да ми правиш компания а ?
Прокарах ръка през косата си , придавайки и' някакъв вид.Изобщо не ми бече удобно на това легло и с това подобие на нощница.Дори дупето ми беше голо.Какво изобщо покриваше ?
-Ако наистина имаш такова намерение , ще е супер ако ми вземеш и на мен кафе.Имам нужда от кофеин наистина ..
-Дебора .. Дебора Хейл.-гласът ми беше монотонен.Не исках да му се доварявам,но на този негов поглед.Не можех да устоя.Просто не можех му спестя нещо.
Искрено се зарадвах,когато ме послуша и не ми зададе въпроси за брат ми.Все още не беше променил мнението ми за него.С две думи за мен си оставаше богаташко дядово синче.Дори и някога да е бил различен .. беше се превърнал във нещо което аз нямаше никога да допусна да се случи с мен.Тъкмо се чудех каква тема да подхвана и една медецинска сестра вхрълята във стаята и започна да се вайка около мен.Едва ли не наруга Винсънт, за това че ме оставил да си махна системата.На ново трябваше да преживея болката от пробождането на иглата.Чувството на болка се изписа по лицето ми.
-Чудесно.Отново съм вързана за това шибано легло .. -изсъсках срещу момичето насреща ми.Това мразех най - много.Да съм в клетка.Единствено от това се страхувах.След като сестрата излезе от стаята се обърнах към господин Чейс, който май мислеше да остане тук цяла нощ.
-Значи си решил да ми правиш компания а ?
Прокарах ръка през косата си , придавайки и' някакъв вид.Изобщо не ми бече удобно на това легло и с това подобие на нощница.Дори дупето ми беше голо.Какво изобщо покриваше ?
-Ако наистина имаш такова намерение , ще е супер ако ми вземеш и на мен кафе.Имам нужда от кофеин наистина ..
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 21:21
Засмях се. Беше странна гледка да гледаш как някой, който беше насочил пистолет срещу теб, сега изведнъж се оказва прикован за леглото. Изправих се и се доближих до прозореца. На часовника ми показваше, че вече бе станало един часа. А на мен адски много ми се спеше, въпреки двойното кафе, което бях изпил.
-Наистина ли очакваш да ти взема кафе? - обърнах се към нея със скръстени ръце, облягайки се на прозореца.
Повдигнах вежда при изражението й. Моето все още не го бях изпил и за това й го подадох. Ако искаше нека да пие, а ако ли пък не .. е, нямаше да пие кафе. Слабо ме вълнуваше.
Протегнах ръце и отново се настаних на стола. Не спирах да сядам, ставам, сядам, ставам. Не можех да си намеря едно място по необясними причини.
-Нещо против компанията ми ли имаш?- вдигнах крака на другия стол и се сгуших удобно - Не мога да рискувам да те оставя и да прочета утре във вестника, че си избила цял медицински екип.
Гласът ми отново беше станал хладен, а се опитах това да прозвучи като шега. Това менене на настроения не ми беше присъстващо. Винаги бях постоянен, макар и малко разсеян на моменти. Май приучавах някакви нейни навици.
-А сега .. Дебора - наблегнах кратко на името й - Време е да ми разкажеш за твоя живот. Не искам смахнатите подробности, които биха ти искали всички ако за това си мислиш.
Исках да разбера повече за нея и тази искрица в очите й .. реалната причина да остана тук.
-Наистина ли очакваш да ти взема кафе? - обърнах се към нея със скръстени ръце, облягайки се на прозореца.
Повдигнах вежда при изражението й. Моето все още не го бях изпил и за това й го подадох. Ако искаше нека да пие, а ако ли пък не .. е, нямаше да пие кафе. Слабо ме вълнуваше.
Протегнах ръце и отново се настаних на стола. Не спирах да сядам, ставам, сядам, ставам. Не можех да си намеря едно място по необясними причини.
-Нещо против компанията ми ли имаш?- вдигнах крака на другия стол и се сгуших удобно - Не мога да рискувам да те оставя и да прочета утре във вестника, че си избила цял медицински екип.
Гласът ми отново беше станал хладен, а се опитах това да прозвучи като шега. Това менене на настроения не ми беше присъстващо. Винаги бях постоянен, макар и малко разсеян на моменти. Май приучавах някакви нейни навици.
-А сега .. Дебора - наблегнах кратко на името й - Време е да ми разкажеш за твоя живот. Не искам смахнатите подробности, които биха ти искали всички ако за това си мислиш.
Исках да разбера повече за нея и тази искрица в очите й .. реалната причина да остана тук.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 21:37
Цял медицински.. да бе как не.И все пак може би от една част беше прав.Наистина,ако реших можех да изляза от тук без особено големи проблеми. Отпих от чашата с кафето което ми подаде. Добре .. вече официално,кафето във болницата не струваше.Но пък беше силно.Гледах го мълчаливо как обикаля стаята търсейки си удобно място.Накрая пак седна и искаше да чуе историята ми.
-И защо да да го правя .. имам ли някаква причина или просто трябва да изпълня заповедите ти ?
Вдигнах едната си вежда предизвикателно.Никой освен мен и брат ми не знаеше пълната версия на историята на нашата фамилия.Нямах намерение точно той да разбира за всичко което бях направила през живота си, най- вече за прикритото убийство.Гледах с надменен поглед.Не само той можеше да се прави на важен.Въздъхнах тежко и избъбрих всичко толкова набързо.Исках просто да сменим темата, но докато не му отговорех нямаше да ме остави а това беше дразнещо.
-Ами .. добре.Родена съм и съм израснала тук.Родителите ми почина при инцидент когато бях на 12 години.Живея с брат си, който е по голям от мен .. и да .. обичам да крада.Но само от богати хора.
Завъртях очи.Това беше твърде съкратена версия на всичко което бях преживяла въпреки крехката си възраст.Не бях глезена и винаги действах на моя глава.
-Ако искаш да знаеш нещо конкретно .. не обещавам че ще ти кажа истината.Все пак всеки има тайни който никога не би разказал нали така ?
Скръстих ръце пред гърдите си и се отпуснах назад.Бях в полулегнало състояние и се тормозех.Задушавах се тук вътре.Също така и умирах за една цигара,но естествено във болницата не се пушеше.
-И защо да да го правя .. имам ли някаква причина или просто трябва да изпълня заповедите ти ?
Вдигнах едната си вежда предизвикателно.Никой освен мен и брат ми не знаеше пълната версия на историята на нашата фамилия.Нямах намерение точно той да разбира за всичко което бях направила през живота си, най- вече за прикритото убийство.Гледах с надменен поглед.Не само той можеше да се прави на важен.Въздъхнах тежко и избъбрих всичко толкова набързо.Исках просто да сменим темата, но докато не му отговорех нямаше да ме остави а това беше дразнещо.
-Ами .. добре.Родена съм и съм израснала тук.Родителите ми почина при инцидент когато бях на 12 години.Живея с брат си, който е по голям от мен .. и да .. обичам да крада.Но само от богати хора.
Завъртях очи.Това беше твърде съкратена версия на всичко което бях преживяла въпреки крехката си възраст.Не бях глезена и винаги действах на моя глава.
-Ако искаш да знаеш нещо конкретно .. не обещавам че ще ти кажа истината.Все пак всеки има тайни който никога не би разказал нали така ?
Скръстих ръце пред гърдите си и се отпуснах назад.Бях в полулегнало състояние и се тормозех.Задушавах се тук вътре.Също така и умирах за една цигара,но естествено във болницата не се пушеше.
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 22:04
Разговорите ни не бяха нищо особено. Почти цяла нощ обсъждахме двата свята, от които идвахме. Честно казано, не очаквах да видя реална усмивка върху лицето й. Но след поредната обида, която изпратих по адрес на дебелите чичко паричковци, видях как ъгълчетата на устните й трепнаха. Нещо, което по някаква ирония на съдбата, ме беше развеселило. Кой би очаквал, че сега щяхме да седим и да си говорим, имайки предвид миналите събития? Както ми се спеше, така и останахме будни до шест сутринта.
Звукът от отварящата се врата ме събуди. Докторът влезе за поредния преглед. Разсъних се и поздравих сънено присъстващите. Деби все още спеше.
-Мисля, че ще можем да я изпишем още днес.- докторът ми се усмихна и аз кимнах в отговор.
И той и медицинската сестра излязоха, а аз погледнах към телефона си. Беше почти осем и половина. Бях спал само два часа и имах нужда от легло. Чувствах, че не бях особено в кондиция да мисля или да правя каквото и да било.
Извадих лист хартия и химикал от шкафчето до леглото й и надрасках номера си отгоре. Оставих го под почти празната чаша за кафе и облякох якето си. Тихо се изнизах от стаята й и се запътих към асансьора. Нямах търпение да се прибера и да си метна един дълъг, освежаващ душ. След това леглото щеше хубаво да ме приюти в прегръдката си.
Звукът от отварящата се врата ме събуди. Докторът влезе за поредния преглед. Разсъних се и поздравих сънено присъстващите. Деби все още спеше.
-Мисля, че ще можем да я изпишем още днес.- докторът ми се усмихна и аз кимнах в отговор.
И той и медицинската сестра излязоха, а аз погледнах към телефона си. Беше почти осем и половина. Бях спал само два часа и имах нужда от легло. Чувствах, че не бях особено в кондиция да мисля или да правя каквото и да било.
Извадих лист хартия и химикал от шкафчето до леглото й и надрасках номера си отгоре. Оставих го под почти празната чаша за кафе и облякох якето си. Тихо се изнизах от стаята й и се запътих към асансьора. Нямах търпение да се прибера и да си метна един дълъг, освежаващ душ. След това леглото щеше хубаво да ме приюти в прегръдката си.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 22:28
Честно казано, не очаквах такъв развой на събитията.Дори не очаквах, че Винсънт може да се окаже мил.Изглежда не харесваше чак толкова света във който живееше.По едно време,дори бях на път да се усмихна.За момент се замислих,от колко време не се бях усмихвала истински.. от колко време нямах повод за усмивка.Истината беше че изобщо .. изобщо не бях щастлива.Живеех ден за ден без никакъв смисъл.И толкова неусетно се бях унесла.Въпреки че не ми се спеше толкова много.
Събудих се от гласове.Имаше някой в стаята ми.За момент като че ли чух гласът на брат ми.. Невъзможно.Нямаше начин просто да е разбрал.. от къде по дяволите ? Изправих се от леглото.Винс го нямаше .. не че очаквах и друго де.Все пак .. нямаше причина да остава.Обърнах се към брат ми.Беше ядосан.Разтърках очи.
-Преди да си казал нещо .. мисля че живота си е мой.. И не си виновен ти.Повярвай ми ..
Знаех си че така ще стане.Сега щеше да започне да се обвинява за всичко, а аз не исках да стане така.
-Тръгвай пред мен .. -каза ми заповеднически.Въздъхнах тежко и тръгнах на пред.Мразех когато правеше така.Знаех че ми желае доброто и все пак понякога прекаляваше.Вече не бях на 12 години, за да се грижи за мен.Вече бях в дъното на коридора когато една от чистачките ме повика ;
-Госпожице Хейл, забравихте си това.-Обърнах се и видях че ми носеше лист.Погледнах го.Имаше записан номер и отдолу .. неговото име.Усмихнах се и го прибрах в джоба си.Някак си след като видях номера му денят стана по прекрасен.Дори изслушах тъпотиите на брат ми без да кажа нищо.
-Много си разсеяна днес .. -каза ми той когато влязохме вкъщи.
-Не .. просто сън в настроение. -отвърнах му с усмивка и го целунах по бузата.-Нали знаеш колко много те обичам .. точно за това не ти казах .. Извинявай , наистина.
Той направи физиономия под която се разбираше че ми прощава.
-Но, ако още веднъж се случи.. първо ще се обадиш на мен ! Ясен ли съм ?
-Да ..-казах и се свих в прегръдките му.Беше ми толкова топло.
Почти целия ден прекарах във сън.Събудих се към шест вечерта.Зачудих се да му се обадя или да му пиша.Естестевно ако му се обадех нямаше да мога да му кажа нищо за това просто му написах смс :
Имаш ли планове за довечера ?
-Дебора-
Седнах на леглото.Бях като развълнувана тийнеджърка.Очаквах с нетърпение отговора му.
Събудих се от гласове.Имаше някой в стаята ми.За момент като че ли чух гласът на брат ми.. Невъзможно.Нямаше начин просто да е разбрал.. от къде по дяволите ? Изправих се от леглото.Винс го нямаше .. не че очаквах и друго де.Все пак .. нямаше причина да остава.Обърнах се към брат ми.Беше ядосан.Разтърках очи.
-Преди да си казал нещо .. мисля че живота си е мой.. И не си виновен ти.Повярвай ми ..
Знаех си че така ще стане.Сега щеше да започне да се обвинява за всичко, а аз не исках да стане така.
-Тръгвай пред мен .. -каза ми заповеднически.Въздъхнах тежко и тръгнах на пред.Мразех когато правеше така.Знаех че ми желае доброто и все пак понякога прекаляваше.Вече не бях на 12 години, за да се грижи за мен.Вече бях в дъното на коридора когато една от чистачките ме повика ;
-Госпожице Хейл, забравихте си това.-Обърнах се и видях че ми носеше лист.Погледнах го.Имаше записан номер и отдолу .. неговото име.Усмихнах се и го прибрах в джоба си.Някак си след като видях номера му денят стана по прекрасен.Дори изслушах тъпотиите на брат ми без да кажа нищо.
-Много си разсеяна днес .. -каза ми той когато влязохме вкъщи.
-Не .. просто сън в настроение. -отвърнах му с усмивка и го целунах по бузата.-Нали знаеш колко много те обичам .. точно за това не ти казах .. Извинявай , наистина.
Той направи физиономия под която се разбираше че ми прощава.
-Но, ако още веднъж се случи.. първо ще се обадиш на мен ! Ясен ли съм ?
-Да ..-казах и се свих в прегръдките му.Беше ми толкова топло.
Почти целия ден прекарах във сън.Събудих се към шест вечерта.Зачудих се да му се обадя или да му пиша.Естестевно ако му се обадех нямаше да мога да му кажа нищо за това просто му написах смс :
Имаш ли планове за довечера ?
-Дебора-
Седнах на леглото.Бях като развълнувана тийнеджърка.Очаквах с нетърпение отговора му.
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 5/1/2013, 23:00
Първото нещо, което направих когато прекрачих прага на къщата си, беше да влетя в банята. Миризмата на болница ме подтискаше доста жестоко и трябваше да отмия всичко от тялото си. В мислите ми не спираше да се върти името Дебора и прекараната нощ. Сякаш ми беше влязла под кожата за два часа.
Излязох, подсуших се и мигновено се мушнах под завивките. Беше десет сутринта. кой си лягаше в десет сутринта?! Мислите ми бяха заети от други, далеч по-приятни мисли и мигновено заспах.
Събудих се от досадното вибриране на телефона. Беше от Дебора, питайки ме какви планове имах за вечерта. С едно око й отговорих "Да, с теб. Осем на снощната ти среща." и оставих телефона до главата ми. Беше шест вечерта. Не помнех кога последно бях спал цял ден.
Изправих се и отново влязох в банята. Имах този навик постоянно да си вися там. Бързо бях готов и слязох при дядо си, който оправяше някакви документи.
-А, Винсънт.- топлосърдечната му усмивка беше изчезнала - Може ли да попитам защо не беше в офиса днес?
-Имах работа.- преглътнах и се опитах да прозвуча убедително.
-Къде? В леглото ли? - иронията му ме дразнеше повече от всичко.- Не можеш да си позволяваш такива своеволия щом си поел отговорност за фирмата!
Изругах цветущо няколко пъти и взех ключовете от колата. Контролираше ме, сякаш все още бях онова изплашено шестнадесет годишно хлапе. Та бяха минали толкова много години оттогава. Беше време да си втълпи в главата, че се бях променил. Беше ми гласувал доверие, прехвърляйки ми акциите и всичко останало, а сега изведнъж ...
Винаги си изкарвах яда върху колата. Настъпих газта и за по-малко от двадесет минути бях на уреченото място. Дебора вече беше там. Усмихнах й се от колата й я подканих да се качва.
-Ще те водя на вечеря.- при погледа й веднага добавих и се засмях- Спокойно, не е това, което си мислиш.
Пътем бяхме доста мълчаливи. Имаше някакво нараснало напрежение между нас, което не ми хареса особено. Не знаех защо се бяхме умълчали така. Заръчах й да си затвори очите, докато стигнем до мястото, където щяхме да вечеряме. Любимо мое място.
-Тук сме.- обявих, когато спрях, но оставих двигателя включен.
Пред нас се разкриваше прекрасната гледка на целия град, който сега светеше в различни цветове. Гледката определено беше много красива.
-И вечерята. - намигнах на Дебора и се обърнах към задната седалки.
Взех две големи чанти и оттам извади гигантските пици и бутилка кола. Трябваше малко да поглезим вкусовите си рецептори нали?
Излязох, подсуших се и мигновено се мушнах под завивките. Беше десет сутринта. кой си лягаше в десет сутринта?! Мислите ми бяха заети от други, далеч по-приятни мисли и мигновено заспах.
Събудих се от досадното вибриране на телефона. Беше от Дебора, питайки ме какви планове имах за вечерта. С едно око й отговорих "Да, с теб. Осем на снощната ти среща." и оставих телефона до главата ми. Беше шест вечерта. Не помнех кога последно бях спал цял ден.
Изправих се и отново влязох в банята. Имах този навик постоянно да си вися там. Бързо бях готов и слязох при дядо си, който оправяше някакви документи.
-А, Винсънт.- топлосърдечната му усмивка беше изчезнала - Може ли да попитам защо не беше в офиса днес?
-Имах работа.- преглътнах и се опитах да прозвуча убедително.
-Къде? В леглото ли? - иронията му ме дразнеше повече от всичко.- Не можеш да си позволяваш такива своеволия щом си поел отговорност за фирмата!
Изругах цветущо няколко пъти и взех ключовете от колата. Контролираше ме, сякаш все още бях онова изплашено шестнадесет годишно хлапе. Та бяха минали толкова много години оттогава. Беше време да си втълпи в главата, че се бях променил. Беше ми гласувал доверие, прехвърляйки ми акциите и всичко останало, а сега изведнъж ...
Винаги си изкарвах яда върху колата. Настъпих газта и за по-малко от двадесет минути бях на уреченото място. Дебора вече беше там. Усмихнах й се от колата й я подканих да се качва.
-Ще те водя на вечеря.- при погледа й веднага добавих и се засмях- Спокойно, не е това, което си мислиш.
Пътем бяхме доста мълчаливи. Имаше някакво нараснало напрежение между нас, което не ми хареса особено. Не знаех защо се бяхме умълчали така. Заръчах й да си затвори очите, докато стигнем до мястото, където щяхме да вечеряме. Любимо мое място.
-Тук сме.- обявих, когато спрях, но оставих двигателя включен.
Пред нас се разкриваше прекрасната гледка на целия град, който сега светеше в различни цветове. Гледката определено беше много красива.
-И вечерята. - намигнах на Дебора и се обърнах към задната седалки.
Взех две големи чанти и оттам извади гигантските пици и бутилка кола. Трябваше малко да поглезим вкусовите си рецептори нали?
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 5/1/2013, 23:26
Едва ли не подскочих от радост,когато прочетох смс-а му. Не знаех как точно, но в него имаше нещо.Нещо различно.Той не беше като другите.Или играеше прекалено добре ролята си или наистина не беше такъв за какъвто го мислех.Въпроса обаче беше къде щеше да ме заведе.Сетих се за милион места изискани места.Ней-вероятно щеше да се опита да ме впечатли със парите си.Поне това ми дойде на ум.Отворих гардероба.Нямах нито една свястна елегантна рокля.Дори почти нямах такова нещо в гардероба си.Започнах да ровя навсякъде из цялата къща,търсейки какво да облека.
-Какво търсиш ? -попита ме брат ми, когато минах за стотен път покрай него.
-Рокля .. -казах ясно.
-За какво ти е ? -не можех да усетя иронията му.
-Ами .. ще излизам.-усетих скептичния му поглед.-Вече не съм малка, позволено ми е да излизам с момчета нали ? -Изсумтя тихо.-Ако нещата потръгнат ще ви запозная .. обещавам наистина. Знаеш,че никога не съм криела нищо от теб .. но искам първо да се обеда че е подходящ.
Минах още няколко пъти покрай него.
-Защо не вземеш онази на мама ? -Изведнъж дъхът ми спря.За първи път от толкова години насам, той споменаваше родителите ни.-Сещаш се, онази червената.Която ти подари за рождения ден и която ти толкова много не искаше.
Много добре знаех за коя рокля говори.През цялото време си мислех че я е махнал, заедно с техните вещи.
-Във гардероба на мама е.
Усмихнах се.Още една целувка по бузата.След половин час слязох за да му се покажа.Носех ниски,затворени обувки във неутрален цвят,точно като чантата.Косата ми беше вдигната на опашка.
-Как съм ? -попитах като се завъртях,давайки му възможност да ме огледа.
-Прелестна.-беше отговора.Тогава той се загледа във мен.-Щом е успял да върне усмивката ти,значи е подходящ.
Думите му ме разсейяха. Наистина ли го мислеше ?Поредната усмивка се разля по лицето ми.Тръгнах към вратата и преди да изляза се провикнах:
-Не ме чакай ! Ще закъснея !
Изчаках известно време на мястото където трябваше да срещнем.Закъсняваше с цели две минути, а ми се струваше като два века.Все си мислех че е прекалено хубаво за да е истина и нещо ще стане.Ще ми се обади да ми каже че има работа, или изобщо няма да се обади и няма да дойде.Но той дойде.Прехапах долната си устна леко притеснено,когато ми каза че ще ме води на вечеря.Не бях свикнала да се появявам на такива места.В крайна сметка се оказа че ще си правим питник. Извън града.Мястото наистина беше хубаво.Пица и кола.Каква хубава вечеря.Не можех да откъсна поглед от гледката,която наистина беше величествена.Докато си похапвах от едно доста голямо парче го попитах:
-Искаш ли да ми разкажеш, какво е в света на богатите ? В смисъл .. бил си и в двете крайности.Каква е разликата ?
Исках да чуя от първа ръка истината.А през времето което бях прекарала с него разбрах, че не лъже .. освен ако не е наложително.Но май от въпроса ми не му стана особено приятно.Като че ли не искаше да си спомня миналото.Чувствах се по същия начин.
-Ако не ти се говори .. не се притеснявай .. няма да карам..
-Какво търсиш ? -попита ме брат ми, когато минах за стотен път покрай него.
-Рокля .. -казах ясно.
-За какво ти е ? -не можех да усетя иронията му.
-Ами .. ще излизам.-усетих скептичния му поглед.-Вече не съм малка, позволено ми е да излизам с момчета нали ? -Изсумтя тихо.-Ако нещата потръгнат ще ви запозная .. обещавам наистина. Знаеш,че никога не съм криела нищо от теб .. но искам първо да се обеда че е подходящ.
Минах още няколко пъти покрай него.
-Защо не вземеш онази на мама ? -Изведнъж дъхът ми спря.За първи път от толкова години насам, той споменаваше родителите ни.-Сещаш се, онази червената.Която ти подари за рождения ден и която ти толкова много не искаше.
Много добре знаех за коя рокля говори.През цялото време си мислех че я е махнал, заедно с техните вещи.
-Във гардероба на мама е.
Усмихнах се.Още една целувка по бузата.След половин час слязох за да му се покажа.Носех ниски,затворени обувки във неутрален цвят,точно като чантата.Косата ми беше вдигната на опашка.
-Как съм ? -попитах като се завъртях,давайки му възможност да ме огледа.
-Прелестна.-беше отговора.Тогава той се загледа във мен.-Щом е успял да върне усмивката ти,значи е подходящ.
Думите му ме разсейяха. Наистина ли го мислеше ?Поредната усмивка се разля по лицето ми.Тръгнах към вратата и преди да изляза се провикнах:
-Не ме чакай ! Ще закъснея !
Изчаках известно време на мястото където трябваше да срещнем.Закъсняваше с цели две минути, а ми се струваше като два века.Все си мислех че е прекалено хубаво за да е истина и нещо ще стане.Ще ми се обади да ми каже че има работа, или изобщо няма да се обади и няма да дойде.Но той дойде.Прехапах долната си устна леко притеснено,когато ми каза че ще ме води на вечеря.Не бях свикнала да се появявам на такива места.В крайна сметка се оказа че ще си правим питник. Извън града.Мястото наистина беше хубаво.Пица и кола.Каква хубава вечеря.Не можех да откъсна поглед от гледката,която наистина беше величествена.Докато си похапвах от едно доста голямо парче го попитах:
-Искаш ли да ми разкажеш, какво е в света на богатите ? В смисъл .. бил си и в двете крайности.Каква е разликата ?
Исках да чуя от първа ръка истината.А през времето което бях прекарала с него разбрах, че не лъже .. освен ако не е наложително.Но май от въпроса ми не му стана особено приятно.Като че ли не искаше да си спомня миналото.Чувствах се по същия начин.
-Ако не ти се говори .. не се притеснявай .. няма да карам..
- Spoiler:
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 6/1/2013, 12:10
Погледнах я и преглътнах парчето пица. Отпих от колата и се загледах към града. Действително не ми се говореше особено, но досега не бях споделял миналото си толкова откровено. Може би не съм бил готов да го приема, макар миналите години. Не бях превъзмогнал дори частица от преживяното и всяка сутрин се будех с мисълта, че все още съм си вкъщи. Моят първи и единствен дом, а майка ми ме чакаше с кафе в кухнята и топла закуска.
-Животът ми сега е осеян с лъжи и театър.- подадох тихо и облегнах глава назад- Парите и лукса са само до време. Когато се наложиш като собственик на компания, започваш да усещаш всеки забит нож в гърба. Няма приятелства, само интереси. Започваш да трупаш състояние, но защо ти е когато няма с кой да споделиш радостта си.
Замълчах за миг и я погледнах. Истината си беше тежка, а колкото по-бързо успееш да я превъзмогнеш толкова по-добре. Беше трудно да оцеляваш в общество, в което ножа е постоянно опрян до гърлото. Нямах право на грешки или това би било фатално за компания Чейс.
Извадих цигара и се прокашлях. Мразех да ме обземат тези негативни мисли. Започвах да размишлявам над тях, а в крайна сметка се оказваше, че нищо няма смисъл. Абсолютно нищо не можех да направя. Димът се разнесе из цялата кола, а Дебора все още бе впила поглед в мен.
-Честно казано ми беше много по-добре, когато нямах тези възможности.-гласът ми бе станал още по-тих, а горчивината си личеше отдалеч- Тогава освен семейство, имах и приятели. Сега разчитам само на себе си.
Усмихнах се тъжно и махнах с ръка. Това ли трябваше да бъде темата, която водехме на първа среща? Не исках да разбира слабостите ми, заради това премълчах всичко останало. Може би по-натам да, но не и сега. Не му беше времето.
-Ами ти? - обърнах главата си към нея, оглеждайки се в очите- Теб какво те подтикна към всичко това?
Нейната история ми беше в хиляди пъти по-интересна. Имаше много версии за това как престъпниците започват криминалния си живот. Само дето аз не я мислех за престъпник. Дори напротив.
-Животът ми сега е осеян с лъжи и театър.- подадох тихо и облегнах глава назад- Парите и лукса са само до време. Когато се наложиш като собственик на компания, започваш да усещаш всеки забит нож в гърба. Няма приятелства, само интереси. Започваш да трупаш състояние, но защо ти е когато няма с кой да споделиш радостта си.
Замълчах за миг и я погледнах. Истината си беше тежка, а колкото по-бързо успееш да я превъзмогнеш толкова по-добре. Беше трудно да оцеляваш в общество, в което ножа е постоянно опрян до гърлото. Нямах право на грешки или това би било фатално за компания Чейс.
Извадих цигара и се прокашлях. Мразех да ме обземат тези негативни мисли. Започвах да размишлявам над тях, а в крайна сметка се оказваше, че нищо няма смисъл. Абсолютно нищо не можех да направя. Димът се разнесе из цялата кола, а Дебора все още бе впила поглед в мен.
-Честно казано ми беше много по-добре, когато нямах тези възможности.-гласът ми бе станал още по-тих, а горчивината си личеше отдалеч- Тогава освен семейство, имах и приятели. Сега разчитам само на себе си.
Усмихнах се тъжно и махнах с ръка. Това ли трябваше да бъде темата, която водехме на първа среща? Не исках да разбира слабостите ми, заради това премълчах всичко останало. Може би по-натам да, но не и сега. Не му беше времето.
-Ами ти? - обърнах главата си към нея, оглеждайки се в очите- Теб какво те подтикна към всичко това?
Нейната история ми беше в хиляди пъти по-интересна. Имаше много версии за това как престъпниците започват криминалния си живот. Само дето аз не я мислех за престъпник. Дори напротив.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 6/1/2013, 15:38
Докато говореше не откъсвах поглед от него. Сега го виждах в друга светлина. Със всяка следваща дума усещах горчивината в гласът му.Честно казано, до сега никога не бях разказвала историята си от простата причина че не исках да ме съжаляват. Но когато той го стори, аз просто нямах избор. Реших че щом той беше честен с мен и аз трябва да го направя.Прокашлях се тихо и отместих поглед от него. Не исках да гледам как очите му се пълнят със съжаление.
-Излъгах те .. -казах тихо.-Вчера, или по скоро тази сутрин, в болницата .. -моментна пауза.-Родителите ми не умряха при инцидент.Брат ми ги уби ..
Засякох погледа му.Той просто стоеше и чакаше да продължа,което ме успокои малко и ми вдъхна кураж и сили.
-Тогава бях само на дванадесет и изведнъж .. целия ми живот се срина. Помогнах на брат да заличи уликите.Тъй като тогава той не беше пълнолетен цяла година лъжехме че просто ги няма и са отишли някъде.Когато той навърши осемнадесет, ги пуснахме за издирване, а мен ме осинови.От този момент нататък живея с него.О .. повярвай ми той не е човек който може лесно да се ядоса.Цялата история беше такава, че баща ми беше наредил да убият Али .. момичето в което той беше наистина влюбен.-спрях за малко, за да си поема въздух и се втренчих във града пред нас.-А сега ще последва въпроса,защо започнах да обирам хората ? -засмях се нервно.-Ами .. брат ми не можеше да си намери работа.Аз бях малолетна.Известно време гладувахме.Виждах че той просто не е в състояние да се грижи за мен и взех нещата в мои ръце.Въпреки че знаех че е грешно .. просто трябваше да сторя нещо за да запазя семейството си ..
Бях на път да се разплача и го усещах.Гласът ми започна да става дрезгав.
-Но сега .. това няма значение.Справяме се горе долу добре ..
Опитах се да придам радостна нотка на гласът ми ,но не беше особено сполучлива.Избягвах погледа му.Просто нямаше да понеса да го погледна в очите.
-Излъгах те .. -казах тихо.-Вчера, или по скоро тази сутрин, в болницата .. -моментна пауза.-Родителите ми не умряха при инцидент.Брат ми ги уби ..
Засякох погледа му.Той просто стоеше и чакаше да продължа,което ме успокои малко и ми вдъхна кураж и сили.
-Тогава бях само на дванадесет и изведнъж .. целия ми живот се срина. Помогнах на брат да заличи уликите.Тъй като тогава той не беше пълнолетен цяла година лъжехме че просто ги няма и са отишли някъде.Когато той навърши осемнадесет, ги пуснахме за издирване, а мен ме осинови.От този момент нататък живея с него.О .. повярвай ми той не е човек който може лесно да се ядоса.Цялата история беше такава, че баща ми беше наредил да убият Али .. момичето в което той беше наистина влюбен.-спрях за малко, за да си поема въздух и се втренчих във града пред нас.-А сега ще последва въпроса,защо започнах да обирам хората ? -засмях се нервно.-Ами .. брат ми не можеше да си намери работа.Аз бях малолетна.Известно време гладувахме.Виждах че той просто не е в състояние да се грижи за мен и взех нещата в мои ръце.Въпреки че знаех че е грешно .. просто трябваше да сторя нещо за да запазя семейството си ..
Бях на път да се разплача и го усещах.Гласът ми започна да става дрезгав.
-Но сега .. това няма значение.Справяме се горе долу добре ..
Опитах се да придам радостна нотка на гласът ми ,но не беше особено сполучлива.Избягвах погледа му.Просто нямаше да понеса да го погледна в очите.
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 6/1/2013, 19:28
Слушах я внимателно, зареял поглед в нищото. Не я съжалявах, дори напротив. Възхитих се на смелостта й. Ако аз бях на нейно място, вероятно вече щях да съм в някоя лудница, претъпкан от лекарства. Отпих от колата и я погледнах. Беше извърнала поглед от мен. Хванах брадичката й и я обърнах към себе си.
-Хей.-подадох тихо- Трябва да се гордееш,че си направила всичко това. Аз не бих могъл.
Замълчах и погалих с палец скулата й. Кожата й беше толкова нежна под пръстите ми. Прииска ми се да я докосна с устни. Изкашлях се и отдръпнах ръката си. Не исках да спя с нея. Не защото не ме възбуждаше, това беше немислимо. Исках да разкъсам рокличката й и да скоча между краката й, както правех с всички други. Но не и Дебора. Тя беше различна. Беше преживяла толкова много още от крехката си възраст. Но не можех да проумея как се бе съгласила да помогне на брат си. Бе убил родителите й , а тя му бе помогнала с уликите. Е, действително беше странно, но запазих мнението за себе си. Имах толкова много да кажа по този въпрос, но бе твърде рано.
-Знаеш ли. - запалих цигара и се облегнах назад- Толкова много неща понесох, когато дойдох тук и продължавам да ги понасям. Много хора казаха, че нарочно съм бил подпалил къщата си за да дойда тук. Представяш ли си? Да подпаля собствения си дом, да убия родителите си, само и само дядо ми да ме вземе тук. А когато той прехвърли акциите на мое име, започна да се говори как съм получил всичко наготово, как не съм си бил мръднал пръста. Но никой не знае какво ми костваше, докато дядо ми по негово желание не прехвърли компанията.
-Хей.-подадох тихо- Трябва да се гордееш,че си направила всичко това. Аз не бих могъл.
Замълчах и погалих с палец скулата й. Кожата й беше толкова нежна под пръстите ми. Прииска ми се да я докосна с устни. Изкашлях се и отдръпнах ръката си. Не исках да спя с нея. Не защото не ме възбуждаше, това беше немислимо. Исках да разкъсам рокличката й и да скоча между краката й, както правех с всички други. Но не и Дебора. Тя беше различна. Беше преживяла толкова много още от крехката си възраст. Но не можех да проумея как се бе съгласила да помогне на брат си. Бе убил родителите й , а тя му бе помогнала с уликите. Е, действително беше странно, но запазих мнението за себе си. Имах толкова много да кажа по този въпрос, но бе твърде рано.
-Знаеш ли. - запалих цигара и се облегнах назад- Толкова много неща понесох, когато дойдох тук и продължавам да ги понасям. Много хора казаха, че нарочно съм бил подпалил къщата си за да дойда тук. Представяш ли си? Да подпаля собствения си дом, да убия родителите си, само и само дядо ми да ме вземе тук. А когато той прехвърли акциите на мое име, започна да се говори как съм получил всичко наготово, как не съм си бил мръднал пръста. Но никой не знае какво ми костваше, докато дядо ми по негово желание не прехвърли компанията.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 6/1/2013, 20:42
Трепнах когато ме погали по скулата.Срещнах погледа му.Как можеше да ми влияе така.Изглежда и той усети напрежението,защото се прокашля и се обръна на другата страна.Последвах примера му и се загледах през прозореца.Тогава той започна отново да говори.Какви безмислици само.
-Някой хора,просто не могат да си държат езика зад зъбите .. особено когато завиждат, за нечий успех.
Казах мъдро и краищата на устните ми трепнаха.Отпих от колата и го погледнах.По дяволите .. защо ме привличаше толкова много ? Защо исках да му се нахвърля.. да усетя вкуса на устните му.Точно такова желание ме завладя.За момент си представих как ме докосва,как целува устните ми нежно а същевременно със такава страст.
Поклатих глава,за да се отърся от тази моя фантазия.Как можех да мисля за такова нещо.До преди двадесет и четири часа исках да го убия, а сега.. исках да бъде мой.Нима това желание беше грешно ?По дяволите всичко.Исках го и то на момента,но не можех.Не можех да рискувам да направя нещо глупаво.Посегнах към последното парче пица, в този момент той направи същото и ръката ми докосна неговата.Нямаше начин и той да не е усетил огъня който мина по цялото ми тяло.Цялата настръхнах от този лек допир.Не можех повече да се контролирам.Целия този адреналин в мен...
В следващия миг бях впила устна в неговите.Имах чувството че съм във съвсем нов,различен свят.След няколко мига,които ме сториха като часове го пуснах.Прочетох изненадата във очите.В този момент се засрамих.Не трябваше да постъпвам така.Изчервих се цялата като малко момиченце.Уплаших се и бързо слязох от колата и тръгнах нанякъде.Не знаех на къде,просто исках да се махна от там.Едва ли отново щях да мога да го погледна в очите.
“Какво,за Бога направи,Дебора ?“ казах си на ум.“Какво, си мислеше че правиш ?“
-Някой хора,просто не могат да си държат езика зад зъбите .. особено когато завиждат, за нечий успех.
Казах мъдро и краищата на устните ми трепнаха.Отпих от колата и го погледнах.По дяволите .. защо ме привличаше толкова много ? Защо исках да му се нахвърля.. да усетя вкуса на устните му.Точно такова желание ме завладя.За момент си представих как ме докосва,как целува устните ми нежно а същевременно със такава страст.
Поклатих глава,за да се отърся от тази моя фантазия.Как можех да мисля за такова нещо.До преди двадесет и четири часа исках да го убия, а сега.. исках да бъде мой.Нима това желание беше грешно ?По дяволите всичко.Исках го и то на момента,но не можех.Не можех да рискувам да направя нещо глупаво.Посегнах към последното парче пица, в този момент той направи същото и ръката ми докосна неговата.Нямаше начин и той да не е усетил огъня който мина по цялото ми тяло.Цялата настръхнах от този лек допир.Не можех повече да се контролирам.Целия този адреналин в мен...
В следващия миг бях впила устна в неговите.Имах чувството че съм във съвсем нов,различен свят.След няколко мига,които ме сториха като часове го пуснах.Прочетох изненадата във очите.В този момент се засрамих.Не трябваше да постъпвам така.Изчервих се цялата като малко момиченце.Уплаших се и бързо слязох от колата и тръгнах нанякъде.Не знаех на къде,просто исках да се махна от там.Едва ли отново щях да мога да го погледна в очите.
“Какво,за Бога направи,Дебора ?“ казах си на ум.“Какво, си мислеше че правиш ?“
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 6/1/2013, 21:11
Целувката й беше напълно неочаквана. Ако бяхме прави със сигурност щях да залитна от учудване. Но пък устните й бяха толкова меки, толкова нежни и горещи. Проникнах с език бавно, в търсене на нейния. За първи път целувах толкова страстно, с никоя друга не си давах зор. Исках само да им го вкарам и да свърша подобаващо. Чукането си беше чукане.
Тъкмо сложих едната си ръка върху бедрото й, галейки го с пръст, когато тя рязко се отдръпна от мен, като попарена. Погледнах я изненадано и видях как тя се изчерви, засрамвайки се от постъпката си.
Слязох веднага след нея и я хванах за ръката.
-Къде си мислиш, че отиваш? - усмихнах й се и отново впих устни в нейните.
Всяка нейна целувка ме изгаряше. Усещах пламъка в слабините си. Още когато ме докосна за първия беше избухнал огъня. Избутах я към колата, спускайки се към врата и гърдите й. Обсипвах я навсякъде с кратки целувки, засмуквайки на места по-силно от обикновено. Дънките започваха да ми стягат, бях възбуден до краен предел.
Започнах да я галя по бедрата нагоре, търсейки онова заветно място, онова цвете, за което всеки мъж ламтеше. Докоснах с пръст бельото й. Продължих още малко по-нагоре и започнах да я галя, усещайки откъсленото й дишане в ухото си. Изскърцах със зъби, когато възбудата се превръщаше в болезнено желание. Толкова много я исках, че бях готов със зъби да разкъсам червената рокличка.
-Не!- изведнъж се отдръпнах.- Не мога, съжалявам. Качвай се.
Прокарах пръсти през косата си и издишах тежко. Качих се отново в колата и я изчаках да се настани. Не можех да преспя с нея, не и сега.
-Къде да те карам?- не я поглеждах, защото знаех, че нямаше да се сдържа.
Опита се да ме спре, но още преди да довърши повторих въпроса си хладно, хващайки волана толкова здраво, че кокалчетата на пръстите ми побеляха.
Тъкмо сложих едната си ръка върху бедрото й, галейки го с пръст, когато тя рязко се отдръпна от мен, като попарена. Погледнах я изненадано и видях как тя се изчерви, засрамвайки се от постъпката си.
Слязох веднага след нея и я хванах за ръката.
-Къде си мислиш, че отиваш? - усмихнах й се и отново впих устни в нейните.
Всяка нейна целувка ме изгаряше. Усещах пламъка в слабините си. Още когато ме докосна за първия беше избухнал огъня. Избутах я към колата, спускайки се към врата и гърдите й. Обсипвах я навсякъде с кратки целувки, засмуквайки на места по-силно от обикновено. Дънките започваха да ми стягат, бях възбуден до краен предел.
Започнах да я галя по бедрата нагоре, търсейки онова заветно място, онова цвете, за което всеки мъж ламтеше. Докоснах с пръст бельото й. Продължих още малко по-нагоре и започнах да я галя, усещайки откъсленото й дишане в ухото си. Изскърцах със зъби, когато възбудата се превръщаше в болезнено желание. Толкова много я исках, че бях готов със зъби да разкъсам червената рокличка.
-Не!- изведнъж се отдръпнах.- Не мога, съжалявам. Качвай се.
Прокарах пръсти през косата си и издишах тежко. Качих се отново в колата и я изчаках да се настани. Не можех да преспя с нея, не и сега.
-Къде да те карам?- не я поглеждах, защото знаех, че нямаше да се сдържа.
Опита се да ме спре, но още преди да довърши повторих въпроса си хладно, хващайки волана толкова здраво, че кокалчетата на пръстите ми побеляха.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 6/1/2013, 21:31
Докато се усетя, той беше впил устни в моите и ме беше притиснал до колата.Усетих как ръката му се спусна под роклята ми.Но още преди да докосне онова място вече бях толкова мокра че едвам издържах.Ръцете ми обикаляха тялото му заигравайки се със края на ризата му.
И в един момент той се дръпна.Просто се дръпна от мен и ми каза да се качвам в колата.Не очаквах че точно това ще направи.Не го разбирах .. щом толкова много ме желаеше, защо не се възползва от мен? Аз бях готова да му се дам на тепсия ..
Милион тъпи причини поради които можеше да не ме иска минаха през главата ми.Седнах на седалката до него.Бях червена като домат.Упътих го към адреса ми. През целия път мълчахме.Нито той поглеждаше към мен нито аз към него.Не можех да разбера какво се беше случило.. През целия път едвам се сдържах да не го попитам .. но не можах.Не исках отговора.Когато стигнахме пред вкъщи извърнах поглед към него.Загледах се в очите му няколко секунди и ми се прииска да го ударя.Само и само за да спра това мое желание слязох от колата без да кажа дори и едно чао.Бях му бясна.А причината беше смехотворна.Само защото не искаше да спи с мен.Може би не беше честно,но това да ме остави така беше много грубо от негова страна.
Тръшнах вратата на колата му и едва ли не нахълтах с вратата вкъщи.Не исках да виждам никой по малко брат ми,който като ме видя ядосана се опита да ме попита какво се е случило.Заключих се в стаята ми и се подпрях на вратата.Малко по малко се смъкнах чак до долу,все така загледана в една шибана точка.Беше тъпо, да си мисля че той може да се заинтересува от мен.Все пак той беше богат, а аз .. една обикновена крадла...
И в един момент той се дръпна.Просто се дръпна от мен и ми каза да се качвам в колата.Не очаквах че точно това ще направи.Не го разбирах .. щом толкова много ме желаеше, защо не се възползва от мен? Аз бях готова да му се дам на тепсия ..
Милион тъпи причини поради които можеше да не ме иска минаха през главата ми.Седнах на седалката до него.Бях червена като домат.Упътих го към адреса ми. През целия път мълчахме.Нито той поглеждаше към мен нито аз към него.Не можех да разбера какво се беше случило.. През целия път едвам се сдържах да не го попитам .. но не можах.Не исках отговора.Когато стигнахме пред вкъщи извърнах поглед към него.Загледах се в очите му няколко секунди и ми се прииска да го ударя.Само и само за да спра това мое желание слязох от колата без да кажа дори и едно чао.Бях му бясна.А причината беше смехотворна.Само защото не искаше да спи с мен.Може би не беше честно,но това да ме остави така беше много грубо от негова страна.
Тръшнах вратата на колата му и едва ли не нахълтах с вратата вкъщи.Не исках да виждам никой по малко брат ми,който като ме видя ядосана се опита да ме попита какво се е случило.Заключих се в стаята ми и се подпрях на вратата.Малко по малко се смъкнах чак до долу,все така загледана в една шибана точка.Беше тъпо, да си мисля че той може да се заинтересува от мен.Все пак той беше богат, а аз .. една обикновена крадла...
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Vincent. 7/1/2013, 13:04
Заигравах се с лъжичката в кафето, загледан в една точка през големия френски прозорец на стената. От време на време някоя и друга въздишка се изплъзваше измежду устните ми, но не бях особено адекватен. Мислех си за случката преди няколко дни. Бях оставил Дебора пред тях и оттогава не й бях звънял. Не защото нямах смелост, а не знаех какво точно да й кажа. Точно когато се бяхме разгорещили и нещо в мен се пречупи, не позволих на животинските си нагони да се появят.
-Господин Чейс? - секретарката ми Алис отвори вратата плахо.
-Казах ти, че днес не приемам никой. - отвърнах без да се обръщам.
Малоумна ли беше или аз говорех на друг език? Изрично бях предупредил, че искам спокойствие тази сутрин. Дори президента да ме чакаше пред вратата, отново нямаше да се замисля дали да го приема. Махнах й с ръка да излиза и чух тихото затваряне на вратата. Отпих глътка от кафето и отворих кутията с цигари. Измъкнах с устни една и бръкнах в джоба си да извадя запалката. Издишах тежко цигарения дим и се облегнах назад. Дядо ми организираше отново прием и трябваше задължително да присъствам. Или както се беше изразил той "Жив умрял, искам те там.". Завъртях очи и метнах запалката на бюрото. Взех телефона и започнах да превъртам през телефонните номера, като всеки път се спирах за секунда-две на номера на Дебора.
-Какво пък .. - тихо прошепнах и влязох в съобщенията.
"Господин Глупак се чуди дали би искала да го предпазиш от още глупости на вечерния прием? Съжалява, че понякога сивото му вещество изчезва безследно."
Не ми прозвуча особено добре, когато го прочетох, но не можах да измисля по-добър начин да я поканя да бъде моята дама. Не исках друга префърцунена фукла да ме придружи. Бяха ми омръзнали толкова бързо, че дори не можех да се усетя.
Оставих телефона на бюрото и се изправих. Отслабих вратовръзката, която се беше впила във врата ми и съблякох сакото. Беше доста студен ден и стъклото беше започнало да се запотява.
-Алис.-натиснах бутона на стационарния телефон- Донеси ми още едно кафе, моля те. Не се чувствам в кондиция.
-Господин Чейс? - секретарката ми Алис отвори вратата плахо.
-Казах ти, че днес не приемам никой. - отвърнах без да се обръщам.
Малоумна ли беше или аз говорех на друг език? Изрично бях предупредил, че искам спокойствие тази сутрин. Дори президента да ме чакаше пред вратата, отново нямаше да се замисля дали да го приема. Махнах й с ръка да излиза и чух тихото затваряне на вратата. Отпих глътка от кафето и отворих кутията с цигари. Измъкнах с устни една и бръкнах в джоба си да извадя запалката. Издишах тежко цигарения дим и се облегнах назад. Дядо ми организираше отново прием и трябваше задължително да присъствам. Или както се беше изразил той "Жив умрял, искам те там.". Завъртях очи и метнах запалката на бюрото. Взех телефона и започнах да превъртам през телефонните номера, като всеки път се спирах за секунда-две на номера на Дебора.
-Какво пък .. - тихо прошепнах и влязох в съобщенията.
"Господин Глупак се чуди дали би искала да го предпазиш от още глупости на вечерния прием? Съжалява, че понякога сивото му вещество изчезва безследно."
Не ми прозвуча особено добре, когато го прочетох, но не можах да измисля по-добър начин да я поканя да бъде моята дама. Не исках друга префърцунена фукла да ме придружи. Бяха ми омръзнали толкова бързо, че дори не можех да се усетя.
Оставих телефона на бюрото и се изправих. Отслабих вратовръзката, която се беше впила във врата ми и съблякох сакото. Беше доста студен ден и стъклото беше започнало да се запотява.
-Алис.-натиснах бутона на стационарния телефон- Донеси ми още едно кафе, моля те. Не се чувствам в кондиция.
Vincent.- Брой мнения : 277
Join date : 04.01.2013
Re: Преди две години и половина на един паркинг
by Deborah. 7/1/2013, 15:32
От онази среща, не спирах да си търся работа, само и само за да не ми остава време да мисля, за каквото и да било.Така и необясних на брат ми какво се беше случило,но изглежда той разбра че не ми се говори и не ме подпита нито веднъж.Когато смс-а на Винс пристигна тъкмо простирах.За няколко дена бях лъснала къщата до основи.Едва ли някога е била по чиста.Когато го прочетох, усмивка се появи на лицето ми.Наистина ли си мислеше че едно подобно съобщение,което щеше само да разсмее,можеше да ме накара и да го придружа на някакъв тъп и смотан прием със толкова любимите ми богаташи.Зачудих се дали изобщо да му отговарям.Той не заслужаваше и една буква да му напиша,но все пак не можах да се сдържа.
“Толкова ли те е страх, да се появиш пред мен, че ми пращаш тъпи и безсмислени смс-и ? “
Влязох във хола, все така без да отлепям очи от телефона.С една ръка си налях кафе и отпих от него.Отговора му се бавеше .. Сега какво .. да не би да бях прекалено груба ? Е.. ако не друго то.. си го заслужаваше.. Че дори и това му беше.След малко телефона ми извъня.
“Ще дойдеш или не ?“
Не се отказваше лесно.Изкушавах се .. но не си се представях на такова събиране.Самата мисъл че ще бъда част от нещо подобно беше нелепа.
“Аз какво ще получа в замяна ? “
Пръстите ми бързо шареха по клавиатурата на телефона.Беше ми интересно какъв остроумен отговор щеше да измисли сега.
“Ще прекараш вечерта с прекрасен джентълен като мен .. “
Поредната искрена усмивка.Наистина ли си вярваше толкова много.
“Хах .. кой е казал че искам да съм в твоята компания?“ Въздъхнах тежко и се намусих на глупостта си .. как можех да съм толкова .. тъпа.Да .. май това беше най-подходящата дума.Ела, да ме вземеш в седем.
Кратко и ясно.му отговорех.Обаче сега имах по голям проблем.Какво да облека ? Бога ми това беше вечния въпрос.Точно като предишния път.Но този път това беше прием.Трябваше ми изискана и елегантна рокля а аз просто не разполагах с такова нещо.
“Толкова ли те е страх, да се появиш пред мен, че ми пращаш тъпи и безсмислени смс-и ? “
Влязох във хола, все така без да отлепям очи от телефона.С една ръка си налях кафе и отпих от него.Отговора му се бавеше .. Сега какво .. да не би да бях прекалено груба ? Е.. ако не друго то.. си го заслужаваше.. Че дори и това му беше.След малко телефона ми извъня.
“Ще дойдеш или не ?“
Не се отказваше лесно.Изкушавах се .. но не си се представях на такова събиране.Самата мисъл че ще бъда част от нещо подобно беше нелепа.
“Аз какво ще получа в замяна ? “
Пръстите ми бързо шареха по клавиатурата на телефона.Беше ми интересно какъв остроумен отговор щеше да измисли сега.
“Ще прекараш вечерта с прекрасен джентълен като мен .. “
Поредната искрена усмивка.Наистина ли си вярваше толкова много.
“Хах .. кой е казал че искам да съм в твоята компания?“ Въздъхнах тежко и се намусих на глупостта си .. как можех да съм толкова .. тъпа.Да .. май това беше най-подходящата дума.Ела, да ме вземеш в седем.
Кратко и ясно.му отговорех.Обаче сега имах по голям проблем.Какво да облека ? Бога ми това беше вечния въпрос.Точно като предишния път.Но този път това беше прием.Трябваше ми изискана и елегантна рокля а аз просто не разполагах с такова нещо.
Deborah.- Брой мнения : 112
Join date : 04.01.2013
Страница 1 от 2 • 1, 2
Similar topics» Преди три години
» Милениум| Темза| преди няколко дни
» Поредният купон; Преди десетина месеца
» Преди няколко дни в малък бар край центъра;;
» След един ден във имението на Чейс
» Милениум| Темза| преди няколко дни
» Поредният купон; Преди десетина месеца
» Преди няколко дни в малък бар край центъра;;
» След един ден във имението на Чейс
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Покрива, от където се виждат светлините на града
» Спалните
» Апартамента на Лесбърн
» Annabell Tuck.
» Пентхаусът на Джулиън
» Клубът по танци на мадам Мартинели
» Площада
» Търся си другарче за РП